Лов в Бабек 4156

Птицата гнезди в цяла Европа и в част от Азия, на север достига до Скандинавския полуостров - 65о c.ш.

Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се у нас кокошеподобни птици. Зимува в Африка, Южна Азия и в малки количества в най-южните части на Европа. У нас е разпространен повсеместно в обработваемите площи.

От екологична гледна точка пъдпъдъкът се отнася към евробионтите, т.е. вид не взискателен към местообитанията и обитава разнообразни ландшафти, но е птица на културния ландшафт. Среща се в площите, заети със зърнени и други култури - люцерна, картофи, лен и др., в ливадите, рядко в буренясалите сечища и на други места, където има изобилие от плевелни семена. При подходящи условия се изкачва до 2000 m н.в. През деня почива скрит в тревата, а привечер и сутрин излиза да се храни.

Пъдпъдъкът е най-малкият представител на кокошевите птици. Има слабо изразен полов диморфизъм. Дължината му е 18-20 cm, а масата - 100-150 gr. Женските птици не се отличават от мъжките по размери.

Оперението на мъжките отгоре е кафяво с множество охрени щрихи и тъмни петна. Над очите и по средата на темето преминават три жълтеникави ивици, които стигат до тила. Опашката е къса. Тялото отдолу е жълтеникаво на цвят. Гърдите са по-тъмни, едноцветни. На подбрадието и гърлото имат охрено-червено или тъмнокафяво триъгълно петно, ограничено откъм гърдите с тясна светла ивичка.

Гърлото на женските, за разлика от гърлото на мъжките, е светло, белезникаво на цвят. Гърдите са с тъмнокафяви петънца и точици. При двата пола се срещат индивиди с по-тъмна окраска.

Младите птици приличат на женските, но са по-светли.

Пъдпъдъкът може да бъде сгрешен в полет с ливадния дърдавец (Crex crex L.), който е световно застрашен вид, включен в Червената книга и защитен у нас.

Различават се по следните полеви белези:

• Пъдпъдъкът се характеризира с масивно и късо тяло. Краката му са къси и не се подават зад опашката. Излита с характерен звук. Лети бързо и стремително, с много чести махания. Полетът е праволинеен.
• Ливадният дърдавец има удължено тяло и дълги крака, които в полет винаги се подават зад опашката. Излита почти безшумно. Лети по-бавно, с по-редки махания. Полетът не е праволинеен.

Основната храна на пъдпъдъка са плевелните семена. Освен това яде зелени треви и насекоми. Той е много полезен за селското стопанство.

В нашата страна пъдпъдъкът идва през април-май, а отлита на големи ята в края на август. Пъдпъдъците от най-северните райони започват прелета поединично, а от по-южните се струпват на големи ята, понякога наброяващи хиляди птици, след което отлитат на юг. Най-голямо струпване се наблюдава в района на Крим. Преди отлитането, гнездилите в нашата страна пъдпъдъци, започват да се събират на ята в определени, сравнително постоянни райони. По-късно у нас пристигат гнездилите на север птици, или т.нар. пасажни пъдпъдъци.

През пролетта мъжките и женските долитат заедно, но през есента е установена известна диференциация в това отношение: в първите прелетни ята мъжките са около 90 %; в следващите женските се увеличават и на края те са повече от мъжките, но в ятата започват да се появяват и младите израснали и угоени птици от двата пола. В края на масовия прелет отлитат и по-неподготвените млади птици (тези, които са с по-малка маса). Късно излюпените пъдпъдъци остават у нас до късна есен.

По време на прелетите пъдпъдъкът използва благоприятните въздушни течения, а големите водни прегради прелита покрай крайбрежията или на най-тесните места. При благоприятно време пъдпъдъците от Крим прелитат Черно море. Не са редки случаите, при които множество уморени птици кацат по корабите по време на бури.

Пъдпъдъкът е моногамна птица. След идването си мъжките започват своята характерна песен, която нашият народ е използувал в наименованието на птицата. Оплодените женските правят на земята гнездо и снасят 8-18 крушовидни яйца, които са относително едри (29:33 mm), с кафяво-жълтеникав основен цвят, напръскани с многобройни кафяви петна.

Мътенето продължава около 20 дни. След излюпването на последното яйце майката отвежда малките на страна от гнездото, което вече става опасно, защото лесно може да бъде открито. Малките се хранят интензивно и растат много бързо. Те се излюпват с маса 5-5,5 gr. На 15-16 дни те са вече около 40 gr, а на 50 дни -100-120 gr. През есента отлитат на юг заедно с майката.

Поради унищожаването на гнездата и на яйцата по време на прибиране на селските култури, твърде често пъдпъдъците гнездят повторно и ако успеят да излюпят, малките израстват късно и трудно се подготвят за полет на юг.

Неприятели на пъдпъдъка са порът, невестулката, сивата врана и свраката, дневните грабливи птици и др. По време на прелет заедно с пасажите се придвижват цели групи от сокола орко и малкия ястреб.

Малките размери, внезапното излитане и бързият лъкатушен летеж, правят лова на пъдпъдъка едно от най-динамичните, най-интересни и най-приятни преживявания на ловеца. При вдигане той не отлита много далеч. Опитите за повторно вдигане обаче, почти винаги са по-трудни. Непрекъснатото намаляване на този вид намали и ловностопанското му значение. В много страни на Европа пъдпъдъкът вече не е обект на лов. През последните години в нашата страна също се наблюдава твърде осезателно намаляване на неговите запасите. Въпреки това все още е ресурсен вид със значителни запаси. Годишният отстрел в нашата страна в отделни години надхвърля 350 хил. птици.

Съгласно биологията на птицата, тя е разрешена за лов у нас от 1 октомври до 31 януари. Месото й е много вкусно. Забранен е ловът в 700-метровата ивица около езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна" и Бургаските езера. Като обект на лов тя е интересна със своя бърз летеж, но в световен мащаб е застрашена от разрушаването на местообитанията, безпокойството през гнездовия период и по време на миграциите и зимуването, както и интензивната ловна преса в някои страни, най-често около водоемите, където птиците нощуват.

Ареалът му обхваща почти целия "Стар свят". И като обект на лов още от стари времена, пъдпъдъкът се ползва със заслужена слава. До неотдавна той е бил едва ли не навсякъде из селските местности. Навсякъде можеше да се чуе: "пит-пи-лит" или "пъд-пъдък" (където има поле и ливади).

От известните ни 6 подвида, които се отличават незначително по окраски и размер, нас ни интересува най-многочисленият подвид - обикновеният пъдпъдък, който гнезди в Европа, Северна Африка и Южна Азия. Той се явявал основният вид пернат дивеч, заради който ловците отглеждали кучета птичари. Но през втората половина от миналото столетие нещата са се променили. Все още има много мними защитници на природата, които твърдят, че рязко намалялата численост на пъдпъдъка е резултат на безгрижното му изтребление от ловците. Но определено нещата не стоят така. Не един изследователски институт и десетки учени (не просто единични "наблюдатели" на природата) са доказали, че масовото изчезване на пъдпъдъка се дължи на интензификацията на селското стопанство. Масовото използване на химия, мощна техника и непукизмът на земеделските производители са причините ние да нямаме вече този лов, който са имали нашите дядовци! Ето някои числа, публикувани в научната преса: през 1959 г. един ловец е убивал средно 300 птици за ловен сезон, а през 1960 трофеите му са 100-200 бр. През 1961-62 вече са 100-150 бр., през 1962 - 50-80 бр., през 1963 - 20-40 бр., 1964 - 10-20 бр., а оттогава насам статистиката е сведена до срамното количество 2-20 бр. средно за ловец, за един ловен сезон и при разрешена норма за острел 165 броя! Установено е, че ловците прибират по-малко от една десета от това, което загива от химизацията и механизацията в селското стопанство. Паленето на стърнищата е последната гавра, с която земеделците се доказват над любимия ни дивеч. Може би сте виждали как ято щъркели, десетина котки и бездомни кучета стоят на "варда" на края на горящото стърнище, и пируват с опърлените малки пъдпъдъчета и мишлета.

• Обикновен пъдпъдък. Биология.

Видима дължина на тялото - около 200 мм, а на крилете 97-112 мм. Теглото на един пъдпъдък е средно 90 г, а на добре охранен есенен мъжкар (петле) може да достигне 110-120 г. Рекордьорите, хранещи се на "шведска маса", стигат до 140-150 г. Темето му е тъмно, с леки светли ивици по средата и отстрани на главата. Над очите има бели вежди, които продължават към гривата. Гушката е леко ръждива, а коремчето - сиво-бяло. Тялото по принцип е по-светло от главата - жълто-кафяво с безпорядъчно пръснати светли петна (охра). Женската се различава от мъжкия по по-светлата глава и особено по светлата гушка. Самецът има тъмно петно (от кафяво до черно) под гърлото и кафяви пръски на гърдите. Населява котловини, полета и ливади - посевите със земеделски култури. Избягва блатисти места. Много е подвижен и плашлив. Живее само на земята, добре бяга и умело се крие. Излита бързо и неочаквано. Както повечето кокошеви, често маха с криле и само преди кацане планира. Скоростта на полета е средно 11 м/с, но достига до 15-16 м/с и спада до 8-9 м/с през есента. При излитане първо набира височина и чак тогава преминава в хоризонтален полет. Излитането е съпроводено често с издаване на характерен звук (подсвирване) - "цфийг". Снася до 20 яйца, мъти до 18 дни. През един сезон може да има няколко поколения. Ако се унищожи първото люпило, задължително има второ. У нас прелита към края на март-април, а отлита на юг, след като температурата спадне до 15 градуса, т.е. прелетът започва септември и завършва октомври.

• Колективен лов без и с кучета

Ловуването на пъдпъдък индивидуално и без куче рядко е успешно, може да не се вдигне нито една птица. При колективния лов ловците се събират, оформят редици и "прочесват" люцерна, суданка, просо, метла, слънчоглед, царевица, ливади, картофи, лук, цвекло, домати - въобще местата, които обича пъдпъдъкът, но край тях задължително трябва да има вода.

Много ловци не признават лов без ловно куче. Английските птичари са непобедими в този вид лов. Добре работят по пъдпъдък и немските "универсали". Другите европейски птичари им отстъпват съвсем малко.

Охраненият пъдпъдък издържа добре на стойката на кучето. Когато излети, винаги лети ниско и по права линия. Затова и стрелбата по него се счита за лесна. За първи изстрел, когато кучето е "на стойка", можете да използвате полузаряди или силен дисперсант, снареден с по-дребни сачми - 11-10. Особено лесна е стрелбата по птица, която отлита от Вас. Просто се целите в нея. Но е доста трудно да уцелиш пъдпъдък, който лети косо или напречно на линията на стрелците. И ако някой си мисли, че е лесно, той дълбоко се заблуждава!

С куче може да се ловува и през целия ден, стига температурата на въздуха да не е над 30 градуса. При 25-28 градуса кучето (зависи и от породата) улавя до 50 процента от миризмата, която оставя дивечът; към 30 градуса изключва обонянието си въобще, а при 32-33 градуса отказва да работи, като това може да бъде и завинаги! За английските птичари това понятие е малко по-разтегливо, но на тях пък им влияе самият ландшафт и се отказват от раз! Най-добрият начин да откажете кучето си от лов е да го водите в жегата, в суха трева и плътен посев слънчоглед, където е задушно! Няма нищо по-красиво, по-приятно и по-скучно от индивидуалния лов с хубаво куче! И няма нищо по-безполезно и по-изморително от индивидуалния лов без куче! И няма по-голямо шоу от колективния лов на пъдпъдък със и без кучета! За лова с мрежи, капани и примамващи звуци няма да говорим. Всички те се считат за бракониерство!