Quail hunting trips in Bulgaria - Hunting area Беланица 2453
Quail shooting in Bulgaria - Hunting area Беланица 2453
Quail hunting in Bulgaria - Hunting area Беланица 2453
Quail shooting in Europe - Hunting area Беланица 2453
Quail hunting in Europe - Hunting area Беланица 2453
Quail hunting in Bulgaria
Bulgaria Hunting Trips - Discounted quail hunting trips on bghunters.com - Small game hunting area Беланица 2453
» Bulgaria Hunting Trips » Quail hunting in Bulgaria » Hunting area Беланица 2453
- Hunting trips directly from outfitters:
Quail hunting trips in Bulgaria
Hunting area Беланица 2453
We hunt some of the best areas for Quails in Bulgaria!
Quail hunting period & methods
Quail hunting in Bulgaria season:
- Second Saturday of August - November 30
Small game standart price list
Quail
Quail is a migratory bird for BuIgaria. Its small size, sudden take-off, and swift flight make quail hunting one of the most dynamic and enjoyable experiences. The hunt is usually with pointing dogs. When spooked by the dog, the quail doesn’t fly on great distances and can be easily found again. Quail meat is a real delicacy, especially at the end of the season, when birds have more fat.
Scientific Name: Coturnix coturnix
Habitat: Terrestrial species, feeding on seeds and insects on the ground. It is notoriously difficult to see, keeping hidden in crops, and reluctant to fly, preferring to creep away instead. Even when flushed, it keeps low and soon drops back into cover.
Description: Small, round bird, essentially streaked brown with a white eyestripe, and, in the male, a white chin. It measures roughly 18.0-21.9 cm and weighs 91-131 g.
Hunting method: Driven shoots, walking up.
Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.
Accompanying hunt: It can be combined with Turtle Dove and European Hare hunting.
Hunting services: Standart price list
Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Беланица 2453
- Лов Беланица 2453
- ✓ Hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Hunting in Europe Беланица 2453
- Caccia in Bulgaria Беланица 2453
- Chasse en Bulgarie Беланица 2453
- Jagd in Bulgarien Беланица 2453
- Caza en Bulgaria Беланица 2453
- Κυνήγι στη Βουλγαρία Беланица 2453
- Bulgaristan'da Avcılık Беланица 2453
- ✓ Big game hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Red deer hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Fallow deer hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Roe deer hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Wild boar hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Mouflon hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Barbary sheep hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Chamois hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Himalayan tahr hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Bezoar ibex hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Wood grouse hunting in Bulgaria Беланица 2453
- ✓ Small game hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Pheasant hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Turtle-dove hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Partridge hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Wood pigeon hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Woodcock hunting in Bulgaria Беланица 2453
- European hare hunting in Bulgaria Беланица 2453
- ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Wild duck hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Goose hunting in Bulgaria Беланица 2453
- ✓ Predator hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Wolf hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Jackal hunting in Bulgaria Беланица 2453
- Fox hunting in Bulgaria Беланица 2453
Quail hunting trips in Bulgaria
Small game - Quail shooting in Bulgaria
- Quail hunting in Bulgaria
- Беланица 2453
Quail hunting in Bulgaria
Quails hunting trips in Bulgaria
Quail hunting in Bulgaria - one of the two types of wing shooting in Bulgaria that can take place as early as August. Quail hunting is carried out primarily in the early hours of the day. It’s recommended you be at the hunting grounds by 6:00 AM.
In the beginning of the season, it is best you hunt until 10:00 AM and from 16:00 to 19:00 in the afternoon because of the high temperatures which impede the dogs work. During that period, it’s advisable you choose hunting grounds that are at greater altitudes. Practice shows us that quails prefer higher mountainous regions when the temperatures start to rise. They are most commonly encountered in meadows where different sorts of millet grow, in flat fields of harvested grain crops or the so called stubble fields where weeds are dominant.
The use of dogs of English breed (Pointer, Setter, etc.) is recommended. Hunting quails in passages is the most intense and successful method, when groups of 1000 to 3000 birds are formed. The season for this kind of wing shooting in Bulgaria is from the 1st of September to the 1st of October. During this period, temperatures are lower and it’s possible to hunt throughout the course of the entire day. A single hunter can shoot more than 100 birds during this type of hunt.
If the dogs are well trained, it is possible to shoot around 15 - 30 quails in about 2 - 4 hours. Our advice is to only shoot when the dog is in its pointing stance. That way there is equality between the hunter and the prey, and the hunt itself is pleasant. The dog has to be well trained, have a firm pointing stance and be a good retriever.
Young dogs can be brought along on this hunt, because they gain qualities and experience, making them better helpers when hunting other types of birds. The dog must work hard to find the game and, after the shot, bring it back to the hunter. If it learns to find quails then it will be able to find all other types of birds with ease. The recommended shooting distance is 20 to 30 meters. When the dog is standing still but there is nothing in front of it, it should be allowed to pick up the scent of the fleeing animal.
During group hunts the participant have to walk slowly and stop every 10 - 15 paces for about 30 seconds. That way the birds that press themselves down to the ground are forced to leave their cover and the dogs are given a chance to pick up their scents. When hunting in a group (4 - 5 hunters) we must always know the position of our fellow hunters. Whenever a person from the group fires their gun in an attempt to shoot down a bird, the others have to wait for him and then fire. Usually a region is searched with the group forming a line, complying with the safety measures.
The quails are completely wild; the populations are not mixed with birds raised in captivity. The best hunting period starts on the 1st of September and ends on the 1st of October. The hunting terrains are mountainous, hilly and farmlands.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Гъски
1. Голяма белочела гъска
Ловни птици - пернати - водоплаващи
(Anser albifrons Scop.)
Срокове на ловуване
Ловът на гъски е разрешен
от 1 октомври до 31 януари.
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на гъска
Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:
- Препоръчителни патрони - 32g.-50g за 12 кал.
- № на сачмите - 8/0, 6/0, 4/0
- Разстояние - 40 метра
Разпространение на голямата белочела гъска
Голямата белочела гъска гнезди в най-северните части на Европа и Азия, в Северна Америка и островите на Ледовития океан, като обитава влажните райони на тундрата и лесотундрата по морското крайбрежие и вътрешните водоеми. Зимува в южните райони на Европа и Азия, но прелита и до Северна Африка - Египет. Голям брой големи белочели гъски зимуват у нас. Най-многобройни са нейните ята в равнинната част на страната и около река Дунав, големите вътрешни реки и черноморското крайбрежие. Големите ята обитават най-често площите, засети с есенници, в близост до реки, езера, блата и изкуствени водоеми, незамръзващи през зимата. Този вид при масово появяване е в състояние да компрометира изцяло реколтата от някои селскостопански площи. У нас зимува главно в езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна", язовир "Малко Шарково", защитена зона "Калимок-Бръшлен" и Бургаските езера.
Най-многобройна от всички видове гъски, срещащи се в Европа и у нас. У нас ежегодно зимуват 200-500 хил. птици. Есенният прелет започва най-рано в началото на октомври. Зимуващите гъски долитат масово от средата до края на декември. Пролетният прелет започва в средата на февруари, но зависи от характера на времето през зимата.
Описание на голямата белочела гъска
При голямата белочела гъска няма изразен полов и сезонен диморфизъм. На дължина достига 70-86 cm, а на тегло - 1,4-3,0 kg. Размахът на крилата е 130-165 cm. Оперението е сиво-кафяво, по гърба и крилете по-тъмно. Отдолу тялото е белезникаво, с тъмнокафяви напречни препаски с неправилна форма. Шията отстрани е с тъмни надлъжни ивички. На челото има бяло петно, което започва от основата на човката и не достига до надочната линия. Краката са жълто-оранжеви.
Младите птици са по-светли, без бяло петно на челото. Тялото отдолу е светло, без напречни препаски.
Отличителни полеви белези на голямата белочела гъска
Голямата белочела гъска е по-дребна от сивата гъска. За разлика от нея има бяло петно на челото, откъдето идва и името й. От малката белочела гъска се отличава по следните белези:
- при кацане върхът на крилете на голямата белочела гъска достига само края на опашката;
- бялото петно не достига до очите;
- около окото на този вид гъска липсва ясно очертан жълто-оранжев пръстен;
- главата и шията са по-светли, клюнът е по-дълъг, а шията е по-дълга и по-тънка;
- при полет се отличава от малката белочела гъска по относително по-късите си криле и по-дългата шия, а издаваните звуци (звънлив крясък „клинг-клинг”) са сигурен отличителен белег.
При лоша видимост в полет тя може да се сгреши и с червеногушата гъска, но оперението й е различно, шията по-дълга, размерите по-големи.
Всички видове гъски се отличават от лебедите по размери, цвета на оперението и дължината на шията. Гъските са с по-къса от тялото шия, по-тъмни на цвят (дори и от малките лебеди) и с по-малки размери. В полет наподобяват кормораните, но са с по-къса опашка, маховете на крилата не са така чести, оперението им не е толкова тъмно, и обикновено ятата от гъски са доста шумни.
Храна на голямата белочела гъска
Основната храна на белочелата гъска са нежни части на зелените растения. При голяма концентрация може да нанесе известни щети на зимниците.
Биология на голямата белочела гъска
По време на зимуването си гъските са привързани към местата, където се хранят. На разсъмване, като по разписание отиват за храна, на обяд на водопой, след което, почиват, подреждат си перушината и следобед отново започват да пасат. Преди залез слънце се прибират за нощуване във водоемите.
Голяма белочела гъска гнезди в откритата тундра, в близост до блата, езера и реки както по крайбрежия, така и във вътрешността. Гнездото е малка ямичка на земята, рядко постлана с мъх, треви и пух. То е по разни издатинки, обрасли с трева, а понякога и съвсем на открито. Женската снася 3 до 7 бели до бледо-оранжеви яйца. Мъти само женската в продължение на 26-28 дни.
Естествени неприятели на голямата белочела гъска
През гнездовия период естествени неприятели на голямата белочела гъска са обикновената и северната лисица, и едрите грабливи птици. По време на зимуването тя е много предпазлива и трудно може да бъде изненадана от хищници.
Ловностопанско значение на голямата белочела гъска
Белочелата гъска е широко разпространен вид, с голяма численост, като ежегодно у нас зимуват 200-500 хил. птици.
Ловен сезон на голяма белочела гъска
Съгласно биологията на птицата, тя е разрешена за лов у нас от 1 октомври до 31 януари. Месото й е много вкусно. Забранен е ловът в 700-метровата ивица около езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна" и Бургаските езера. Като обект на лов тя е интересна със своя бърз летеж, но в световен мащаб е застрашена от разрушаването на местообитанията, безпокойството през гнездовия период и по време на миграциите и зимуването, както и интензивната ловна преса в някои страни, най-често около водоемите, където птиците нощуват.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
2. Сива гъска
Ловни птици - пернати - водоплаващи
(Anser anser L.)
Разпространение на сивата гъска
Видът е повсеместно разпространен в Азия и Европа, от Манджурия до Шотландия и Испания. Есента прелита на големи ята в южните райони на Азия, Европа и в Северна Африка, където зимува. У нас сивата гъска се среща по време на прелетите. Отделни двойки остават да гнездят на Беленските острови, резервата "Сребърна" и езерото Дуранкулак, но общата численост на гнездовата популация не превишава 25 двойки.
Описание на сивата гъска
Сивата гъска е най-едрата птица от този род, срещаща се у нас. На дължина мъжките достигат до 90 cm. Женските са по-дребни. Теглото варира от 2,5 до 4,1 kg. Общият тон на оперението й е сив. Предната част на гърба и плешките са кафеникави. На корема си има черни петна, които липсват при младите екземпляри. Подопашието и краят на опашните пера са бели. Клюнът е светлочервен с бял нокът. За разлика от белочелите гъски тя няма бяло петно на главата и е по-едра. Отдолу тялото е светло без тъмнокафяви напречни препаски. От посевната гъска се отличава по светлия клюн и по-едрите размери, като на опашката има тясна черна препаска. Главата и шията са по-светли. Издава кратки, високи тръбни звуци, подобно на домашната гъска. По-шумна е от посевната гъска.
Местообитания на сивата гъска
Сивата гъска обитава сладководните водоеми, обрасли с блатна растителност, като избира глухи и недостъпни участъци. Тя плува много добре, но не обича да се гмурка. По земята се движи с люлееща се походка, а при прелетите се нарежда в клин. По време на линеенето през лятото сивата гъска е много безпомощна. Около един месец тя не е в състояние да лети. По това време се крие в най-недостъпните и богати на храна места, като води много скрит живот.
Биология и гнездене на сивата гъска
Половата си зрелост сивата гъска достига в третата или четвъртата година. Гнездото си прави по сухи издатини или купчини, разположени във водата и обрасли с блатна растителност. То е доста голямо. В по-южните райони гнезденето започва през април, а в по-северните - дори през юни. Женската снася от 4 до 12 (най-често 4-6) мръсно-бели яйца, които мъти в продължение на 27-28 дни. Малките са отлични плувци и веднага следват родителите си. През деня те се крият в гъстата растителност, а привечер и сутрин излизат да се хранят. Сивата гъска използва разнообразна храна, предимно растителна. Предпочита посевите на зимниците. Когато малките израснат и започнат да летят заедно с възрастните, образуват големи ята. При залез слънце и сутрин те излитат и отиват на места за хранене. През зимата птиците се хранят през целия ден.
Ловностопанско значение на сивата гъска
Числеността на сивата гъска в световен мащаб е стабилна. По данни на зимните преброявания у нас зимуват не повече от 5 хил. птици. Включена е в Червената книга на България с категорията "Застрашен вид". По време на прелитането, а понякога и като гнездящи у нас са описани още: посевна гъска (Anser fabalis Latham.), червеногуша гъска (Branta ruficollis Pall.), които са защитени видове и включени в Червената книга на България в категорията "Застрашен вид".