Red deer hunting trips in Bulgaria - Hunting area Изгрев Казанлък 6100

---

1. За лов на патици и гъски пригответе здрава лодка

Предложения от ловци за ловци за приятен и успешен лов на диви патици и гъски.

След закриването на сезона за групов лов на дива свиня хиляди ловци се насочиха към интензивен лов на диви патици и гъски. Най-удачното време за лов на диви патици с издебване или от крак, както някои предпочитат да го наричат, е по време на сутрешния или вечерния прелет. Това е изключително динамичен и емоционален лов, в който съобразителността на ловеца, маскировката му и майсторската му стрелба са сериозен залог за успех. Не забравяйте - бърнетата се стрелят със сачми № 5 и 7. За зеленоглавата патица, свирачката, клопача използваме патрон № З или 4. За гъски подходящите патрони са 8/0 и 10/0. За да не бъдем изненадани най-добре, е в първата цев да сложим патрон № 5, а във втората - № 3. Ако имаме индикация, че ще прелетят гъски, тогава зареждаме в едната цев № 3, а в другата - 8/0.

Не забравяйте, че ловът от гюме е забранен, и затова проявете въображение и изобретателност, когато избирате укритие по бреговете на патешките водоеми. Много подходящ в снежно време и направо задължителен е белият комбинезон, а в Русия омотават дори пушките с бинт, тъй като водоплаващите са много наблюдателни и без колебание избягват всичко, което буди подозрението им. Добрата позиция е тази, която осигурява контрол на 360 градуса, гърми се с проследяване и изпреварване, без да се прекратява воденето на целта с пушката.

Нормата за отстрел на един излет е 3 диви гъски, 5 диви патици и 2 полудиви. Те имат приблизително еднакви навици и поведение, така че методите на лов са еднакви. Ловът чрез издебване е най-трудният метод, но за сметка на това имаме на разположение целия ден. Практикува се индивидуално. Ловецът обхожда района и оглежда за кацнали или плуващи птици. След като открие такива, внимателно се доближава на изстрелно разстояние. Придвижването е с изключително внимание, защото във всяко ято винаги има птици "на пост". Гъските и патиците имат остро зрение и добър слух. Освен това са много предпазливи. При равен тревист или гол терен шансове за успех няма. Ловът чрез издебване е най-резултатен в мразовитите дни и снежна виелица.

Лов чрез причакване също се практикува индивидуално. Времето е ограничено, защото причакването е възможно само при утринния и вечерния прелет. Изключение са много студените ветровити дни. Тогава прелетът е целодневен. Ловецът трябва добре да познава райо­на и "въздушните коридори" на птиците. Изисква се отлична маскировка и подходящо за укритие място. За лова чрез примамване най-подходящото време е преди залез и до час след залеза. Ловецът се укрива в близост до място, където птиците кацат да нощуват - обикновено плитки, богати на водна и крайбрежна растителност заливи, напоителни канали и незамръзващи големи локви. Разставят се изкуствени примамки (фигури или силуети на птиците, на които се ловува). Ловецът имитира със свирка крясък на патица или гъска. Може да се разхвърли по брега и в плитката вода царевица или подходящ фураж. Този метод е най-резултатен за дива патица и бърнета.

За лов от лодка лодката трябва да е достатъчно голяма, здрава и устойчива. Ловува се през целия ден. Наблюдава се за плуващи или кацащи ята. След като се открият, се подхожда към тях до дистанция за стрелба. Този метод е успешен в началото на ловния сезон, когато водоплаващите още не възприемат лодките като заплаха. С напредването на сезона плавателните средства се укриват в растителността, зад острови или висок бряг и от тях се практикуват описаните вече методи на лов чрез причакване и примамване.

---

2. Лов на яребица и фазан с птичар

Предложения от ловци за ловци за приятен и успешен лов на фазан.

В редовете, които следват ще се опитам да Ви дам ценна информация за по-успешен лов, както и насоки в полевата работа на птичаря в лова на яребица и фазан. Нека сега, накратко се спрем на биологията на яребицата и фазана, за да можем да да очакваме резултатен лов и адекватно поведение на терена от страна на нашето куче...

Яребицата е наземна птица. През по-голямата част от годината живее на ята. Активна е през деня, като се храни предимно сутрин и привечер - през зимата търси храна през целия ден. Менюто и е разнообразно – насекоми, семена на плевелни и културни растения - царевица, слънчоглед, просо и др..

Неприятели на яребицата са: лисицата, чакалът, бялката, големия ястреб, мишеловите. В зависимост от атмосферните условия, сутрешното хранене на яребицата приключва около 09.00 ч. След това, птиците се оттеглят за почивка и за да не са уязвими докато почиват влизат в гъсти храсти. Така грабливите птици не могат да атакуват почиващото ято, а лисиците и чакалите губят своето най-важно предимство и средство за лов - изненадата. Тръгваме на лов за яребица и за да разберем в какъв терен да отидем, поглеждаме часовника си – ако е преди 09.00 ч се насочваме към места засадени със земеделски култури и първо обхождаме краищата им - това важи в най-голяма степен при наличие на вятър. Респективно ако това време е отминало, ще търсим яребиците в местата им за почивка / храсти, стари лозя и т.н.. Удачен вариант за сполучлив лов е сутрин да обходим терените, които са хранителната база на яребиците, а в по-късните часове да идем в тези, където птиците почиват. Така в значителна степен увеличаваме шансовете си за по-резултатен лов.

Нека сега, да обърнем внимание на поведението, което трябва да очакваме и изискваме от нашия птичар. В лова на яребица има особенност, която смятам за важна и е необходимо да спомена - птиците са на ято и миризмата им е много силна. Работещото срещу вятъра куче, ще я усети от голямо разстояние. Често се случва поради буйния темперамент, то да връхлети върху ятото и птиците да се вдигнат извън обсега за отстрел. Това е продиктувано от неопитността и буйния характер на младото куче - не бързайте да обвинявате кучето за това негово поведение , то тепърва ще трупа опит и рутина в своите действия. Ще дам един пример: Едно от мойте кучета, щом усети яребиците, се втурва напред и скача върху ятото. Тогава те без да са усетили опасността панически се разхвърчат в различни посоки. След като ятото е “разбито” , птиците се притаяват защото губят сигурността си. Изчакват опасността да отмине и започват да се “викат“ издавайки кратки звуци. Използвам този момент, и след като чуя откъде отделната птица зове останалите насочвам кучето и аз тръгвам в тази посока. В този случай, на практика мога да острелям почти всичките птици – естествено отстрелната норма не го позволява. Младата ми курцхаарка, работи на яребици по коренно различен начин. Щом усети ятото, застава на стойка и изчаква докато застана до нея. Тогава заедно, бавно се придвижваме напред и яребиците се вдигат непосредствено пред мен. Тук в стремежа си да дублирам, не се прицелвам добре и при първия изстрел или разкъсвам или пропускам птицата. Освен това всяка излитаща птица ми се струва по-удобна цел ... Накратко казано – припряна и нервна стрелба с минимален ефект. Лично аз предпочитам да стрелям по “разбито“ ято яребици, защото освен че стрелбата е по-прецизна , самото куче работи по-спокойно и концентрирано. Така то придобива правилните действия, защото когато яребицата е отделно от ятото тя издържа повече стойката на птичаря. Така то може спокойно да Ви изчака да се приближите, да вдигнете птицата и слeд сполучливия Ви изстрел коректно да я апортира. Когато ловуваме в храсти и местата за почивка на яребиците можем да очакваме ятото да се вдигне накуп или поеденично от всички страни на храста. Те умело използват високата и гъста растителност и пробягват в нея за да заблудят кучето. В случай, че Вашия помощник усети яребиците и направи стойка пред храст, внимателно и спокойно се приближавате и заставате на другия край на храста. Така птиците ще са между Вас и кучето и ще Ви е по-удобно за да стреляте. Независимо дали ще стреляте по излитащото ято или по отделна птица е нужно да се прицелите добре – не е необходимо да раните птица и след това тя да стане храна за хищниците ... Като имаме предвид, че тези птици освен че летят бързо, са и доста маневрени трябва да изберем и подходящи боеприпаси за този лов. Ще припомня, че в лова имаме за помощник птичар - варианта който аз ползвам е: №8 дисперсант - за първия изстрел от близко разстояние, и №5 с концентратор. Така значително увеличавам възможността за сполучлив изстрел.

Лов на яребица и фазан с птичар - Сега да разгледаме лова на фазан. Той също е наземна птица, храни се сутрин и вечер. При опасност се натиска до земята и изчаква тя да отмине или се спасява с бягство в гъстата растителност. Рядко се вдига на крило, обикновенно при крайна опасност.

Уважаеми ловци, тези особенности при фазана, налагат извода, че е необходим малко по-различен подход късаещ по-скоро работата на птичаря. Да речем, че сутрин тръгвайки на лов за фазан влизаме в царевична нива в която предполагаме че се хранят тези птици. Тук от кучето ще очакваме следното: откриване на миризмата оставена от фазана при движението му. Усещайки опасността, фазана ще пробяга напред, опитвайки се по този начин да се спаси. За това е необходимо младото куче да има отлично послушание, за да може да го заставите бавно и спокойно да проследи птицата до края на нивата, а не да я вдигне на крило. Именно в края, фазана ще залегне и така ще даде възможност на кучето да направи стойка – респективно Вие да се приготвите за изстрел. Удачен вариант за лов на фазан в ниви засадени със земеделски култури е: в средата влизат хората с птичарите, а от страни се движат останалите ловци. В този случай имате отлична възможност за отсрел. При лов на фазан в лозя, храсти и др. трябва да отбележа, че птицата издържа доста време на стойката на кучето. Това обаче не означава, че трябва да се бавите. И тук важи правилото - след като кучето маркира птицата внимателно и тихо се приближавате до него. Изчакайте кучето да вдигне фазана или той да не издържи и сам да стори това. Така по време на реалния лов ще затвърждавате спокойната и твърда стойка на птичаря пред дивеча.

Драги ловци, освен необходимостта от добри познания, касаещи биологията на дивеча, важно е да знаем и следното: Отличното изпълнение на командите за послушание от страна на Вашето куче, многократно увеличават резултатността в лова. Именно по тази причина те са задължителни за птичаря, защото от тяхното коректно изпълнение зависи видимостта и правилното поведение на младото куче в реалния лов. Считам за важно да спомена, че не бива да очакваме от младото куче безупречно поведение още на първия му лов на яребица или фазан. Проявете търпение, нека отминат един-два ловни сезона, в които кучето е взело активно участие - ще се убедите че си е заслужавало.

---

3. За лова на диви свине след нов сняг

Предложения от ловци за ловци за приятен и успешен лов на дива свиня.

През нощта е валял сняг. Клоните на дърветата и храсталаците се прегъват надолу, премалели под тежестта му. Кое сърце на ловец не тупти в такова време от радост при мисълта, че свинете кръжат наоколо!

Необходима е обаче предпазливост - прибързаността може да вдигне на крака някое току-що свряло се в шубраците стадо диви свине и уж вързаните в кърпа четинести ще се измъкнат безшумно от гъсталака.

Безсмислено е още в ранни зори да се започва с обграждането, още повече когато е валял сняг чак до зазоряване. В тези случаи дивите свине вероятно още са на крака и им се пречи да се преместят. Разбира се, че зимните дни са къси, но преди 9 часа сутринта е ненужно да се започва с обкръжаването, поне в горски ловен район. Тук е достатъчно да се заобиколят най-напред гъсталаците в голям диаметър. Ако при това се установи, че в тях са се скрили свине, веднага се съобщава на ловците.

В такива случаи се препоръчва да се изоставят далечните пътеки, по които минава дивечът. След това започва по-близкото обграждане, за да се установи къде точно са се скрили дивите свине. При това трябва винаги да се има предвид, че те стават особено мнителни тъкмо след паднал нов сняг. Необичайни шумове наблизо и човешка миризма по правило ги тласкат да сменят мястото си. В късните предобедни часове, когато дивата свиня изпада в дълбок сън, опасността не е толкова голяма. Вече ми се е случвало двегодишно прасе, което спи на края на гъсталака, на няма и пет метра от горския път, да не се смущава от профучаващата край него кола. Едва когато потеглих обратно, за да го разгледам по-добре, то скочи на крака и офейка в гъсталаците.

В полски ловен район малки горички, храсталаци или обрасли с камъш участъци, разбира се, се обграждат по-лесно и по-бързо. Обусловени от орните площи, предварително издирените дневни леговища на дивеча могат да се обградят по-пространствено. Това става по правило с МПС. Не бива обаче прекалено да се приближаваме с возилата, за да препятстваме и в този случай преместването на дивеча на друго място. Ако дивите свине се крият в полската горичка, то трябва да се уведомят съответно ловците и гоначите с или без кучета. След като ловната дружина е пристигнала на един по възможност не толкова близък до горичката сборен пункт, се обсъжда предстоящият лов, ловците и гоначите получават съответните наставления. Че ще се приближаваме към горичката срещу вятъра, се разбира от само себе си. Гоначите би трябвало да гонят по посока на вятъра, и то със силни гласове, за да се причини колкото се може по-голямо безпокойство сред четинестите. Ловците би трябвало да се разположат на около 20 метра от полската горичка. При това следва да се обръща особено внимание на разположената към най-близките укрития страна, тъй като по правило дивите свине ще побягнат натам.

Малко по-сложна изглежда работата в гората. При заграждането не би трябвало да се проследява всеки храсталак, а само онези, които са известни като добри дневни леговища на дивеча.

Ако диви свине се крият в някой гъсталак, то за разполагането на ловците трябва да се съблюдава следното: ако споменатият гъсталак се намира близо до полето и ако дивечът е дошъл тъкмо оттам, то тази посока по правило не се използва за бягството. По-скоро четинестите ще се опитат да стигнат безопасно до най-близкото укритие Ако предишното им леговище се намира в гората, то те използват на драго сърце същото и като спасително за бягството място, и то особено тогава, когато са прибягвали към него при добър вятър.

Трудни пресечени терени би трябвало да се заемат само от опитни и вещи стрелци. Иначе при разполагането стрелците застават по възможност на малко разстояние от гъсталаците до пътеките, където минава дивечът. За тази цел са подходящи стари дървета без ниска растителност. Тук стрелецът няма да бъде много изненадан от налитащия дивеч, ще има време да се окопити и да съобрази по какво и как да стреля. Освен другото тук човек може да стреля по-сигурно.

Следващият проблем е свързан с действията на гоначите и кучетата. Късокраки кучета като дакел и териер може веднага да се вържат на каишка след като стрелците са заели своите позиции. Дивите свине в такъв случай ще се придвижват твърде бавно напред и стадото по правило няма веднага да се разпръсне. По кучешкия лай обаче всеки ловец ще знае къде се намират четинестите. Ако в крайна сметка стадото се разбяга на всички страни, то това, естествено, предлага най-добрата възможност за ловен успех, тъй като в повечето случаи могат да стрелят мнозина ловци.

Ако се използват допълнително гоначи, то най-опитният и най-добре познаващият участъка би трябвало да върви по следите. Едва когато следите се разделят, би трябвало да се разделят и гоначите. С подвиквания после се съобщава на другите предвидения развой на лова. Ако водят със себе си кучета, то старшият гонач решава как ще се използват и как ще се действа по-нататък.

Въпреки този повече или по-малко импровизиран лов, ръководителят на лова отговаря за протичането му. Към това спадат проверката на ловните билети, съблюдаването на различните мерки за безопасност, оповестяването на началото на гонката и т.н.

След всички тези препоръки всъщност нищо вече не трябва да пречи на лова и всеки участник в него би изживял един хубав ловен ден, който ще бъде увенчан от отстрелването на няколко четинести екземпляра.

---

4. Лов на пъдпъдъци с куче

Предложения от ловци за ловци за приятен и успешен лов на пъдпъдъци.

Обикновено откриването на активния ловен сезон започва с лов на пъдпъдък. Пъдпъдъкът е най-дребният представител на кокошевите птици. Достига до 20 см дължина и тегло стотина грама. Може да се открие почти навсякъде извън горите и на надморска височина до 1800 метра. Обитава нивите, ливадите и пасищата. Към края на август започва да се групира на големи ята - пасажи и отлита на юг. Летят нощем, на голяма височина, като използват високите въздушни течения. След средата на септември на много места в България кацат преминаващите от северните страни пасажи, като остават да почиват 1-2 дни. При тежки метеорологични условия при прелета, част от пъдпъдъците остават за по-дълго време, за да до натрупат мазнина – основния енергоизточник за техните уморителни пътешествия. Пъдпъдъкът се задържа в нашите земи до края на октомври.

Пъдпъдъкът е с идеално маскировъчно оперение, и практически не може да се открие когато не е в полет. Избягва да лети, а тича или пропълзява или се спотайва. Ловът без куче е слабо резултатен. В случай, че ловната група няма куче, ловците трябва да са минимум четирима и да се движат във верига на 5/8 метра един от друг. В противен случай птиците не­забележимо се промушват между хората или ги заобикалят. Случва се в продължение на стотици метри да не се "вдигне" нищо и в края на нивата, при пресичане на път или голо място, изведнъж литват всички пъдпъдъци, бягащи пред ловците. Понякога внушителното ято е от 40-50 птици.

Ловът на пъдпъдък е може би най-лесният от всички останали. Тази птица излита буквално изпод краката на ловеца или под муцуната на кучето. Лети много бързо, но ниско и в права линия, така че и най-слабите стрелци имат предостатъчно време да реагират и произведат успешен изстрел. Нещо повече, често се изчаква птицата да се отдалечи, за да не бъде буквално разкъсана от сачмения сноп. По-нетърпеливите ловци са постоянен обект на подигравки заради резултатите от близка стрелба - вдига се облак перушина и в най-добрия случай остава само някое крило. Стреля се със сачми № 11 и №10, препоръчително с дисперсант. На пушките със сменяеми шокове се поставя цилиндър /0/ или подобрен цилиндър / ¼/, и се ползват патрони с тапа.

Убитият пъдпъдък се открива трудно без куче. За това се стреля само по една птица, независимо колко са излетели. Почти е сигурно, че ако улучим няколко, може да не намерим нито един. Паднала на тревата или в стърнището, тази птица е незабележима. Така че се спазва правилото: след успешния изстрел се гледа точно мястото, където пъдпъдъкът е паднал, и се тръгва натам с умерена крачка. Погледът не трябва да се отклонява, не се разсейваме и с други дейности като презареждане или оправяне на дрехите и снаряжението. В случай че не го открием там, оставяме някакъв предмет – шапка, кърпа в ярък цвят и обследваме мястото. Не се осланяйте много на кучето, даже да е добре обучено. Ако то е видяло къде е паднала птицата - открива я на секундата, но ако ли не - налага се да го насочите с голяма точност. При неспазване на тези правила броят на убитите и не намерени птици е тревожно голям.

---

5. Лов на гургулици

Предложения от ловци за ловци за приятен и успешен лов на гургулици.

Ловът на гургулици изисква не само да сте добър стрелец и да познавате навиците им, но и да познавате добре местността, разположението на слънчогледовите ниви и стърнища, дърветата из нивите, гористите долове и водоемите, където птиците утоляват жаждата си. Най-достъпен и разпространен, но и най-труден е ловът на гургулици в слънчогледите. Тогава се стреля по прелитащите птици. Гургулицата обаче лети извънредно бързо и изисква голямо предварение при стрелбата. Не забравяйте, че независимо от маскировката и камуфлажа птиците забелязват ловците и летят на голяма височина. Да не говорим за това, че намирането на ударената птица е извънредно трудно в избуялата растителност.

Ползването на птичар за намиране и апортиране на ударените птици е неефективно, защото гургулицата има слаб мирис. При лов на гургулици се използват патрони № 9 и № 8. Може да се използват и № 7, защото прелитат и гривяци - заради тях поне в едната цев е необходимо да имаме по-едри сачми.

Разновидност на този лов е ловът на гургулици на слънчогледова пита. Прави се при слънчоглед над човешки бой, който добре закрива ловеца. Ловецът се движи полека и внимателно по редовете, без да клати стъблата, и търси кацнали на пита и кълвящи семена птици. Забелязват се обикновено на 25-30 метра, затова трябва да имаме постоянна готовност за стрелба. Стреля се по кацналата гургулица или в момента на излитането и - след това е късно, защото птицата се скрива от растенията. За този лов се ползват разпръскващи патрони със сачми № 10-11, тъй като се стреля на близки разстояния.

Класическият лов на гургулици е от укритие. При него се използват привичките на гургулиците да летят по едни и същи въздушни трасета до местата на хранене и водопой и да кацат за почивка и ориентировка в местността по дървета, стълбове, електропроводи и др. При лов на гургулици от ловеца се изисква наблюдателност и съобразителност, за да подбере мястото за укритие така, че да има резултатен лов. Изисква се разузнаване още преди откриването на ловния сезон. Най-подходящото място за този лов са електропроводите, преминаващи през слънчогледовите масиви. При долитането и отлитането за хранене гургулиците обичат да кацат на жиците, за да почиват, чувствайки се в безопасност поради добрата видимост надалече. Предпочитат да кацат близо до стълбовете. Затова е добре укритието да се прави на десетина метра пред стълба, за да може да се стреля от двете му страни. За предпочитане са шокови пушки с патрони с концентриран бой, защото често се стреля на голямо разстояние. Най-подходящи са патроните № 8-10 в зависимост от разстоянието до кацналата птица.

За направа на укритието могат да служат стъблата на слънчогледите, наредени като колиба.

Подходящи за този лов са и самотните дървета, разположени в слънчогледите или в края им. Предпочитани от прелитащите птици са полуизсъхналите дървета със стърчащи оголени клони. Укритието трябва да се прави по-близо от 30 метра от дървото. Много подходящи за такъв лов са влажните гъсто обрасли долове с отделни китки от по-високи дървета, обикновено върби. При лова от укритие или на причакване можем да ползваме мюрета - както изкуствени имитации, така и ударени птици, подходящо закрепени. Те се поставят на чисти клони, за да се виждат отдалеч.

Най-резултатен лов се прави сутрин от изгрев докъм 10 часа и следобед от 16 часа до залез слънце. Много резултатно е ловуването, когато сутрин има мъгла. Тогава птиците летят ниско, често кацат и вероятността да попаднат под изстрелите ни е по-голяма.

Добре е убитите гургулици да се окачват на висулки за проветряването им в горещите летни дни. Не трябва да се поставят в полиетиленови пликове в раницата, защото лесно се запарват.