Fox hunting trips in Bulgaria - Hunting area ДЗС Пазарджик 4404
Fox shooting in Bulgaria - Hunting area ДЗС Пазарджик 4404
Fox hunting in Bulgaria - Hunting area ДЗС Пазарджик 4404
Fox shooting in Europe - Hunting area ДЗС Пазарджик 4404
Fox hunting in Europe - Hunting area ДЗС Пазарджик 4404
Fox hunting in Bulgaria
Bulgaria Hunting Trips - Discounted red fox hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area ДЗС Пазарджик 4404
» Bulgaria Hunting Trips » Fox hunting in Bulgaria » Hunting area ДЗС Пазарджик 4404
- Hunting trips directly from outfitters:
Fox hunting trips in Bulgaria
Hunting area ДЗС Пазарджик 4404
We hunt some of the best areas for Foxes in Bulgaria!
Fox hunting period & methods
Fox hunting in Bulgaria season:
- : all year
Fox
Red fox can eat a large number of mice and other harmful rodents, contributing to the benefit of agriculture. On the other hand, it also reduce the numbers of small game like rabbits, pheasants, partridges. For this reason, it is hunted throughout the whole year. The skin and the skull are considered as a trophy.
Scientific Name: Vulpes vulpes
Habitat: Most red foxes favour living in the open, in densely vegetated areas, though they may enter burrows to escape bad weather.
Description: The red fox has an elongated body and relatively short limbs. The tail, which is longer than half the body lengthThey are very agile, being capable of jumping over 2-metre-high (6 ft 7 in) fences, and swim well. (70 per cent of head and body length), is fluffy and reaches the ground when in a standing position. The winter fur is dense, soft, silky and relatively long.
Hunting method: Often taken as secondary trophy during driven wild boar hunting. Lying in wait, calling, baiting.
Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.
Accompanying hunt: Red fox can be combined with hunting for other predators.
Hunting services: Standart price list
Bulgaria Hunting Trips | Hunting area ДЗС Пазарджик 4404
- Лов ДЗС Пазарджик 4404
- ✓ Hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Hunting in Europe ДЗС Пазарджик 4404
- Caccia in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Chasse en Bulgarie ДЗС Пазарджик 4404
- Jagd in Bulgarien ДЗС Пазарджик 4404
- Caza en Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Κυνήγι στη Βουλγαρία ДЗС Пазарджик 4404
- Bulgaristan'da Avcılık ДЗС Пазарджик 4404
- ✓ Big game hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Red deer hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Fallow deer hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Roe deer hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Wild boar hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Mouflon hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Barbary sheep hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Chamois hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Himalayan tahr hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Bezoar ibex hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Wood grouse hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- ✓ Small game hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Pheasant hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Quail hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Turtle-dove hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Partridge hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Wood pigeon hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Woodcock hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- European hare hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Wild duck hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Goose hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- ✓ Predator hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Wolf hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
- Jackal hunting in Bulgaria ДЗС Пазарджик 4404
Fox hunting trips in Bulgaria
Red fox hunts in Bulgaria
- Fox hunting in Bulgaria
- ДЗС Пазарджик 4404
Red fox hunting trips in Bulgaria
Vulpes Vulpes
Distribution
The Red fox is found in prairies and semideserts, forests, steppes and forest-steppes. You can see it in the suburbs and even in urban areas, living together with other small predators. This species is found everywhere in Bulgaria.
General information
The fur of the Red fox is rust-coloured. It has white belly and black ears and legs. Its eyes are golden-yellow and have distinctive vertically cut pupils like the cats. Its long shaggy tail, which has characteristic white tips, provides balance during jumps. The adult Red fox weighs 4.1-5.4 kg. Body length is 80-110 cm. Its size varies depending on habitat. In autumn and winter its fur is long and thick, and in spring until the end of the summer – short.
Way of life and feeding
Foxes are omnivorous. They eat rodents, insects, fruits, worms, carrion, eggs, mice, other small animals and poultry. The fox is one of the greatest allies in our fight against rodents, which often dominate its menu. They eat 0.5-1 kg food per day on the average.
Reproduction
Fox breeding period is from December to January, and in the northern high parts of its area it is in February-April. Females have an annual oestrus, which lasts 1-6 days. The ovulation is spontaneous. Copulation is noisy and short - it lasts for not more than 20 seconds. Although a female may mate with several males (who fight for it), it finally chooses to live with one only. Males bring food to females up to and after confinement, and generally leave them with the cubs in the mother’s lair”. The average number of fox cubs from one litter is 5 and the maximum is up to 13 fox cubs. The cubs are born blind and weigh 150 grams. They begin to see in about 2 weeks and make their first steps outside the lair in up to 5 weeks. The mother weans them at about the 10th week, when they reach their puberty.
Behavior
Foxes are active at dusk, but in more densely populated areas they are active mostly at night and evening or early in the morning (at dusk). Generally they hunt singly, and if they find more food, they hide it for later. Each fox marks its territory with urine and faeces. Foxes mate only during winter and in summer they look for food, after they have dug several burrows in these territories. These can be burrows of former inhabitants such as badgers, or newly-dug ones. In winter, they use one main burrow, where the fox lives, and raises its cubs. Smaller burrows are intended for cases of danger and for storage of food. The cubs most often spread rapidly, when they reach sexual maturity (8-10 months), but they frequently remain in their home territory and help raising the next generation.
According to some researchers, individuals that do not breed, make it sure that the cubs will survive, while others say this difference is negligible. Foxes communicate with body language, with its smell and vocalizations (sounds). Voice range is great and the sounds that they make could be I am lost (three yelps) to a scream type near to the human scream.
Conservation status
According to the Convention on International Trade with Endangered Species of Wild Fauna and Flora, the fox belongs to the endangered species, but most of their populations are stable. Shooting is based on quotas.
Place and significance of the fox in the ecosystem
It is proved that foxes may affect the populations of rodents, including rabbits and birds of prey. They spread the seeds of the fruits, eaten by them. Their positive or negative role in the development of ecosystems, state reserves and poultry-raising must be assessed separately in each case.
Economic significance
According to its biology and way of eating, the Red fox eats a large amount of mice and other harmful rodents, thus contributing to the agriculture. It also destroys a lot of useful game - rabbits, pheasants, partridges. It is a carrier of rabies, that’s why in case of high density of the population it is pursued throughout the year. Her skin is a valuable and demanded. It is hunted with the use of battues, but most often by stalking near enticement. Her skin and skull have trophy value.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Гъски
1. Голяма белочела гъска
Ловни птици - пернати - водоплаващи
(Anser albifrons Scop.)
Срокове на ловуване
Ловът на гъски е разрешен
от 1 октомври до 31 януари.
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на гъска
Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:
- Препоръчителни патрони - 32g.-50g за 12 кал.
- № на сачмите - 8/0, 6/0, 4/0
- Разстояние - 40 метра
Разпространение на голямата белочела гъска
Голямата белочела гъска гнезди в най-северните части на Европа и Азия, в Северна Америка и островите на Ледовития океан, като обитава влажните райони на тундрата и лесотундрата по морското крайбрежие и вътрешните водоеми. Зимува в южните райони на Европа и Азия, но прелита и до Северна Африка - Египет. Голям брой големи белочели гъски зимуват у нас. Най-многобройни са нейните ята в равнинната част на страната и около река Дунав, големите вътрешни реки и черноморското крайбрежие. Големите ята обитават най-често площите, засети с есенници, в близост до реки, езера, блата и изкуствени водоеми, незамръзващи през зимата. Този вид при масово появяване е в състояние да компрометира изцяло реколтата от някои селскостопански площи. У нас зимува главно в езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна", язовир "Малко Шарково", защитена зона "Калимок-Бръшлен" и Бургаските езера.
Най-многобройна от всички видове гъски, срещащи се в Европа и у нас. У нас ежегодно зимуват 200-500 хил. птици. Есенният прелет започва най-рано в началото на октомври. Зимуващите гъски долитат масово от средата до края на декември. Пролетният прелет започва в средата на февруари, но зависи от характера на времето през зимата.
Описание на голямата белочела гъска
При голямата белочела гъска няма изразен полов и сезонен диморфизъм. На дължина достига 70-86 cm, а на тегло - 1,4-3,0 kg. Размахът на крилата е 130-165 cm. Оперението е сиво-кафяво, по гърба и крилете по-тъмно. Отдолу тялото е белезникаво, с тъмнокафяви напречни препаски с неправилна форма. Шията отстрани е с тъмни надлъжни ивички. На челото има бяло петно, което започва от основата на човката и не достига до надочната линия. Краката са жълто-оранжеви.
Младите птици са по-светли, без бяло петно на челото. Тялото отдолу е светло, без напречни препаски.
Отличителни полеви белези на голямата белочела гъска
Голямата белочела гъска е по-дребна от сивата гъска. За разлика от нея има бяло петно на челото, откъдето идва и името й. От малката белочела гъска се отличава по следните белези:
- при кацане върхът на крилете на голямата белочела гъска достига само края на опашката;
- бялото петно не достига до очите;
- около окото на този вид гъска липсва ясно очертан жълто-оранжев пръстен;
- главата и шията са по-светли, клюнът е по-дълъг, а шията е по-дълга и по-тънка;
- при полет се отличава от малката белочела гъска по относително по-късите си криле и по-дългата шия, а издаваните звуци (звънлив крясък „клинг-клинг”) са сигурен отличителен белег.
При лоша видимост в полет тя може да се сгреши и с червеногушата гъска, но оперението й е различно, шията по-дълга, размерите по-големи.
Всички видове гъски се отличават от лебедите по размери, цвета на оперението и дължината на шията. Гъските са с по-къса от тялото шия, по-тъмни на цвят (дори и от малките лебеди) и с по-малки размери. В полет наподобяват кормораните, но са с по-къса опашка, маховете на крилата не са така чести, оперението им не е толкова тъмно, и обикновено ятата от гъски са доста шумни.
Храна на голямата белочела гъска
Основната храна на белочелата гъска са нежни части на зелените растения. При голяма концентрация може да нанесе известни щети на зимниците.
Биология на голямата белочела гъска
По време на зимуването си гъските са привързани към местата, където се хранят. На разсъмване, като по разписание отиват за храна, на обяд на водопой, след което, почиват, подреждат си перушината и следобед отново започват да пасат. Преди залез слънце се прибират за нощуване във водоемите.
Голяма белочела гъска гнезди в откритата тундра, в близост до блата, езера и реки както по крайбрежия, така и във вътрешността. Гнездото е малка ямичка на земята, рядко постлана с мъх, треви и пух. То е по разни издатинки, обрасли с трева, а понякога и съвсем на открито. Женската снася 3 до 7 бели до бледо-оранжеви яйца. Мъти само женската в продължение на 26-28 дни.
Естествени неприятели на голямата белочела гъска
През гнездовия период естествени неприятели на голямата белочела гъска са обикновената и северната лисица, и едрите грабливи птици. По време на зимуването тя е много предпазлива и трудно може да бъде изненадана от хищници.
Ловностопанско значение на голямата белочела гъска
Белочелата гъска е широко разпространен вид, с голяма численост, като ежегодно у нас зимуват 200-500 хил. птици.
Ловен сезон на голяма белочела гъска
Съгласно биологията на птицата, тя е разрешена за лов у нас от 1 октомври до 31 януари. Месото й е много вкусно. Забранен е ловът в 700-метровата ивица около езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна" и Бургаските езера. Като обект на лов тя е интересна със своя бърз летеж, но в световен мащаб е застрашена от разрушаването на местообитанията, безпокойството през гнездовия период и по време на миграциите и зимуването, както и интензивната ловна преса в някои страни, най-често около водоемите, където птиците нощуват.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
2. Сива гъска
Ловни птици - пернати - водоплаващи
(Anser anser L.)
Разпространение на сивата гъска
Видът е повсеместно разпространен в Азия и Европа, от Манджурия до Шотландия и Испания. Есента прелита на големи ята в южните райони на Азия, Европа и в Северна Африка, където зимува. У нас сивата гъска се среща по време на прелетите. Отделни двойки остават да гнездят на Беленските острови, резервата "Сребърна" и езерото Дуранкулак, но общата численост на гнездовата популация не превишава 25 двойки.
Описание на сивата гъска
Сивата гъска е най-едрата птица от този род, срещаща се у нас. На дължина мъжките достигат до 90 cm. Женските са по-дребни. Теглото варира от 2,5 до 4,1 kg. Общият тон на оперението й е сив. Предната част на гърба и плешките са кафеникави. На корема си има черни петна, които липсват при младите екземпляри. Подопашието и краят на опашните пера са бели. Клюнът е светлочервен с бял нокът. За разлика от белочелите гъски тя няма бяло петно на главата и е по-едра. Отдолу тялото е светло без тъмнокафяви напречни препаски. От посевната гъска се отличава по светлия клюн и по-едрите размери, като на опашката има тясна черна препаска. Главата и шията са по-светли. Издава кратки, високи тръбни звуци, подобно на домашната гъска. По-шумна е от посевната гъска.
Местообитания на сивата гъска
Сивата гъска обитава сладководните водоеми, обрасли с блатна растителност, като избира глухи и недостъпни участъци. Тя плува много добре, но не обича да се гмурка. По земята се движи с люлееща се походка, а при прелетите се нарежда в клин. По време на линеенето през лятото сивата гъска е много безпомощна. Около един месец тя не е в състояние да лети. По това време се крие в най-недостъпните и богати на храна места, като води много скрит живот.
Биология и гнездене на сивата гъска
Половата си зрелост сивата гъска достига в третата или четвъртата година. Гнездото си прави по сухи издатини или купчини, разположени във водата и обрасли с блатна растителност. То е доста голямо. В по-южните райони гнезденето започва през април, а в по-северните - дори през юни. Женската снася от 4 до 12 (най-често 4-6) мръсно-бели яйца, които мъти в продължение на 27-28 дни. Малките са отлични плувци и веднага следват родителите си. През деня те се крият в гъстата растителност, а привечер и сутрин излизат да се хранят. Сивата гъска използва разнообразна храна, предимно растителна. Предпочита посевите на зимниците. Когато малките израснат и започнат да летят заедно с възрастните, образуват големи ята. При залез слънце и сутрин те излитат и отиват на места за хранене. През зимата птиците се хранят през целия ден.
Ловностопанско значение на сивата гъска
Числеността на сивата гъска в световен мащаб е стабилна. По данни на зимните преброявания у нас зимуват не повече от 5 хил. птици. Включена е в Червената книга на България с категорията "Застрашен вид". По време на прелитането, а понякога и като гнездящи у нас са описани още: посевна гъска (Anser fabalis Latham.), червеногуша гъска (Branta ruficollis Pall.), които са защитени видове и включени в Червената книга на България в категорията "Застрашен вид".