Small game hunting trips in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
Small game hunting in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
- Hunting services - Small game hunting in Bulgaria
Bird hunting in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
- Hunting services - Bird hunting in Bulgaria
Goose hunting in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
- Hunting services - Goose hunting in Bulgaria
Wild duck hunting in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
- Hunting services - Wild duck hunting in Bulgaria
Pheasant hunting in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
- Hunting services - Pheasant hunting in Bulgaria
Woodcock hunting in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
- Hunting services - Woodcock hunting in Bulgaria
Quail hunting in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
- Hunting services - Quail hunting in Bulgaria
Turtle-dove hunting in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
- Hunting services - Turtle-dove hunting in Bulgaria
Partridge hunting in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
- Hunting services - Partridge hunting in Bulgaria
Wood pigeon hunting in Bulgaria - Hunting area Софийци 6850
- Hunting services - Wood pigeon hunting in Bulgaria
Find our discounted small game hunting trips in Bulgaria
- Small game hunting trips in Bulgaria directly from outfitters
Bulgaria Hunting Trips - Discounted small game hunting trips on bghunters.com - Small game hunting area Софийци 6850
» Bulgaria Hunting Trips » Small game hunting in Bulgaria » Hunting area Софийци 6850
- Hunting trips directly from outfitters:
Small game hunting trips in Bulgaria
Hunting area Софийци 6850
Book Your Small Game Hunt in Bulgaria
Bulgarian hunting areas offer individual and group hunting of pheasants, grey and rock partridge, migratory birds: quail, turtle-dove, wood pigeon, woodcock, various kind of ducks (mallard, garganey and common teal) and wild goose.
The season for a small game hunt in Bulgaria starts with quails, wild pigeon and turtle-dove hunting at the beginning of August on large agricultural lands sown with cereals cut by forest strips and water channels.
Some hunting areas along the Danube River offer successful hunting of wild ducks and geese.
Small game hunting trips in Bulgaria
Small game hunting in Bulgaria
- ✓ Small game hunting in Bulgaria
- Софийци 6850
Small game hunting in Bulgaria
Woodcocks hunting trips in Bulgaria
One of the most popular types of wing shooting in Bulgaria is woodcock hunting, and for good reason. These birds' migration route takes them directy through Bulgaria, making it one of the best woodcock hunting destinations in the world.
Woodcock hunts begin at around 9:00 AM, the best time being in daylight, with a pointing dog. The Setter and the Pointer have proved themselves invaluable helpers for this hunt. The woodcock is a secretive bird; most commonly encountered in forests, hence its name - woodcock. It likes to hide along the edge of the forest, in gullies, near small rivers, where the soil is soft and in short bushes (briar, blackberry and thorny bushes), but must be close to the forest. During rapid temperature drops, the woodcock can be found in pine forests, where the snow and rime can’t reach the ground.
There it spends the entire day feeding and resting, and manages to survive because the soil doesn’t freeze. Some of the best regions for hunting woodcocks can be found in Bulgaria. These regions maintain the vitally necessary for the bird temperature of 5 degrees Celsius. It’s a well-known fact that one of the biggest woodcock migration routes - via Pontica - passes through Bulgaria, making it one of the best hunting destinations for this bird in the world.
These birds stay for the longest time-period precisely in Bulgaria. Bulgarian hunters don’t have much interest in woodcocks, allowing mostly foreign hunters to indulge in this type of wingshooting in Bulgaria. The best habitats are near the Black sea, because the snow melts quickly thanks to the maritime climate. The hunting terrains are easily traversable because the soil is soft and lacks rocky areas. Some of the forests are sparse which allows for better visibility of the birds and more trophies.
The hunt for woodcocks is tremendously interesting because it is difficult, involves long treks and strong emotions. The best pointing dog for hunting these birds is the English setter. It has a firm stance, searches the places where the vegetation is thickest, has a good tempo and covers large areas. Unlike the Pointer it searches in a circular fashion and, most of the time, it tries to block the bird’s escape.
The Pointer has a good sense of smell, but searches further and in a straight line, which makes it possible for it to miss some of the birds. There are exceptions; some Pointers are very good in hunting woodcocks. Lately, we have begun to see the German shorthaired pointer in the forest, but the problem is that they track and give chase to furred game.
The best terrains for woodcock wingshooting in Bulgaria are short-stalked forests, clearings, and sparse beech, oak and coniferous forests as long as there are meadows frequented by livestock nearby. At night, woodcocks find their food in those meadows by burrowing.
Wood Pigeons hunting trips in Bulgaria
In the beginning of the season for wood pigeon hunting doesn’t differ from turtledoves as both animals are stalked in the same feeding spots (sunflower fields and harvested agricultural fields).
Hunters have to be at the hunting grounds at 7:00 AM and can hunt there until 11:00 AM. From 11:00 AM to 16:00 PM the birds can be stalked by the watering spots (beside rivers, swamps, overflows etc.) and the places where they rest (damp, sunless forests beside sunflower fields, acacia forests, dried tree trunks or massive singular trees from which the wood pigeon has the possibility to keep watch for any threats). Hunters need to be under the cover of a tree or at the edge of the forest and shoot only birds in flight. The period for this type of wingshooting in Bulgaria starts the beginning of August and ends on the 30th of October.
Wood pigeon hunting with lures:
Wood pigeons can be hunted with lures beginning from the 30th of October until the end of February. The hunting grounds are rice fields, harvested corn and sunflower fields etc. The most important thing about this hunt is observation, based on it we can determine where exactly the birds feed.
Using camouflage netting a hideout is constructed near the edge of the field. 20 to 40 artificial birds and two devices with rotating mock wood pigeons imitating landing birds and luring flocks. Spreading some additional food, found in the field (sunflower seeds, corn etc.), between the lures is recommended because the birds have excellent vision. Additionally a lone, static, wood pigeon is placed on a high place overlooking the field to play the role of a lookout.
Shooting range is 15-30 m.; firing before the bird lands gives the best results. When there is more than one person involved, the hunters are allowed to fire only on command.
Retriever dogs can be used for this type of wingshooting in Bulgaria. The dog must be well disciplined and must be able to stay still inside the hideout because the birds are suspicious when they notice movement. The hunters must stay still while in the hideout as well.
Weapon: Semi-automatic rifles are the preferred choice, but side-by-side or over/under shotguns can also be used. Barrel length should be between 66 and 76 cm and the chokes can be: |, ||, |||. The most commonly used rounds are № 6 ½ and № 7 ½, generally though you can use rounds ranging from № 5 to № 8
Accessories: camouflage netting, 3D camouflages, appropriate clothes that seamlessly blend in with the terrain.
Wild ducks hunting trips in Bulgaria
Wild duck hunting is one of the coldest and most exciting types of wing shooting in Bulgaria. There are three types of duck hunting. The first kind is at flight, early in the morning and at dusk. The second kind is with fake lures at the resting spots (reservoirs, dams, rivers and runoff water). The third kind is walked up hunting along river banks, canals and streams.
When hunting in the early hours of the morning, the hunters have to be at the hunting spots before dawn. The birds move from ther feeding spots towards the resting spots. Those are normally large dams and high-water rivers. Wearing warm clothes is recommended, but using camouflage coverings is a must, due to the fact that these birds have a sharp eyesight and a very acute sense of hearing. It is a good idea for hunters to use auditory decoys, so as to direct the birds towards themselves. You may use retriever dogs (Golden Retrievers, Labradors, Drahthaarts, Kurzhaarts and Setters). The dogs need to be very disciplined, compliant and to obey the command Stay in place!. Dogs with experience trace the shot birds by themselves and swiftly retrieve them for their guide.
During the hunts at dusk, it is advisable to lie in wait for the ducks at their feeding spots.
Those are: surface runoff areas (overland flow), harvested fields (rice fields), shallow streams, flooded corn fields (grooves filled with water). It is mandatory to use auditory decoys, so as to direct the birds towards the desired places. It is advisable to use retriever dogs, due to the fact that the hunt takes place in the darker hours of the day. For this kind of wing shooting in Bulgaria, using Drahthaars and Kurzhaars brings greater success. They are able to find the shot birds visually as well as by smell, while Labradors and Golden Retrievers tend to track the bird visually and are more suited for hunting at wide open water areas (reflective water surfaces).
Walked up hunting is the second method of hunting ducks. That is an emotion-filled outing involving long hikes, which is why the hunter must be in excellent health. This kind of hunt is most sucessful when the bigger dams in the area freeze over. Smaller canals and rivers do not allow the water to freeze even at temperatures below - 15 degrees. Birds are aware of that and they find favourable conditions to rest and eat. It is recommended to start this type of hunt at 6 am, and it can last until as late as 5 pm. It may then be combined with an evening hunt at dusk. Combined, the two types of hunt can bring wonderful results. During walked up hunts, it is good to use a guide who knows the places where the birds rest during the day. Once you near the resting spots, you need to move quietly and stay low. You need to use the surrounding vegetation as a cover while you approach the birds and use the element of surprise. It’s possible to lift between 20 and 50 birds into the air at one of these spots. When moving along a riverbank or canal, you need a disciplined dog that walks no more than 15 - 20 steps ahead of you. Once you near the resting spots, the dog must obey the command Heel! or Behind me! so as not to lift the resting game birds. In Bulgaria, the most widely established dog breeds are Drahthaar and Kurzhaar. Once the birds have been shot, the dogs must retrieve the birds from water as well as dry land under the command Retrieve!. The dog must be able to maneuvre through obstacles (water obstacles, fallen trees, ponds, etc.) - in other words, it needs to be hardy while retrieving.
The third kind of hunting is by lying in wait for the birds at their resting spots. Those are: large reservoirs (dams), surface runoffs. It is mandatory to use lures (decoys). It is advisable to put between 40 and 100 duck decoys into the water. It is good to have two or three pairs of spinning wing decoys (mojos). You may use mobile duck decoys with electric motors, so as to create the illusion that the birds are moving. The hunters need to have made a temporary hiding place at the river bank. It must blend in with the terrain so as not to arouse suspicion in the birds. A boat camouflaged with reed vegetation can be used for the same purpose. Hunting by boat allows the hunters to choose the hunting spots for themselves. When using decoys in such cases, they need to be mobile, with built-in chords and weights (so that they can be thrown directly from the boat).
Turtle-Doves hunting trips in Bulgaria
The turtle-dove’s passage begins at 7:30 AM and ends at 11:00, at the places where it feeds (sunflower fields), that is why the hunters have to be at the hunting grounds by 7:00 AM. Due to the fact that birds of the dove species use the same air corridors when flying, it is advised that the hunting guides research the hunting spots a day or two in advance.
The spots where the cover will be set to stalk the birds are decided on the basis of the collected information. After 11:00 AM if we’re not satisfied with the results, we can stalk the birds by their watering places (by rivers, swamps, overflows etc.), on the condition that there are trees, dried tree trunks, electrical posts and wires.
The use of retriever dogs is common practice. The dog must be very disciplined and adept at carrying out commands.
It should obey the commands: stay, lay down, fetch. An experienced dog has the ability to track the moving birds before the hunter and upon shooting to bring back the bird quickly and energetically, well remembering the shot bird’s exact spot. It must sit down in front of the hunter and give back the animal.
During a group hunt (in groups of 4 - 8 hunters), it’s advisable they cover all corridors of the passing birds, forcing them to keep flying in the air and giving the hunters a chance to continue shooting. The turtle-dove flies at speeds of 70 to 90 km/h and must be anticipated properly.
Snipes hunting trips in Bulgaria
Snipes are rarely the target of Bulgarian hunters, but there is quite the interest from foreign hunters.
This type of wing shooting in Bulgaria doesn’t require the hunters to get up early and can continue the entire day. Snipes are most commonly hunted in the so called overflows (fields that retain water, rice fields, spots where rivers have overflown and shallow lakes).
This is a bird that makes one of the longest migratory flights in the world. There is evidence that some specimens travel from Japan to Bulgaria. The hunt is very emotional and puts the hunter’s marksmanship skills to the test.
On liftoff snipes let out a cry which guides the hunter to the target. The problem is the bird makes sudden and sharp turns to either side and after the 30th meter straightens out its trajectory.
Missing the target is quite common. Out of the three types of snipes (small, common and large) the common snipe is allowed to be hunted in Bulgaria. Retriever dogs, which cope well with watery terrains, can be used.
The dogs must work very close to the hunter, at a distance no greater than 20 - 25 m. because the snipe lifts off at the 20th meter (the bird doesn’t allow the hunter to get close to it; the terrain doesn’t allow stealthy movement) and does so very quickly, making it quite difficult to hit.
English Setters have established themselves as the best dogs for this hunt. They have a good, firm stance and an exceptional sense of smell. Their fur protects them from the moisture and they can work all day.
Snipe hunting is allowed in the period from the beginning of August to the end of February. The best time for this type of wing shooting in Bulgaria is in December and January when most water basins freeze.
Quails hunting trips in Bulgaria
Quail hunting in Bulgaria - one of the two types of wing shooting in Bulgaria that can take place as early as August. Quail hunting is carried out primarily in the early hours of the day. It’s recommended you be at the hunting grounds by 6:00 AM.
In the beginning of the season, it is best you hunt until 10:00 AM and from 16:00 to 19:00 in the afternoon because of the high temperatures which impede the dogs work. During that period, it’s advisable you choose hunting grounds that are at greater altitudes. Practice shows us that quails prefer higher mountainous regions when the temperatures start to rise. They are most commonly encountered in meadows where different sorts of millet grow, in flat fields of harvested grain crops or the so called stubble fields where weeds are dominant.
The use of dogs of English breed (Pointer, Setter, etc.) is recommended. Hunting quails in passages is the most intense and successful method, when groups of 1000 to 3000 birds are formed. The season for this kind of wing shooting in Bulgaria is from the 1st of September to the 1st of October. During this period, temperatures are lower and it’s possible to hunt throughout the course of the entire day. A single hunter can shoot more than 100 birds during this type of hunt.
If the dogs are well trained, it is possible to shoot around 15 - 30 quails in about 2 - 4 hours. Our advice is to only shoot when the dog is in its pointing stance. That way there is equality between the hunter and the prey, and the hunt itself is pleasant. The dog has to be well trained, have a firm pointing stance and be a good retriever.
Young dogs can be brought along on this hunt, because they gain qualities and experience, making them better helpers when hunting other types of birds. The dog must work hard to find the game and, after the shot, bring it back to the hunter. If it learns to find quails then it will be able to find all other types of birds with ease. The recommended shooting distance is 20 to 30 meters. When the dog is standing still but there is nothing in front of it, it should be allowed to pick up the scent of the fleeing animal.
During group hunts the participant have to walk slowly and stop every 10 - 15 paces for about 30 seconds. That way the birds that press themselves down to the ground are forced to leave their cover and the dogs are given a chance to pick up their scents. When hunting in a group (4 - 5 hunters) we must always know the position of our fellow hunters. Whenever a person from the group fires their gun in an attempt to shoot down a bird, the others have to wait for him and then fire. Usually a region is searched with the group forming a line, complying with the safety measures.
The quails are completely wild; the populations are not mixed with birds raised in captivity. The best hunting period starts on the 1st of September and ends on the 1st of October. The hunting terrains are mountainous, hilly and farmlands.
Pheasants hunting trips in Bulgaria
Pheasant hunting is a fun and exciting type of wing shooting in Bulgaria's flatlands.
The hunt for pheasants begins at around 9:00 AM and can last the entire day. The terrain can be small, rolling hills, flatlands or along rivers and canals where thick vegetation is present.
Wild pheasants prefer hiding in thick bushes. The best places for this kind of wingshooting in Bulgaria are along the river Danube, in the northern part of the country. The hunt can be done in a group or individually, walking along rivers canals and the edges of forests.
When hunting pheasants in Bulgaria, continental pointing dogs find wider use, because the terrain is overgrown with thick vegetation where the English pointing dogs find difficulties. There are areas in Bulgaria where pheasants bred in reserves can be hunted. These birds live on huge patches of closed off land where they can grow much like their wild counterparts. They are bred in order to meet the numbers that hunters desire, especially during driven hunts.
Pheasants can be hunted all year round in Bulgaria at the designated places.
Partridges hunting trips in Bulgaria
Partridge Hunting in Bulgaria begins at around 9:00 AM, because the gallinaceous birds do not require the hunter to get up and be at the hunting grounds very early. This type of wing shooting in Bulgaria takes place in flatlands and regions with small, rolling hills.
Partridges found in Bulgaria are wild and their biggest populations reside near Plovdiv, where there are lots of uncultivated lands and fields of weeds. In these places partridges can easily hide and breed. Some flocks consist of more than 50 birds. It is possible to see 10 to 20 families a day. Partridges are hunted with pointing dogs, the Pointer and Setter being the breeds most commonly used. They scour bigger areas quickly and have a good firm stance.
Some Pointers can smell flocks from 100 m away. You can hunt individually or in a group. Nervous dogs are to be avoided (dogs that can’t hold their stance or are easily provoked by the moving birds in front of them, which in turn impedes the hunters’ advance). Partridges, when in danger, fly 300-600m from where they were standing and land again. That is why their flight path needs to be tracked.
We need to have good control over the dog so as to be able to regulate the search distance, especially when we know where the birds are. The families have a strong scent which makes them easy to find. It’s advisable, when hunting partridges, to try and break up the flock. Then they press to the ground longer and we can observe beautiful stances from the dogs.
This type of wing shooting in Bulgaria can last all day with a lot of ground covered with high tempo. That is why the hunter needs to be in good health.
Hares/Rabbits hunting trips in Bulgaria
Hares are one of the most popular species of game for Bulgarian hunters. Hare hunting is deeply enrooted in Bulgarian tradition.
There are two methods for hunting hares used in Bulgaria. One is on foot with pointing dogs, but the more preferred one is by driven hunt.
Usually flat, rolling and isolated patches of land are searched. Hares are hunted in groups, and the hunters usually align in a straight line within 6-10 paces of each other. During group hunts, safety precautions are of vital importance.
Shooting is only allowed in front of the hunter and behind them, while keeping in mind the position of the other participants in the hunt. Usually, plowed patches are searched, especially in windy conditions. The reason for this is that the hare lies down in a small burrow with its back to a big lump of dirt. This usually occurs during cold winter days.
Depending on the weather, hares can be encountered by the edge of fields and forests and in rolling terraced places, especially in rainy conditions. In these spots, the soil drains well and the hare can watch out for danger. They always choose high places (terraced hills, mounds, dams, etc.) for their burrows.
The dogs must work close to the hunters and, upon finding the hare, must freeze in a pointing stance in front of it. After the shot they must bring back the animal.
The hunters should be in good health due to the long treks in cold weather. A backpack is a must since each hunter carries their catch. Foreign hunters usually hunt with a guide and a carrier so this doesn’t always apply to them.
Geese hunting trips in Bulgaria
Goose hunting involves early mornings and very cold treks. This type of wing shooting in Bulgaria is effective while the birds are in flight in the morning and late afternoon.
In the morning the geese are stalked by the places they have rested at (big lakes and rivers). Places that offer a vantage point are chosen, allowing the hunters pick the birds off before they manage to climb beyond the hunters’ range. The best distance for shooting geese is about 30 to 40 m. This is a very resilient bird and that is why bigger pellets must be used (№ 1, № 0, № 2/0 and № 4/0).
In the late afternoon the geese can be stalked by the places they rest at overnight (big lakes and rivers), usually by the edge of the water. The use of goose calls is recommended in order to lure the birds in the desired direction. At dusk the shooting distance can range from 15 to 30 m.
The second way to hunt geese is at their feeding spots.These are fields with wheat crops still in the early stages of their growth, the main food source for the geese. After the field is chosen a hideout that blends in with its surroundings is constructed. The hideout can be set up some time before the hunt allowing the birds some time to get accustomed to its presence.
Decoys with and without spinning wings can be used as well as 3 artificial magpies and 50 to 100 static birds, mimicking a flock of feeding and resting geese. Other types of decoy birds can be used in order to create the illusion of a peaceful field. Shooting distance ranges between 15 to 30 m.
Hunters can use goose calls to direct the flocks to the desired spots and because the birds drop down from great heights the hunters must have patience and wait for them to come within range. Shooting is under the command of the guide (Now! etc.). These are powerful birds with good plumage. If shot at prematurely there is a chance to miss or wound the goose.
A retriever dog can be used. It must be well-disciplined and obey the command Stay! and must be kept inside the hideout. Geese hunts can last the entire day and the hunt itself is static and in cold weather.That is why heat insulating clothes, warm winter boots and neoprene socks are a must for this type of wing shooting in Bulgaria.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Горски бекас
(Scolopax rusticola L.)
Срокове на ловуване
Ловът на бекасите е разрешен
от втората събота на август до последния ден на февруари.
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на бекас
Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:
- Препоръчителни патрони - 24g за 16 кал. / 32g за 12 кал.
- № на сачмите - 10, 9
- Разстояние - 20-30 метра
Разпространение на бекаса
Горският бекас населява Европа, Сибир и Япония, среща се на Британските острови, в Мала Азия и Хималаите. Зимува от Западна и Южна Европа и Северна Африка, до Югоизточна Азия. У нас се среща по време на прелетите - ранна пролет и късна есен (октомври - ноември). Отделни екземпляри рядко остават да мътят и да зимуват у нас.
Описание на бекаса
При този вид има слабо изразен възрастов диморфизъм. При възрастните индивиди челото и предната част на темето са кафяво-сиви. От основата на клюна до окото има тясна черна ивица. Общият тон на оперението е пъстър, близък на цвета на мъртвата почвена покривка.
Крилата са широки и закръглени на върха. Според някои автори, в полет наподобяват крила на кукумявка. Краката са къси, клюнът - дълъг, на върха - чувствителен, а в средата - мек. Той е приспособен да открива и защипва храната вътре в почвата. Очите са големи, с тъмнокафяв ирис. На тегло достига 150-420 gr, а на дължина - 34-36 cm.
Местообитания на бекаса
През гнездовия период горският бекас предпочита влажните, запустели гори, обрасли с подраст и храстова растителност, папрати, с паднали дървета, изпъстрени с открити пространства и полянки. Избягва горещите и сухи местообитания. Птицата се храни край извори и потоци във влажни и блатисти места. В извънгнездовия период обича да странства в разнообразни местообитания - гори, храсталаци, овощни градини, край реки, мочури, блата и езера. Предпочита биотопи с рохкава почва. У нас се среща от морското равнище до високопланинските пасища.
Храна на бекаса
Бекасът се храни с дъждовни червеи, които изважда с дългата си човка от меката почва, с насекоми и техните ларви и по-рядко с паякообразни.
Биология на бекаса
Сватбува веднага след пристигането в местата за гнездене. Мъжките летят над върховете над дърветата, вечер след залез слънце и сутрин, 2-3 часа до разсъмване. Издават характерни звуци, наподобяващи "хор-хор". Женските се намират на земята. Когато чуят мъжките, излитат и техният призивен звук "цик-цик" примамва мъжките. Звуците, които издават птиците, са достатъчно надеждни за разграничаването на двата пола.
Бекасите образуват двойки до започване на мътенето. Гнездото е разположено на земята под паднало дърво, край пън или в храстите. Женската снася 2-6, най-често 4 яйца. Тя мъти и отглежда малките сама. Мътенето продължава 20-24 дни.
Ловностопанско значение на бекаса
Горският бекас е ценен ловен вид. В Европа според ловните таксации числеността на популацията достига 3,7 млн. птици.
Видът е включен в Червената книга на България с категорията "Рядък вид". Но при определени благоприятни години числеността му позволява отстрелът на квотен принцип.
Лов на бекасини
В началото на август старите бекасини завършват линеенето си, а младите вече трудно се отличават от тях по големина и оперение. През този период в повечето местности всички птици напускат гъстата блатна растителност, където е било мътенето, отглеждането на младите птици и линеенето, и се преместват на по-открити места. Последните са твърде разнообразни: влажни ливади, блатисти места, затревени и богати на тиня брегове на реки, блата, язовири и даже ручеи. Предпочитани от тях са и тинестите островчета сред блатата, обрасли с тръстика и камъш.
Начинът на живот, а следователно и условията на лова на бекасините зависят най-вече от това, какви места са си подбрали за обитание. Работата е там, че основната тяхна храна са различните червеи, личинките на насекомите и самите насекоми и отчасти нежните и сочни коренчета на някой блатни растения. Бекасината добива храната си предимно чрез забиването на клюна си в меката или овлажнена почва или в тинята. Затова, ако блатистата местност, която тя е избрала за място за дневна почивка, е богата на храна и последната се добива лесно, тя не се отделя от него и през нощта.
Бекасината е сумрачна птица, тя е активна надвечер до пълно стъмняване, понякога и до по-късно, както и много рано сутрин, два-три часа преди разсъмване. През това време тя прелита от едно място на друго, за да си осигури достатъчно храна. Ако, обаче, мястото е слабо хранително, в него трудно се намира храна или пък наблизо има по-хранително такова, надвечер бекасините отлитат от мястото за дневна почивка към него.
Понякога в подобни богати на храна райони през нощта се струпват доста на брой бекасини, долетели от цялата околност. Особено обичат да се хранят по тинестите и кални брегове на блатата, язовирите и реките, както и сред блатната растителност. В подобни места те се задържат и след изгрев слънце, но щом напече, те се ориентират към избраните от тях дневни легла.
В началото на август старите птици започват да затлъстяват, но все още са твърде предпазливи и не допускат ловеца на близко разстояние, а също не издържат на стойката на птичаря. Младите обратно, през това време са много кротки и предпочитат да се затаяват. Скоро след окончателното си израстване стават плашливи и чак когато по-късно затлъстеят отново стават кротки. В тихи и горещи дни бекасините, особено през обедните часове, са много по-кротки, отколкото през ветровити и хладни дни.
След напускането на блатните гъсталаци и разпръскването им по всички подходящи за живот места, местните бекасини се задържат там до самото отлитане на юг. През есента те нерядко се концентрират из окосените ливади, прораснали с острица или из останалите неокосени ивици трева, където често са смесени с дубли и глухарчета. При това, ако растителността е висока, те са относително кротки и в тихи дни позволяват доближаването им от ловеца или от кучето. При друго време обаче те стават много предпазливи и много трудно можем да ги доближим на изстрелно разстояние, а пък за възможност за стойка от птичаря въобще не може да се говори.
В края на август, началото на септември към местните бекасини започват да се присъединяват и тези от прелетните пасажи, идващи от централна и северна Европа, както и от южните части на Русия. Прелитането на бекасините от север на юг, както и отлитането на местните, става постепенно. При това тези дългоклюни птици почти винаги летят поединично, много рядко на малки групи от по няколко птици. Впрочем, не само по време на прелета, но и през останалата част на годината бекасините не са общителни птици. Само по време на отглеждане на люпилото и когато има малко хранителни места, те се концентрират там, при това доста на брой на относително малко пространство. Но и тогава те се държат поединично и разпръснато. Ятото понякога излита заедно, но виждаме, че след отдалечаването му от опасността то се разпръсва и птиците кацат поединично.
При силно дъждовна есен, когато непопилата вода залее всички подходящи за обитание на бекасини места и остават само малко сухи пространства те се концентрират там понякога в огромни количества. Същото става и когато горещата есен пресуши всички влажни места и само тук-там можем да видим такива. Щом обстановката се измени, бекасините отново се разпръскват по съседните подходящи за обитаване места.
Бекасините са много по-енергични от дублите, те много бягат, по-лесно се вдигат на крило и пролетяват значителни разстояния. Те са сумрачни, почти нощни птици и се хранят и движат предимно в тъмната част на денонощието. През деня, като изключим брачния период, те лежат на място, притаили се някъде между малките хълмчета, из тревата или в някаква ямка в блатото и почти никога доброволно не напускат убежището си. Съвсем друго е положението надвечер: със залеза цялото блато се оживява, отвсякъде се чуват резки прикряквания и се мяркат характерните силуети във въздуха. Понякога при мъгливо и облачно време това може да се наблюдава и през деня.
Бекасините са много маневрени летци. Вдигнатата бекасина с рязко прикрякване излита стремително и започва да се мята ту на едната, ту на другата страна, показвайки белия си корем. Само след отдалечаването от опасността на порядъчно разстояние тя изправя полета си, без да намалява скоростта на летене. Много рядко каца недалеч от мястото на вдигане. В повечето случаи мятайки се сякаш със скокове във въздуха, бекасините се вдигат доста високо, после летят известно време право, описват няколко кръга на голяма височина, и чак тогава, свивайки крила, като камък кацат от голяма височина някъде в тревата. Винаги подават глас при излитането си. Само много младите птици, още не успели да израстнат, излитат понякога мълчаливо и не толкова стремително, особено когато са се били спотаили във висока трева. Понякога това правят и възрастни, но силно затлъстели птици, които даже и не кръшкат при полета си.
Стрелбата по бекасините е твърде трудна, особено когато попаднем на незатлъстели птици през пролетта, когато се връщат от юг и са много слаби. Основна причина за трудността при стрелбата е стремителността и променливостта на полета им. Най-трудна си остава стрелбата по излитащите отдалеч бекасини. Силният вятър още повече затруднява стрелбата, тогава полетът им става още по-променлив. Най-доброто разстояние на стрелба е 30-35 м, защото стреляме с много дребни сачми, обикновено №10-12. Добре е да привикнем да стреляме с едно движение на прикладване в първата част на полета при излитането. Тогава задължително патроните ни трябва да бъдат разсейващи т.нар. "дисперсанте". По време на излитането първите няколко метра бекасината лети право, след което започва да кръшка. През тази втора част на полета и е почти невъзможно да бъде уцелена от ловци със средна стрелкова подготовка. След 30 м. тя изправя полета си и тогава трябва да я стреляме с по-едри сачми и с патрони е концентриран бой (с концентратор и сачми №9 или №10).
У нас на бекасини с птичар се ловуваше, когато откриването па лова ставаше на 1 август. Тогава все още не са отлетели старите птици и те, заедно с новото поколение, издържат на стойката на птичаря.
Днес ловът се открива след средата на август и при сухите лета, които напоследък ни сполетяват, бекасините са вече отлетели. След това време всички бекасини вече не издържат на стойката на птичаря и воденето с нас на подобно куче, особено когато не е достатъчно дисциплинирано и бяга напред на голямо растояние, е направо нежелателно. То само би ни пречило, разплашвайки всичко живо пред нас на извън истрелно разстояние.
Първи лов на младия птичар на гълъбови птици и бекасини
Ако притежавате млад птичар и досега сте положили много грижи за отглеждането и обучението му - за да продължи той да усъвършенства уменията си и да добие увереност в себе от огромно значение е собственото ви поведение. Първата година за младото куче е от особено значение и именно затова вашата правилна и постоянна намеса е толкова необходима - когато е нужно ще накажем или поощрим кучето, ще го подкрепим или насочим в действията му, като крайната цел е затвърждаване и коректно изпълнение на всичко заучавано в тренировките, повишаване ефективността на лова и запазване здравето на кучето.
Какво е мястото на лова на гълъбови птици в първия ловен сезон на младия птичар? За съжаление, то не е в челна позиция. Тези птици, като цяло, излъчват много слаба миризма за разлика от птиците, прекарващи по-голямата част от живота си на земята (пъдпъдък, яребица, фазан, горски бекас). Именно слабата миризма е и причината в обучението на кучето да открива и маркира дивеча (стойката) да не се ползват гургулица, гугутка, гривяк. Така е, защото то ще усеща дивеча от много близко разстояние и вероятността вместо да спре да връхлети върху него е голяма. Освен това в реалния лов е почти невъзможно птичарят да направи стойка на една от тези птици, защото те изключително рядко са на земята и притежават отлично развито зрение, забелязват отдалече опасността и веднага излитат, вместо да разчитат на камуфлажното си оперение (т. нар. мимикрия).
За да разберем защо е удачно поне първия ловен сезон с младото куче да се въздържаме от подобен лов, трябва да имаме предвид биологията на тези птици, начина им на ловуване и възрастта на кучето. Основният метод за ловуването на този вид дивеч е чрез причакването му на местата за хранене и на тези за водопой. Ловецът избира подходящо място с естествено укритие или сам прави такова, причаква прелитащите над него птици и в подходящия момент натиска спусъка. Като правило младите кучета са доста темпераментни и нетърпеливи, освен това не бива да забравяме, че през първия им ловен сезон още не притежават необходимата рутина. В обучението и лова на пъдпъдък младият птичар свързва изстрела с последващ апорт на дивеча. Като имаме предвид тези важни подробности, нека сега си представим един реален лов на гургулица и направим съответните изводи.
Отиваме на предварително избраното от нас място, например слънчогледова нива. Избираме позиция и започваме да чакаме първите птици. Кучето е непосредствено до нас, седнало или легнало, за да не ни пречи. Ето че вече се приближава гургулица, но за разлика от нас кучето не я вижда! Както си седи то, ние стреляме и птицата пада в слънчогледа. Кучето свързва изстрела с апорт, да, но то не е проследило и вдигнало птицата и не може да се ориентира за посоката, в която да тръгне и апортира. Апорт, но къде?! След като му подадете съответната команда, вашият помощник тръгва, но започва да се лута напред-назад, той е нервен и дезориентиран, бързо трябва да открие и донесе дивеча. Поради естеството на терена (липсата на видимост) и отсъствието на миризма на дивеча, единственият начин кучето да открие гургулицата е да се натъкне на нея случайно или да я види. Освен това, докато се лута нервно в слънчогледа, ние стреляме по друга птица, а то още не е открило първата. В повечето случаи младото куче изоставя търсенето и идва при нас, за да провери изстрела. Изводите, които можем да направим тук, са:
1. Кучето става нервно и припряно - то бърза и това се превръща в негов стил на работа и при "земните" птици.
2. Свиква да работи с поглед - в стремежа си възможно най-бързо да открие и апортира гургулицата и поради липсата на миризма, по която да я намери, то започва да се осланя на очите си, вместо на обонянието. Виждали сме кучета, които след като усетят миризма на прикрил се дивеч, вместо да го маркират чрез стойка, започват да подскачат или се стремят да го видят... Така се разваля най-труднопостижимото и най-ценно качество на птичаря - спокойната и твърда стойка пред дивеча.
3. Усвоява лош апорт - това е резултат от буйния темперамент и липсата на натрупан опит в лова. Най-често се получава следното: когато, да речем, кучето е открило и вече апортира дивеча, ние стреляме отново. Веднага то пуска намерената птица и тръгва да търси другата, без да е довършило докрай апортирането.
4. Чувства неудовлетвореност от работата си - това е може би най-негативното усещане за младото куче. Основата за отлично и резултатно обучение и ловуване с птичар е здравата връзка ловец-куче. Тя е изградена на базата на взаимна привързаност и доверие. Кучето изпълнява всяка команда с цел да удовлетвори желанието на своя лидер. Когато това стане, то се чувства спокойно и се стреми да го прави постоянно, за да може да получи одобрение. Това одобрение е от голямо значение за кучето. Чрез него то разбира, че действията му са правилни и се толерират и заради тях то е оценено. Накратко казано, младото куче е удовлетворено и винаги "търси" това усещане... Но в нашия случай става точно обратното: въпреки усилията си да "зарадва" лидера, то не успява да открие и апортира убития дивеч. Ако това се повтори няколко пъти, кучето започва да се "съмнява" в правилността на действията на своя водач. Виждайки подобни пропуски в поведението на водача, то постепенно губи доверието си в него...
Независимо от казаното дотук, не е задължително тези, които притежават младо куче и обичат лова на гълъбовите птици, да се откажат от него. Все пак може да заведете ловния си помощник на такъв лов - но обезателно изберете това място, от което кучето може да вижда падащите след сполучливия ви изстрел птици. Помнете: стреляйте едва тогава, когато то ви е донесло дивеча, не докато го търси! За тези от вас, които не биха рискували, една отлична алтернатива е лов на бекасини!
Това е изключително динамичен и труден, но много емоционален лов. За да имаме повече шансове за успешен лов на този дивеч, е необходимо да се отбележат накратко някои съществени моменти. Обикновената бекасина (нарича се още "кръшкач") обитава влажни ливади, канали с тинесто дъно, малки язовири и езера, плитки временни водоеми, в които има водолюбиви растения - тръстика, папур и др. Храни се привечер и рано сутрин чрез вертикално сондиране на почвата. Знаейки тези малки, но важни подробности можем да изградим стратегия за по-резултатен лов с нашия млад ловен помощник, която може да бъде разработена в два варианта.
- Първи вариант.
Отиваме край водоема, например малък язовир, в ранния следобед. Тъй като вече знаем "разписанието" на бекасините, ще ги търсим в тръстиката по края на язовира. Пускаме кучето и запазваме абсолютна тишина, ако е нужно, можем да го насочваме с жестове. Важно е да сме предпазливи, за да успеем да се приближим възможно най-близо до спотайващите се бекасини. Когато отстреляме първата, е удачно да я хвърлим един-два пъти, за да я апортира кучето. Така то ще се запознае и запомни миризмата й и след като я усети, отново ще я маркира. Това е крайната ни цел - твърда стойка на кучето пред спотайващата се в тръстиката бекасина. Важно е да знаете, че тези птици се "държат" много спокойно и доста време позволяват на кучето да стои пред тях, така че не бързайте. Шом то застане неподвижно, внимателно го доближете, като не забравяте: не го карайте то да вдигне дивеча!
- Втори вариант.
Отиваме на избраното място привечер. Тогава бекасините се хранят и са малко по-непредпазливи, което е в наша полза. В този случай от помощ ще ни бъде малък бинокъл, с помощта на който можем да огледаме брега и да видим точно къде се намират хранещите се птици. След това, използвайки терена за прикритие, се доближаваме до истрелно разстояние. Важно е да кажа, че в този случай ще ловуваме чрез издебване и отличното изпълнение на командите за послушание на вашето куче тук ще е от голяма полза. При започване на издебването подайте команда "В крак!" (ако не сте сигурни в послушанието на кучето, го вържете с повода). Щом стигнете до истрелно разстояние, тихо командвате "Седни!" или "На място!", прицелвате се и стреляте. Ако изстрелът е сполучлив, следва команда "Апорт!". Естествено, ако във водоема има повече бекасини, вследствие на изстрела те ще се вдигнат, но обикновено след като покръжат кратко време, отново кацат в него. Затова е добре възможно най-бързо кучето да открие бекасината (ако е нужно, го насочвайте) и след това да се прикриете добре. Често се случва кръжащите птици да прелетят близо до вас, позволявайки ефективен изстрел. Предпоставка за това са бързият апорт и доброто прикритие.