European hare hunting trips in Bulgaria - Hunting area Юндола 4629

Голямата белочела гъска гнезди в най-северните части на Европа и Азия, в Северна Америка и островите на Ледовития океан, като обитава влажните райони на тундрата и лесотундрата по морското крайбрежие и вътрешните водоеми. Зимува в южните райони на Европа и Азия, но прелита и до Северна Африка - Египет. Голям брой големи белочели гъски зимуват у нас. Най-многобройни са нейните ята в равнинната част на страната и около река Дунав, големите вътрешни реки и черноморското крайбрежие. Големите ята обитават най-често площите, засети с есенници, в близост до реки, езера, блата и изкуствени водоеми, незамръзващи през зимата. Този вид при масово появяване е в състояние да компрометира изцяло реколтата от някои селскостопански площи. У нас зимува главно в езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна", язовир "Малко Шарково", защитена зона "Калимок-Бръшлен" и Бургаските езера.

Най-многобройна от всички видове гъски, срещащи се в Европа и у нас. У нас ежегодно зимуват 200-500 хил. птици. Есенният прелет започва най-рано в началото на октомври. Зимуващите гъски долитат масово от средата до края на декември. Пролетният прелет започва в средата на февруари, но зависи от характера на времето през зимата.

При голямата белочела гъска няма изразен полов и сезонен диморфизъм. На дължина достига 70-86 cm, а на тегло - 1,4-3,0 kg. Размахът на крилата е 130-165 cm. Оперението е сиво-кафяво, по гърба и крилете по-тъмно. Отдолу тялото е белезникаво, с тъмнокафяви напречни препаски с неправилна форма. Шията отстрани е с тъмни надлъжни ивички. На челото има бяло петно, което започва от основата на човката и не достига до надочната линия. Краката са жълто-оранжеви.

Младите птици са по-светли, без бяло петно на челото. Тялото отдолу е светло, без напречни препаски.

Голямата белочела гъска е по-дребна от сивата гъска. За разлика от нея има бяло петно на челото, откъдето идва и името й. От малката белочела гъска се отличава по следните белези:

• при кацане върхът на крилете на голямата белочела гъска достига само края на опашката;
• бялото петно не достига до очите;
• около окото на този вид гъска липсва ясно очертан жълто-оранжев пръстен;
• главата и шията са по-светли, клюнът е по-дълъг, а шията е по-дълга и по-тънка;
• при полет се отличава от малката белочела гъска по относително по-късите си криле и по-дългата шия, а издаваните звуци (звънлив крясък „клинг-клинг”) са сигурен отличителен белег.

При лоша видимост в полет тя може да се сгреши и с червеногушата гъска, но оперението й е различно, шията по-дълга, размерите по-големи.

Всички видове гъски се отличават от лебедите по размери, цвета на оперението и дължината на шията. Гъските са с по-къса от тялото шия, по-тъмни на цвят (дори и от малките лебеди) и с по-малки размери. В полет наподобяват кормораните, но са с по-къса опашка, маховете на крилата не са така чести, оперението им не е толкова тъмно, и обикновено ятата от гъски са доста шумни.

Основната храна на белочелата гъска са нежни части на зелените растения. При голяма концентрация може да нанесе известни щети на зимниците.

По време на зимуването си гъските са привързани към местата, където се хранят. На разсъмване, като по разписание отиват за храна, на обяд на водопой, след което, почиват, подреждат си перушината и следобед отново започват да пасат. Преди залез слънце се прибират за нощуване във водоемите.

Голяма белочела гъска гнезди в откритата тундра, в близост до блата, езера и реки както по крайбрежия, така и във вътрешността. Гнездото е малка ямичка на земята, рядко постлана с мъх, треви и пух. То е по разни издатинки, обрасли с трева, а понякога и съвсем на открито. Женската снася 3 до 7 бели до бледо-оранжеви яйца. Мъти само женската в продължение на 26-28 дни.

През гнездовия период естествени неприятели на голямата белочела гъска са обикновената и северната лисица, и едрите грабливи птици. По време на зимуването тя е много предпазлива и трудно може да бъде изненадана от хищници.

Белочелата гъска е широко разпространен вид, с голяма численост, като ежегодно у нас зимуват 200-500 хил. птици.

Съгласно биологията на птицата, тя е разрешена за лов у нас от 1 октомври до 31 януари. Месото й е много вкусно. Забранен е ловът в 700-метровата ивица около езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна" и Бургаските езера. Като обект на лов тя е интересна със своя бърз летеж, но в световен мащаб е застрашена от разрушаването на местообитанията, безпокойството през гнездовия период и по време на миграциите и зимуването, както и интензивната ловна преса в някои страни, най-често около водоемите, където птиците нощуват.