Chamois hunting trips in Bulgaria - Hunting area Люлин 10 София 1335

Видът екологически е силно пластичен и обитава широк ареал на разпространение. Гургулица се среща в Европа и част от Азия. У нас гнезди в цялата страна в районите, заети от нискостъблени гори. Гургулицата е прелетна птица. Тя зимува в Сахара и Судан. У нас идва през април, а септември - октомври отлита н юг.

Главата и задния гръб на гургулицата са синкави, останалата част е охрено-кафява, с по-тъмни рисунки. Долната част на тялото й е сивкава с розов оттенък. От двете страни шията й има две петна, съставени от по няколко реда черни и бели перца. Краят на кормилните пера на гургулицата, с изключение на средните две, завършва с бяла ивица, а най-външните имат бяло външно ветрило. На дължина достига 28-30 cm, а на тегло - 100-170 gr.

Гургулицата е един от най-характерните представители на горските екосистеми. Тя се среща повсеместно в нашата страна, въпреки че всяка измината година количеството й намалява. Най-многочислена е в равнинната част. Типичните й местообитания са широколистните гори, парковете, залесителните пояси, крайречните насаждения, единичните дървета сред полето и малките горички сред обработваемите площи. Предпочита периферията на горите и избягва големите непрекъснати горски комплекси. Не гнезди в населени места.

Основната храна на гургулицата са семена. През първата половина на лятото тя използува преди всичко семената на дивите, а през втората - на културните растения. Особено много обича семената на маслодайните растения като слънчоглед, коноп и др., от които бързо се угоява преди отлитането на юг.

Гургулицата гнезди по ниските дървета и високите храсти на 2-3 m от земята. Гнездото й е плоско, направено е от клечки. То прозира и често отдолу се виждат яйцата. В някои случаи използва стари гнезда на пойни птици. У нас гнезди два пъти годишно. Двамата родители мътят най-често 2 бели яйца в продължение на 13-14 дни.

По-голяма част от времето гургулицата прекарва по дърветата. На земята слиза, когато се храни и когато пие вода. Тя се задържа в места с водоизточници, където редовно ходи да пие. Има сравнително постоянен режим на хранене и почивка. През есента се събира на малки ята, но често се струпва в големи количества в слънчогледовите блокове. Може да се наблюдава по електрическите стълбове и телефонните жици, по стари дървета, около местата за пиене на вода.

Най-опасни за гургулицата са дневните грабливи птици, бялката и златката, които атакуват гнездата с яйцата или малките пиленца.

Широкоразпространен и многочислен вид в почти целия си ареал. Европейската популация на вида (включително и Азиатската част на Турция) се оценява на 2,3-13 млн. двойки. Интересен обект на лов. Месото и е много вкусно, особено преди отлитането, когато тя е добре угоена.

Ловът на прелетен дивеч в България - пъдпъдък, бекасина, гургулица, гривяк и бекас започва от първата събота след 15 август. От изброените птици най-разпространена и многобройна е гургулицата.

Гургулиците са прелетни птици за България, те отглеждат поколение тук, но през есента отлитат на юг. За лов се разчита, както на тук излюпените птици, така и на прелетни ята от средна и южна Европа. Прелетните ята се съсредоточават предимно в северозападните райони на страната - около градовете Видин, Кула и Грамада. Изобилието на гургулици в тези райони през септември става такова, че те стават напаст за нивите със зрял слънчоглед, поради което причиняват осезаеми вреди на фермерите.

До края на август се разчита само на местни птици. Тогава те се хранят из нивите с ожънати жита (стърнища), затова се търсят около тях. Като зърнояди птици гургулиците се нуждаят от много вода за пиене, поради което е излишно да ги търсим по места, където няма изворна, заблатена или течаща Вода. Нощем се нуждаят от високи, клонести дървета с гъста корона за преспиване, затова най-често ги срещаме около гористи долове, в дъното на които текат малки рекички.

В началото на септември започват да зреят слънчогледите, семето на които е любима и основа храна за всички гълъбови птици. От него гургулиците бързо натрупват подкожна тлъстина, която впоследствие се явява техния енергиен резервоар по време на дългия прелет на юг. Тогава птиците наедряват и стават с 50% по-тежки от отстреляните в средата на август.

Ловът на гургулици е много приятен. Поради многочислеността им ловецът може на воля да постреля, при което и трофеите са повече. Същевременно този лов не е лек, защото изисква наблюдателност и ловен опит, за да могат да се открият местата на обитание на птиците, както и местата, които посещават за хранене и водопой. Трябва до съвършенство да се овладее изкуството за дебнене, защото те са изключително предпазливи и плашливи, надарени с остро зрение. И накрая ловецът трябва да бъде отличен стрелец, защото гургулицата лети бързо и високо, като понякога рязко лъкатуши в полет.

У нас на гургулици се ловува индивидуално, като се използват следните методи :

• Лов на прелитащи над слънчогледите птици

Сутрин от разсъмване докъм 10 часа и следобед от 15 до 18 часа гургулиците се отправят за хранене в нивите със слънчоглед. Ловецът се движи бавно из високите растения, като за маскировка е облечен в камуфлажно облекло, а на главата си поставя "шапка" от слънчогледови зелени листа. Стреля се както по прелитащите птици, така и на подплашените от нас.

Обикновено при внимателно ходене из слънчогледа птиците прелитат на височина 20-30 м., което изглежда доста невероятно за неопитните ловци. По-лесна е стрелбата по излитащи хранещи се птици, защото тогава те летят сравнително бавно право от ловеца, поради което прицелването е значително по-лесно.

Разновидност на този начин на ловуване е стрелбата по кацнали хранещи се птици на слънчогледовите пити. Те се забелязват отдалеч и понякога, увлечени в лакомията си, допускат ловеца на 30-40 м. Този лов е по-лек, но изисква продължително ходене сред бодливите слънчогледи по време на летните горещини. За сметка на това откриването на ударените птици е значително по-лесно, защото се запомнят местата, където кацат птиците, и се търси около тях. Докато при лова на прелет птиците падат далеч и откриването им в гъстите и високи слънчогледи, често с много плевели, е много трудно. Използването на куче-птичар за апортиране на отстреляните птици у нас не се практикува, защото ритриварите у нас не са разпространени, а другите птичари от честата стрелба се изнервят, развалят дресировката си и след това не работят добре на пъдпъдък. Още повече, че миризмата на гълъбовите птици изглежда не е привлекателна за тях и те не ги търсят с охота.

• Лов от укритие

Това е основен начин на ловуване на гургулици у нас, особено за по- възрастните ловци, за които броденето из високите слънчогледи е уморително и те предпочитат статичния лов. При прелитането си от местата за почивка към местата за хранене и водопой и обратно гургулиците се движат почти по едни и същи въздушни пътища. За почивка и наблюдение на местността те често кацат на самотни дървета с рядка корона и сухи клони по тях и престояват известно време там. Това те правят и по дърветата из нивите със слънчоглед и по жиците на електропроводите. В последния случай те кацат в близост до стълбовете, навярно защото изолаторите им приличат на кацнали птици, спокойствието на които им гарантира безопасност. В близост до подобни места (на 25-35 м. разстояние) се изгражда укритие, най-често колиба от клони и бурени, в която ловецът причаква гургулиците. Често, за да се привлекат към дадено дърво летящите птици, по клоните му се закрепват в естествена поза убити птици. Те действат като примамка - гургулиците са дружелюбни птици и ухотно кацат до себеподобните си. Навярно вида на спокойно кацналите птици им вдъхва доверие, че мястото е безопасно.

Този метод е много резултатен, особено когато птиците са в изобилие. При него не се загубват ранени птици, защото почти всички, по които стреляме, остават поразени на място поради възможността за точно прицелване по неподвижна мишена. Много са малко неточните изстрели, почти всеки патрон сега е сигурен трофей. Гургулиците се отстрелват със сачми №9 за първата стреляща цев и №7 във втората цев. Намирането на ударените птици е лесно, защото те падат под дървото или под жиците на електропровода.

За жалост, този прекрасен лов продължава само до средата на септември. След това гургулиците отлитат и се срещат много рядко. Остават само единични екземпляри, които навярно по здравословни причини не са успели да натрупат мазнини за прелета и ловът им става случаен. Гургулицата е чудесен трофей. Тя е красива птица и връзката с трофеи наподобява букет есенни цветя. От гастрономическа гледна точка тя е деликатес, особено когато е отстреляна през септември и е достатъчно затлъстяла. Месото й е нежно, сочно и много вкусно и може да се приготвя по най-различен начин. Най-вкусна е изпечена на скара върху дървени въглища. Супата от тлъсти вътрешности е истински шедьовър на кулинарията с тънкото си дивечово ухание и вкус.

След горе написаното навярно всеки ще разбере, защо тази иначе дребна птица е любим дивеч за повечето български ловци.