Predator hunting trips in Bulgaria - Hunting area Тишаново 2591

Predator hunting in Bulgaria - Hunting area Тишаново 2591

  • Hunting services - Predator hunting in Bulgaria

Brown bear hunting in Bulgaria - Hunting area Тишаново 2591

  • Hunting services - Brown bear hunting in Bulgaria

Wolf hunting in Bulgaria - Hunting area Тишаново 2591

  • Hunting services - Wolf hunting in Bulgaria

Jackals hunting in Bulgaria - Hunting area Тишаново 2591

  • Hunting services - Jackals hunting in Bulgaria

Foxes hunting in Bulgaria - Hunting area Тишаново 2591

  • Hunting services - Foxes hunting in Bulgaria

Find our discounted predator hunting trips in Bulgaria

  • Predator hunting trips in Bulgaria directly from outfitters

Bulgaria Hunting Trips - Discounted predator hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Тишаново 2591


» Bulgaria Hunting Trips » Predators hunting in Bulgaria » Hunting area Тишаново 2591

  • Hunting trips directly from outfitters:

Predator hunting trips in Bulgaria

Hunting area Тишаново 2591

Direct offers from outfitters on bghunters.com & Bulgaria Hunting Trips

Book Your Predators Hunt in Bulgaria

Some species can be hunted throughout the year, regardless of the type of licence held; these include predators such as: wolves, foxes, jackals, beech marten and polecat.


WolfJackal

Fox

Predator hunting trips in Bulgaria

Predators hunting in Bulgaria

  • ✓ Predator hunting in Bulgaria
  • Тишаново 2591
Wolf hunting trips in Bulgaria

Canis Lupus L.

Distribution

In the near past this species was widely distributed throughout the world. Wolves are every-biont” species living in different environmental conditions - forests, tundra, taiga, plains and mountains. The over-intensive hunting together with the change in their natural habitat in the Northern hemisphere have considerably limited their living area and today they are assigned to the category of endangered species.

General information

Systematically the wolf belongs to the family Canis. It has golden-yellow eyes and longer legs, bigger paws, more pronounced and highly developed jaw, longer snout and larger brain compared to the dog.   Wolf paws are turned inwards towards its belly, almost touching it. This allows them to run at a speed of 70 km/h. Their fur does not have particular colouring, except for a scar around the eyes. The fur’s color is gray to gray-brown but can be white, red and brown and black (photo of eng. M Mihailov). Wolves are about 66-80 cm high measured at the shoulder and weigh about 25-52 kg. The females are approximately 20% smaller than males.

Way of life and feeding

Wolves are social animals that live and hunt in packs organized in a strict hierarchical order, with clearly defined male and female leaders called alpha male and alpha female. Originally it was thought that the purpose of this social structure is hunting, but some modern authors consider that pack functions are related not only to hunting but also to the successful reproduction. Packs include 2 to 20 wolves, as the packs average in size consist of 6 or 7. Hierarchy in the pack is relatively strict, valid for all activities of the pack: from the order of eating, to that, which wolves are allowed to reproduct. New packs are formed when the male leaves its native wolf pack and obtains a territory. Wolves looking for other wolves with which to form a pack, may travel very long distances, until they find a suitable territory. Single individuals avoid the territories of other wolves, because intruders are either chased away or most often killed.

Howling

Wolves are known for their distinctive howl, which is used to call members of the pack at a particular place or to communicate with each other. Observations of packs suggest that howling takes place often at sunset during the summer before the adults go hunting. This is repeated on their return at sunrise. At the end of  the summer the cubs are already grown up and howl at the slightest stimulus. Wolves often howl, when defending something.

Death rate

In the wild wolves live 6-9 years and in the zoos - up to 16 years. Record life expectancy of a wolf is about 20 years. The death rate is high among the cubs and few of them survive until the first winter. The main factors for the death rate in wolves are humans, car accidents and injuries during hunting. All diseases affecting domestic dogs, affect wolves. They adapt easily to changes in the number of prey, so mass starvation is unusual for them. This species retains its population provided that the alpha pair is not killed.

Reproduction

According to the law of nature, usually only the alpha couple in the pack breeds. Mating occurs once a year, between February and May. An interesting fact from the social organization of wolves is that they are usually monogamous – the members of the alpha pair mates only with each other. Sometimes one of the alpha males mates with a subordinate female. This occurs in large packs when there is abundant prey. Pregnancy lasts for 60 to 63 days and the cubs are born blind and completely dependent on their mother; their number is 1-14; 6 or 7 on the average. They remain in the lair until the 8-10th week. The mother is alone with the cubs in the first three weeks, but then all members of the pack help in raisin. The cubs eat food, vomited by older wolves until their 45th day. Then they eat meat, brought by members of the pack. Females reach sexual maturity at 2 years of age, and males – at 3 years. Most of the wolves leave their home pack at the age of 1-3 years.

Economic significance

The wolf is a harmful predator, so that its number must be adjusted. Wolf hunting is extremely interesting and difficult. The hunting is performed with battues, stalking and ambush. The trophy is the head and the skin.

Golden jackal hunting trips in Bulgaria

Canis Aureus L.

Distribution

The Golden jackal is widely distributed across Asia Minor, North Africa and Southeastern Europe. In the near past in Bulgaria this species was considered rare so shooting was forbidden. Restrictive measures are imposed for the Golden jackal due to the significant increase in its number and extension of the area, seen in the recent years.

General information

In systematic terms it belongs to the family of Canis, as it looks like a wolf, but is smaller than it. The fur colour is grey-yellow. It is darker on the back, and sidelong, on the neck, legs and on both sides of the head it is golden-yellow. Its tail is shaggy with yellow-gray colour and has single darker spots; its end is black. Body length of the jackal reaches up to 100-120 cm and the tail – 20-30 cm.

Way of life and feeding

The Golden jackal hunts mainly at night. It is generally omnivorous and eats carrion and small animals. It eats the eggs of birds nesting on the ground, it causes significant damage to the state reserve, killing rabbits, pheasants and partridges, fawns, and the young of the fallow deer, etc., it also eats fruits, watermelons and melons. The Golden jackal lives singly. After dusk it howls in an unusual way, resembling crying, and all jackals in the close vicinity respond.

Reproduction

The mating period is in March. The pregnancy period lasts 60-63 days. The female gives birth to 4-5, rarely more cubs, in simply constructed small holes in the ground.

Economic significance

The Golden jackal belongs to the group of harmful game. The hunting is realized with battue or enticement with carrion. Its skin is not valuable. The trophy is the head with the jaws and the skin.

Red fox hunting trips in Bulgaria

Vulpes Vulpes

Distribution

The Red fox is found in prairies and semideserts, forests, steppes and forest-steppes. You can see it in the suburbs and even in urban areas, living together with other small predators. This species is found everywhere in Bulgaria.

General information

The fur of the Red fox is rust-coloured. It has white belly and black ears and legs. Its eyes are golden-yellow and have distinctive vertically cut pupils like the cats. Its long shaggy tail, which has characteristic white tips, provides balance during jumps. The adult Red fox weighs 4.1-5.4 kg. Body length is 80-110 cm. Its size varies depending on habitat. In autumn and winter its fur is long and thick, and in spring until the end of the summer – short.

Way of life and feeding

Foxes are omnivorous. They eat rodents, insects, fruits, worms, carrion, eggs, mice, other small animals and poultry. The fox is one of the greatest allies in our fight against rodents, which often dominate its menu. They eat 0.5-1 kg food per day on the average.

Reproduction

Fox breeding period is from December to January, and in the northern high parts of its area it is in February-April. Females have an annual oestrus, which lasts 1-6 days. The ovulation is spontaneous. Copulation is noisy and short - it lasts for not more than 20 seconds. Although a female may mate with several males (who fight for it), it finally chooses to live with one only. Males bring food to females up to and after confinement, and generally leave them with the cubs in the mother’s lair”. The average number of fox cubs from one litter is 5 and the maximum is up to 13 fox cubs. The cubs are born blind and weigh 150 grams. They begin to see in about 2 weeks and make their first steps outside the lair in up to 5 weeks. The mother weans them at about the 10th week, when they reach their puberty.

Behavior

Foxes are active at dusk, but in more densely populated areas they are active mostly at night and evening or early in the morning (at dusk). Generally they hunt singly, and if they find more food, they hide it for later. Each fox marks its territory with urine and faeces. Foxes mate only during winter and in summer they look for food, after they have dug several burrows in these territories. These can be burrows of former inhabitants such as badgers, or newly-dug ones. In winter, they use one main burrow, where the fox lives, and raises its cubs. Smaller burrows are intended for cases of danger and for storage of food. The cubs most often spread rapidly, when they reach sexual maturity (8-10 months), but they frequently remain in their home territory and help raising the next generation.
According to some researchers, individuals that do not breed, make it sure that the cubs will survive, while others say this difference is negligible. Foxes communicate with body language, with its smell and vocalizations (sounds). Voice range is great and the sounds that they make could be I am lost (three yelps) to a scream type near to the human scream.

Conservation status

According to the Convention on International Trade with Endangered Species of Wild Fauna and Flora, the fox belongs to the endangered species, but most of their populations are stable. Shooting is based on quotas.

Place and significance of the fox in the ecosystem

It is proved that foxes may affect the populations of rodents, including rabbits and birds of prey. They spread the seeds of the fruits, eaten by them. Their positive or negative role in the development of ecosystems, state reserves and poultry-raising must be assessed separately in each case.

Economic significance

According to its biology and way of eating, the Red fox eats a large amount of mice and other harmful rodents, thus contributing to the agriculture. It also destroys a lot of useful game - rabbits, pheasants, partridges. It is a carrier of rabies, that’s why in case of high density of the population it is pursued throughout the year. Her skin is a valuable and demanded. It is hunted with the use of battues, but most often by stalking near enticement. Her skin and skull have trophy value.

Brown bear hunting trips in Bulgaria

Ursus Arctos L.

Distribution

Brown bears inhabit plains and mountain forests (up to 4000 m altitude) from the tropical regions to the northern polar seas. In Bulgaria this species inhabits the following mountains: Vitosha, Rila, Pirin, Rhodopes, Balkan Mountains; according to data from the hunting classification, the bear's population in Bulgaria counts 900 animals.

General information

Brown bears belong to the group of large mammals, representatives of the Bear family (Ursidae). They all have short, massive body, a relatively large head, small eyes and ears, short tail and five-finger, foot-like paws with long, bent, non-retracting claws. Their fur is thick, rough, shaggy, from light brown to black or white in colour.  They have a strong sense of smell and hearing.

Way of life and feeding

Under the climatic conditions in Bulgaria the brown bears are mainly herbivorous, but often they are omnivorous and carnivorous, that's why they are called stravnitsi” (meat-eating bears).
Red bear’s behavior depends on season, inhabited area, age, etc. They are characterized by striking wits, enviable adaptability, imitative reflexes (may be easily trained), but they also manifest high irritability, curiosity (especially in cubs) and swimming skill. If they meet an enemy they can use their claws and hit destructively with their paws, but most characteristic form of attack is biting.

Reproduction

Bears mate every 2-3 years. Couples are formed in May-June.  Pregnancy lasts for 7 months and cubs are born (2-4 bear-cubs) in winter. Only their mother takes care of them.

Economic significance

The Brown bear belongs to the harmful game. In view of the fact that this species is still in limited quantity, hunting is based on quotas, as shooting of stravnitsi” (meat-eating bears)  is allowed provided that there is proved harmful influence on the forest ecosystems and agriculture in the region. There are trophies that could win from 350 to 550 CIC points. Brown bear’s hide, head, paws and skull are trophies, that’s why they are processed. Bear hunting is exciting, but extremely dangerous.
Brown bear’s meat and especially paws are considered a delicacy, but it is often contaminated with trichinosis and hides a risk of infection for those, who consumed it.

Beech marten hunting trips in Bulgaria

Martes Foina L.

Distribution

This species is found across Europe and Asia. In Bulgaria the beech marten inhabits forests and fields, but is also found in deserted yards and houses in villages and towns

General information

The beech marten looks like the European pine marten. The fur colour is dark-brown. On the neck it has a white spot that could be sometimes yellowish and always branches out into the legs or is divided in two by a narrow dark stripe. Its feet are uncovered. It reaches 80-85 cm in length.

Way of life and feeding

In the near past the beech marten inhabited forests, with a preference for the rocky areas. Over the past twenty years, it populated in areas near settlements, in abandoned houses or farm buildings. It builds its lair in the rocks, in attic rooms of abandoned buildings. It eats mice, rats, rabbits, birds and their young ones and eggs. It also attacks poultry. It is a fierce animal and kills more birds than it can eat. The beech marten has no enemies.

Reproduction

The beech marten mates in July-August. The pregnancy lasts about 250 days. In the beginning of May it gives birth to 2-6 young ones. For about 30 days they are blind. By autumn they grow and start living independent life.

Economic significance

The beech marten’s skin is valuable. It belongs to the group of harmful game, but shooting is limited and is on a quota basis. Its skin and skull have trophy value.

European polecat hunting trips in Bulgaria

Mustela Putorios L.

Distribution

The European polecat is generally distributed across Europe. It is frequently found in plains and mountains in Bulgaria. It lives in farm yards, in forests swampy lands.

General information

The fur of the European polecat is dark brown, its snout is lighter and the belly is pale yellow. It has a long tail and short legs. It is bigger than the weasel. The male weighs around 1.7 kg, and the female – 0.7 kg. Body length of males ranges from 29.5 to 46 cm, and the tail from 10.5 to 19 cm; body length of females ranges from 20.5 to 38.5 cm, and the tail from 7 to 14 cm.

Way of life and feeding

The European polecats are active at night. They build their lair in the embankments along streams or dig a hole under the roots of trees. Their territory is limited to about 1 km. It is a carnivore. It eats frogs, voles, rats and other small animals. It eats 12-14 mice for one day. After it finishes eating it kills more rodents and stores them as reserves.  

Reproduction

Mating is in March or April. The female gives birth to 3 to 10 young ones that begin to see in a month, they become independent in 2-3 months, and are sexually mature in 10 months. They live for 5-6 years. The young ones live with their mother almost until next summer.

Economic significance

The fur of the European polecat is extremely valuable and is used in the fur industry. It kills harmful rodents thus being useful for agriculture, but it also attacks poultry. It belongs to the group of harmful game so shooting is permitted at any time.

Wildcat hunting trips in Bulgaria

Felis Silvestris Schreb

Distribution

The area of distribution of the wildcat covers Europe, Middle East, Central and South Asia. It is found in the plains and mountains of Bulgaria.

General information

The wildcat is larger than the pet cat. Its body is covered with soft, thick hair, brown-grey in colour. Females have a slightly yellowish tone. Its snout is reddish and yellow and the nose – meaty red, it has three longitudinal black stripes on its forehead.  Along its back up to the tail, it has two dark stripes that extend laterally with transverse dark patterns. Its tail is fluffy with three or four transverse stripes and the tip is black and ends equally.

Way of life and feeding

The wildcat is a typical forest animal, inhabiting rocky or forest areas. It prefers hunting at night and avoids encountering people, that’s why the direct sight of it is very rare. It is active at night, and the day spends sleeping. It spends the winter in holes or hollows, and in summer it leads nomadic lifestyle. Its food depends on its habitat.  In planes it attacks pheasants, partridges, etc. and in the mountains it catches rodents, birds, sometimes fawns, etc., thus damaging hunting.

Reproduction

Wildcat lives alone, and avoids the company of fellows outside the breeding season, which is twice a year (spring and autumn). Once fertilized, the female secludes in a hollow of a tree, where in about two months gives birth to three to six young ones, that are breastfed for about four months. The young ones are born blind and helpless, like with the pet cat. Nowadays the wildcat has become a relatively rare animal, as pet cats and people displace it from the biotope, which it traditionally inhabits.

Economic significance

Wildcats are considered harmful animals so killing is permitted throughout the year. Wild pet cats could be found very often in nature. In colour they resemble the wildcat, but they have shorter and less shaggy tails. They also lack the white spot on the chest, which is apparent in the wildcats.

  • BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

Ловен и алтернативен туризъм

Организация на ловния туризъм

Държавните ловни и горски стопанства, Районните дирекции по горите и Държавната агенция по горите осъществяват държавната политика в ловното стопанство и организирането на ловния туризъм у нас.
Ловният туризъм се организира и провежда съгласно законите на страната и международните договорености. Туроператирите са длъжни добре да познават изискванията на нашата страна към чуждестранните ловци, задълженията на приемащите звена, а така също и правата на чуждите ловци.

Същност и видове алтернативен туризъм

Класическият туризъм се явява, като естествен стремеж човек да излезе от урбанизираната жизнена среда и да отиде сред природата. Пеша или с превозно средство човек сам, или в компания отива в планината, равнината, край реките, езерата, моретата и океаните и търси здраве и вдъхновение от природните екосистеми. Основен акцент в тези пътувания е общуването със съхранената природна среда, автентичната атмосфера и кухня, запазените традиции, липсата на белези от урбанизация и екологична разруха.

Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия туристически продукт по начин на предлагане, протичане и ангажирания човешки ресурс. Най-често той се развива сред общности от личности, обединени от общи ценностни нагласи и интереси.

Формите на алтернативен туризъм са твърде разнообразни.

Такива са: селският, екологичният, планинският, приключенският (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, преминаване а алпийски маршрути с водач) туризъм, а също така и тематичният туризъм - свързан с културно-историческото наследство, с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня и музика, етнографията, традициите, обичаите и занаяти. (чл. 28 от Устава на БААТ).

Особености на алтернативния туризъм:

  • Алтернатива на стандартния, масовия туризъм като начин на протичане и философия;
  • Алтернатива, като потребителски кръг - той интересува индивидуално пътуващите и организираните в малки и средно-големи групи хора (8-15 души), обединени от общи ценности, естетически или професионални интереси, очакващи да научат нещо в своите пътувания или ваканция;
  • Алтернативен избор на доставчиците на туристически, увеселителни, познавателни или рекреационни услуги - това са преди всичко собственици на семейни хотели, къщи и стаи за гости, хижи, манастири, планински водачи и жокеи (конни водачи), производители на оригинални занаятчийски продукти, Държавни лесничейства, Държавни дивечоразвъдни станции, ловни сдружения, ловни и риболовни стопанства на физически и юридически лица и др.;
  • Алтернатива като география, райони, в които се практикува - основно планинските и селски райони, без да се отричат и стойностните малки хотели с човешки измерения и топло посрещане по българското Черноморие и Дунавското поречие;
  • Алтернатива на пасивния консуматорски пакет от услуги - програмите включват разнообразни дейности и са насочени към изграждане на умения и познания, обучение и усъвършенстване на участниците, достигане до общочовешките и специфичните материални и духовни ценности;
  • Алтернатива на социалния и икономическия упадък - този туризъм е носител на нови послания и надежди в общественото пространство и на нови идеи за утвърждаване на устойчиви модели за местно и регионално развитие, и издига в приоритет грижливото отношение към природата, традициите и интересите на местните общности.

Видове алтернативен туризъм:

  • Екстремен туризъм - приключения и преходи със ски и снегоходки върху трудни планински или други терени; спускане със сал, с кану и каяк по буйни планински реки и потоци; сърфиране в бурно море и пр.;
  • Велосипеден туризъм в планински райони и по шосейната мрежа на страната; конен туризъм с по-кратки или по-дълги и трудни маршрути, екстремно и стандартно катерене; спелеология; делтапланеризъм;
  • Научно-изследователски пътувания свързани с опознавателни маршрути по геология, орнитология, ботаника, архитектура и археология, наблюдение на диви животни;
  • Ловен туризъм и фототуризъм, свързан с лова и дивите животни;
  • Религиозен туризъм свързан с посещение на манастири, оброчища и свещени места, участие в литийни шествия, честване на религиозни празници и обреди;
  • Наблюдение и обучение в традиционни занаяти: бродерия, тъкачество, плетиво, керамика, дърворезба, леене на чанове и направа на музикални инструменти, грижи за домашните животните, включително, стригане, вчесване, хранене, поене, почистване, издояване и др.;
  • Селски, винен и кулинарен туризъм;
  • Пътувания, запознаващи с традиционния български календар и кухня.

Развитие на ловния туризъм в България

Географското разположение, релефът, климатът, почвеното плодородие, водните ресурси и другите природни условия са предпоставки, които обуславят наличието на изключително богато и разнообразно флористично и фаунистично богатство, на запазена дива природа и впечатляващи с красотата и силата си дивечови популации. Според последните ловни таксации дивечовото богатство на България е представено от 18 975 благородни елени, 4 200 елени лопатари, 69 795 сърни, 1 799 диви кози, 46 400 диви свине над 930 мечки, 2386 глухара, зайци, яребици, фазани и 2 066 муфлона. Много добре се развиват и новите популации на благородни елени и муфлони, като едни от най-добрите екземпляри са отстреляни в нашата страна.

Държавната политика в областта на ловното стопанство и ловния туризъм в Република България се осъществява от Държавната агенция по горите (ДАГ), Районните дирекции по горите (РДГ), Държавните горски стопанства (ДГС) и Държавните ловни стопанства (ДЛС). За целите на международния ловен туризъм е изградена широка мрежа от ловни домове, заслони, хижи, включваща около 110 ловни домове и хижи с над 1100 легла, обслужвани от висококвалифициран персонал и ловни водачи. Тези оазиси сред природата дават възможности за бизнес срещи, семеен и конен туризъм. Широко известни и извън пределите на страната са ДЛС "Витошко" с. Кладница, "Витиня", "Черни Лом" Попово, "Кормисош" Централни Родопи, "Арамлиец" Огняново, Елин Пелин "Сеслав", "Дунав"  Русе и др.

Приоритетна дейност на ловното и рибното стопанство е развитието на международния ловен туризъм. Той осигурява не само приходи за развитието на ловното ни стопанство, но предоставя и неповторими преживявания на нашите гости. Те стават истински приятели на уникалната ни природа. Този вид туризъм позволи България да се утвърди като първокласна ловна страна. У нас ежегодно ловуват над 2500 ловци, голяма част от тях, традиционни посетители на нашата страна, срещу ловен билет за срок от един месец, издаден от ДАГ, съгласно изискванията, регламентирани в Закона за лова и опазване на дивеча. Специализираната съвременна база, притежание на Държавните ловни и горски стопанство , гарантира провеждането на успешен ловен туризъм, отстрелване на прекрасни ловни трофеи и незабравими спомени. Най-добра оценка и вярна атестация за това са изказаните впечатления и добитите трофеи от ловци и ловни партньори, традиционни посетители на страната ни.

Природните дадености, Законът за лова и опазване на дивеча и научната основа на ловностопанската дейност са предпоставка за запазване позициите на България като водеща страна в ловния и риболовен туризъм.

В България ловът и риболовът стават организирано движение и са регулирани със закон още през ХІХ в. Благодарение на грижата за дивеча, популацията му е под наблюдение, определени са ловни сезони, създадени са горски и ловни стопанства, лесничейства и резервати, където се отглежда едър и дребен дивеч: мечки, як, благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, муфлон, глухар, зайци, яребици, фазани, кеклик, пъдпъдъци и др.

Международният ловен туризъм в България започва развитието си сравнително късно. През 60-те години на XX век се набелязват по-прогресивни форми за използване на дивечовите ресурси, включително и международния ловен туризъм. През 1965 г. ловните гости са 155, като всяка следваща година броят им расте. През 1972-1974 г. международният ловен туризъм е преустановен. До този период приходите са незначителни и са далеч под възможностите за ползване на дивечовия запас. Отстрелът достига само 50 % от количеството, предоставено за международен ловен туризъм. През 1979 г. след едно прекъсване от 5-6 години, нов стимул за развитието на ловния стопански туризъм е Постановление №2 на МС от 11.01.1979 г., когато в България ловуват към 500 ловци - чужденци, а приходите са около 830 хиляди валутни лева. Една от главните задачи, която е поставена пред Дирекция "Дивечовъдство и риборазвъждане" към тогавашното Министерство по горите и горската промишленост, е за създаване на специализирана база за международен ловен и риболовен туризъм, в съответствие с новите изисквания към тази дейност, чието изпълнение трябва да се осъществи до 1985 година.

До 1980 година, средствата се използват за извършване на неотложни мероприятия с оглед създаване на предпоставки за утвърждаване на международния ловен туризъм.

От 1981 до 1985 година се усъвършенства организацията и системата за прилагане на ловни и риболовни услуги, от което икономическите постъпления бързо нарастват. Средствата отиват в държавния бюджет, след което се преразпределят за изграждане на специализирани туристически центрове: ловна и риболовна база, леглова база, заслони, хижи и превозни средства с добра проходимост.

За периода 1967 до 1986 година са изградени 30-31 на брой държавни ловни стопанства (ДЛС). Като ДЛС "Шерба" и "Паламара", са основани през 1932 година. Това показва, че у нас е поставено едно успешно начало за развитието на ловния туризъм. Общата площ на ДЛС до 1986 година възлиза на 677 323 декара. От 22.11.1989 година шест представителни ловни стопанства се предоставят на Министерството на земеделието и горите и СД "Мургаш". Това са "Искър", "Мазалат", "Чекерица", "Витошко (Студена)", "Перла" и "Кормисош (Карамуш)". С тях площта на ДЛС става 814 232 ха.

След влизане в сила на Разпореждане №9 на МС от 27.02.1990 година се разформироват 20 ловни стопанства, като площите им се предават на съответните горски стопанства за стопанисване, а за останалите се предлага държавните горски фирми да съдействат за възможно обединяване между ДЛС и съответните горски стопанства.

След това разформироване ловното стопанство се превръща в една от дейностите на горското стопанство и там, където директорите имат професионално отношение към нея, дейността се разширява и се издига на по-високо ниво, но в останалите се влошава.

Съществен момент от развитието на ловния туризъм у нас е създаването на 38-те ДДвС през 2001 г., чиято основна цел е грижата за възстановяването и множенето на дивеча в нашите гори и създаване на условия за израстване на популации с отлични трофейни качества.

Извън горския фонд развитието на дивеча, неговото опазване и ловния туризъм се осъществява от Сдруженията на българските ловци и риболовци и ловните дружинки.

През последните години се обособиха и ловни стопанства на физически и юридически лица под формата на аренда или други правни форми.

Ловни трофеи

Влечението на човека към ловните трофеи съществува от дълбока древност. Известно е, че още първобитният човек е запазвал части от убити животни, които използвал за украшения. Днес ловните трофеи за ловеца са един приятен спомен от успешно завършен ловен излет. Освен това трофеите служат и като показател за генетичните заложби на дивеча в нивото на ловното стопанство. От добре поддържаните с традиции ловни колекции може да се съди за развитието на дивечовите популации и естетическите и морални ценности на техните притежатели.

Всички ловни трофеи, добити на територията на Република България, се оценяват от държавни комисии назначени от горското ведомство по райони за оценка на ловни трофеи по формулите на CIC. Всички трофеи задължително се регистрират в Държавните горски стопанства, Държавните ловни стопанства и обектите по чл. 11, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча по място на добиването им.

  • За регистрираните трофеи се води публичен регистър от съответното Държавно горско стопанство, Държавно ловно стопанство и ловните полета и сдружения.
  • Добитите ловни трофеи от чуждестранни ловни туристи се регистрират и водят на отчет в оценителната комисия, извършила оценката им.
  • При условие, че ловецът се откаже от трофея, трофеят остава собственост на стопанисващите дивеча организации.
  • Всички трофеи, добити по линия на организирания ловен туризъм, се оценяват от Национална и/или регионални комисии за оценка на ловни трофеи, чийто състав се определя със заповед на началника на ДАГ.
  • В състава на Националната комисия за оценка на трофеи се включват представители на ДАГ и нейните органи, Министерството на околната среда и водите, Лесотехническия университет и Института за гората при Българската академия на науките, Националното ловно сдружение и други специалисти, определени със заповедта по ал. 1. Председател на комисията е представител на ДАГ.
  • В състава на регионалните комисии за оценка на ловни трофеи се включват представители на Регионалните дирекции на горите, Държавните ловни стопанства, Държавните горски стопанство, Регионалните инспекции по околна среда и водите и други специалисти, определени със заповедта по ал. 1. Председател на комисията е експертът по ловно стопанство към Регионалната дирекция на горите.
  • За извършената оценка комисиите издават оценителен протокол и дават медал на собственика в зависимост от оценката на ловния трофей и заверяват разплащателния протокол за проведения лов.
  • Оценените трофеи се маркират с печата на комисията, а когато са добити от чуждестранни ловци, след оценяването се пломбират.
  • Комисиите водят регистър за оценените от тях ловни трофеи и съхраняват един екземпляр от оценителните и разплащателните протоколи.
  • Добитите ловни трофеи се оценяват от комисии за оценка към Държавните ловни стопанства, Държавните горски стопанство, назначени със заповед на директорите на Държавните ловни стопанства, Държавните горски стопанство, както и от комисиите по чл. 94. от Закона за лова и опазване на дивеча по място на добиването им.
  • Националната комисия за оценка на ловни трофеи методически направлява, координира и контролира работата на всички комисии за оценка на ловни трофеи, оценява добитите в страната национални и световни рекорди и решава всички спорни въпроси, възникнали в регионалните комисии за оценка на ловни трофеи.
  • Печатът на оценителните комисии се изработва по образец, утвърден от началника на ДАГ.
  • На регистрация подлежат и всички ловни трофеи, внесени в страната, с изключение на трофеите при временен внос и реекспорт.
  • При провеждане на ловни изложения на територията на страната началникът на ДАГ със заповед определя състава на временно действаща комисия за оценка на ловни трофеи. Ловните трофеи се предоставят за участие в национални и международни изложби след сключване на договор със собственика на трофея.
  • При износ на ловни трофеи, добити по линия на организирания ловен туризъм, трофеите се придружават от следните документи:

- оценителен протокол, издаден от комисия за оценка на ловни трофеи;

- разплащателен протокол по образец, заверен от националната или от регионална комисия за оценка на ловни трофеи.

  • Трофеи от благороден елен с оценка над 250 точки, елен лопатар с оценка над 200 точки, сръндак с оценка над 160 точки, муфлон с оценка над 230 точки и дива свиня с оценка над 140 точки, определени по СIС, не се изнасят от страната до изтичането на 6 месеца от отстрела.

Определение за "Ловни трофеи"

Под ловни трофеи се разбира:

  • обработени и запазени рога с черепи на плътнороги и кухороги ловни бозайници (елени, сърни, муфлони, козирози, дива коза, тибетски як, зубър);
  • обработени по съответен начин и трайно запазени черепи от някои хищни бозайници (мечка, вълк, чакал, дива котка, лисица, енотовидно куче, язовец);
  • обработени кожи от хищни бозайници (мечка, вълк, чакал, дива котка);
  • обработени по съответен начин силно развити кучешки зъби (глиги на дивата свиня).

Трофейното състояние е този важен показател, чрез който се определят качеството и цената на трофеите от отстреляния дивеч, на базата на които те участват в международни изложби. По време на изложбата международно жури избира най-добрите трофеи, които получават медали. Класирането става на базата на общоприети критерии за оценка на трофеите на отделните видове дивеч. На базата на получените при оценката точки се определя и съответния медал на трофея. В продължение на много години начело на Европейската комисия по оценка на ловните трофей са били такива изтъкнати наши специалисти като проф. д-р Никола Ботев, проф. дсн Нино Нинов. Това несъмнено е голямо признание на успехите на България в областта на ловното стопанство и международния ловен туризъм. Колкото повече медали има дадена държава, развиваща международен ловен туризъм, толкова и е по-висок рейтингът й, и толкова повече тя привлича ловци.

Условия, на които трябва да отговарят ловните трофеи

Ежегодно Международният съвет за опазване на дивеча (CIC), организира световни и регионални ловни изложения и изложби.

На тях се извършва оценка и класиране на ловни трофеи. Във връзка с това генералната ансамблея на CIC разработва и приема обобщени изисквания за условията, на които трябва да отговаря всеки ловен трофей.

Според Нинов Н./2004/, сега действащите изисквания, резюмирано са следните:

  • Трофеят трябва да е част от тялото на дивеча, която доказва, че той е убит
  • Според това изискване от нашите местни видове дивеч като ловни трофеи се оценяват: черепи и кожи на хищници, кучешките зъби на глигана, рогата заедно с черепа на копитните животни.
  • Трофеят трябва да има изяснен произход
  • Според ловните традиции трофеят е притежание на ловеца, който е отстрелял дивеча и е добил трофея. Това изискване доказва точно това. По този начин се гарантира получаването на изчерпателна и достоверна информация за мястото и времето на отстрела. Без тези данни ловните трофеи не се оценяват и регистрират. Съхраняването на информацията за мястото на отстрела, годината и условията, при които е отстрелян дивечът и добит трофея, както и името на ловеца, се съхранява във времето и има както научно, така и голямо практическо значение за изучаване на дивеча и неговите местообитания.
  • Във връзка с това изискване към ловните трофеи, проф. Нинов /2004/ посочва следния интересен пример. В замъка Моритцбург, намиращ се недалеч от Дрезден, са запазени до наши дни два изключителни трофея на благороден елен. По сега действащата формула на СIС, те са с оценки - 298,25 и 276,06 точки и са значително по-големи от сегашния световен рекорд (273,60 точки). Тези трофеи не са представяни на изложби досега, тъй като не е съхранена информацията за тях - откъде са добити. Предположението, че са от Карпатите, където принц Моритц често е ловувал, не е достатъчно основание. Този пример поставя изисквания за висок ловен морал на ловците и на притежателите на трофейни ловни колекции.
  • Трофеят трябва да е добит от животно, живяло на свобода при естествени условия
  • Това условие има важно значение за ферплея в лова и всъщност защитава основната благородна цел на стопанисването на дивеча, а именно запазването на естествената му среда. Според етичния кодекс на ловеца, човек не трябва да се намесва в големи мащаби при формирането на дивечовите местообитания, включително и по отношение на интензивното целогодишно подхранване. Трофеите от дивеч, стопанисван в оградени площи, също се оценяват, но се вписват в каталозите с отметка и не се сравняват с останалите трофеи. Изключение правят муфлонът и еленът лопатар, които са успешно аклиматизирани в Европа и като чуждоземни видове в повечето случаи се развъждат в оградени пространства.
  • На трофея трябва да могат да се измерят всичките показатели, включени във формулата за оценката му
  • Това условие трябва да се спазва задължително и ако по една или друга причина не е възможно при оценката на трофея да се измери дори и един показател, тя няма да бъде реална и сравнима с другите оценки. Логично е това правило да не важи за добавките за красота, които фактически имат естетическа стойност и където се допуска и присъждането на оценка нула.
  • Не е желателно допълнително да се въздейства върху трофея.

Според правилата на ферплея в лова трофеят трябва да запази естествената си красота. Всяко моделиране и разкрасяване на трофея, демонстрира ниската ловна култура на притежателя му.

Оценка на трофеите на основните видове дивеч

За оценката на европейските видове дивеч от експертите на Международния съвет за опазване на дивеча (CIC), са разработени формули, които включват показатели, изразяващи силата и мощта на животните, красотата на трофеите: дължините и дебелините на отделни елементи на трофея, неговото тегло и красота. Според изискванията на CIC, тези размери трябва да се мерят достатъчно точно и в съответствие с изискванията на формулите на СIС, за да бъдат реални оценките и с достатъчна точност да изразяват естетическата и биологическа значимост на трофеите.

Характерна особеност на формулите на СIС е, че точките, които се присъждат за красота, имат незначителен дял спрямо точките, присъдени по другите показатели, докато при формулите за оценка на ловните трофей за африкинаските и азиатски видове на Бооне Крикет клуб, те заемат важно място и дават приоритет на естетическото въздействие на оценката на трофея. Общите правила и принципи при работата по оценка на ловните трофеи, утвърдени и като изисквания на СIС, се свеждат до следното:

  • трофеите на плътнорогите, при които теглото участва в оценката като показател, се оценяват не по-малко от 3 месеца след отстрела;
  • измерват се и се оценяват само съществуващи части на трофея;
  • не се измерват и не се оценяват нетипичните за трофея образувания;
  • при добавките за красота счупванията по върховете на рогата при плътнорогите не се приемат за недостатък;
  • измерванията на всички показатели, които имат за мярка сантиметър, се правят с метална рулетка не по-широка от 0,5 м, или с клупа в случаите, когато размерът не може да се измери с ролетка. Когато мярката е милиметър - измерването се прави с шублер;
  • всички показатели, при които приетата за оценка мярка е в сантиметри, се измерват с точност до милиметър, а тези, при които мярката е милиметър (ширината на долните зъби на глигана) - с точност до десета от милиметъра;
  • теглото на плътнорогите се измерва с точност до 10 gr, а на сръндака с точност 1 gr;
  • оценката на всички показатели, които не се измерват и имат естетическа стойност (така наречените точки за красота), се прави с точност 0,5 точки;
  • всеки трофей се оценява само веднъж. С получената оценка той може да участва многократно в изложения и да получава медали за всяко участие.

Формули за оценка на трофеите на основните видове дивеч

  • Оценка на трофеи от череп на хищници

По правилника на СIС, като показатели за оценка се взимат дължината и широчината на черепа. За всеки сантимтър се дава една точка. Трофеите се класират по общия брой събрани точки ( формуляр 1).

Формуляр 1: Скала за оценка на трофеи от череп на хищници

Показатели К точки
1 Дължина на черепа (cm) 1.00
2 Ширина на черепа (cm) 1.00
Обща оценка на трофея
  • Оценка на трофеи от кожа на мечка - Като обективен показател за ценността на трофей от мечка се приема кожата й.
  • Оценка на трофеи от кожа на дива котка - Един от най-атрактивните трофеи е този от добре обработена и представена кожа от дива котка.
  • Оценка на трофеи от благороден елен - Без съмнение благородният елен е едно от най-красивите и величествени обитатели на българската гора, а притежанието на трофей от него е изключителна придобивка и гордост за всеки ловец. При оценката на трофеите от благороден елен, формулата на СІС съдържа както измерими показатели, така и такива с естетическа стойност, което прави оценката на трофея сложна и високо отговорна работа.
  • Оценка на трофеи от елен лопатар - Интродуциран у нас, отначало като парково животно еленът лопатар намира добри условия за живот и за кратко време се превръща на много места у нас, като често срещан и с голяма плътност едър дивеч. Като трофей се използва главата на животното, заедно с шията и рогата. Оценката се извършва съгласно приета формула.
  • Оценка на трофеи от сръндак - При сърната като трофей се цени главата на мъжкия (сръндака) заедно с рогата. Понякога се обработва и кожата, но тя се цени, повече, като украса на дома.
  • Оценка на трофеи от дива свиня - Един от основните видове едър дивеч в Република България. Ловът на дивата свиня е емоционален и труден, затова трофеят от нея е високо ценен от ловците и техните гости. Като особено ценни трофеи се оценяват глигите на мъжките глигани. Те се монтират на специални поставки, често пъти с висока естетическа стойност.
  • Оценка на трофеи на муфлон - В недалечното историческо минало, според повечето учени видът е обитавал и нашата страна. Реинтродуциран отново, намира отлични условия и бързо формира популация с достатъчно животни за отстрел. Като ловен трофеи се оценяват рогата.
  • Оценка на трофеи на дива коза - Тежките планински терени, които обитава дивата коза, нейното остро обоняние и силно развит слух правят лова й труден и емоционален. Трофеите от дива коза се ценят високо от специалистите и любителите ловци.
  • Оценка на трофеи от алпийски козирог - Независимо, че е интродуциран от скоро в нашата страна, видът формира популация, което вече дава възможност за отстрелването на трофейни екземпляри. Допълнен през 2002 година всички трофеи(чл.62, ал.,) добити на територията на Република България, подлежат на оценка по формулите на Международния съвет по лова и запазване на дивеча (CIC). Ежегодно или периодически най-добрите трофеи за даден район или цялата страна се награждават в съответствие с критериите на CIC с бронзови, сребърни или златни медали (табл.1). Ежегодно Международният съвет по лова и запазване на дивеча (CIC), чрез своя Международна комисия за изложби и трофеи (ІСЕТ), организира световни и регионални изложения и изложби на трофеи. На тези форуми, трофеите се класират по общоприетата методика на СІС, а цветът на медалите се определя съгласно долната таблица, а на класиралите се трофеи се издава специална диплома.

Критерии на CIC за награждаване с медали.

Цялата дейност по оценка на ловните трофеи, организацията на изложения и изложби, възникване на спорове по оценка на даден трофей се координира и направлява както от Международния съвет по лова и запазване на дивеча (CIC), така и от неговата Международна комисия за изложби и трофеи (ІСЕТ). Нашата активно участвува в работата на тези международни организации, а ловното законодателство у нас е синхронизирано с международното.

Ловно-трофейното богатство на България

От гледна точка на ловния туризъм, качеството на трофеите при едрия дивеч е основният и най-важен индикатор за състоянието на дадена ловна популация.

Естетическите качествата на ловните трофеи са в пряка зависимост от производителността на местообитанията (наречена бонитет), генетичните заложби, възрастовата и половата структура на дивечовата популация. Правилното или неправилно извеждане на отстрела, води до подобряване или влошаване структурата и популацията на дивеча и дава своето много сериозно отражение в един последващ етап.

Бегъл поглед, дори и от непрофесионалист, върху вида и броя на добитите трофеи в страната през последните 10 години може да ни отговори на въпроса, какво е било и какво е сега състоянието на едрия дивеч в страната, както и колко и какви трофеи можем да очакваме да бъдат добити в близките години по българските ловни полета. За съжаление тенденциите са към влошаване на качеството и намаляване броя на елитните ловни трофеи.

Резултатите от последните таксации (преброявания) на дивеча показват, че състоянието на популацията на благородния елен в страната е критично. Задълбочава се тенденцията към ежегодно намаляване на броя на ценните трофеи. Наблюдава се срив както в числеността, така и във възрастовата и половата структура на дивечовите популации. Това не на последно място се дължи и на неадекватната ловна политика на горското ведомство в периода 1997-2000 година.

Достижения на ловните стопанства след 2001 година

От 2001 година в резултат на кадрови и структурни промени ловното стопанство започна постепенно да се стабилизира и да бележи ръст. Новосъздадените Държавни дивечоразвъдни станции (ДДвС) имат за цел създаването и развитието на високоефективно и рентабилно ловно стопанство, като заедно с това горите се стопанисват многофункционално и екологически устойчиво. Всичко това даде резултати още първите години. Според отчетите на НУГ до 2005 година са отстреляни 75 благородни елена, от които 15 са със златни медали, 26 със сребърни и 17 с бронзови. За сравнение към 31.12.2003 година са били отстреляни 53 благородни елена, от които 11 със златни медали, 22 със сребърни и 10 с бронзови медали. В края на 2002 година са добити 56 трофея от благороден елен, от които 11 са със златни медали и по 18 със сребърни и бронзови медали. Най-добрите трофеи от благороден елен, добити през 2004 г., са в ДДвС "Черни Лом" - Попов, съответно 243,95; 238,46; и 236,67 точки по CIC.

През 2004 г. най-много ловци са ловували на дива свиня, вид дивеч, при който и възможностите на страната са най-големи. Дивата свиня в България е с отлични трофейни качества. Рекордът ни със 158,20 т. е на второ място в света. През отминалия сезон са отстреляни глигани, трофеите, на които са получили 36 златни, 25 сребърни и 41 бронзови медала. Най-добрият трофей е от района на ДДвС "Витошко-Студена" ­ 137,65 точки. При сърната отстрелът е малък, но трябва да се отбележи, че добитият през 2003 г. в ДДвС "Росица" ­ м. Лъгът, трофей на сръндак с тегло 670 gr не може да бъде надминат.

Интродуцираният успешно в нашата страна ловен вид Муфлон, се наложи като един от перспективните и търсени ловни видове и дава своя принос за популяризирането на България като важна дестинация за организирания ловен туризъм. През последните две години са добити трофеи със 7 златни, 14 сребърни и 10 бронзови медала. Най-големите трофеи са отстреляни в района на Сливен ­ 216 т. и в ДДвС "Балчик" ­ 217,20 точки.

Дивата коза е един от най-желаните ловни обекти, но с цел увеличаване на нейната численост острелът е сведен до минимум, като през последните два ловни сезона е по 27 животни.

През 2004 г. са отстреляни 6 мечки стръвници, от които едната ­ от територията на ДДвС "Борово", е с внушителни размери и трофей с 504 точки. Приходите, според отчетите на горското ведомство (сп. Гора 2005 г. №4.) бележат възходяща тенденция: за 2004 г. са 1 874 254 евро, като през 2003 и 2002 г. са били съответно 1 175 975 и 1 162 147 евро.

Правила за ловен туризъм в България

Индивидуално ловуване

Председателят на дружината издава на ловеца разрешително за индивидуален лов на мигриращ дивеч за срок не по-дълъг от един календарен месец. Ловецът, преди започване на лова вписва датата на ловуване и непосредствено след завършване на лова вписва в разрешителното вида и количеството на отстреляния дивеч и и носи разрешителното при всяко излизане на лов в ловностопанския район.

Най-късно 3 дни след отбелязаната в разрешителното последна дата за ловуване, ловецът връща на председателя на дружината попълненото с всички данни /вид и брой отстрелян дивеч/ разрешително;

Разрешителните за индивидуален лов на мигриращ дивеч за месеца се предоставят от специалиста по ловно стопанство към сдружението на председателя на дружината в два екземпляра. При индивидуалното ловуване на хищници срокът за ловуване е до един календарен месец и се заплаща само таксата за издаване на разрешителното от 1 лв.

Придобитият при ловуването трофей се обработва и регистрира в едномесечен срок в ДГС или ДЛС, в чийто район на дейност е ловностопанския район, в който е отстрелян дивеча с трофей. След или преди регистрацията се извършва оценка на трофея от оценителна комисия към съответното ДГС или ДЛС.

Групово ловуване

В разрешителното за лов се вписват имената на ловеца или ловците /при групов лов/, номерата на ловните билети и членските карти, датата /при групов лов/ или датите /при индивидуален лов/ на ловуване, мястото /ловището или местността/ на ловуване, вида и броя на разрешения за отстрел дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов.

Разрешителните за групово ловуване на мигриращ и водоплаващ дивеч се издават от специалиста по лова по предварителна заявка от председателя на дружината и съдържаща броя на разрешителните, вида дивеч, който ще се ловува, ловищата, в които ще се ловува и датите на ловуване. Попълнените с тези данни първи екземпляри на разрешителните се предоставят на председателя на дружината, който вписва имената на ръководителя на лова и му предоставя попълнения първи екземпляр на разрешителното, заедно с талоните към него.

Ръководителят на лова преди започване на лова вписва в разрешителното имената на ловците, серийните номера на техните ловни билети и членски книжки, провежда инструктажа по чл.59, ал.3, т.4, събира сумите по чл. 65, ал. 2 и им раздава талоните. Непосредствено след завършване на лова ръководителят на лова попълва в разрешителното резултатите от ловуването /вид и брой на отстреляните птици/ и талоните на участниците в лова.

В 3-дневен срок ръководителят на лова връща попълненото разрешително заедно с неизползваните талони и събраните суми на председателя на дружината.

Ненавременното отчитане на разрешителни за лов и превеждане на дължимите средства за тях могат да бъдат основание за отказ от предоставяне на нови разрешителни от страна на ДГС /ДЛС/;

Какво трябва да знае ловецът при ловуването на едър дивеч?

1. Ловуването на едър дивеч се извършва само индивидуално чрез използване на методите на подборното ловуване. Изключение се допуска при дивата свиня, при който вид се допуска и групово ловуване.

2. Подборното ловуване на едър дивеч се извършва през всички дни на седмицата, а груповото ловуване на дива свиня се извършва в събота, неделя и в дните, обявени за официални празните. В дните през седмицата, обявени за почивни дни не се допуска групово ловуване на дива свиня.

3. За извършване на индивидуално/подборно/ ловуване на едър дивеч се издава от специалиста по ловно стопанство към ловното сдружение писмено разрешително за лов. Редът за издаването е следния:

  • председателят на дружината, в която има утвърден план за ползване на съответния вид едър дивеч, прави писмено предложение до специалиста по ловно стопанство на сдружението, което съдържа – трите имена на ловеца, номера на удостоверението му за подборно ловуване, вида дивеч/ бл.елен, елен-лопатар, сърна, дива свиня, муфлон или др./, който ще се ловува и срока за ловуване/максимум седем последователни дни/. Заедно с писменото предложение председателят на дружината или лицето, което ще ловува представя удостоверението за подборно ловуване и внася в сдружението цената на разрешителното за лов, която в момента е 30 лева за всички видове едър дивеч и такса от 1 лев;
  • Специалистът по ловно стопанство преди да издаде разрешителното съгласува със съответното ДГС или ДЛС длъжностното лице, което ще придружава ловеца при извършване на лова/ при лова на бл.елен, елен-лопатар, муфлон и д.свиня, а при ловуване на сърна не се изисква придружител от ДГС или ДЛС/. След това издава разрешителното за лов в два екземпляра като в него вписва: трите имена на ловеца, номера на удостоверението за подборно ловуване, номерата на чл.карта и ловния билет, срока за ловуване/ максимум 7 последователни дни/, мястото за ловуване/ ловище или местност/, вида дивеч/посочва се пола и възрастовата група/, броя на разрешения за отстрел дивеч и името на придружителя;
  • първият екземпляр от разрешителното се дава на председателя на дружината или на упълномощеното лице/най-често ловецът, който ще ловува/ и се носи при всяко излизане на лов в ловностопанския район.

4. Ловуването се извършва чрез използването на методите и начините на подборно ловуване, които ловецът прецени, че ще са най-резултатни.

5. След приключване на лова ловецът или водачът/длъжностното лице/ вписва резултатите от лова – вид, пол, брой, тегло на отстреляния дивеч и в тридневен срок връща попълненото разрешително в ловното сдружение.

6. При индивидуалното ловуване на вълк срокът за ловуване е до един календарен месец и се заплаща само таксата за издаване на разрешителното от 1 лв.

7. Придобитият при ловуването трофей се обработва и регистрира в едномесечен срок в ДГС или ДЛС, в чийто район на дейност е ловностопанския район, в който е отстрелян дивеча с трофей. След или преди регистрацията се извършва оценка на трофея от оценителна комисия към съответното ДГС или ДЛС.

8. За груповото ловуване на дива свиня трябва да се знае, че:

    групата трябва да бъде от 8 до 20 ловци/стрелци и гоначи/;

    разрешителното за лов се издава само за един ден и се оформя като документ от няколко длъжностни лица, които носят своята отговорност.Специалистът по ловно стопанство към ловното сдружение попълва в двата екземпляра на разрешителното вида дивеч, който ще се ловува, местността/ловището/, в което ще се ловува и датата, на която ще се проведе лова.

Така попълнения първи екземляр, заедно с талоните предоставя на председателя на дружината, който попълва в разрешителното имената на ръководителя на лова и му го предоставя заедно с талоните.

Ръководителят на лова попълва всички останали данни в разрешителното и талоните, провежда инструктажа по чл.59 от ППЗЛОД, следи за подписване на декларацията по същия член от всеки участник в лова, събира от всички участници в лова цената на разрешителното/ към настоящия момент 60 лв/ и раздава попълнените талони;

  • всички ловци трябва да са екипирани с ленти, шапки или облекло с ярък сигнален цвят;
  • се забранява употребата на алкохол и наркотични/ упойващи/ средства преди и по време на ловуването;
  • могат да се използват до десет ловни кучета;
  • след приключване на лова, ръководителят на лова попълва резултатите в разрешителното и дооформя талоните на всеки участник;
  • в тридневен срок ръководителят на лова връща оформеното разрешително и събраната такса на председателя на дружината.

Мерки за безопасност

  • всеки ловец трябва да бъде инструктиран и да спазва мерките за безопастност при боравене с оръжие и по време на лов;
  • всеки ловец трябва да бъде екипиран с ленти, шапка или облекло с ярък сигнален цвят;
  • забранява се употребата на алкохол и наркотични /упойващи/ средства преди и по време на ловуването;

Правила за организиране на международен ловен туризъм в България

Законова уредба

Съгласно Закона за лова и опазване на дивеча, Правилника за неговото приложение, ловният туризъм в България се провежда след сключване на договор между лицата, стопанисващи дивеча от една страна, и от друга страна - преки клиенти ловци или туроператорски фирми. При пристигането си на българска граница чужденецът представя на митническите власти два документа:

  • разрешително за носене на ловно оръжие, издадено от страната, в която живее;
  • документ за упражняване право на лов, издаден от страната, в която живее.

Посрещането на ловци на българско летище или граничен контролно-пропускателен пункт

Посрещането на ловци в нашата страна се осигурява от представител на фирмата-посредник, с която е сключен договорът, или от представител на дивечоразвъдната станция, където ще се проведе ловът. Трансферът на ловците от летището до ловната база се извършва в съответствие с подписания договор за ловен туризъм - ангажиментът е или на фирмата-посредник, или на ДДвС. Ловците задължително се придружават от преводач, който също се осигурява от туроператора или Държавното ловно стопанство.

Издаване на ловни билети за чужденци (по образец на ДАГ) и разрешителни за ловуване

Съгласно българската законодателство директорът на ДЛС, или упълномощено от него лице, издава ловни билети за чужденци (по образец на ДАГ) и разрешителни за ловуване. Таксата за ловен билет се определя от Министерски съвет, а размерът й е посочен в ценоразписа за ловен туризъм. Заплаща се от чуждестранните ловци в ЕUR по курса за съответния ден. Добитите трофеи от благороден елен, елен лопатар и сръндак се заплащат на база тегло и се претеглят 24 часа след изваряването и почистването им. Съставя се временен протокол, в който се вписват деня (датата), часа на отстрела и теглото на трофея. При оценката по СIС на благороден елен се приспадат 700 грама от теглото на трофея. При оценката по СIС на елен лопатар се приспадат 250 грама от теглото на трофея.

Осигуряване на необходимите експортни документи за трофеите

Според нашите разпоредби Държавните ловни стопанства осигуряват всички необходими експортни документи за трофеите. Те са:

  • оценителен протокол, издаден от комисия за оценка на ловни трофеи;
  • разплащателен протокол, заверен от комисия за оценка на ловни трофеи;
  • ветеринарномедицински сертификат;
  • митническа декларация или опростена митническа декларация;
  • документи (образец СITES) за видовете, посочени в Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (СITES);
  • инвойс фактура.