Goose hunting trips in Bulgaria - Hunting area Смиров дол 2456

Лисицата се среща в прериите и полупустинните, горите, степите и лесостепите. Може да се види в предградията и дори в градски райони, като живее заедно с други дребни хищници. В България видът е повсеместно разпространен.

Козината на лисицата е с ръждив цвят. Има бял корем и черни уши и крака. Очите са златисто-жълти и имат отличителни вертикални отсечени зеници като котките. Дългата й рунтава опашка, която има характерни бели връхчета, осигурява равновесието й при скоци и отскоци. Възрастната лисица има тегло 4,1-5,4 kg. Дължината на тялото е 80-110 сm. Големината й е различна в зависимост от местообитанието. През есента и зимата козината й е дълга и гъста, а през пролетта и до края на лятото - къса.

Лисиците са всеядни животни. Хранят се с гризачи, насекоми, плодове, червеи, мърша, яйца, мишки и други малки животни и домашни птици. Лисицата е един от най-сериозните наши съюзници в борбата с мишевидните гризачи, които често преобладават в менюто й. Консумират средно 0,5-1 kg храна на ден.

Размножителният период на лисицата е декември-януари, а в по-високите и северни части на ареала й през февруари-април. Женските имат ежегоден еструс, който продължава 1-6 дена. Овулацията е спонтанна. Копулацията е шумна и кратка и трае не повече от 20 секунди. Въпреки че една женска може да се чифтоса с няколко мъжки (които се борят за нея), тя накрая избира да живее само с един. Мъжките донасят храна на женските до и след раждането, като по принцип я оставят с малките в "майчинската бърлога". Средният брой лисичета от едно котило са 5, а максимално до 13 лисичета. Малките се раждат слепи и тежат до 150 грама. Проглеждат до около 2 седмици и правят първи крачки извън бърлогата до 5 седмици. Майката ги отбива около 10-тата седмица, когато те са достигнали своята полова зрялост.

Лисиците са сумрачни животни, но в по-гъсто населените райони те са активни най-вече през нощта и привечер или сутрин рано (по сумрак). По принцип ловуват поединично, а ако си намери повече храна, я скрива за по-късно. Всяка лисица маркира своята територия с урина и фекалии. Лисиците се чифтосват само през зимата, а през лятото си търсят храна, като устройват по няколко бърлоги в тези територии. Те могат да бъдат извзети от предишни обитатели като например язовците, или да бъдат направени наново. През зимата се използва една основна бърлога, където лисицата живее, ражда и отглежда малките. По-малките бърлоги са предназначени за случаи на опасност и за складиране на храна. Най-често лисичета бързо се разпръскват, когато достигнат полова зрялост (8-10 месеца), но не рядко остават в родната територия и помагат за отглеждането на следващото поколение.

Според някои изследователи индивидите, които не се размножават, осигуряват възможността малките да оцелеят, докато според други разликата е несъществена. Лисиците комуникират с езика на тялото си, с миризмата си и с вокализации (звуци). Гласовият диапазон е голям и звуците, които издават, могат да бъдат от тип "загубих се" (три излайвания) до тип "писък", близък до човешкото пищене.

Според Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, лисицата е отнесена към застрашените видове, но повечето от популациите им са стабилни. Отстрелът е на квотен принцип.

Доказано е, че лисици могат да окажат влияние върху популациите на гризачите, включително зайците и ловните птици. Те разпространят семена на изядените от тях плодове. Тяхната положителна или отрицателна роля за развитието на екосистемите, ловното стопанство и птицевъдството трябва да се оценява за всеки конкретен случай.

Съгласно своята биология и начин на хранене, лисицата изяжда голямо количество мишки и други вредни гризачи, с което допринася полза на селското стопанство. Унищожава обаче и много полезен дивеч - зайци, фазани, яребици. Преносител е на бяса и затова при висока плътност се преследва през цялата година. Кожата й е ценна и търсена. Ловува се при хайки и гонки, но най-често чрез издебване край примамки. Трофейна стойност имат кожата и черепът й.