Jackal hunting trips in Bulgaria - Hunting area Мендово 2893
Jackal shooting in Bulgaria - Hunting area Мендово 2893
Jackal hunting in Bulgaria - Hunting area Мендово 2893
Jackal shooting in Europe - Hunting area Мендово 2893
Jackal hunting in Europe - Hunting area Мендово 2893
Jackal hunting in Bulgaria
Bulgaria Hunting Trips - Discounted golden jackal hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Мендово 2893
» Bulgaria Hunting Trips » Jackal hunting in Bulgaria » Hunting area Мендово 2893
- Hunting trips directly from outfitters:
Jackal hunting trips in Bulgaria
Hunting area Мендово 2893
We hunt some of the best areas for Jackal in Bulgaria!
Jackal hunting period & methods
Jackal hunting in Bulgaria season:
- : all year
Golden jackal
The jackal is a predator, so its quantity needs to be regulated. It can be shot during driven hunts or ambushed. Calling and baiting also give good results.
Scientific Name: Canis aureus
Habitat: Open steppe, undulating semi arid country with cover, also marshes and mountain forests.
Description: Fox-sized jackal weighing around 15 kg and measuring up to 50 cm over the shoulder, reaching a total body length of 1,05 m, without tail (max 27 cm.). General colour rufous yellow coat with greyish tinge.
Hunting method: Often taken as secondary trophy during driven wild boar hunting. Lying in wait, calling, baiting.
Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.
Accompanying hunt: Golden jackal can be combined with hunting for other predators.
Hunting services: Standart price list
Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Мендово 2893
- Лов Мендово 2893
- ✓ Hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Hunting in Europe Мендово 2893
- Caccia in Bulgaria Мендово 2893
- Chasse en Bulgarie Мендово 2893
- Jagd in Bulgarien Мендово 2893
- Caza en Bulgaria Мендово 2893
- Κυνήγι στη Βουλγαρία Мендово 2893
- Bulgaristan'da Avcılık Мендово 2893
- ✓ Big game hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Red deer hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Fallow deer hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Roe deer hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Wild boar hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Mouflon hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Barbary sheep hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Chamois hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Himalayan tahr hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Bezoar ibex hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Wood grouse hunting in Bulgaria Мендово 2893
- ✓ Small game hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Pheasant hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Quail hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Turtle-dove hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Partridge hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Wood pigeon hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Woodcock hunting in Bulgaria Мендово 2893
- European hare hunting in Bulgaria Мендово 2893
- ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Wild duck hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Goose hunting in Bulgaria Мендово 2893
- ✓ Predator hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Wolf hunting in Bulgaria Мендово 2893
- Fox hunting in Bulgaria Мендово 2893
Jackal hunting trips in Bulgaria
Golden jackal hunts in Bulgaria
- Jackal hunting in Bulgaria
- Мендово 2893
Golden jackal hunting trips in Bulgaria
Canis Aureus L.
Distribution
The Golden jackal is widely distributed across Asia Minor, North Africa and Southeastern Europe. In the near past in Bulgaria this species was considered rare so shooting was forbidden. Restrictive measures are imposed for the Golden jackal due to the significant increase in its number and extension of the area, seen in the recent years.
General information
In systematic terms it belongs to the family of Canis, as it looks like a wolf, but is smaller than it. The fur colour is grey-yellow. It is darker on the back, and sidelong, on the neck, legs and on both sides of the head it is golden-yellow. Its tail is shaggy with yellow-gray colour and has single darker spots; its end is black. Body length of the jackal reaches up to 100-120 cm and the tail – 20-30 cm.
Way of life and feeding
The Golden jackal hunts mainly at night. It is generally omnivorous and eats carrion and small animals. It eats the eggs of birds nesting on the ground, it causes significant damage to the state reserve, killing rabbits, pheasants and partridges, fawns, and the young of the fallow deer, etc., it also eats fruits, watermelons and melons. The Golden jackal lives singly. After dusk it howls in an unusual way, resembling crying, and all jackals in the close vicinity respond.
Reproduction
The mating period is in March. The pregnancy period lasts 60-63 days. The female gives birth to 4-5, rarely more cubs, in simply constructed small holes in the ground.
Economic significance
The Golden jackal belongs to the group of harmful game. The hunting is realized with battue or enticement with carrion. Its skin is not valuable. The trophy is the head with the jaws and the skin.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Яребица
(Scolopax rusticola L.)
Срокове на ловуване
Ловът на яребиците е разрешен
от 1 октомври до 30 ноември.
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на яребица
Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:
- Препоръчителни патрони - 28g за 16 кал. / 32g за 12 кал.
- № на сачмите - 9, 7
- Разстояние - 30 метра
Разпространение на яребицата
Видът е повсеместно разпространен в Европа без най-северните райони на Скандинавския полуостров, в Русия и част от Азия. Гнезди от Пиринейския полуостров и Великобритания на изток до Алтай. На юг се среща до Апенинския, Балканския и Арабския полуостров. Цветът на оперението при яребицата варира твърде много, дори при индивидите от един и същ подвид. Като географска закономерност се отбелязва, че от запад на изток цветът се променя от червеникав на сив и че кестеняво-червеникавите петна и ивици върху горната страна на тялото изчезват.
Описание на яребицата
Има слабо изразен полов диморфизъм. На дължина яребицата достига 31-34 сm, масата на мъжките е 350-460 gr, а на женските - 320-440 gr.
Женските яребици са с по-светло-кафяво оперение.
Оперението е сравнително еднообразно. Отгоре тялото е сиво-кафяво, с тънки напречни шарки, а отдолу - сиво. Бузите, гърлото и подбрадието са ръждиви. Над окото, особено напролет, имат червена брадавчеста „вежда”. Гърдите са сиво-синкави с напречни ивици. По страните на тялото (слабините) има широки кафяво-червени препаски. Външните опашни пера са ръждиво-кафяви, а вътрешните - по светли, с тъмни напречни препаски. Клюнът е зеленикаво-сив. Краката са къси, масивни, без рогов шип. Стъпалото и пръстите са сиви, синьо-зеленикави или жълто-сиви.
Мъжките имат на гърдите си тъмнокафяво подковоподобно петно, отделено с тясна бяла ивица. Перата по средните надкрилия са само с една светла надлъжна ивица, което е важен отличителен белег.
При женските липсва петно на гърдите или то е неясно изразено, главно при по-старите птици, по-светло, с овална форма. Отличават се лесно от мъжките по щрихите на перата на средните надкрилия. При женските всяко перо освен една надлъжна има и три напречни охрести препаски, които са сигурен белег за разпознаването на двата пола.
Още през първата година младите яребици имат оперението на възрастните, но до последното линеене през есента първото махово перо при тях е с остър връх, а при старите е по-тъпо.
Местообитания на яребицата
В България се среща повсеместно от морското равнище до високопланинските пасища.
Яребици са наблюдавани по билото на Стара планина и по високопланинските поляни на други наши планини, но най-многобройна е популацията й в равнинните и полупланинските райони. Предпочита обработваемите площи, разкъсани от многобройни по-малки или по-големи групи от дървесно-храстова растителност, която им служи за убежище. Обитава също така лозя, пустеещи площи и малки горички. Яребиците избягват обширните блокове, заети от монокултури. Не се срещат във вътрешността на горите. През лятото се крият много добре в земеделските култури и в друга растителност. През зимата живеят на ята в откритите площи, но винаги в съседство с подходящо убежище. Всяко ято се състои от едно или няколко люпила и наброява от няколко до 30-40 яребици. Най-често се срещат около незамръзнали води и т.нар. „топлици”, където винаги има зелена трева. Придържат се и около пътища, където има бурени, в открити зелени площи от зимници, люцерна и др.
През деня птиците почиват, а късно следобед и сутрин търсят храна. Целият си живот те прекарват на земята.
Храна на яребицата
Съставът на храната зависи от възрастта и от сезона: растителната се състои от плевелни и житни семена, зелени части на растения, коренчета и др., а животинската - от листни въшки, телени червеи, ларви на майския бръмбар, мравешки какавиди, листоядни бръмбари, колорадски бръмбар, цвеклови хоботници и др. Голямата полза от яребицата проличава от изследванията в България, които показват, че близо 50 % от животинската й храна се състои от вредни насекоми; освен това тя унищожава семената на 83 плевелни вида.
Биология на яребицата
Яребицата е моногамна птица. В края на зимата (февруари или март, в зависимост от характера на времето) ятата се разпадат и птиците образуват двойки. При повече яребици двойките се образуват между индивиди от отделни люпила, но при липса на такава възможност това става вътре в самото ято. По това време птиците в ятата стават много неспокойни и започват да се отделят две по две. Първите дни двойките остават близо до ятото, но постепенно се отдалечават и си избират гнездови участък, в който протича сватбуването. Ако времето се влоши, яребиците могат да се съберат отново на ята.
Женската снася от 12 до 20-22 зеленикаво-кафяви яйца с крушовидна форма и със средна големина 35:27 mm. Проучванията показват, че броят на снесените яйца е от 12 до 26, но ако яребицата е загубила гнездото си и гнезди повторно, броят им е от 8 до 14. Мътенето продължава 23-25 дни. Малките са типични гнездобегълци и веднага след подсушаването започват да следват майката, но не растат бързо. Излюпват се с маса около 8-9 gr; на един месец достигат 100-120 gr; на 6 седмици започват да подхвръкват, но след 3 месеца все още не са достигнали размера на родителите си.
При яребиците мъти само женската. Тя лежи много упорито върху яйцата и напуска гнездото си само привечер, за да се нахрани. По това време мъжкият е около гнездото и когато женската стане да се храни, те се събират за кратко време. Ако обаче в гнездовият участък има женски яребици, които не са образували двойки, той може да образува ново семейство и да изостави първата си партньорка.
За малките се грижат двамата родители. Когато излизат за храна, единият от тях води малките, а другият върви последен. При опасност мъжкият издава характерни звуци и преструвайки се на ранен, отвлича нападателя настрани, а след това отново се връща при ятото. Родителското чувство при яребиците е много добре развито. Не са изключение случаи, когато към някое люпило се присъединява яребица, която не е мътила или е загубила люпилото си и помага на родителите да отгледат поколението.
Естествени неприятели на яребицата
Неприятели на яребицата са лисицата, дивата котка, невестулката, черният пор, язовецът, таралежът, енотовидното куче, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици, свраката, сивата врана и др. Тя понася много големи загуби при тежките продължителни зими и от механизацията в селското стопанство. Освен това страда и от много болести.
Ловностопанско значение на яребицата
Яребицата е сред основните видове дребен дивеч у нас. Нейните пролетни запаси обикновено се оценяват на около 600 хил. птици. Тя е важен ловен обект. Има много вкусно месо и ловът и е интересен. Много е полезна за селското стопанство, унищожавайки плевелните семена и вредните насекоми.