Waterfowl hunting trips in Bulgaria - Hunting area Райнушковци 5363
Goose hunting in Bulgaria - Hunting area Райнушковци 5363
- Wildfowling - Goose hunting in Bulgaria
Wild duck hunting in Bulgaria - Hunting area Райнушковци 5363
- Wildfowling - Wild duck hunting in Bulgaria
Find our discounted waterfowl hunting trips in Bulgaria
- Waterfowl hunting trips in Bulgaria directly from outfitters
» Bulgaria Hunting Trips » Waterfowl hunting in Bulgaria » Hunting area Райнушковци 5363
- Hunting trips directly from outfitters:
Waterfowl hunting trips in Bulgaria
Hunting area Райнушковци 5363
Book Your Waterfowl Hunts in Bulgaria
Waterfowl hunting trips in Bulgaria
Waterfowl hunting in Bulgaria
- ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria
- Райнушковци 5363
Waterfowl hunting in Bulgaria
Wild ducks hunting trips in Bulgaria
Wild duck hunting is one of the coldest and most exciting types of wing shooting in Bulgaria. There are three types of duck hunting. The first kind is at flight, early in the morning and at dusk. The second kind is with fake lures at the resting spots (reservoirs, dams, rivers and runoff water). The third kind is walked up hunting along river banks, canals and streams.
When hunting in the early hours of the morning, the hunters have to be at the hunting spots before dawn. The birds move from ther feeding spots towards the resting spots. Those are normally large dams and high-water rivers. Wearing warm clothes is recommended, but using camouflage coverings is a must, due to the fact that these birds have a sharp eyesight and a very acute sense of hearing. It is a good idea for hunters to use auditory decoys, so as to direct the birds towards themselves. You may use retriever dogs (Golden Retrievers, Labradors, Drahthaarts, Kurzhaarts and Setters). The dogs need to be very disciplined, compliant and to obey the command Stay in place!. Dogs with experience trace the shot birds by themselves and swiftly retrieve them for their guide.
During the hunts at dusk, it is advisable to lie in wait for the ducks at their feeding spots.
Those are: surface runoff areas (overland flow), harvested fields (rice fields), shallow streams, flooded corn fields (grooves filled with water). It is mandatory to use auditory decoys, so as to direct the birds towards the desired places. It is advisable to use retriever dogs, due to the fact that the hunt takes place in the darker hours of the day. For this kind of wing shooting in Bulgaria, using Drahthaars and Kurzhaars brings greater success. They are able to find the shot birds visually as well as by smell, while Labradors and Golden Retrievers tend to track the bird visually and are more suited for hunting at wide open water areas (reflective water surfaces).
Walked up hunting is the second method of hunting ducks. That is an emotion-filled outing involving long hikes, which is why the hunter must be in excellent health. This kind of hunt is most sucessful when the bigger dams in the area freeze over. Smaller canals and rivers do not allow the water to freeze even at temperatures below - 15 degrees. Birds are aware of that and they find favourable conditions to rest and eat. It is recommended to start this type of hunt at 6 am, and it can last until as late as 5 pm. It may then be combined with an evening hunt at dusk. Combined, the two types of hunt can bring wonderful results. During walked up hunts, it is good to use a guide who knows the places where the birds rest during the day. Once you near the resting spots, you need to move quietly and stay low. You need to use the surrounding vegetation as a cover while you approach the birds and use the element of surprise. It’s possible to lift between 20 and 50 birds into the air at one of these spots. When moving along a riverbank or canal, you need a disciplined dog that walks no more than 15 - 20 steps ahead of you. Once you near the resting spots, the dog must obey the command Heel! or Behind me! so as not to lift the resting game birds. In Bulgaria, the most widely established dog breeds are Drahthaar and Kurzhaar. Once the birds have been shot, the dogs must retrieve the birds from water as well as dry land under the command Retrieve!. The dog must be able to maneuvre through obstacles (water obstacles, fallen trees, ponds, etc.) - in other words, it needs to be hardy while retrieving.
The third kind of hunting is by lying in wait for the birds at their resting spots. Those are: large reservoirs (dams), surface runoffs. It is mandatory to use lures (decoys). It is advisable to put between 40 and 100 duck decoys into the water. It is good to have two or three pairs of spinning wing decoys (mojos). You may use mobile duck decoys with electric motors, so as to create the illusion that the birds are moving. The hunters need to have made a temporary hiding place at the river bank. It must blend in with the terrain so as not to arouse suspicion in the birds. A boat camouflaged with reed vegetation can be used for the same purpose. Hunting by boat allows the hunters to choose the hunting spots for themselves. When using decoys in such cases, they need to be mobile, with built-in chords and weights (so that they can be thrown directly from the boat).
Mallard Identification
Male has green head with olive green bill. Wings of both sexes have purplish / blue speculum and white underside. Concentrations of mallards are typically found near agricultural grain fields that are situated near wetlands or river courses. This species nest throughout country and especially in The Danube plain. Mallards typically return to feeding areas so scout your hunting area to locate where the birds are feeding. A mallard call can be quite successful in luring this bird to decoy spreads.
Geese hunting trips in Bulgaria
Goose hunting involves early mornings and very cold treks. This type of wing shooting in Bulgaria is effective while the birds are in flight in the morning and late afternoon.
In the morning the geese are stalked by the places they have rested at (big lakes and rivers). Places that offer a vantage point are chosen, allowing the hunters pick the birds off before they manage to climb beyond the hunters’ range. The best distance for shooting geese is about 30 to 40 m. This is a very resilient bird and that is why bigger pellets must be used (№ 1, № 0, № 2/0 and № 4/0).
In the late afternoon the geese can be stalked by the places they rest at overnight (big lakes and rivers), usually by the edge of the water. The use of goose calls is recommended in order to lure the birds in the desired direction. At dusk the shooting distance can range from 15 to 30 m.
The second way to hunt geese is at their feeding spots.These are fields with wheat crops still in the early stages of their growth, the main food source for the geese. After the field is chosen a hideout that blends in with its surroundings is constructed. The hideout can be set up some time before the hunt allowing the birds some time to get accustomed to its presence.
Decoys with and without spinning wings can be used as well as 3 artificial magpies and 50 to 100 static birds, mimicking a flock of feeding and resting geese. Other types of decoy birds can be used in order to create the illusion of a peaceful field. Shooting distance ranges between 15 to 30 m.
Hunters can use goose calls to direct the flocks to the desired spots and because the birds drop down from great heights the hunters must have patience and wait for them to come within range. Shooting is under the command of the guide (Now! etc.). These are powerful birds with good plumage. If shot at prematurely there is a chance to miss or wound the goose.
A retriever dog can be used. It must be well-disciplined and obey the command Stay! and must be kept inside the hideout. Geese hunts can last the entire day and the hunt itself is static and in cold weather.That is why heat insulating clothes, warm winter boots and neoprene socks are a must for this type of wing shooting in Bulgaria.
When to hunt Goose Geese?
Goose hunting season in the Bulgaria starts in Oktombre. It gains tempo when the geese begin their migration from Russia to warmer places.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Фазани
1. Kолхидски фазан
Ловни птици - пернати - дребен дивеч
Срокове на ловуване
Фазан - Phasianus colchicus colchicus L.
Ловни фазани - от 1 октомври до 31 януари
Фермерно произведени - от 1 октомври до 28 февруари
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на фазан
Екипът на BG Hunters Ви препоръчва следните патрони:
Препоръчителни патрони - 32g/ 34g за 16 кал. / 12 кал.
№ на сачмите - 2/0, 4/0, 5/0
Разстояние - 35-40 метра
Разпространение на фазана
Колхидският фазан е бил разпространен в Югоизточна Европа (Тракийската низина), на изток от Черно море в Задкавказието (областта Колхида в Грузия), Североизточен Азербайджан, Южна Армения и Северозападен Иран. В нашата страна колхидският фазан в миналото е бил широко разпространен в Югоизточна България - от средното течение на р. Марица до Черноморското крайбрежие. Основните му находища са били по поречието на Тунджа и по средното течение на Марица. Чистият подвид се е срещал у нас до началото на XX в., когато е започнало изкуственото развъждане и разселване в неговите местообитания на пръстенчатия фазан. До началото на 60-те години бе запазено само едно естествено негово находище - гората "Долна Топчия" край Елхово. Днес това находище вече не съществува. Единственото естествено находище на колхидския фазан на Балканския полуостров в настоящия момент е гората Коджа Орман до устието на р. Места в Западна Тракия. Включен е в Червената книга на България като застрашен от изчезване вид, макар че в глобален аспект той не е застрашен. В близкото минало у нас имаше широкомащабни програми за възстановяване в предишните му местообитания. Във фазанариите се правеше изкуствен подбор за подобряване чистотата на развъжданите колхидски фазани и в цяла Югоизточна България се разселваше само този подвид.
Описание на фазана
Този подвид, има силно изразен полов диморфизъм, характерен за род фазани.
Мъжкият има тъмнозелена шия с виолетов блясък, без бял пръстен или бели перца. На главата си има добре изразени кичурчета от перца - уши. Около очите има гола кожа с червен цвят. Гушата и предната част на гърдите му са покрити с медночервени пера, с черен кант по края. Надкрилията са кафяви, а кръстът и надопашието - бакърено-червени, с пурпурен блясък. Когато надопашието на нашите фазани се наблюдава под определен ъгъл, върху него се наблюдава зеленикав оттенък. Дългата мечовидна опашка на колхидския фазан е охрено-кафява, с медночервени краища. На средните кормилни пера има черни напречни препаски, които в основата на перото са много тесни, а към върха са широки. На краката си фазанът има шипове - шпори, които при младите са къси, тъпи и меки, при двегодишните са по-дълги и остри, а при по-възрастните петли достигат на дължина около 2 cm и са много остри.
Женските са светлокафяви, с много кафяво-черни петна отгоре, по гушата и по предната част на гърдите.
Мъжките достигат на дължина до 1 m, но опашката заема около половината от тази дължина. Теглото им достига до 1300 gr. Женските тежат около 850 gr.
Местообитания на фазана
Колхидският фазан обитава гъсто обраслите места около теченията на реките и водоемите, заливните и лонгозните гори, тръстиките и краищата на горите, обрасли с гъста храстова растителност. Предпочита местата с по-влажни почви. През лятото и есента се заселва в покритите с по-висока растителност обработваеми площи.
През есента много примамливи за него са лозята и площите, засети с царевица. През деня той прекарва на земята, като се крие в гъстата растителност, а през нощта спи по дърветата. Предпочита да бяга и да се укрива по земята. Излита само при опасност. Полетът му е шумен. Отначало се издига нагоре и като набере височина, лети по права хоризонтална линия или пикира, но не отива надалече.
Храна на фазана
Храни се късно следобед и рано сутрин, през зимата - през целия ден. Храната е много разнообразна и зависи от сезона и наличието й в природата. През есента и зимата основната му храна се състои от семена на културни и диви растения, луковици, зелени части на растения и др. През пролетта и лятото тя се обогатява с ягодови плодове и насекоми. През есента фазаните се хранят главно със семената на селскостопанските култури. През зимата се увеличава чувствително участието на семената на плевелите и тревите, а през пролетта – отново семената на селскостопанските култури, зелената храна и насекомите. През лятото животинската храна е най-силно застъпена. Въпреки че нанася щети на селското стопанство, като изронва гроздето и накълвава някои плодове и зеленчуци, фазанът е несравнимо по-полезен, унищожавайки много вредни насекоми.
Биология на фазана
В диво състояние при малка гъстота колхидският фазан образува двойки, но е склонен и към полигамия. Мъжкият се задържа в гнездовия участък на женската, но след като тя започне да мъти, при възможност той привлича друга фазанка. Един петел може да оплоди от 3 до 10 кокошки. Сватбуването е през март-април. По това време оперението на мъжките е особено красиво. Сватбеният период продължава около 2 месеца и интензивността му зависи от характера на времето. Хладното и дъждовно време задържа сватбуването и може да стане причина за временното му преустановяване. Фазанката прави на земята много просто гнездо, което понякога не е добре скрито в растителността. Тя снася 8-12 яйца с масленозелен цвят и размери 43:35 mm. Има случаи, когато две или дори три женски снасят в едно гнездо. Женската мъти много упорито, но сутрин и вечер, напуска гнездото си за кратко време, за да се нахрани. Мътенето продължава 24-25 дни, като женската периодично преобръща яйцата, избутвайки крайните към средата на гнездото. По този начин яйцата се затоплят равномерно, а овлажняването идва от влагата в почвата и от намокрените гърди на фазанката от росата по време на храненето й. Ако загуби гнездото си в началото на мътенето, фазанката гнезди повторно. Процентът на излюпване в природата е висок - над 90, но до есента оцеляват не повече от 60 %.
Естествени неприятели на фазана
Лисицата, дивата котка, скитащите кучета и котки, енотовидното куче, бялката, черния пор, язовеца, таралежа, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици и др. Сивата врана и свраката лесно откриват гнездата и унищожават яйцата. Фазаните страдат и от много болести, някои от които вземат епизоотичен характер.
Ловностопанско значение на фазана
Фазанът е един от най-популярните обекти на лов. Благодарение на лесното изкуствено развъждане, фазаните придобиват все по-голямо значение за ловното стопанство. Имат много вкусно месо, което се цени изключително в кулинарията.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
2. Обикновен фазан
Ловни птици - пернати - дребен дивеч
(Phasianus colchicus L.)
Разпространение на фазана
Вид с изключително важно ловностопанско значение. В диво състояние обитава обширен район от Югоизточна България до Далечния Изток (Приамурието) и Япония. На север достига до 45° с.ш. при устието на р. Усури, а на юг се среща до Иран, Афганистан, Северна Бирма и о. Тайван. Този район включва равнини, предпланини и сухи континентални плата с малко валежи през зимата и снежна покривка до 10-20 cm. В тези обширни граници с голямо екологично разнообразие са се оформили много подвидове на обикновения фазан. В настоящия момент са известни 31 подвида, обособени на базата на географска изолация. В Азия има райони, които се смятат за все още недобре проучени в това отношение. Фазанът е аклиматизиран в много страни на почти всички континенти - Западна Европа, Северна Америка, както и на островите Тасмания и Нова Зеландия, където масово се развъжда по изкуствен път. Отделните подвидове са се кръстосвали и се е получил т.н. ловен фазан, който е хибридна форма между няколко подвида, с повече или по-малко изявени белези на един или друг от тях. За нашата страна значение имат няколко подвида.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
3. Пръстенчат фазан
Ловни птици - пернати - дребен дивеч
(Phasianus colchicus torquatus GRmel.)
Разпространение на фазана
Видът е разпространен естествено в Източен Китай до границата с Виетнам. За разлика от колхидския фазан предпочита по-открити местообитания. В Китай обитава оризовите плантации. У нас типичните му местообитания са дерета и окрайнини на малки гори сред обработваемите площи, обрасли с гъста храстова растителност, синори и долове сред нивите, поречия на реки, напоителни канали, обрасли с тръстика и високи треви.
Пръстенчатият фазан е внесен в Европа през 1742 г., а у нас - през 1895 г. Първите птици са внесени от Унгария в Кричим. Оттам е разселван в цялата страна, включително и в ареала на колхидския фазан. След 30-те години на XX в. е развъждан изкуствено и разселван само в Северна България. От 1963 г., когато у нас е внесен семиреченският фазан, вече не се разселва никъде в страната. В природата не се срещат чисти пръстенчати фазани, но техни белези носят почти всички произведени и разселени птици, най-вече в Южна България.
Описание на фазана
Мъжките птици приличат на мъжките на колхидския фазан, но са малко по едри. Главата, шията и гърлото са тъмни, с виолетово зелен метален блясък. На шията имат бял пръстен, не по-широк от 1 cm, обикновено прекъснат отпред. Ушичките им са къси, до 1 cm. Окраищата на перата по горната част на гърдите са с тясна тъмна ивица, не по-широка от 1 mm. Надкрилията са сиво-кафяви, надопашието-кафяво, а слабините - по-светли. Опашката е кафява, с ясно изразени тъмни напречни препаски. Оперението на женските фазани е по-светло с тъмни препаски. Младите птици се отличават трудно от женските на колхидския фазан. Обикновено са по-едри и с по-светло оперение.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
4. Монголски фазан
Ловни птици - пернати - дребен дивеч
(Phasianus colchicus torquatus GRmel.)
Разпространение на фазана
Видът е разпространен естествено в Източен Китай до границата с Виетнам. За разлика от колхидския фазан предпочита по-открити местообитания. В Китай обитава оризовите плантации. У нас типичните му местообитания са дерета и окрайнини на малки гори сред обработваемите площи, обрасли с гъста храстова растителност, синори и долове сред нивите, поречия на реки, напоителни канали, обрасли с тръстика и високи треви.
Пръстенчатият фазан е внесен в Европа през 1742 г., а у нас - през 1895 г. Първите птици са внесени от Унгария в Кричим. Оттам е разселван в цялата страна, включително и в ареала на колхидския фазан. След 30-те години на XX в. е развъждан изкуствено и разселван само в Северна България. От 1963 г., когато у нас е внесен семиреченският фазан, вече не се разселва никъде в страната. В природата не се срещат чисти пръстенчати фазани, но техни белези носят почти всички произведени и разселени птици, най-вече в Южна България.
Описание на фазана
Мъжките птици приличат на мъжките на колхидския фазан, но са малко по едри. Главата, шията и гърлото са тъмни, с виолетово зелен метален блясък. На шията имат бял пръстен, не по-широк от 1 cm, обикновено прекъснат отпред. Ушичките им са къси, до 1 cm. Окраищата на перата по горната част на гърдите са с тясна тъмна ивица, не по-широка от 1 mm. Надкрилията са сиво-кафяви, надопашието-кафяво, а слабините - по-светли. Опашката е кафява, с ясно изразени тъмни напречни препаски. Оперението на женските фазани е по-светло с тъмни препаски. Младите птици се отличават трудно от женските на колхидския фазан. Обикновено са по-едри и с по-светло оперение.
- BG Hunters
5. Корейски фазан
Ловни птици - пернати - дребен дивеч
(Phasianus colchicus powi Buturlin)
Разпространение на фазана
Корейският фазан е разпространен естествено в Китай (Южна Манджурия) и Корея. Предпочита гъстите местообитания.
В България е внесен през 1975 г. от Северна Корея и днес се развъжда ограничено във фазанарията край с Хотанца (Русенско). Засега този подвид не се среща другаде в Европа. У нас е разселван само на няколко места - във фазановите стопанства "Сеслав" край Кубрат и "Огняново" край Елин Пелин. Показва задоволителни адаптивни качества.
Описание на фазана
Един от едрите подвидове колхидски фазани. Мъжките птици приличат на мъжките на семиреченския фазан, но са малко по-дребни. Главата, шията и гърлото са тъмни, с виолетово-зелен метален блясък. На шията имат широк бял пръстен, над 1 cm, понякога прекъснат отпред. На главата са с много дълги ушички с бели ивици отгоре. Окраищата на перата по горната част на гърдите са без тъмен кант. Надкрилията са сивкаво-сиви, надопашието синкаво, със зеленикав оттенък, а слабините и предният гръб сламено-жълти. Опашката е кафява с ясно изразени, контурни, тъмни напречни препаски. Женските птици приличат на женските на семиреченския фазан, но са по-дребни.