Fox hunting trips in Bulgaria - Hunting area Куцина 5189

Fox shooting in Bulgaria - Hunting area Куцина 5189

Fox hunting in Bulgaria - Hunting area Куцина 5189

Fox shooting in Europe - Hunting area Куцина 5189

Fox hunting in Europe - Hunting area Куцина 5189

Fox hunting in Bulgaria

Bulgaria Hunting Trips - Discounted red fox hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Куцина 5189

Bulgaria Hunting Trips - Discounted red fox hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Куцина 5189


» Bulgaria Hunting Trips » Fox hunting in Bulgaria » Hunting area Куцина 5189

  • Hunting trips directly from outfitters:

Fox hunting trips in Bulgaria

Hunting area Куцина 5189

We hunt some of the best areas for Foxes in Bulgaria!

Who is offering this hunt?

Contact directly with:

Ted Tomoff » Hunter & Host



Fox hunting period & methods

Fox hunting in Bulgaria season:

  • : all year

Predators standart price list

Fox

Red fox can eat a large number of mice and other harmful rodents, contributing to the benefit of agriculture. On the other hand, it also reduce the numbers of small game like rabbits, pheasants, partridges. For this reason, it is hunted throughout the whole year. The skin and the skull are considered as a trophy.

Scientific Name: Vulpes vulpes

Habitat: Most red foxes favour living in the open, in densely vegetated areas, though they may enter burrows to escape bad weather.

Description: The red fox has an elongated body and relatively short limbs. The tail, which is longer than half the body lengthThey are very agile, being capable of jumping over 2-metre-high (6 ft 7 in) fences, and swim well. (70 per cent of head and body length), is fluffy and reaches the ground when in a standing position. The winter fur is dense, soft, silky and relatively long.

Hunting method: Often taken as secondary trophy during driven wild boar hunting. Lying in wait, calling, baiting.

Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.

Accompanying hunt: Red fox can be combined with hunting for other predators.

Hunting services: Standart price list

Browse a selection of red fox hunting trips in Bulgaria. Direct offers from outfitters in predator hunting area Куцина 5189 on bghunters.com & Bulgaria Hunting Trips, Куцина, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, п.к.5189.

Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Куцина 5189

  1. Лов Куцина 5189
  2. ✓ Hunting in Bulgaria Куцина 5189
  3. Hunting in Europe Куцина 5189
  4. Caccia in Bulgaria Куцина 5189
  5. Chasse en Bulgarie Куцина 5189
  6. Jagd in Bulgarien Куцина 5189
  7. Caza en Bulgaria Куцина 5189
  8. Κυνήγι στη Βουλγαρία Куцина 5189
  9. Bulgaristan'da Avcılık Куцина 5189
  10. ✓ Big game hunting in Bulgaria Куцина 5189
  11. Red deer hunting in Bulgaria Куцина 5189
  12. Fallow deer hunting in Bulgaria Куцина 5189
  13. Roe deer hunting in Bulgaria Куцина 5189
  14. Wild boar hunting in Bulgaria Куцина 5189
  15. Mouflon hunting in Bulgaria Куцина 5189
  16. Barbary sheep hunting in Bulgaria Куцина 5189
  17. Chamois hunting in Bulgaria Куцина 5189
  18. Himalayan tahr hunting in Bulgaria Куцина 5189
  19. Bezoar ibex hunting in Bulgaria Куцина 5189
  20. Wood grouse hunting in Bulgaria Куцина 5189
  21. ✓ Small game hunting in Bulgaria Куцина 5189
  22. Pheasant hunting in Bulgaria Куцина 5189
  23. Quail hunting in Bulgaria Куцина 5189
  24. Turtle-dove hunting in Bulgaria Куцина 5189
  25. Partridge hunting in Bulgaria Куцина 5189
  26. Wood pigeon hunting in Bulgaria Куцина 5189
  27. Woodcock hunting in Bulgaria Куцина 5189
  28. European hare hunting in Bulgaria Куцина 5189
  29. ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria Куцина 5189
  30. Wild duck hunting in Bulgaria Куцина 5189
  31. Goose hunting in Bulgaria Куцина 5189
  32. ✓ Predator hunting in Bulgaria Куцина 5189
  33. Wolf hunting in Bulgaria Куцина 5189
  34. Jackal hunting in Bulgaria Куцина 5189

Fox hunting trips in Bulgaria

Red fox hunts in Bulgaria

  • Fox hunting in Bulgaria
  • Куцина 5189
Red fox hunting trips in Bulgaria

Vulpes Vulpes

Distribution

The Red fox is found in prairies and semideserts, forests, steppes and forest-steppes. You can see it in the suburbs and even in urban areas, living together with other small predators. This species is found everywhere in Bulgaria.

General information

The fur of the Red fox is rust-coloured. It has white belly and black ears and legs. Its eyes are golden-yellow and have distinctive vertically cut pupils like the cats. Its long shaggy tail, which has characteristic white tips, provides balance during jumps. The adult Red fox weighs 4.1-5.4 kg. Body length is 80-110 cm. Its size varies depending on habitat. In autumn and winter its fur is long and thick, and in spring until the end of the summer – short.

Way of life and feeding

Foxes are omnivorous. They eat rodents, insects, fruits, worms, carrion, eggs, mice, other small animals and poultry. The fox is one of the greatest allies in our fight against rodents, which often dominate its menu. They eat 0.5-1 kg food per day on the average.

Reproduction

Fox breeding period is from December to January, and in the northern high parts of its area it is in February-April. Females have an annual oestrus, which lasts 1-6 days. The ovulation is spontaneous. Copulation is noisy and short - it lasts for not more than 20 seconds. Although a female may mate with several males (who fight for it), it finally chooses to live with one only. Males bring food to females up to and after confinement, and generally leave them with the cubs in the mother’s lair”. The average number of fox cubs from one litter is 5 and the maximum is up to 13 fox cubs. The cubs are born blind and weigh 150 grams. They begin to see in about 2 weeks and make their first steps outside the lair in up to 5 weeks. The mother weans them at about the 10th week, when they reach their puberty.

Behavior

Foxes are active at dusk, but in more densely populated areas they are active mostly at night and evening or early in the morning (at dusk). Generally they hunt singly, and if they find more food, they hide it for later. Each fox marks its territory with urine and faeces. Foxes mate only during winter and in summer they look for food, after they have dug several burrows in these territories. These can be burrows of former inhabitants such as badgers, or newly-dug ones. In winter, they use one main burrow, where the fox lives, and raises its cubs. Smaller burrows are intended for cases of danger and for storage of food. The cubs most often spread rapidly, when they reach sexual maturity (8-10 months), but they frequently remain in their home territory and help raising the next generation.
According to some researchers, individuals that do not breed, make it sure that the cubs will survive, while others say this difference is negligible. Foxes communicate with body language, with its smell and vocalizations (sounds). Voice range is great and the sounds that they make could be I am lost (three yelps) to a scream type near to the human scream.

Conservation status

According to the Convention on International Trade with Endangered Species of Wild Fauna and Flora, the fox belongs to the endangered species, but most of their populations are stable. Shooting is based on quotas.

Place and significance of the fox in the ecosystem

It is proved that foxes may affect the populations of rodents, including rabbits and birds of prey. They spread the seeds of the fruits, eaten by them. Their positive or negative role in the development of ecosystems, state reserves and poultry-raising must be assessed separately in each case.

Economic significance

According to its biology and way of eating, the Red fox eats a large amount of mice and other harmful rodents, thus contributing to the agriculture. It also destroys a lot of useful game - rabbits, pheasants, partridges. It is a carrier of rabies, that’s why in case of high density of the population it is pursued throughout the year. Her skin is a valuable and demanded. It is hunted with the use of battues, but most often by stalking near enticement. Her skin and skull have trophy value.

  • BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

Пъдпъдък

(Coturnix coturnix L.)

Срокове на ловуване

Ловът на пъдпъдъци е разрешен

от втората събота на август до 30 ноември

Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на пъдпъдък

Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:

  • Препоръчителни патрони - 24g. за 16 кал. / 32g за 12 кал.
  • № на сачмите - 12, 11, 10
  • Разстояние - 15-25 метра

Разпространение на пъдпъдъка

Птицата гнезди в цяла Европа и в част от Азия, на север достига до Скандинавския полуостров - 65о c.ш.

Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се у нас кокошеподобни птици. Зимува в Африка, Южна Азия и в малки количества в най-южните части на Европа. У нас е разпространен повсеместно в обработваемите площи.

От екологична гледна точка пъдпъдъкът се отнася към евробионтите, т.е. вид не взискателен към местообитанията и обитава разнообразни ландшафти, но е птица на културния ландшафт. Среща се в площите, заети със зърнени и други култури - люцерна, картофи, лен и др., в ливадите, рядко в буренясалите сечища и на други места, където има изобилие от плевелни семена. При подходящи условия се изкачва до 2000 m н.в. През деня почива скрит в тревата, а привечер и сутрин излиза да се храни.

Описание на пъдпъдъка

Пъдпъдъкът е най-малкият представител на кокошевите птици. Има слабо изразен полов диморфизъм. Дължината му е 18-20 cm, а масата - 100-150 gr. Женските птици не се отличават от мъжките по размери.

Оперението на мъжките отгоре е кафяво с множество охрени щрихи и тъмни петна. Над очите и по средата на темето преминават три жълтеникави ивици, които стигат до тила. Опашката е къса. Тялото отдолу е жълтеникаво на цвят. Гърдите са по-тъмни, едноцветни. На подбрадието и гърлото имат охрено-червено или тъмнокафяво триъгълно петно, ограничено откъм гърдите с тясна светла ивичка.

Гърлото на женските, за разлика от гърлото на мъжките, е светло, белезникаво на цвят. Гърдите са с тъмнокафяви петънца и точици. При двата пола се срещат индивиди с по-тъмна окраска.

Младите птици приличат на женските, но са по-светли.

Пъдпъдъкът може да бъде сгрешен в полет с ливадния дърдавец (Crex crex L.), който е световно застрашен вид, включен в Червената книга и защитен у нас.

Различават се по следните полеви белези:

  • Пъдпъдъкът се характеризира с масивно и късо тяло. Краката му са къси и не се подават зад опашката. Излита с характерен звук. Лети бързо и стремително, с много чести махания. Полетът е праволинеен.
  • Ливадният дърдавец има удължено тяло и дълги крака, които в полет винаги се подават зад опашката. Излита почти безшумно. Лети по-бавно, с по-редки махания. Полетът не е праволинеен.

Храна на пъдпъдъка

Основната храна на пъдпъдъка са плевелните семена. Освен това яде зелени треви и насекоми. Той е много полезен за селското стопанство.

Биология на пъдпъдъка

В нашата страна пъдпъдъкът идва през април-май, а отлита на големи ята в края на август. Пъдпъдъците от най-северните райони започват прелета поединично, а от по-южните се струпват на големи ята, понякога наброяващи хиляди птици, след което отлитат на юг. Най-голямо струпване се наблюдава в района на Крим. Преди отлитането, гнездилите в нашата страна пъдпъдъци, започват да се събират на ята в определени, сравнително постоянни райони. По-късно у нас пристигат гнездилите на север птици, или т.нар. пасажни пъдпъдъци.

През пролетта мъжките и женските долитат заедно, но през есента е установена известна диференциация в това отношение: в първите прелетни ята мъжките са около 90 %; в следващите женските се увеличават и на края те са повече от мъжките, но в ятата започват да се появяват и младите израснали и угоени птици от двата пола. В края на масовия прелет отлитат и по-неподготвените млади птици (тези, които са с по-малка маса). Късно излюпените пъдпъдъци остават у нас до късна есен.

По време на прелетите пъдпъдъкът използва благоприятните въздушни течения, а големите водни прегради прелита покрай крайбрежията или на най-тесните места. При благоприятно време пъдпъдъците от Крим прелитат Черно море. Не са редки случаите, при които множество уморени птици кацат по корабите по време на бури.

Пъдпъдъкът е моногамна птица. След идването си мъжките започват своята характерна песен, която нашият народ е използувал в наименованието на птицата. Оплодените женските правят на земята гнездо и снасят 8-18 крушовидни яйца, които са относително едри (29:33 mm), с кафяво-жълтеникав основен цвят, напръскани с многобройни кафяви петна.

Мътенето продължава около 20 дни. След излюпването на последното яйце майката отвежда малките на страна от гнездото, което вече става опасно, защото лесно може да бъде открито. Малките се хранят интензивно и растат много бързо. Те се излюпват с маса 5-5,5 gr. На 15-16 дни те са вече около 40 gr, а на 50 дни -100-120 gr. През есента отлитат на юг заедно с майката.

Поради унищожаването на гнездата и на яйцата по време на прибиране на селските култури, твърде често пъдпъдъците гнездят повторно и ако успеят да излюпят, малките израстват късно и трудно се подготвят за полет на юг.

Естествени неприятели на пъдпъдъка

Неприятели на пъдпъдъка са порът, невестулката, сивата врана и свраката, дневните грабливи птици и др. По време на прелет заедно с пасажите се придвижват цели групи от сокола орко и малкия ястреб.

Ловностопанско значение на пъдпъдъка

Малките размери, внезапното излитане и бързият лъкатушен летеж, правят лова на пъдпъдъка едно от най-динамичните, най-интересни и най-приятни преживявания на ловеца. При вдигане той не отлита много далеч. Опитите за повторно вдигане обаче, почти винаги са по-трудни. Непрекъснатото намаляване на този вид намали и ловностопанското му значение. В много страни на Европа пъдпъдъкът вече не е обект на лов. През последните години в нашата страна също се наблюдава твърде осезателно намаляване на неговите запасите. Въпреки това все още е ресурсен вид със значителни запаси. Годишният отстрел в нашата страна в отделни години надхвърля 350 хил. птици.

Ловен сезон на пъдпъдъка

Съгласно биологията на птицата, тя е разрешена за лов у нас от 1 октомври до 31 януари. Месото й е много вкусно. Забранен е ловът в 700-метровата ивица около езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна" и Бургаските езера. Като обект на лов тя е интересна със своя бърз летеж, но в световен мащаб е застрашена от разрушаването на местообитанията, безпокойството през гнездовия период и по време на миграциите и зимуването, както и интензивната ловна преса в някои страни, най-често около водоемите, където птиците нощуват.

Лов на пъдпъдък

Ареалът му обхваща почти целия "Стар свят". И като обект на лов още от стари времена, пъдпъдъкът се ползва със заслужена слава. До неотдавна той е бил едва ли не навсякъде из селските местности. Навсякъде можеше да се чуе: "пит-пи-лит" или "пъд-пъдък" (където има поле и ливади).

От известните ни 6 подвида, които се отличават незначително по окраски и размер, нас ни интересува най-многочисленият подвид - обикновеният пъдпъдък, който гнезди в Европа, Северна Африка и Южна Азия. Той се явявал основният вид пернат дивеч, заради който ловците отглеждали кучета птичари. Но през втората половина от миналото столетие нещата са се променили. Все още има много мними защитници на природата, които твърдят, че рязко намалялата численост на пъдпъдъка е резултат на безгрижното му изтребление от ловците. Но определено нещата не стоят така. Не един изследователски институт и десетки учени (не просто единични "наблюдатели" на природата) са доказали, че масовото изчезване на пъдпъдъка се дължи на интензификацията на селското стопанство. Масовото използване на химия, мощна техника и непукизмът на земеделските производители са причините ние да нямаме вече този лов, който са имали нашите дядовци! Ето някои числа, публикувани в научната преса: през 1959 г. един ловец е убивал средно 300 птици за ловен сезон, а през 1960 трофеите му са 100-200 бр. През 1961-62 вече са 100-150 бр., през 1962 - 50-80 бр., през 1963 - 20-40 бр., 1964 - 10-20 бр., а оттогава насам статистиката е сведена до срамното количество 2-20 бр. средно за ловец, за един ловен сезон и при разрешена норма за острел 165 броя! Установено е, че ловците прибират по-малко от една десета от това, което загива от химизацията и механизацията в селското стопанство. Паленето на стърнищата е последната гавра, с която земеделците се доказват над любимия ни дивеч. Може би сте виждали как ято щъркели, десетина котки и бездомни кучета стоят на "варда" на края на горящото стърнище, и пируват с опърлените малки пъдпъдъчета и мишлета.

  • Обикновен пъдпъдък. Биология.

Видима дължина на тялото - около 200 мм, а на крилете 97-112 мм. Теглото на един пъдпъдък е средно 90 г, а на добре охранен есенен мъжкар (петле) може да достигне 110-120 г. Рекордьорите, хранещи се на "шведска маса", стигат до 140-150 г. Темето му е тъмно, с леки светли ивици по средата и отстрани на главата. Над очите има бели вежди, които продължават към гривата. Гушката е леко ръждива, а коремчето - сиво-бяло. Тялото по принцип е по-светло от главата - жълто-кафяво с безпорядъчно пръснати светли петна (охра). Женската се различава от мъжкия по по-светлата глава и особено по светлата гушка. Самецът има тъмно петно (от кафяво до черно) под гърлото и кафяви пръски на гърдите. Населява котловини, полета и ливади - посевите със земеделски култури. Избягва блатисти места. Много е подвижен и плашлив. Живее само на земята, добре бяга и умело се крие. Излита бързо и неочаквано. Както повечето кокошеви, често маха с криле и само преди кацане планира. Скоростта на полета е средно 11 м/с, но достига до 15-16 м/с и спада до 8-9 м/с през есента. При излитане първо набира височина и чак тогава преминава в хоризонтален полет. Излитането е съпроводено често с издаване на характерен звук (подсвирване) - "цфийг". Снася до 20 яйца, мъти до 18 дни. През един сезон може да има няколко поколения. Ако се унищожи първото люпило, задължително има второ. У нас прелита към края на март-април, а отлита на юг, след като температурата спадне до 15 градуса, т.е. прелетът започва септември и завършва октомври.

  • Колективен лов без и с кучета

Ловуването на пъдпъдък индивидуално и без куче рядко е успешно, може да не се вдигне нито една птица. При колективния лов ловците се събират, оформят редици и "прочесват" люцерна, суданка, просо, метла, слънчоглед, царевица, ливади, картофи, лук, цвекло, домати - въобще местата, които обича пъдпъдъкът, но край тях задължително трябва да има вода.

Много ловци не признават лов без ловно куче. Английските птичари са непобедими в този вид лов. Добре работят по пъдпъдък и немските "универсали". Другите европейски птичари им отстъпват съвсем малко.

Охраненият пъдпъдък издържа добре на стойката на кучето. Когато излети, винаги лети ниско и по права линия. Затова и стрелбата по него се счита за лесна. За първи изстрел, когато кучето е "на стойка", можете да използвате полузаряди или силен дисперсант, снареден с по-дребни сачми - 11-10. Особено лесна е стрелбата по птица, която отлита от Вас. Просто се целите в нея. Но е доста трудно да уцелиш пъдпъдък, който лети косо или напречно на линията на стрелците. И ако някой си мисли, че е лесно, той дълбоко се заблуждава!

С куче може да се ловува и през целия ден, стига температурата на въздуха да не е над 30 градуса. При 25-28 градуса кучето (зависи и от породата) улавя до 50 процента от миризмата, която оставя дивечът; към 30 градуса изключва обонянието си въобще, а при 32-33 градуса отказва да работи, като това може да бъде и завинаги! За английските птичари това понятие е малко по-разтегливо, но на тях пък им влияе самият ландшафт и се отказват от раз! Най-добрият начин да откажете кучето си от лов е да го водите в жегата, в суха трева и плътен посев слънчоглед, където е задушно! Няма нищо по-красиво, по-приятно и по-скучно от индивидуалния лов с хубаво куче! И няма нищо по-безполезно и по-изморително от индивидуалния лов без куче! И няма по-голямо шоу от колективния лов на пъдпъдък със и без кучета! За лова с мрежи, капани и примамващи звуци няма да говорим. Всички те се считат за бракониерство!