Fox hunting trips in Bulgaria - Hunting area Ореше 2943
Fox shooting in Bulgaria - Hunting area Ореше 2943
Fox hunting in Bulgaria - Hunting area Ореше 2943
Fox shooting in Europe - Hunting area Ореше 2943
Fox hunting in Europe - Hunting area Ореше 2943
Fox hunting in Bulgaria
Bulgaria Hunting Trips - Discounted red fox hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Ореше 2943
» Bulgaria Hunting Trips » Fox hunting in Bulgaria » Hunting area Ореше 2943
- Hunting trips directly from outfitters:
Fox hunting trips in Bulgaria
Hunting area Ореше 2943
We hunt some of the best areas for Foxes in Bulgaria!
Fox hunting period & methods
Fox hunting in Bulgaria season:
- : all year
Fox
Red fox can eat a large number of mice and other harmful rodents, contributing to the benefit of agriculture. On the other hand, it also reduce the numbers of small game like rabbits, pheasants, partridges. For this reason, it is hunted throughout the whole year. The skin and the skull are considered as a trophy.
Scientific Name: Vulpes vulpes
Habitat: Most red foxes favour living in the open, in densely vegetated areas, though they may enter burrows to escape bad weather.
Description: The red fox has an elongated body and relatively short limbs. The tail, which is longer than half the body lengthThey are very agile, being capable of jumping over 2-metre-high (6 ft 7 in) fences, and swim well. (70 per cent of head and body length), is fluffy and reaches the ground when in a standing position. The winter fur is dense, soft, silky and relatively long.
Hunting method: Often taken as secondary trophy during driven wild boar hunting. Lying in wait, calling, baiting.
Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.
Accompanying hunt: Red fox can be combined with hunting for other predators.
Hunting services: Standart price list
Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Ореше 2943
- Лов Ореше 2943
- ✓ Hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Hunting in Europe Ореше 2943
- Caccia in Bulgaria Ореше 2943
- Chasse en Bulgarie Ореше 2943
- Jagd in Bulgarien Ореше 2943
- Caza en Bulgaria Ореше 2943
- Κυνήγι στη Βουλγαρία Ореше 2943
- Bulgaristan'da Avcılık Ореше 2943
- ✓ Big game hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Red deer hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Fallow deer hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Roe deer hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Wild boar hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Mouflon hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Barbary sheep hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Chamois hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Himalayan tahr hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Bezoar ibex hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Wood grouse hunting in Bulgaria Ореше 2943
- ✓ Small game hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Pheasant hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Quail hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Turtle-dove hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Partridge hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Wood pigeon hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Woodcock hunting in Bulgaria Ореше 2943
- European hare hunting in Bulgaria Ореше 2943
- ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Wild duck hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Goose hunting in Bulgaria Ореше 2943
- ✓ Predator hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Wolf hunting in Bulgaria Ореше 2943
- Jackal hunting in Bulgaria Ореше 2943
Fox hunting trips in Bulgaria
Red fox hunts in Bulgaria
- Fox hunting in Bulgaria
- Ореше 2943
Red fox hunting trips in Bulgaria
Vulpes Vulpes
Distribution
The Red fox is found in prairies and semideserts, forests, steppes and forest-steppes. You can see it in the suburbs and even in urban areas, living together with other small predators. This species is found everywhere in Bulgaria.
General information
The fur of the Red fox is rust-coloured. It has white belly and black ears and legs. Its eyes are golden-yellow and have distinctive vertically cut pupils like the cats. Its long shaggy tail, which has characteristic white tips, provides balance during jumps. The adult Red fox weighs 4.1-5.4 kg. Body length is 80-110 cm. Its size varies depending on habitat. In autumn and winter its fur is long and thick, and in spring until the end of the summer – short.
Way of life and feeding
Foxes are omnivorous. They eat rodents, insects, fruits, worms, carrion, eggs, mice, other small animals and poultry. The fox is one of the greatest allies in our fight against rodents, which often dominate its menu. They eat 0.5-1 kg food per day on the average.
Reproduction
Fox breeding period is from December to January, and in the northern high parts of its area it is in February-April. Females have an annual oestrus, which lasts 1-6 days. The ovulation is spontaneous. Copulation is noisy and short - it lasts for not more than 20 seconds. Although a female may mate with several males (who fight for it), it finally chooses to live with one only. Males bring food to females up to and after confinement, and generally leave them with the cubs in the mother’s lair”. The average number of fox cubs from one litter is 5 and the maximum is up to 13 fox cubs. The cubs are born blind and weigh 150 grams. They begin to see in about 2 weeks and make their first steps outside the lair in up to 5 weeks. The mother weans them at about the 10th week, when they reach their puberty.
Behavior
Foxes are active at dusk, but in more densely populated areas they are active mostly at night and evening or early in the morning (at dusk). Generally they hunt singly, and if they find more food, they hide it for later. Each fox marks its territory with urine and faeces. Foxes mate only during winter and in summer they look for food, after they have dug several burrows in these territories. These can be burrows of former inhabitants such as badgers, or newly-dug ones. In winter, they use one main burrow, where the fox lives, and raises its cubs. Smaller burrows are intended for cases of danger and for storage of food. The cubs most often spread rapidly, when they reach sexual maturity (8-10 months), but they frequently remain in their home territory and help raising the next generation.
According to some researchers, individuals that do not breed, make it sure that the cubs will survive, while others say this difference is negligible. Foxes communicate with body language, with its smell and vocalizations (sounds). Voice range is great and the sounds that they make could be I am lost (three yelps) to a scream type near to the human scream.
Conservation status
According to the Convention on International Trade with Endangered Species of Wild Fauna and Flora, the fox belongs to the endangered species, but most of their populations are stable. Shooting is based on quotas.
Place and significance of the fox in the ecosystem
It is proved that foxes may affect the populations of rodents, including rabbits and birds of prey. They spread the seeds of the fruits, eaten by them. Their positive or negative role in the development of ecosystems, state reserves and poultry-raising must be assessed separately in each case.
Economic significance
According to its biology and way of eating, the Red fox eats a large amount of mice and other harmful rodents, thus contributing to the agriculture. It also destroys a lot of useful game - rabbits, pheasants, partridges. It is a carrier of rabies, that’s why in case of high density of the population it is pursued throughout the year. Her skin is a valuable and demanded. It is hunted with the use of battues, but most often by stalking near enticement. Her skin and skull have trophy value.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Фазани
1. Kолхидски фазан
Ловни птици - пернати - дребен дивеч
Срокове на ловуване
Фазан - Phasianus colchicus colchicus L.
Ловни фазани - от 1 октомври до 31 януари
Фермерно произведени - от 1 октомври до 28 февруари
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на фазан
Екипът на BG Hunters Ви препоръчва следните патрони:
Препоръчителни патрони - 32g/ 34g за 16 кал. / 12 кал.
№ на сачмите - 2/0, 4/0, 5/0
Разстояние - 35-40 метра
Разпространение на фазана
Колхидският фазан е бил разпространен в Югоизточна Европа (Тракийската низина), на изток от Черно море в Задкавказието (областта Колхида в Грузия), Североизточен Азербайджан, Южна Армения и Северозападен Иран. В нашата страна колхидският фазан в миналото е бил широко разпространен в Югоизточна България - от средното течение на р. Марица до Черноморското крайбрежие. Основните му находища са били по поречието на Тунджа и по средното течение на Марица. Чистият подвид се е срещал у нас до началото на XX в., когато е започнало изкуственото развъждане и разселване в неговите местообитания на пръстенчатия фазан. До началото на 60-те години бе запазено само едно естествено негово находище - гората "Долна Топчия" край Елхово. Днес това находище вече не съществува. Единственото естествено находище на колхидския фазан на Балканския полуостров в настоящия момент е гората Коджа Орман до устието на р. Места в Западна Тракия. Включен е в Червената книга на България като застрашен от изчезване вид, макар че в глобален аспект той не е застрашен. В близкото минало у нас имаше широкомащабни програми за възстановяване в предишните му местообитания. Във фазанариите се правеше изкуствен подбор за подобряване чистотата на развъжданите колхидски фазани и в цяла Югоизточна България се разселваше само този подвид.
Описание на фазана
Този подвид, има силно изразен полов диморфизъм, характерен за род фазани.
Мъжкият има тъмнозелена шия с виолетов блясък, без бял пръстен или бели перца. На главата си има добре изразени кичурчета от перца - уши. Около очите има гола кожа с червен цвят. Гушата и предната част на гърдите му са покрити с медночервени пера, с черен кант по края. Надкрилията са кафяви, а кръстът и надопашието - бакърено-червени, с пурпурен блясък. Когато надопашието на нашите фазани се наблюдава под определен ъгъл, върху него се наблюдава зеленикав оттенък. Дългата мечовидна опашка на колхидския фазан е охрено-кафява, с медночервени краища. На средните кормилни пера има черни напречни препаски, които в основата на перото са много тесни, а към върха са широки. На краката си фазанът има шипове - шпори, които при младите са къси, тъпи и меки, при двегодишните са по-дълги и остри, а при по-възрастните петли достигат на дължина около 2 cm и са много остри.
Женските са светлокафяви, с много кафяво-черни петна отгоре, по гушата и по предната част на гърдите.
Мъжките достигат на дължина до 1 m, но опашката заема около половината от тази дължина. Теглото им достига до 1300 gr. Женските тежат около 850 gr.
Местообитания на фазана
Колхидският фазан обитава гъсто обраслите места около теченията на реките и водоемите, заливните и лонгозните гори, тръстиките и краищата на горите, обрасли с гъста храстова растителност. Предпочита местата с по-влажни почви. През лятото и есента се заселва в покритите с по-висока растителност обработваеми площи.
През есента много примамливи за него са лозята и площите, засети с царевица. През деня той прекарва на земята, като се крие в гъстата растителност, а през нощта спи по дърветата. Предпочита да бяга и да се укрива по земята. Излита само при опасност. Полетът му е шумен. Отначало се издига нагоре и като набере височина, лети по права хоризонтална линия или пикира, но не отива надалече.
Храна на фазана
Храни се късно следобед и рано сутрин, през зимата - през целия ден. Храната е много разнообразна и зависи от сезона и наличието й в природата. През есента и зимата основната му храна се състои от семена на културни и диви растения, луковици, зелени части на растения и др. През пролетта и лятото тя се обогатява с ягодови плодове и насекоми. През есента фазаните се хранят главно със семената на селскостопанските култури. През зимата се увеличава чувствително участието на семената на плевелите и тревите, а през пролетта – отново семената на селскостопанските култури, зелената храна и насекомите. През лятото животинската храна е най-силно застъпена. Въпреки че нанася щети на селското стопанство, като изронва гроздето и накълвава някои плодове и зеленчуци, фазанът е несравнимо по-полезен, унищожавайки много вредни насекоми.
Биология на фазана
В диво състояние при малка гъстота колхидският фазан образува двойки, но е склонен и към полигамия. Мъжкият се задържа в гнездовия участък на женската, но след като тя започне да мъти, при възможност той привлича друга фазанка. Един петел може да оплоди от 3 до 10 кокошки. Сватбуването е през март-април. По това време оперението на мъжките е особено красиво. Сватбеният период продължава около 2 месеца и интензивността му зависи от характера на времето. Хладното и дъждовно време задържа сватбуването и може да стане причина за временното му преустановяване. Фазанката прави на земята много просто гнездо, което понякога не е добре скрито в растителността. Тя снася 8-12 яйца с масленозелен цвят и размери 43:35 mm. Има случаи, когато две или дори три женски снасят в едно гнездо. Женската мъти много упорито, но сутрин и вечер, напуска гнездото си за кратко време, за да се нахрани. Мътенето продължава 24-25 дни, като женската периодично преобръща яйцата, избутвайки крайните към средата на гнездото. По този начин яйцата се затоплят равномерно, а овлажняването идва от влагата в почвата и от намокрените гърди на фазанката от росата по време на храненето й. Ако загуби гнездото си в началото на мътенето, фазанката гнезди повторно. Процентът на излюпване в природата е висок - над 90, но до есента оцеляват не повече от 60 %.
Естествени неприятели на фазана
Лисицата, дивата котка, скитащите кучета и котки, енотовидното куче, бялката, черния пор, язовеца, таралежа, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици и др. Сивата врана и свраката лесно откриват гнездата и унищожават яйцата. Фазаните страдат и от много болести, някои от които вземат епизоотичен характер.
Ловностопанско значение на фазана
Фазанът е един от най-популярните обекти на лов. Благодарение на лесното изкуствено развъждане, фазаните придобиват все по-голямо значение за ловното стопанство. Имат много вкусно месо, което се цени изключително в кулинарията.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
2. Обикновен фазан
Ловни птици - пернати - дребен дивеч
(Phasianus colchicus L.)
Разпространение на фазана
Вид с изключително важно ловностопанско значение. В диво състояние обитава обширен район от Югоизточна България до Далечния Изток (Приамурието) и Япония. На север достига до 45° с.ш. при устието на р. Усури, а на юг се среща до Иран, Афганистан, Северна Бирма и о. Тайван. Този район включва равнини, предпланини и сухи континентални плата с малко валежи през зимата и снежна покривка до 10-20 cm. В тези обширни граници с голямо екологично разнообразие са се оформили много подвидове на обикновения фазан. В настоящия момент са известни 31 подвида, обособени на базата на географска изолация. В Азия има райони, които се смятат за все още недобре проучени в това отношение. Фазанът е аклиматизиран в много страни на почти всички континенти - Западна Европа, Северна Америка, както и на островите Тасмания и Нова Зеландия, където масово се развъжда по изкуствен път. Отделните подвидове са се кръстосвали и се е получил т.н. ловен фазан, който е хибридна форма между няколко подвида, с повече или по-малко изявени белези на един или друг от тях. За нашата страна значение имат няколко подвида.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
3. Пръстенчат фазан
Ловни птици - пернати - дребен дивеч
(Phasianus colchicus torquatus GRmel.)
Разпространение на фазана
Видът е разпространен естествено в Източен Китай до границата с Виетнам. За разлика от колхидския фазан предпочита по-открити местообитания. В Китай обитава оризовите плантации. У нас типичните му местообитания са дерета и окрайнини на малки гори сред обработваемите площи, обрасли с гъста храстова растителност, синори и долове сред нивите, поречия на реки, напоителни канали, обрасли с тръстика и високи треви.
Пръстенчатият фазан е внесен в Европа през 1742 г., а у нас - през 1895 г. Първите птици са внесени от Унгария в Кричим. Оттам е разселван в цялата страна, включително и в ареала на колхидския фазан. След 30-те години на XX в. е развъждан изкуствено и разселван само в Северна България. От 1963 г., когато у нас е внесен семиреченският фазан, вече не се разселва никъде в страната. В природата не се срещат чисти пръстенчати фазани, но техни белези носят почти всички произведени и разселени птици, най-вече в Южна България.
Описание на фазана
Мъжките птици приличат на мъжките на колхидския фазан, но са малко по едри. Главата, шията и гърлото са тъмни, с виолетово зелен метален блясък. На шията имат бял пръстен, не по-широк от 1 cm, обикновено прекъснат отпред. Ушичките им са къси, до 1 cm. Окраищата на перата по горната част на гърдите са с тясна тъмна ивица, не по-широка от 1 mm. Надкрилията са сиво-кафяви, надопашието-кафяво, а слабините - по-светли. Опашката е кафява, с ясно изразени тъмни напречни препаски. Оперението на женските фазани е по-светло с тъмни препаски. Младите птици се отличават трудно от женските на колхидския фазан. Обикновено са по-едри и с по-светло оперение.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
4. Монголски фазан
Ловни птици - пернати - дребен дивеч
(Phasianus colchicus torquatus GRmel.)
Разпространение на фазана
Видът е разпространен естествено в Източен Китай до границата с Виетнам. За разлика от колхидския фазан предпочита по-открити местообитания. В Китай обитава оризовите плантации. У нас типичните му местообитания са дерета и окрайнини на малки гори сред обработваемите площи, обрасли с гъста храстова растителност, синори и долове сред нивите, поречия на реки, напоителни канали, обрасли с тръстика и високи треви.
Пръстенчатият фазан е внесен в Европа през 1742 г., а у нас - през 1895 г. Първите птици са внесени от Унгария в Кричим. Оттам е разселван в цялата страна, включително и в ареала на колхидския фазан. След 30-те години на XX в. е развъждан изкуствено и разселван само в Северна България. От 1963 г., когато у нас е внесен семиреченският фазан, вече не се разселва никъде в страната. В природата не се срещат чисти пръстенчати фазани, но техни белези носят почти всички произведени и разселени птици, най-вече в Южна България.
Описание на фазана
Мъжките птици приличат на мъжките на колхидския фазан, но са малко по едри. Главата, шията и гърлото са тъмни, с виолетово зелен метален блясък. На шията имат бял пръстен, не по-широк от 1 cm, обикновено прекъснат отпред. Ушичките им са къси, до 1 cm. Окраищата на перата по горната част на гърдите са с тясна тъмна ивица, не по-широка от 1 mm. Надкрилията са сиво-кафяви, надопашието-кафяво, а слабините - по-светли. Опашката е кафява, с ясно изразени тъмни напречни препаски. Оперението на женските фазани е по-светло с тъмни препаски. Младите птици се отличават трудно от женските на колхидския фазан. Обикновено са по-едри и с по-светло оперение.
- BG Hunters
5. Корейски фазан
Ловни птици - пернати - дребен дивеч
(Phasianus colchicus powi Buturlin)
Разпространение на фазана
Корейският фазан е разпространен естествено в Китай (Южна Манджурия) и Корея. Предпочита гъстите местообитания.
В България е внесен през 1975 г. от Северна Корея и днес се развъжда ограничено във фазанарията край с Хотанца (Русенско). Засега този подвид не се среща другаде в Европа. У нас е разселван само на няколко места - във фазановите стопанства "Сеслав" край Кубрат и "Огняново" край Елин Пелин. Показва задоволителни адаптивни качества.
Описание на фазана
Един от едрите подвидове колхидски фазани. Мъжките птици приличат на мъжките на семиреченския фазан, но са малко по-дребни. Главата, шията и гърлото са тъмни, с виолетово-зелен метален блясък. На шията имат широк бял пръстен, над 1 cm, понякога прекъснат отпред. На главата са с много дълги ушички с бели ивици отгоре. Окраищата на перата по горната част на гърдите са без тъмен кант. Надкрилията са сивкаво-сиви, надопашието синкаво, със зеленикав оттенък, а слабините и предният гръб сламено-жълти. Опашката е кафява с ясно изразени, контурни, тъмни напречни препаски. Женските птици приличат на женските на семиреченския фазан, но са по-дребни.