Wild duck hunting trips in Bulgaria - Hunting area Голямо градище 7848

Видът е повсеместно разпространен в Европа без най-северните райони на Скандинавския полуостров, в Русия и част от Азия. Гнезди от Пиринейския полуостров и Великобритания на изток до Алтай. На юг се среща до Апенинския, Балканския и Арабския полуостров. Цветът на оперението при яребицата варира твърде много, дори при индивидите от един и същ подвид. Като географска закономерност се отбелязва, че от запад на изток цветът се променя от червеникав на сив и че кестеняво-червеникавите петна и ивици върху горната страна на тялото изчезват.

Има слабо изразен полов диморфизъм. На дължина яребицата достига 31-34 сm, масата на мъжките е 350-460 gr, а на женските - 320-440 gr.

Женските яребици са с по-светло-кафяво оперение.

Оперението е сравнително еднообразно. Отгоре тялото е сиво-кафяво, с тънки напречни шарки, а отдолу - сиво. Бузите, гърлото и подбрадието са ръждиви. Над окото, особено напролет, имат червена брадавчеста „вежда”. Гърдите са сиво-синкави с напречни ивици. По страните на тялото (слабините) има широки кафяво-червени препаски. Външните опашни пера са ръждиво-кафяви, а вътрешните - по светли, с тъмни напречни препаски. Клюнът е зеленикаво-сив. Краката са къси, масивни, без рогов шип. Стъпалото и пръстите са сиви, синьо-зеленикави или жълто-сиви.

Мъжките имат на гърдите си тъмнокафяво подковоподобно петно, отделено с тясна бяла ивица. Перата по средните надкрилия са само с една светла надлъжна ивица, което е важен отличителен белег.

При женските липсва петно на гърдите или то е неясно изразено, главно при по-старите птици, по-светло, с овална форма. Отличават се лесно от мъжките по щрихите на перата на средните надкрилия. При женските всяко перо освен една надлъжна има и три напречни охрести препаски, които са сигурен белег за разпознаването на двата пола.

Още през първата година младите яребици имат оперението на възрастните, но до последното линеене през есента първото махово перо при тях е с остър връх, а при старите е по-тъпо.

В България се среща повсеместно от морското равнище до високопланинските пасища.

Яребици са наблюдавани по билото на Стара планина и по високопланинските поляни на други наши планини, но най-многобройна е популацията й в равнинните и полупланинските райони. Предпочита обработваемите площи, разкъсани от многобройни по-малки или по-големи групи от дървесно-храстова растителност, която им служи за убежище. Обитава също така лозя, пустеещи площи и малки горички. Яребиците избягват обширните блокове, заети от монокултури. Не се срещат във вътрешността на горите. През лятото се крият много добре в земеделските култури и в друга растителност. През зимата живеят на ята в откритите площи, но винаги в съседство с подходящо убежище. Всяко ято се състои от едно или няколко люпила и наброява от няколко до 30-40 яребици. Най-често се срещат около незамръзнали води и т.нар. „топлици”, където винаги има зелена трева. Придържат се и около пътища, където има бурени, в открити зелени площи от зимници, люцерна и др.

През деня птиците почиват, а късно следобед и сутрин търсят храна. Целият си живот те прекарват на земята.

Съставът на храната зависи от възрастта и от сезона: растителната се състои от плевелни и житни семена, зелени части на растения, коренчета и др., а животинската - от листни въшки, телени червеи, ларви на майския бръмбар, мравешки какавиди, листоядни бръмбари, колорадски бръмбар, цвеклови хоботници и др. Голямата полза от яребицата проличава от изследванията в България, които показват, че близо 50 % от животинската й храна се състои от вредни насекоми; освен това тя унищожава семената на 83 плевелни вида.

Яребицата е моногамна птица. В края на зимата (февруари или март, в зависимост от характера на времето) ятата се разпадат и птиците образуват двойки. При повече яребици двойките се образуват между индивиди от отделни люпила, но при липса на такава възможност това става вътре в самото ято. По това време птиците в ятата стават много неспокойни и започват да се отделят две по две. Първите дни двойките остават близо до ятото, но постепенно се отдалечават и си избират гнездови участък, в който протича сватбуването. Ако времето се влоши, яребиците могат да се съберат отново на ята.

Женската снася от 12 до 20-22 зеленикаво-кафяви яйца с крушовидна форма и със средна големина 35:27 mm. Проучванията показват, че броят на снесените яйца е от 12 до 26, но ако яребицата е загубила гнездото си и гнезди повторно, броят им е от 8 до 14. Мътенето продължава 23-25 дни. Малките са типични гнездобегълци и веднага след подсушаването започват да следват майката, но не растат бързо. Излюпват се с маса около 8-9 gr; на един месец достигат 100-120 gr; на 6 седмици започват да подхвръкват, но след 3 месеца все още не са достигнали размера на родителите си.

При яребиците мъти само женската. Тя лежи много упорито върху яйцата и напуска гнездото си само привечер, за да се нахрани. По това време мъжкият е около гнездото и когато женската стане да се храни, те се събират за кратко време. Ако обаче в гнездовият участък има женски яребици, които не са образували двойки, той може да образува ново семейство и да изостави първата си партньорка.

За малките се грижат двамата родители. Когато излизат за храна, единият от тях води малките, а другият върви последен. При опасност мъжкият издава характерни звуци и преструвайки се на ранен, отвлича нападателя настрани, а след това отново се връща при ятото. Родителското чувство при яребиците е много добре развито. Не са изключение случаи, когато към някое люпило се присъединява яребица, която не е мътила или е загубила люпилото си и помага на родителите да отгледат поколението.

Неприятели на яребицата са лисицата, дивата котка, невестулката, черният пор, язовецът, таралежът, енотовидното куче, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици, свраката, сивата врана и др. Тя понася много големи загуби при тежките продължителни зими и от механизацията в селското стопанство. Освен това страда и от много болести.

Яребицата е сред основните видове дребен дивеч у нас. Нейните пролетни запаси обикновено се оценяват на около 600 хил. птици. Тя е важен ловен обект. Има много вкусно месо и ловът и е интересен. Много е полезна за селското стопанство, унищожавайки плевелните семена и вредните насекоми.