Лов в Каменица 1 Пловдив 4000

Сърната е разпространена в по-голямата част на Европа. Липсва в Ирландия, Исландия и Северна Скандинавия, както и в най-южните части на Средиземноморските държави. В България тя се среща от морското равнище до горната граница на гората както в планините, така и в равнините. Най-многобройна са сърните в Стара планина, Средна гора и Родопите, както и в Лудогорието и Добруджа. Понякога се заселва и в обработваеми площи. Числеността й е около 75 000 бр.

Сърната е чифтокопитен бозайник, който спада към семейство Еленови. Тя е средно-голяма на ръст. Дължината на тялото достига 100-130 сm, височината в холката - 70-80 сm, а масата е 20-35 kg. Опашката е къса - само 3-4 сm. Сърната има стройно тяло и тънки дълги крака. Козината й е едноцветна. През зимата тя е сива до сивокафява, а през лятото жълточервена. Задницата на сърната е бяла, нарича се "огледало". Рога притежава само мъжката сърна - сръндакът. През първата година рогата са шиповидни, през втората чаталести, а по-късно разклонени, с по 3-4 клона всеки. Рогата на сръндака се сменят всяка година. Те падат обикновено през октомври - ноември. След 3-4 седмици започват да растат нови, които достигат пълното си развитие през март - май, когато се обелва и покриващата ги дотогава фина кожа, наречена лико.

През деня сърната обикновено се крие из гъсталаците, а привечер излиза да пасе. Любими нейни места за паша са сочните ливади, сечища и просеки, както и още неизкласилите житни ниви. Тя се храни с треви, млади леторасли и пъпките на много дървета и храсти, яде охотно също дъбови и букови жълъди, конски кестени и някои други плодове. Обича да ближе и сол. През лятото сърната живее поединично, а през зимата се събира на по-големи или малки стада и слиза по-ниско в планините, където по-лесно може да намери храна.

Размножителният период на сърната в България започва към средата на юли и продължава около един месец. Тогава между възрастните сръндаци стават борби за овладяване на женските сърни, които обаче рядко завършват със смъртта на някой от двамата съперници. Бременните сърни раждат след 270-280 дни, най-често по две, по-рядко по едно или три малки, които имат ръждиво-жълта окраска и отначало са изпъстрени с бели петна. Сърнетата придружават майка си докато навършат едногодишна възраст.

Сърните са един от основните видове дивеч за нашето ловно стопанство. От тях може да се получи голямо количество месо и кожи. Към трофеите на сръндаците проявяват интерес наши и чуждестранни ловци. Когато запасите им са нормални, те нанасят незначителни вреди на селското стопанство. Националният рекорд е 184,05 т. по СIС. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 300 gr до 550 gr.

Той се провежда обикновено сутрин или вечер, когато сърните излизат да се хранят или се прибират от паша. В районите, в които е осигурено спокойствието им, той може да се извършва по-продължително време, тъй като животните излизат по-рано привечер, а даже и следобед, и се прибират сутрин по-късно. Напротив, там, където сърните са наплашени и обезпокоени, ловуването по този метод може да се провежда само за кратко време сутрин и привечер, и то без гарантиран успех. По принцип при този начин на провеждане на отстрела трябва да се познават много добре навиците на сърната и по-специално по кое време и къде излиза на паша и кога се връща, както и местата на нейните пътеки. От моята практика мога да споделя, че правя наблюдения на избрания район поне един месец предварително и набелязвам всички удобни места за варда. Това ми е гарантирало успеха в ловните излети почти винаги. Никога не съм разчитал на случайността. Чакането по принцип се провежда край някоя поляна или ливада, където дивечът идва да се храни, както и по перваза на гората, в близост на която има люцерна и други фуражни култури. През есента особено подходящи за засада са площите, богати на дъбов и буков жълъд, където сърните идват редовно. По своята същност този вид лов е индивидуален. Ловецът трябва да застане на такова място, че да има обзор за наблюдение на приближаващите сърни, без те да могат да го забележат. Чакането може да се извърши направо на земята, на някое дърво или на специално устроено високо чакало. При чакането на земята е желателно да се избере леко издигнато място на терена, откъдето да има не само добър обзор на местността, но и да бъде удобно за стрелба. В такива случаи практикувам устройване на някакво импровизирано прикритие като пръчкарник от подръчни храсти, клони, плевели и др. налична растителност, или използвам естествено прикритие - стебла на дървета, група от храсти и др. За да бъдем сигурни, че сърните няма да ни подушат, трябва задължително да се съобразим с "розата на ветровете" и с посоката, от която очакваме дивеча. В противен случай сърните ще подветрят ловеца и неминуемо ще променят посоката на своето движение.

В сравнение с чакането на земята, използването на дърво или високо чакало за тази цел е многократно по-удобен и сигурен начин. Преди всичко ловецът се намира на известна височина над терена, има отлична наблюдателна възможност и най-важното - сърните трудно могат да го забележат. Погледът им е отправен встрани и напред, при това на чувствително по-ниско ниво и това е основното предимство на ловеца. Мястото за разполагане на такива чакала трябва да е такова, че да позволява стрелба във всички посоки, без да е неооходимо да се местим и нагласяме. В противен случай произведеният шум от тези приготовления ще прогони дивеча. Ловът чрез засада е един от най-прогресивните и рационални видове лов на едър дивеч. Той има много предимства, по-главните от които са:

  1. Дивечът се стреля в спокойно положение, без да е гонен и безпокоен излишно. Именно поради това там, където се ловува по този начин, сърните са спокойни, не са наплашени и лесно се приближават по всяко време към човек.

  2. Ловецът има възможност да огледа добре излязлото животно и да прецени въз основа на неговите качества и генетични заложби дали да стреля или не; избира се и необходимият трофей с предварителна представа за неговата даденост.

  3. Спокойната стрелба дава възможност на ловеца доб­ре да се прицели и да порази дивеча в най-уязвимото място, така че той да падне веднага, а не да избяга наранен и впоследствие да стане плячка на хищниците.

  4. От емоционална гледна точка този начин на ловуване има своите съществени предимства, защото при него проличават уменията и познанията на ловеца да избере правилното място за вардата, да прецени безпогрешно подлежащия на отстрел екземпляр и да го порази с точен и безкомпромисен изстрел.

Този начин на лов е също индивидуален. Ловецът сам търси сърните и се стреми да ги доближи на изстрелно разстояние по най-безшумния начин. За правилното и успешно провеждане на този лов е необходимо да се познава отлично местността и да се знае в дадения момент къде може да са животните, за да не се губи излишно време за тяхното търсене. За целта са необходими също много предварителни наблюдения на района. Придвижването е желателно да става по коларски пътища и отъпкани пътеки, като се стремим да бъдем максимално тихи. Това обаче е много трудно, особено през есента, когато шумата е опадала и още не е слегнала от влагата. При приближаването си към сърните ловецът трябва да използва максимално всички прикрития на терена: дървета, храсти, долове, оврази. Трябва да се движи безшумно. В случай, че забележи и най-малките признаци на тревога у животните, той трябва да спре незабавно и да изчака да се успокоят, за да може да продължи и да ги приближи. За по-лесно издебване на сърните може да се използва някаква каруца. Тези животни са доверчиви и не се плашат от конска или волска кола, поради което с нейна помощ може да бъдат доближени достатъчно. В този случай, за да не се подплашат от слизането на лове­ца от каруцата, е желателно той да стои ниско в нея и когато е достатъчно близо за успешен изстрел, трябва да слезе бързо и незабелязано и да се скрие веднага зад някое близко укритие. Каруцата продължава своето движение. Сърните, чието внимание е отвлечено от отдалечаващата се кола, по принцип не забелязват ловеца, освен ако той не допусне груба грешка и се издаде. При това положение той може спокойно да ги огледа и да стреля по избраното от него животно. Недопустимо е да се стреля по сърните от каруцата. Това противоречи на ловната етика. Освен това такъв изстрел много често е несигурен. От гледна точка на емоционалната нагласа този лов е най-привлекателен и емоционален. Умението на ловеца да се слее с околната растителност, неговата възможност да издебва дивеча и да го приближи на изстрелно разстояние, правилно да подбере нужния екземпляр от стадото и да го порази на място - всичко това си е висше ловно майсторство. В сравнение с вардата обаче невинаги има време за обстойно оглеждане на животните и за правилния избор на отстреляния екземпляр. Освен това при най-малката грешка дивечът побягва и успехът от лова се проваля.

Този метод на лов се използва само за отстрел на сръндаци по време на брачния период. Същността му се състои в примамване на мъжкаря чрез призивни звуци от любовен зов на женската сърна или чрез хормонален мирис на същата. За целта в първия случай се използва специална свирка, но може да се използва и лист от буково или крушово дърво (което си е цяло изкуство). И в единия, и в другия случай обаче, за сполучливото имитиране гласа на женската се изисква много опит и тренировки. Във втория случай се намазват предмети - камъни, дънери на дървета, пънове - със специален препарат, имитиращ миризмата на разгонена женска сърна. Провеждането на този лов, който е индивидуален, става по следния начин. Проучват се предварително районите на отделните сръндаци, което става с внимателно ослушване и наблюдение, без в никакъв случай да се безпокоят животните. След това ловецът избира подходящо място в близост до обичайните места за придвижване на сръндака, като се прикрива умело достига до него безшумно и незабелязано. В противен случай примамването ще бъде неуспешно.

Не е желателно веднага след установяването си на мястото на вардата ловецът да започне мамене. По-добре е да се изчака първо да се обади сръндакът или някакъв друг начин да се разбере къде се намира той в дадения момент. Но даже и да не се удаде това на ловеца, което при сърните е доста често, изчакването е необходимо, за да не се предизвика у животното дори и най-малкото безпокойство и съмнение, ако по някакъв начин е забелязало нашето приближаване. Едва след това ловецът издава през 2-3 минути по две-три последователни писукания, наподобяващи гласа на разгонената женска. Примамването не бива да продължава повече от 20-25 минути. В случай че ловецът усети или забележи идването на мъжкаря, той трябва веднага да преустанови примамването и да изчака неговото приближаване. В противен случай ще се издаде и сръндакът ще избяга. Ако след 20-25-минутно примамване никой не се отзове, ловецът трябва да се премести на друго място и там да опита отново. Този лов е доста труден и невинаги завършва с успех, тъй като сръндаците не се отзовават на повикванията с такава охота, както елените например. По-добър е ефектът с хормоналните мирисови примамки.

От гледна точка на емоционалната нагласа на ловеца ловът чрез примамване е особено привлекателен, защото изисква умения за имитиране гласа на женската сърна, правилен избор на подходящо място за примамване, търпение при изчакването на сръндака и умение да се придвижва незабелязан и да се слива със заобикалящата го природна среда. Този метод е слабо познат сред нашите ловци.

Този начин на ловуване може да бъде индивидуален или групов, като във втория участват един-двама стрелци и един-двама гоначи. Стрелците заемат тихо и внимателно определени места на пътеките-вървища, по които дивечът е навикнал да минава, и се маскират максимално добре. Гоначите се стремят да подгонят сърните и да ги отправят към тях без излишен шум и ловни кучета. За успешен лов и наслука е също така вземане под внимание посоката на вятъра по време на провеждането на лова. Стрелците по принцип трябва да застанат срещу вятъра, а гоначите да гонят по неговата посока. Гоначите почукват по дърветата и съвсем леко подвикват, за да вдигнат и подгонят сърните, без да ги подплашват. Само така животните ще излязат на обичайните си пътеки за придвижване спокойни и без да бягат пред очакващите ги стрелци. Подгонването не бива да се извършва на големи площи, тъй като сърните се подкарват много трудно на големи разстояния и съвсем скоро след вдигането си се отклоняват от избраната посока, връщайки се обратно. Късите гонки дават винаги по-добър резултат.

Спокойното вдигане може да се приложи в още един вариант. Гоначите се движат по ската на някой овраг, по посока на вятъра, като се стремят да вдигнат сърните в района. По хоризонтала над тях и малко напред се движат един или двама стрелци, оглеждайки се и ослушвайки се, за да забележат навреме идващата сърна. Тъй като повечето сърни се вдигат и се движат леко напред и нагоре, те в скоро време се приближават до стрелците, които могат да ги огледат и да стрелят спокойно по тях. От емоционална гледна точка този лов е интересен и привлекателен, тъй като изисква умения в разставянето на двете групи гоначи и стрелци, отлично познаване на терена, бърза и съобразителна стрелба. Нужно е обаче голямо внимание, за да не се случи злополука по време на ловуването.

Съществуват и начини за ловуване на сърни чрез класическа гонка, която е също като тихата гонка. Тук броят на гоначите е 4-5 човека, а стрелците са 7-8. Недостатък тук е, че гоначите гонят по-големи площи, безпокои се дивечът, наплашва се и той излиза на стрелците в бяг, което води до трудно преценяване на неговите генетични недостатъци и достойнства. Стреля се на тъмно и накрая се вижда какво сме убили.

По сърните се стреля с леки куршуми и нарезно оръжие. Тогава те се поразяват със сигурност и съвсем незначителна част от тях се наранява и похабява. Това обаче е възможно само при ловуването на варда, чрез издебване и чрез причакване. При ловуването чрез спокойна и класическа гонка, когато по сърните се стреля докато са в движение, за предпочитане е да се отстрелват със сачми. Най-удачни са от 6/0 до 8/0. Не бива да се стреля на повече от 40-50 м разстояние.

Ако спазваме тези препоръки, похабяването и загубването на раненото животно ще бъде само в отделни и изолирани случаи.