Goose hunting trips in Bulgaria - Hunting area село Виево 4748
Goose shooting in Bulgaria - Hunting area село Виево 4748
Goose hunting in Bulgaria - Hunting area село Виево 4748
Goose shooting in Europe - Hunting area село Виево 4748
Goose hunting in Europe - Hunting area село Виево 4748
Waterfowl shooting in Bulgaria - Hunting area село Виево 4748
Waterfowl hunting in Bulgaria - Hunting area село Виево 4748
Geese hunt in Bulgaria - Hunting area село Виево 4748
Geese shooting in Bulgaria - Hunting area село Виево 4748
Goose hunting in Bulgaria
Bulgaria Hunting Trips - Discounted geese hunting trips on bghunters.com - Waterfowl hunting area село Виево 4748
» Bulgaria Hunting Trips » Goose hunting in Bulgaria » Hunting area село Виево 4748
- Hunting trips directly from outfitters:
Goose hunting trips in Bulgaria
Hunting area село Виево 4748
We hunt some of the best areas for geese in Bulgaria!
Goose hunting period & methods
Goose hunting in Bulgaria season:
- October 1 - January 31
Small game standart price list
Wild Goose
Scientific Name: Anas platyrhynchos
Habitat: Lakes and rivers suitable for the duck and goose hunting, in areas that coincide with their migratory paths.
Hunting method: Lying in wait, over decoys, walking up
Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.
Accompanying hunt: It can be combined with Wild duck hunting.
Hunting services: Standart price list
Bulgaria Hunting Trips | Hunting area село Виево 4748
- Лов село Виево 4748
- ✓ Hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Hunting in Europe село Виево 4748
- Caccia in Bulgaria село Виево 4748
- Chasse en Bulgarie село Виево 4748
- Jagd in Bulgarien село Виево 4748
- Caza en Bulgaria село Виево 4748
- Κυνήγι στη Βουλγαρία село Виево 4748
- Bulgaristan'da Avcılık село Виево 4748
- ✓ Big game hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Red deer hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Fallow deer hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Roe deer hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Wild boar hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Mouflon hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Barbary sheep hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Chamois hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Himalayan tahr hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Bezoar ibex hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Wood grouse hunting in Bulgaria село Виево 4748
- ✓ Small game hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Pheasant hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Quail hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Turtle-dove hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Partridge hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Wood pigeon hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Woodcock hunting in Bulgaria село Виево 4748
- European hare hunting in Bulgaria село Виево 4748
- ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Wild duck hunting in Bulgaria село Виево 4748
- ✓ Predator hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Wolf hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Jackal hunting in Bulgaria село Виево 4748
- Fox hunting in Bulgaria село Виево 4748
Goose hunting trips in Bulgaria
Small game - Goose shooting in Bulgaria
- Goose hunting in Bulgaria
- село Виево 4748
Geese hunting trips in Bulgaria
Goose hunting involves early mornings and very cold treks. This type of wing shooting in Bulgaria is effective while the birds are in flight in the morning and late afternoon.
In the morning the geese are stalked by the places they have rested at (big lakes and rivers). Places that offer a vantage point are chosen, allowing the hunters pick the birds off before they manage to climb beyond the hunters’ range. The best distance for shooting geese is about 30 to 40 m. This is a very resilient bird and that is why bigger pellets must be used (№ 1, № 0, № 2/0 and № 4/0).
In the late afternoon the geese can be stalked by the places they rest at overnight (big lakes and rivers), usually by the edge of the water. The use of goose calls is recommended in order to lure the birds in the desired direction. At dusk the shooting distance can range from 15 to 30 m.
The second way to hunt geese is at their feeding spots.These are fields with wheat crops still in the early stages of their growth, the main food source for the geese. After the field is chosen a hideout that blends in with its surroundings is constructed. The hideout can be set up some time before the hunt allowing the birds some time to get accustomed to its presence.
Decoys with and without spinning wings can be used as well as 3 artificial magpies and 50 to 100 static birds, mimicking a flock of feeding and resting geese. Other types of decoy birds can be used in order to create the illusion of a peaceful field. Shooting distance ranges between 15 to 30 m.
Hunters can use goose calls to direct the flocks to the desired spots and because the birds drop down from great heights the hunters must have patience and wait for them to come within range. Shooting is under the command of the guide (Now! etc.). These are powerful birds with good plumage. If shot at prematurely there is a chance to miss or wound the goose.
A retriever dog can be used. It must be well-disciplined and obey the command Stay! and must be kept inside the hideout. Geese hunts can last the entire day and the hunt itself is static and in cold weather.That is why heat insulating clothes, warm winter boots and neoprene socks are a must for this type of wing shooting in Bulgaria.
When to hunt Goose Geese?
Goose hunting season in the Bulgaria starts in Oktombre. It gains tempo when the geese begin their migration from Russia to warmer places.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Яребица
(Scolopax rusticola L.)
Срокове на ловуване
Ловът на яребиците е разрешен
от 1 октомври до 30 ноември.
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на яребица
Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:
- Препоръчителни патрони - 28g за 16 кал. / 32g за 12 кал.
- № на сачмите - 9, 7
- Разстояние - 30 метра
Разпространение на яребицата
Видът е повсеместно разпространен в Европа без най-северните райони на Скандинавския полуостров, в Русия и част от Азия. Гнезди от Пиринейския полуостров и Великобритания на изток до Алтай. На юг се среща до Апенинския, Балканския и Арабския полуостров. Цветът на оперението при яребицата варира твърде много, дори при индивидите от един и същ подвид. Като географска закономерност се отбелязва, че от запад на изток цветът се променя от червеникав на сив и че кестеняво-червеникавите петна и ивици върху горната страна на тялото изчезват.
Описание на яребицата
Има слабо изразен полов диморфизъм. На дължина яребицата достига 31-34 сm, масата на мъжките е 350-460 gr, а на женските - 320-440 gr.
Женските яребици са с по-светло-кафяво оперение.
Оперението е сравнително еднообразно. Отгоре тялото е сиво-кафяво, с тънки напречни шарки, а отдолу - сиво. Бузите, гърлото и подбрадието са ръждиви. Над окото, особено напролет, имат червена брадавчеста „вежда”. Гърдите са сиво-синкави с напречни ивици. По страните на тялото (слабините) има широки кафяво-червени препаски. Външните опашни пера са ръждиво-кафяви, а вътрешните - по светли, с тъмни напречни препаски. Клюнът е зеленикаво-сив. Краката са къси, масивни, без рогов шип. Стъпалото и пръстите са сиви, синьо-зеленикави или жълто-сиви.
Мъжките имат на гърдите си тъмнокафяво подковоподобно петно, отделено с тясна бяла ивица. Перата по средните надкрилия са само с една светла надлъжна ивица, което е важен отличителен белег.
При женските липсва петно на гърдите или то е неясно изразено, главно при по-старите птици, по-светло, с овална форма. Отличават се лесно от мъжките по щрихите на перата на средните надкрилия. При женските всяко перо освен една надлъжна има и три напречни охрести препаски, които са сигурен белег за разпознаването на двата пола.
Още през първата година младите яребици имат оперението на възрастните, но до последното линеене през есента първото махово перо при тях е с остър връх, а при старите е по-тъпо.
Местообитания на яребицата
В България се среща повсеместно от морското равнище до високопланинските пасища.
Яребици са наблюдавани по билото на Стара планина и по високопланинските поляни на други наши планини, но най-многобройна е популацията й в равнинните и полупланинските райони. Предпочита обработваемите площи, разкъсани от многобройни по-малки или по-големи групи от дървесно-храстова растителност, която им служи за убежище. Обитава също така лозя, пустеещи площи и малки горички. Яребиците избягват обширните блокове, заети от монокултури. Не се срещат във вътрешността на горите. През лятото се крият много добре в земеделските култури и в друга растителност. През зимата живеят на ята в откритите площи, но винаги в съседство с подходящо убежище. Всяко ято се състои от едно или няколко люпила и наброява от няколко до 30-40 яребици. Най-често се срещат около незамръзнали води и т.нар. „топлици”, където винаги има зелена трева. Придържат се и около пътища, където има бурени, в открити зелени площи от зимници, люцерна и др.
През деня птиците почиват, а късно следобед и сутрин търсят храна. Целият си живот те прекарват на земята.
Храна на яребицата
Съставът на храната зависи от възрастта и от сезона: растителната се състои от плевелни и житни семена, зелени части на растения, коренчета и др., а животинската - от листни въшки, телени червеи, ларви на майския бръмбар, мравешки какавиди, листоядни бръмбари, колорадски бръмбар, цвеклови хоботници и др. Голямата полза от яребицата проличава от изследванията в България, които показват, че близо 50 % от животинската й храна се състои от вредни насекоми; освен това тя унищожава семената на 83 плевелни вида.
Биология на яребицата
Яребицата е моногамна птица. В края на зимата (февруари или март, в зависимост от характера на времето) ятата се разпадат и птиците образуват двойки. При повече яребици двойките се образуват между индивиди от отделни люпила, но при липса на такава възможност това става вътре в самото ято. По това време птиците в ятата стават много неспокойни и започват да се отделят две по две. Първите дни двойките остават близо до ятото, но постепенно се отдалечават и си избират гнездови участък, в който протича сватбуването. Ако времето се влоши, яребиците могат да се съберат отново на ята.
Женската снася от 12 до 20-22 зеленикаво-кафяви яйца с крушовидна форма и със средна големина 35:27 mm. Проучванията показват, че броят на снесените яйца е от 12 до 26, но ако яребицата е загубила гнездото си и гнезди повторно, броят им е от 8 до 14. Мътенето продължава 23-25 дни. Малките са типични гнездобегълци и веднага след подсушаването започват да следват майката, но не растат бързо. Излюпват се с маса около 8-9 gr; на един месец достигат 100-120 gr; на 6 седмици започват да подхвръкват, но след 3 месеца все още не са достигнали размера на родителите си.
При яребиците мъти само женската. Тя лежи много упорито върху яйцата и напуска гнездото си само привечер, за да се нахрани. По това време мъжкият е около гнездото и когато женската стане да се храни, те се събират за кратко време. Ако обаче в гнездовият участък има женски яребици, които не са образували двойки, той може да образува ново семейство и да изостави първата си партньорка.
За малките се грижат двамата родители. Когато излизат за храна, единият от тях води малките, а другият върви последен. При опасност мъжкият издава характерни звуци и преструвайки се на ранен, отвлича нападателя настрани, а след това отново се връща при ятото. Родителското чувство при яребиците е много добре развито. Не са изключение случаи, когато към някое люпило се присъединява яребица, която не е мътила или е загубила люпилото си и помага на родителите да отгледат поколението.
Естествени неприятели на яребицата
Неприятели на яребицата са лисицата, дивата котка, невестулката, черният пор, язовецът, таралежът, енотовидното куче, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици, свраката, сивата врана и др. Тя понася много големи загуби при тежките продължителни зими и от механизацията в селското стопанство. Освен това страда и от много болести.
Ловностопанско значение на яребицата
Яребицата е сред основните видове дребен дивеч у нас. Нейните пролетни запаси обикновено се оценяват на около 600 хил. птици. Тя е важен ловен обект. Има много вкусно месо и ловът и е интересен. Много е полезна за селското стопанство, унищожавайки плевелните семена и вредните насекоми.