Predator hunting trips in Bulgaria - Hunting area Робово 8664
Predator hunting in Bulgaria - Hunting area Робово 8664
- Hunting services - Predator hunting in Bulgaria
Brown bear hunting in Bulgaria - Hunting area Робово 8664
- Hunting services - Brown bear hunting in Bulgaria
Wolf hunting in Bulgaria - Hunting area Робово 8664
- Hunting services - Wolf hunting in Bulgaria
Jackals hunting in Bulgaria - Hunting area Робово 8664
- Hunting services - Jackals hunting in Bulgaria
Foxes hunting in Bulgaria - Hunting area Робово 8664
- Hunting services - Foxes hunting in Bulgaria
Find our discounted predator hunting trips in Bulgaria
- Predator hunting trips in Bulgaria directly from outfitters
Bulgaria Hunting Trips - Discounted predator hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Робово 8664
» Bulgaria Hunting Trips » Predators hunting in Bulgaria » Hunting area Робово 8664
- Hunting trips directly from outfitters:
Predator hunting trips in Bulgaria
Hunting area Робово 8664
Book Your Predators Hunt in Bulgaria
Predator hunting trips in Bulgaria
Predators hunting in Bulgaria
- ✓ Predator hunting in Bulgaria
- Робово 8664
Wolf hunting trips in Bulgaria
Canis Lupus L.
Distribution
In the near past this species was widely distributed throughout the world. Wolves are every-biont” species living in different environmental conditions - forests, tundra, taiga, plains and mountains. The over-intensive hunting together with the change in their natural habitat in the Northern hemisphere have considerably limited their living area and today they are assigned to the category of endangered species.
General information
Systematically the wolf belongs to the family Canis. It has golden-yellow eyes and longer legs, bigger paws, more pronounced and highly developed jaw, longer snout and larger brain compared to the dog. Wolf paws are turned inwards towards its belly, almost touching it. This allows them to run at a speed of 70 km/h. Their fur does not have particular colouring, except for a scar around the eyes. The fur’s color is gray to gray-brown but can be white, red and brown and black (photo of eng. M Mihailov). Wolves are about 66-80 cm high measured at the shoulder and weigh about 25-52 kg. The females are approximately 20% smaller than males.
Way of life and feeding
Wolves are social animals that live and hunt in packs organized in a strict hierarchical order, with clearly defined male and female leaders called alpha male and alpha female. Originally it was thought that the purpose of this social structure is hunting, but some modern authors consider that pack functions are related not only to hunting but also to the successful reproduction. Packs include 2 to 20 wolves, as the packs average in size consist of 6 or 7. Hierarchy in the pack is relatively strict, valid for all activities of the pack: from the order of eating, to that, which wolves are allowed to reproduct. New packs are formed when the male leaves its native wolf pack and obtains a territory. Wolves looking for other wolves with which to form a pack, may travel very long distances, until they find a suitable territory. Single individuals avoid the territories of other wolves, because intruders are either chased away or most often killed.
Howling
Wolves are known for their distinctive howl, which is used to call members of the pack at a particular place or to communicate with each other. Observations of packs suggest that howling takes place often at sunset during the summer before the adults go hunting. This is repeated on their return at sunrise. At the end of the summer the cubs are already grown up and howl at the slightest stimulus. Wolves often howl, when defending something.
Death rate
In the wild wolves live 6-9 years and in the zoos - up to 16 years. Record life expectancy of a wolf is about 20 years. The death rate is high among the cubs and few of them survive until the first winter. The main factors for the death rate in wolves are humans, car accidents and injuries during hunting. All diseases affecting domestic dogs, affect wolves. They adapt easily to changes in the number of prey, so mass starvation is unusual for them. This species retains its population provided that the alpha pair is not killed.
Reproduction
According to the law of nature, usually only the alpha couple in the pack breeds. Mating occurs once a year, between February and May. An interesting fact from the social organization of wolves is that they are usually monogamous – the members of the alpha pair mates only with each other. Sometimes one of the alpha males mates with a subordinate female. This occurs in large packs when there is abundant prey. Pregnancy lasts for 60 to 63 days and the cubs are born blind and completely dependent on their mother; their number is 1-14; 6 or 7 on the average. They remain in the lair until the 8-10th week. The mother is alone with the cubs in the first three weeks, but then all members of the pack help in raisin. The cubs eat food, vomited by older wolves until their 45th day. Then they eat meat, brought by members of the pack. Females reach sexual maturity at 2 years of age, and males – at 3 years. Most of the wolves leave their home pack at the age of 1-3 years.
Economic significance
The wolf is a harmful predator, so that its number must be adjusted. Wolf hunting is extremely interesting and difficult. The hunting is performed with battues, stalking and ambush. The trophy is the head and the skin.
Golden jackal hunting trips in Bulgaria
Canis Aureus L.
Distribution
The Golden jackal is widely distributed across Asia Minor, North Africa and Southeastern Europe. In the near past in Bulgaria this species was considered rare so shooting was forbidden. Restrictive measures are imposed for the Golden jackal due to the significant increase in its number and extension of the area, seen in the recent years.
General information
In systematic terms it belongs to the family of Canis, as it looks like a wolf, but is smaller than it. The fur colour is grey-yellow. It is darker on the back, and sidelong, on the neck, legs and on both sides of the head it is golden-yellow. Its tail is shaggy with yellow-gray colour and has single darker spots; its end is black. Body length of the jackal reaches up to 100-120 cm and the tail – 20-30 cm.
Way of life and feeding
The Golden jackal hunts mainly at night. It is generally omnivorous and eats carrion and small animals. It eats the eggs of birds nesting on the ground, it causes significant damage to the state reserve, killing rabbits, pheasants and partridges, fawns, and the young of the fallow deer, etc., it also eats fruits, watermelons and melons. The Golden jackal lives singly. After dusk it howls in an unusual way, resembling crying, and all jackals in the close vicinity respond.
Reproduction
The mating period is in March. The pregnancy period lasts 60-63 days. The female gives birth to 4-5, rarely more cubs, in simply constructed small holes in the ground.
Economic significance
The Golden jackal belongs to the group of harmful game. The hunting is realized with battue or enticement with carrion. Its skin is not valuable. The trophy is the head with the jaws and the skin.
Red fox hunting trips in Bulgaria
Vulpes Vulpes
Distribution
The Red fox is found in prairies and semideserts, forests, steppes and forest-steppes. You can see it in the suburbs and even in urban areas, living together with other small predators. This species is found everywhere in Bulgaria.
General information
The fur of the Red fox is rust-coloured. It has white belly and black ears and legs. Its eyes are golden-yellow and have distinctive vertically cut pupils like the cats. Its long shaggy tail, which has characteristic white tips, provides balance during jumps. The adult Red fox weighs 4.1-5.4 kg. Body length is 80-110 cm. Its size varies depending on habitat. In autumn and winter its fur is long and thick, and in spring until the end of the summer – short.
Way of life and feeding
Foxes are omnivorous. They eat rodents, insects, fruits, worms, carrion, eggs, mice, other small animals and poultry. The fox is one of the greatest allies in our fight against rodents, which often dominate its menu. They eat 0.5-1 kg food per day on the average.
Reproduction
Fox breeding period is from December to January, and in the northern high parts of its area it is in February-April. Females have an annual oestrus, which lasts 1-6 days. The ovulation is spontaneous. Copulation is noisy and short - it lasts for not more than 20 seconds. Although a female may mate with several males (who fight for it), it finally chooses to live with one only. Males bring food to females up to and after confinement, and generally leave them with the cubs in the mother’s lair”. The average number of fox cubs from one litter is 5 and the maximum is up to 13 fox cubs. The cubs are born blind and weigh 150 grams. They begin to see in about 2 weeks and make their first steps outside the lair in up to 5 weeks. The mother weans them at about the 10th week, when they reach their puberty.
Behavior
Foxes are active at dusk, but in more densely populated areas they are active mostly at night and evening or early in the morning (at dusk). Generally they hunt singly, and if they find more food, they hide it for later. Each fox marks its territory with urine and faeces. Foxes mate only during winter and in summer they look for food, after they have dug several burrows in these territories. These can be burrows of former inhabitants such as badgers, or newly-dug ones. In winter, they use one main burrow, where the fox lives, and raises its cubs. Smaller burrows are intended for cases of danger and for storage of food. The cubs most often spread rapidly, when they reach sexual maturity (8-10 months), but they frequently remain in their home territory and help raising the next generation.
According to some researchers, individuals that do not breed, make it sure that the cubs will survive, while others say this difference is negligible. Foxes communicate with body language, with its smell and vocalizations (sounds). Voice range is great and the sounds that they make could be I am lost (three yelps) to a scream type near to the human scream.
Conservation status
According to the Convention on International Trade with Endangered Species of Wild Fauna and Flora, the fox belongs to the endangered species, but most of their populations are stable. Shooting is based on quotas.
Place and significance of the fox in the ecosystem
It is proved that foxes may affect the populations of rodents, including rabbits and birds of prey. They spread the seeds of the fruits, eaten by them. Their positive or negative role in the development of ecosystems, state reserves and poultry-raising must be assessed separately in each case.
Economic significance
According to its biology and way of eating, the Red fox eats a large amount of mice and other harmful rodents, thus contributing to the agriculture. It also destroys a lot of useful game - rabbits, pheasants, partridges. It is a carrier of rabies, that’s why in case of high density of the population it is pursued throughout the year. Her skin is a valuable and demanded. It is hunted with the use of battues, but most often by stalking near enticement. Her skin and skull have trophy value.
Brown bear hunting trips in Bulgaria
Ursus Arctos L.
Distribution
Brown bears inhabit plains and mountain forests (up to 4000 m altitude) from the tropical regions to the northern polar seas. In Bulgaria this species inhabits the following mountains: Vitosha, Rila, Pirin, Rhodopes, Balkan Mountains; according to data from the hunting classification, the bear's population in Bulgaria counts 900 animals.
General information
Brown bears belong to the group of large mammals, representatives of the Bear family (Ursidae). They all have short, massive body, a relatively large head, small eyes and ears, short tail and five-finger, foot-like paws with long, bent, non-retracting claws. Their fur is thick, rough, shaggy, from light brown to black or white in colour. They have a strong sense of smell and hearing.
Way of life and feeding
Under the climatic conditions in Bulgaria the brown bears are mainly herbivorous, but often they are omnivorous and carnivorous, that's why they are called stravnitsi” (meat-eating bears).
Red bear’s behavior depends on season, inhabited area, age, etc. They are characterized by striking wits, enviable adaptability, imitative reflexes (may be easily trained), but they also manifest high irritability, curiosity (especially in cubs) and swimming skill. If they meet an enemy they can use their claws and hit destructively with their paws, but most characteristic form of attack is biting.
Reproduction
Bears mate every 2-3 years. Couples are formed in May-June. Pregnancy lasts for 7 months and cubs are born (2-4 bear-cubs) in winter. Only their mother takes care of them.
Economic significance
The Brown bear belongs to the harmful game. In view of the fact that this species is still in limited quantity, hunting is based on quotas, as shooting of stravnitsi” (meat-eating bears) is allowed provided that there is proved harmful influence on the forest ecosystems and agriculture in the region. There are trophies that could win from 350 to 550 CIC points. Brown bear’s hide, head, paws and skull are trophies, that’s why they are processed. Bear hunting is exciting, but extremely dangerous.
Brown bear’s meat and especially paws are considered a delicacy, but it is often contaminated with trichinosis and hides a risk of infection for those, who consumed it.
Beech marten hunting trips in Bulgaria
Martes Foina L.
Distribution
This species is found across Europe and Asia. In Bulgaria the beech marten inhabits forests and fields, but is also found in deserted yards and houses in villages and towns
General information
The beech marten looks like the European pine marten. The fur colour is dark-brown. On the neck it has a white spot that could be sometimes yellowish and always branches out into the legs or is divided in two by a narrow dark stripe. Its feet are uncovered. It reaches 80-85 cm in length.
Way of life and feeding
In the near past the beech marten inhabited forests, with a preference for the rocky areas. Over the past twenty years, it populated in areas near settlements, in abandoned houses or farm buildings. It builds its lair in the rocks, in attic rooms of abandoned buildings. It eats mice, rats, rabbits, birds and their young ones and eggs. It also attacks poultry. It is a fierce animal and kills more birds than it can eat. The beech marten has no enemies.
Reproduction
The beech marten mates in July-August. The pregnancy lasts about 250 days. In the beginning of May it gives birth to 2-6 young ones. For about 30 days they are blind. By autumn they grow and start living independent life.
Economic significance
The beech marten’s skin is valuable. It belongs to the group of harmful game, but shooting is limited and is on a quota basis. Its skin and skull have trophy value.
European polecat hunting trips in Bulgaria
Mustela Putorios L.
Distribution
The European polecat is generally distributed across Europe. It is frequently found in plains and mountains in Bulgaria. It lives in farm yards, in forests swampy lands.
General information
The fur of the European polecat is dark brown, its snout is lighter and the belly is pale yellow. It has a long tail and short legs. It is bigger than the weasel. The male weighs around 1.7 kg, and the female – 0.7 kg. Body length of males ranges from 29.5 to 46 cm, and the tail from 10.5 to 19 cm; body length of females ranges from 20.5 to 38.5 cm, and the tail from 7 to 14 cm.
Way of life and feeding
The European polecats are active at night. They build their lair in the embankments along streams or dig a hole under the roots of trees. Their territory is limited to about 1 km. It is a carnivore. It eats frogs, voles, rats and other small animals. It eats 12-14 mice for one day. After it finishes eating it kills more rodents and stores them as reserves.
Reproduction
Mating is in March or April. The female gives birth to 3 to 10 young ones that begin to see in a month, they become independent in 2-3 months, and are sexually mature in 10 months. They live for 5-6 years. The young ones live with their mother almost until next summer.
Economic significance
The fur of the European polecat is extremely valuable and is used in the fur industry. It kills harmful rodents thus being useful for agriculture, but it also attacks poultry. It belongs to the group of harmful game so shooting is permitted at any time.
Wildcat hunting trips in Bulgaria
Felis Silvestris Schreb
Distribution
The area of distribution of the wildcat covers Europe, Middle East, Central and South Asia. It is found in the plains and mountains of Bulgaria.
General information
The wildcat is larger than the pet cat. Its body is covered with soft, thick hair, brown-grey in colour. Females have a slightly yellowish tone. Its snout is reddish and yellow and the nose – meaty red, it has three longitudinal black stripes on its forehead. Along its back up to the tail, it has two dark stripes that extend laterally with transverse dark patterns. Its tail is fluffy with three or four transverse stripes and the tip is black and ends equally.
Way of life and feeding
The wildcat is a typical forest animal, inhabiting rocky or forest areas. It prefers hunting at night and avoids encountering people, that’s why the direct sight of it is very rare. It is active at night, and the day spends sleeping. It spends the winter in holes or hollows, and in summer it leads nomadic lifestyle. Its food depends on its habitat. In planes it attacks pheasants, partridges, etc. and in the mountains it catches rodents, birds, sometimes fawns, etc., thus damaging hunting.
Reproduction
Wildcat lives alone, and avoids the company of fellows outside the breeding season, which is twice a year (spring and autumn). Once fertilized, the female secludes in a hollow of a tree, where in about two months gives birth to three to six young ones, that are breastfed for about four months. The young ones are born blind and helpless, like with the pet cat. Nowadays the wildcat has become a relatively rare animal, as pet cats and people displace it from the biotope, which it traditionally inhabits.
Economic significance
Wildcats are considered harmful animals so killing is permitted throughout the year. Wild pet cats could be found very often in nature. In colour they resemble the wildcat, but they have shorter and less shaggy tails. They also lack the white spot on the chest, which is apparent in the wildcats.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Гривяк
(Columba palumbus L.)
Срокове на ловуване
Ловът на гривяк е разрешен
от 15 август до 28 февруари.
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на гривяк
Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:
- Препоръчителни патрони - 28g. за 16 кал. / 32g за 12 кал.
- № на сачмите - 7, 5
- Разстояние - 30-40 метра
Разпространение на гривяка
Видът е широко разпространен в Европа, Азия и Северна Африка. В нашата страна се среща повсеместно.
Описание на гривяка
Общият тон на оперението при гривяка е синкаво-сиво. Гушата и гърдите му са с розово-сив цвят, преминаващ към корема в сиво. От двете страни на врата и на крилата си има бели петна, а на опашката - широка тъмна ивица. Клюнът е оранжево-червен с жълт връх. Краката са червени. На дължина той достига 40-44 cm, а на тегло - до 500-600 gr.
Младите гривяци се отличават по това, че гърбът им е по-кафяв, белите петна на врата липсват, и гушата и гърдите не са розови, а мръсно кафяви.
Местообитания на гривяка
Обитава гористите местности, като се изкачва до 1800 m н.в., но числеността му не е голяма. По-значителна концентрация се наблюдава през есента, когато от север започват да долитат по-големи ята, които временно се задържат у нас и след това отлитат на юг. Гривяците остават да зимуват и в студени зими в случаите, когато има обилно плодоносене на бука.
Храна на гривяка
Гривяците ядат семена на културните растения, бурените, иглолистните дървесни и храстови видове, дъбов и буков жълъд, къпини, ягоди, боровинки и други плодове, пъпки, зелени части и др. Редовно поемат гастролити (дребни камъчета). Хранят се предимно на земята, но може да кълват буков и дъбов жълъд и някои ягодови плодове по дърветата.
Биология на гривяка
Гривяците, както повечето птици от сем. Гълъбови, образуват трайни двойки. Гнездото си правят от тънки клонки на различни височини по дърветата в най-глухите части на гората. Мътят два пъти през годината. В края на април женската снася две бели сравнително едри яйца. С изключение на северните райони, тя започва да мъти след снасянето на първото яйце и затова малките не са еднакви по размери. Мътят двамата родители, но женската лежи по-дълго време.
Малките се излюпват след 17-18 дни, растат бързо и след един месец напускат гнездото. Първите няколко дни прекарват с родителите си, след което образуват ята.
Гривякът е много предпазлив. Той се крие в най-гъстите части в короната на ниските дървета, а при високите често каца на самия връх и внимателно наблюдава наоколо. Има много добро зрение и отдалеч забелязва опасността. На храна отиват в определени часове сутрин и следобед. Гривякът пее само през размножителния период, като издава високи гърлени звуци.
Естествени неприятели на гривяка
Най-опасни за гривяка са дневните грабливи птици, бялката и златката, които атакуват гнездата с яйцата или малките пиленца.
Ловностопанско значение на гривяка
Гривякът е многочислен в почти всички части на своя ареал. Не е застрашен в световен аспект. През миналото столетие значително е разширил ареала си на север в Скандинавския полуостров. Интересен и ценен обект на ловния спорт. Полетът му е бърз и стремителен, а ловът е труден и изисква много търпение. Месото на гривяка е твърдо и не се отличава с добри вкусови качества.
За гривяка и неговия лов
Обикновено ловци допускат до себе младите гривяци. Най-често след първия или най-много след втория излет, когато се стреля по гълъбите, те стават много осторожни. Летят на голяма височина много бързо и трудно допускат ловеца на изстрелно разстояние. Това прави този лов много емоционален и всеки трофей - ценен.
Гривяците са много предпазливи и виждат поразително надалеч. Могат да различат и най-малкото движение или промяна на заобикалящата ги среда. Затова изграждането на прикритието трябва да стане най-добре от предишния ден, и то привечер.
Обикновено
ловци допускат до себе младите гривяци. Най-често след първия или най-много след втория излет, когато се стреля по гълъбите, те стават много осторожни. Летят на голяма височина много бързо и трудно допускат ловеца на изстрелно разстояние.
Това прави този лов много емоционален и всеки трофей ценен.
Нашата страна обитават три вида гълъби: скалният или сивият гълъб, гълъбът-хралупар и гривякът. От тях най-едрият е последният и той е обект на лов съгласно Закона за лова
и опазване на дивеча. За да ловуваме успешно на този интересен ловен обект, трябва добре да познаваме неговата биология и навиците му на живот.
Гривякът живее основно в иглолистните и смесени гори, като предпочита по-старите насаждения,
изпъстрени с поляни, и полета с единични дървета в тях. Общият цвят на оперението му е пепелявосив. Двете страни на шията му са металнозелени, с по една бяла ивица. На дължина мъжкият достига 40-44 см. Женската е по-дребна.
Гривякът
почива на сухи или разлистени клони по върховете на дърветата, а през горещите часове на деня - вътре в самата корона на дърветата. Полетът му е много бърз и с честа смяна на посоката и хоризонта. Храни се основно с житни зърна, иглолистни
семена, буков и дъбов жълъд, ягоди, капини, малини, рядко с охлюви и червеи, а рано напролет - и с пъпките на широколистните и иглолистни дървета. Вода пие чрез засмукване, като пъха цялата си човка във водата. Чрез това той затваря
восковицата на носните си отбори и по този начин може да образува вакуум в устната си кухина, посредством която засмуква водата.
Още при пристигането си през пролетта птиците са чифтосани. В първите дни двойките се държат по няколко
заедно. Мъжкарите токуват, накацали по високите клони на дърветата, издавайки характерното за тях гугукане: гурр-гру-гуру-ру. Женската прелита наоколо, като приглася с по-особени, стенещи звуци: ху-у-у или гу-у-у. На петия-шестия ден
от долитането си чифтовете се разделят и търсят място за гнездене. За построяване на гнездото си гривяците избират дебел, страничен клон или разклонение близо до стеблото, на високо и с гъста корона дърво. Самото гнездо е направено
някак си небрежно от преплетени тънки, сухи клончета и клечки. Отвътре го постила с по-нежна трева, но винаги е раздърпано, неугледно и не особено стабилно. Гривяците често използват и стари гнезда на свраки, дребни соколи и катерици,
като само доприбавят по някое друго клонче и суха трева. Брачните игри на мъжкаря около гнездото се състоят от шумни излитания, с пляскане на крилата, кръжене и устремно спускане. А преди да хвръкне и след като кацне, продължително
и високо гугука.
У нас гривякът мъти два, рядко три пъти за едно лято. Женската снася винаги само по две яйца. Те са чистобели. Първия път - в началото на април, втория път - в края на юни и началото на юли. Много често, ако птиците
са тревожени по време на гнезденето, второ люпило няма. Мътенето трае 17-18 дни, а малките остават в гнездото около 40 дни. Отначало те се хранят, както и малките на домашния гълъб, с "птиче мляко" (това е особена кашица, която се
отделя в специална жлеза в гушите на родителите), а по-късно и с размекнати зърна. Както казахме, възрастните гривяци са зърноядни птици. Гушата им е много голяма и побира 5-6 жълъда наведнъж. След като напуснат гнездото си, малките
се събират в ята и бродят в околностите, а старите отглеждат второто си поколение. Към края на август излита и второто люпило, и възрастните и младите птици се събират в големи и смесени ята. Рано сутринта те излитат за храна по нивите,
към 10:00 ч. кацат по дърветата, за да почиват. По обяд отиват хкрай реките и водоемите, за да пият вода и пладнуват по околните дървета. Следобяда отново отлитат към нивите, за да се хранят и на смрачаване се прибират в гората да
нощуват. Гривяците от по-северните страни започват в края на месец август - началото на септември своята миграция към зимните им местообитания. Това са бреговете на Средиземно море и островите в него.
Нашите гривяци предприемат
тези прелети през октомври. През по-мека и безснежна зима те остават до късна есен в Северна България, а в Югоизточна България и Южна Тракия дори остават да зимуват.
Гривякът е трудно и бавно размножаваща се птица. Счита се, че
младите започват да гнездят едва на втората година от своя живот и имат само едно люпило. Освен това, ако по някаква причина се развали чифтът гълъби напролет (поради смъртта на едната птица или изгубването при прелета), втората птица
остава сама и не прави гнездо, нито си търси другар до следващата пролет. От снесените две яйца рядко се излюпват и оживяват и двете малки. Гълъбчетата са много нежни и лесно загиват. Излетелите пък от гнездото млади птици са твърде
непредпазливи и още в първите си дни стават лесна плячка на хищници и хора. От друга страна, урбанизацията и масовото проникване на човека в горите, засилената сеч и други фактори намаляват още повече характерните местообитания на
този ценен вид. Гълъбите се оттеглят в по-малко населените и отдалечени райони и ако не намерят подходящо място за гнездене, въобще не снасят.
Най-подходящите месеци за лов на гривяк са септември, октомври и ноември. При топли зими,
когато гривяците зимуват у нас, ловът им може да продължи до закриването му през месец февруари.
Скалният гълъб е по-дребен от гривяка, оперението му е синкаво-сиво. От двете страни шията му е със зеленикав оттенък. На крилата си
има две черни препаски. Мъжкарят достига на дължина 34-38 см. Женската е по-дребна. У нас се среща доста често. Гнезди на колонии по скалите. Храната му е същата като на гривяка. Отлита по-рано от него на юг. В най-южните райони на
страната ни обитава целогодишно. Съгласно Приложение 2 към чл. 66, алинея I от Правилника за прилагане на Закона за опазване на дивеча, неговият лов в България е забранен.
Гълъбът-хралупар (дупляк) е с пепелявосиво оперение. На
крилата си има две неясни, размити черни ивици. Мъжкарят достига до дължина 33-35 см. Женската е по-дребна. Гнезди в хралупите на старите дървета, откъдето е получил и името си. Храната му е като на гривяка. През лятото се събира на
малки ята. Когато мигрира на юг, ятата са по-големи. Поради намаляване и дори изчезване на старите дървета с хралупи, числеността му е силно намалена и той реално е застрашен от изчезване. Също е строго забранен за лов.
Неприятели
за всички гълъби са ястребите, соколите, златката, бялката, невестулката, свраките, гарваните и много други фактори, които променят тяхното местообитание. Ловът на гривяци, съгласно приетия Закон за лова и опазване на дивеча, у нас
се извършва чрез причакване или чрез издебване. Ловът чрез причакване протича по следния начин. Птиците се изчакват обикновено или край местата за хранене - ниви, стърнища и др., или обикновено край реките и водоемите, където те идват
по обяд да пият вода. Тогава обикновено кацат на съседните дървета. Особено предпочитат някое дърво със сух връх и клони. За да се прикрие добре ловецът трябва да си е направил предварително чакало. Това е пръчкарник от зелени вършини.
Неговото изграждане е много важен елемент от този лов. Гривяците са много предпазливи и виждат поразително надалеч. Могат да различат и най-малкото движение или промяна на заобикалящата ги среда. Затова изграждането на прикритието
трябВа да стане най-добре от предишния ден, и то привечер. Най-добре е пред него да се приготви и солище с глина и малки камъчета, а отгоре да се покрие с анасон и овес, може и зрял грах. По този начин ще привлечем ятата с гривяците.
Когато
сутрин и вечер летят по нивите, за да си търсят храна, може да ги бием чрез причакване край пръснатите из полето дървета. Отново е желателно да се направи добро прикритие. Този лов е особено успешен, когато в него участват трима-четирима
ловци, прикрити на различни места по терена. След изстрел единият от ловците пропъжда гривяците от своето прикритие и те прелитат край позициите на неговите ловни другари.
- Чрез причакване могат да се бият птиците и край местата, където се прибират за нощуване.
- Вторият способ за лов е чрез издебване.
Тогава ловецът използва най-успешно наличните прикрития по терена, като се старае да се доближи на изстрелно разстояние до кацналите на някое дърво птици. Както казахме, те са обаче много предпазливи и това е много трудно.
Стреля се
с патрони, снаредени с дробинки № 7 или № 8, а при висок полет на птиците - с № 3 или № 4. Хубаво е патроните да са с концентратори. Повеждайки гривяка, трябва да дадем изпреварване от 1 -2 метра пред него, за да можем да имаме попадение.
В противен случай само си гърмим и плашим птиците.
По чуждестранните ловни канали ни показват лов на гривяци в някои страни от Европа, каквито са малко познати у нас.
Основният традиционен лов на тези птици там може да се раздели на няколко метода:
- С мрежи за ловене на гълъбите, характерен за страната на баските и в Италия. Това са вертикални мрежи, до десет на брой, или хоризонтални такива, покрити с растителност.
- Друг способ е от колиби за стрелба, характерен за Пиренеите. Там се използва и полагане на мрежи в полето за хващане на птици, без участие на хората.
- В югоизточната част на Франция, която в ландшафтно отношение и като терен е близка до нашите условия, се практикува ловуване на гривяци в гориста местност. Ще се спра по-подробно именно на този метод, защото той може да намери приложение и у нас.
Изграждат се съоръжения за лов на гривяци, които работят без мрежи, но тук е вложена много изобретателност и инженерна мисъл от страна на ловците. В районите на Арманяк, в Жирондинските степи или степите на Лот-е-Гарон, та чак до предпланините
на Пиренеите, традиционно се практикуват тези елементи, характерни за местните ловци, за лов на гривяци с различни тънкости и варианти, които варират в зависимост от топографията на местността и изобретателността на ловците. Участниците
в лова са екипирани с портативни радиостанции тип "уоки-токи", за да поддържат връзка между колибата за наблюдение и тази на земята. Разстоянието между двете е средно около километър и половина. Разгледани по-подробно, тези съоръжения
напомнят военни фортификации. Основната част от тях е колибата за наблюдението. Тя е едновременно място за живеене на ловците, има възможност да се готви, яде и почива вътре, но също така е и основен пост за ръководене и провеждане
на този вид лов. Колибата е снабдена с изнесен пост за наблюдение, който е най-високата част на съоръжението, откъдето се примамват птиците с имитиране на техните звуци. По принцип постът не се напуска никога по време на лов. През
целия ден ловците се сменят, за да могат да наблюдават прелета без прекъсване.
Основният помощник в "шпионирането" е гривяк, затворен в клетка. Неговата основна задача е да информира от своя кафез за пристигането на ятото птици
още преди да е забелязано от човешкото око. Този "супер гълъб" - мюре трябва да има остро зрение, за да различава подобните си отдалеч през клоните на дърветата. Обикновено той се поставя пред поста за наблюдение.
Около колибата
за наблюдение и нейния малък капак, който се затваря леко с ръка, за да прикрива напълно наблюдаващите, са разположени коридори и тунели, високи около 1.8 м и широки до 2.2 метра. Тяхната обща дължина може да достигне до километър.
Разположението им е строго специфично и се подчинява на конфигурацията на терена. С други думи, тунелите водят до характерни места, например малка горичка, където гривяците се разполагат при силен вятър, някой друг район, където птиците
кацат да нощуват, или характерни места от терена. В тунелите ловците се придвижват тихо и се стреля по птиците след зададен сигнал. Всеки ловец избира по една птица, един от тях брои: едно, две... - и на три последва колективен изстрел.
По
дължината на коридорите могат да се видят няколко колиби. Този начин на ловуване на гривяци е широко използван дори при ловуване в равнинните райони. Колибите за наблюдение служат и за подслон на ловните кучета, както и за задействане
на капаните, които се разполагат над примамки и се задействат оттук дистанционно.
Ловът на гривяк без стрелба се свежда само до факта птиците да се накарат да кацнат на земята, за да се уловят в капаните или мрежите. За целта другата
особено важна част от този начин на лов е примамката (мюрето), която ще свали ятото. Този безценен помощник е отново в колибата. Това е най-често гривяк, главата на който е покрита от качулка от алуминий, а самият той е поставен на
дървена пръчка. Плясъкът на неговите крила трябВа да се познаВа до съвършенство от ухото на ловеца, който се движи с птицата по коридорите, когато гривяците вече са кацнали на земята, но са прекалено далече или още летят и са високо.
Пляскайки с криле, примамката трябВа да имитира птица, летяща от дърво на дърво или кацаща на земята.
Последният важен елемент е гукането. Всеки ловец на гривяци трябва да може да издава звуците на птицата. В действителност, когато
гривякът кацне, примамен от плясъка на крилете на "мюрето" и фалшивото гукане на ловеца, остава само да се продължи диалогът до момента на изстрела с пушката. Ето така ловуват на гривяци нашите колеги във Франция. Почти като на фронта,
с предварително изградени фортификационни съоръжения, радиостанции, мрежи и капани. И това в една обединена и просперираща Европа. А ако някой по някакъв начин накърни техните традиционни методи на лов, колегите протестират и отнасят
този важен за тях въпрос дори в съвета на Европа.