Wolf hunting trips in Bulgaria - Hunting area Братя Даскалови център 6250

Wolf shooting in Bulgaria - Hunting area Братя Даскалови център 6250

Wolf hunting in Bulgaria - Hunting area Братя Даскалови център 6250

Wolf shooting in Europe - Hunting area Братя Даскалови център 6250

Wolf hunting in Europe - Hunting area Братя Даскалови център 6250

Wolf hunting in Bulgaria

Bulgaria Hunting Trips - Discounted wolf hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Братя Даскалови център 6250

» Bulgaria Hunting Trips » Wolf hunting in Bulgaria » Hunting area Братя Даскалови център 6250

Hunting trips directly from outfitters:

Wolf hunting trips in Bulgaria

Hunting area Братя Даскалови център 6250

We hunt some of the best areas for Wolf in Bulgaria!

Who is offering this hunt?

Contact directly with:

Ted Tomoff » Hunter & Host

Wolf hunting period & methods

Wolf hunting in Bulgaria season:

: all year

Predators standart price list

Wolf

Enjoy individual wolf hunting in some of the best hunting districts in Bulgaria. The hunt organisation is high class, with skilfull, experienced guides who really know their game.

Scientific Name: Canis lupus

Habitat: The wolf can be found between sea level and 3,000 m (9,800 ft). Wolves live in forests, inland wetlands, shrublands, grasslands, pastures, deserts, and rocky peaks on mountains.
Habitat use by wolves depends on the abundance of prey, snow conditions, livestock densities, road densities, human presence and topography.

Description: Wolf is the most elusive animal for hunting in Bulgaria. Cautious, timid, and suspicious it is a real challenge to meet that animal. Bulgaria is among the few European countries that have stable wolf population and so far hunting wolves in Bulgaria is legal. Hunting season is all year round because it is considered that wolves are causing lots of damages for the farmers. We hunt wolves on bait and rarely have the chance to see some on a wild boar driven hunts. The hardest Bulgarian trophy to get but it worth’s it at the end!

Hunting method: Stalking and ambush hunting.

It takes a lot of work to outsmart such an intelligent predator as the wolf, and all hunting methods are used in various times and locations. A lot of combination hunts are opportunistic, where the hunter and guide just keep their eyes open and if they see a wolf they try and get it. Calling, both by imitating prey animals and doing the wolf howl to make the resident pack think someone intruded into their territory, works well, and so does biting. Last but not the least, driven hunts, with or without dogs, or limiting the animals’ movements with a line of flags on a rope, is highly successful in Bulgaria. Often guides practice a combination of methods, e.g., attracting wolves to the area by bait, locating them by calling, and then put the hunter on a high seat or arrange a drive.

Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.

When to hunt Wolf?

The main trophy of wolf hunting being the skin, guided hunts are usually scheduled to periods when the wolf fur is in prime condition, which would naturally be in winter. In the late winter months wolves may be especially vulnerable to hunters due to lack of food, but high snow in typical wolf habitat limits the hunters’ mobility. November and December typically offer the best compromise.

Accompanying hunt: Wolf can be combined with hunting for other predators.

Hunting services: Standart price list

Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Братя Даскалови център 6250

Wolf hunting trips in Bulgaria

Wolf hunts in Bulgaria

Wolf hunting in Bulgaria
Братя Даскалови център 6250

Wolf hunting trips in Bulgaria

Canis Lupus L.

Distribution

In the near past this species was widely distributed throughout the world. Wolves are every-biont” species living in different environmental conditions - forests, tundra, taiga, plains and mountains. The over-intensive hunting together with the change in their natural habitat in the Northern hemisphere have considerably limited their living area and today they are assigned to the category of endangered species.

General information

Systematically the wolf belongs to the family Canis. It has golden-yellow eyes and longer legs, bigger paws, more pronounced and highly developed jaw, longer snout and larger brain compared to the dog. Wolf paws are turned inwards towards its belly, almost touching it. This allows them to run at a speed of 70 km/h. Their fur does not have particular colouring, except for a scar around the eyes. The fur’s color is gray to gray-brown but can be white, red and brown and black (photo of eng. M Mihailov). Wolves are about 66-80 cm high measured at the shoulder and weigh about 25-52 kg. The females are approximately 20% smaller than males.

Way of life and feeding

Wolves are social animals that live and hunt in packs organized in a strict hierarchical order, with clearly defined male and female leaders called alpha male and alpha female. Originally it was thought that the purpose of this social structure is hunting, but some modern authors consider that pack functions are related not only to hunting but also to the successful reproduction. Packs include 2 to 20 wolves, as the packs average in size consist of 6 or 7. Hierarchy in the pack is relatively strict, valid for all activities of the pack: from the order of eating, to that, which wolves are allowed to reproduct. New packs are formed when the male leaves its native wolf pack and obtains a territory. Wolves looking for other wolves with which to form a pack, may travel very long distances, until they find a suitable territory. Single individuals avoid the territories of other wolves, because intruders are either chased away or most often killed.

Howling

Wolves are known for their distinctive howl, which is used to call members of the pack at a particular place or to communicate with each other. Observations of packs suggest that howling takes place often at sunset during the summer before the adults go hunting. This is repeated on their return at sunrise. At the end of the summer the cubs are already grown up and howl at the slightest stimulus. Wolves often howl, when defending something.

Death rate

In the wild wolves live 6-9 years and in the zoos - up to 16 years. Record life expectancy of a wolf is about 20 years. The death rate is high among the cubs and few of them survive until the first winter. The main factors for the death rate in wolves are humans, car accidents and injuries during hunting. All diseases affecting domestic dogs, affect wolves. They adapt easily to changes in the number of prey, so mass starvation is unusual for them. This species retains its population provided that the alpha pair is not killed.

Reproduction

According to the law of nature, usually only the alpha couple in the pack breeds. Mating occurs once a year, between February and May. An interesting fact from the social organization of wolves is that they are usually monogamous – the members of the alpha pair mates only with each other. Sometimes one of the alpha males mates with a subordinate female. This occurs in large packs when there is abundant prey. Pregnancy lasts for 60 to 63 days and the cubs are born blind and completely dependent on their mother; their number is 1-14; 6 or 7 on the average. They remain in the lair until the 8-10th week. The mother is alone with the cubs in the first three weeks, but then all members of the pack help in raisin. The cubs eat food, vomited by older wolves until their 45th day. Then they eat meat, brought by members of the pack. Females reach sexual maturity at 2 years of age, and males – at 3 years. Most of the wolves leave their home pack at the age of 1-3 years.

Economic significance

The wolf is a harmful predator, so that its number must be adjusted. Wolf hunting is extremely interesting and difficult. The hunting is performed with battues, stalking and ambush. The trophy is the head and the skin.

BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

Пъдпъдък

(Coturnix coturnix L.)

Срокове на ловуване

Ловът на пъдпъдъци е разрешен

от втората събота на август до 30 ноември

Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на пъдпъдък

Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:

Препоръчителни патрони - 24g. за 16 кал. / 32g за 12 кал.
№ на сачмите - 12, 11, 10
Разстояние - 15-25 метра

Разпространение на пъдпъдъка

Птицата гнезди в цяла Европа и в част от Азия, на север достига до Скандинавския полуостров - 65о c.ш.

Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се у нас кокошеподобни птици. Зимува в Африка, Южна Азия и в малки количества в най-южните части на Европа. У нас е разпространен повсеместно в обработваемите площи.

От екологична гледна точка пъдпъдъкът се отнася към евробионтите, т.е. вид не взискателен към местообитанията и обитава разнообразни ландшафти, но е птица на културния ландшафт. Среща се в площите, заети със зърнени и други култури - люцерна, картофи, лен и др., в ливадите, рядко в буренясалите сечища и на други места, където има изобилие от плевелни семена. При подходящи условия се изкачва до 2000 m н.в. През деня почива скрит в тревата, а привечер и сутрин излиза да се храни.

Описание на пъдпъдъка

Пъдпъдъкът е най-малкият представител на кокошевите птици. Има слабо изразен полов диморфизъм. Дължината му е 18-20 cm, а масата - 100-150 gr. Женските птици не се отличават от мъжките по размери.

Оперението на мъжките отгоре е кафяво с множество охрени щрихи и тъмни петна. Над очите и по средата на темето преминават три жълтеникави ивици, които стигат до тила. Опашката е къса. Тялото отдолу е жълтеникаво на цвят. Гърдите са по-тъмни, едноцветни. На подбрадието и гърлото имат охрено-червено или тъмнокафяво триъгълно петно, ограничено откъм гърдите с тясна светла ивичка.

Гърлото на женските, за разлика от гърлото на мъжките, е светло, белезникаво на цвят. Гърдите са с тъмнокафяви петънца и точици. При двата пола се срещат индивиди с по-тъмна окраска.

Младите птици приличат на женските, но са по-светли.

Пъдпъдъкът може да бъде сгрешен в полет с ливадния дърдавец (Crex crex L.), който е световно застрашен вид, включен в Червената книга и защитен у нас.

Различават се по следните полеви белези:

Пъдпъдъкът се характеризира с масивно и късо тяло. Краката му са къси и не се подават зад опашката. Излита с характерен звук. Лети бързо и стремително, с много чести махания. Полетът е праволинеен.
Ливадният дърдавец има удължено тяло и дълги крака, които в полет винаги се подават зад опашката. Излита почти безшумно. Лети по-бавно, с по-редки махания. Полетът не е праволинеен.

Храна на пъдпъдъка

Основната храна на пъдпъдъка са плевелните семена. Освен това яде зелени треви и насекоми. Той е много полезен за селското стопанство.

Биология на пъдпъдъка

В нашата страна пъдпъдъкът идва през април-май, а отлита на големи ята в края на август. Пъдпъдъците от най-северните райони започват прелета поединично, а от по-южните се струпват на големи ята, понякога наброяващи хиляди птици, след което отлитат на юг. Най-голямо струпване се наблюдава в района на Крим. Преди отлитането, гнездилите в нашата страна пъдпъдъци, започват да се събират на ята в определени, сравнително постоянни райони. По-късно у нас пристигат гнездилите на север птици, или т.нар. пасажни пъдпъдъци.

През пролетта мъжките и женските долитат заедно, но през есента е установена известна диференциация в това отношение: в първите прелетни ята мъжките са около 90 %; в следващите женските се увеличават и на края те са повече от мъжките, но в ятата започват да се появяват и младите израснали и угоени птици от двата пола. В края на масовия прелет отлитат и по-неподготвените млади птици (тези, които са с по-малка маса). Късно излюпените пъдпъдъци остават у нас до късна есен.

По време на прелетите пъдпъдъкът използва благоприятните въздушни течения, а големите водни прегради прелита покрай крайбрежията или на най-тесните места. При благоприятно време пъдпъдъците от Крим прелитат Черно море. Не са редки случаите, при които множество уморени птици кацат по корабите по време на бури.

Пъдпъдъкът е моногамна птица. След идването си мъжките започват своята характерна песен, която нашият народ е използувал в наименованието на птицата. Оплодените женските правят на земята гнездо и снасят 8-18 крушовидни яйца, които са относително едри (29:33 mm), с кафяво-жълтеникав основен цвят, напръскани с многобройни кафяви петна.

Мътенето продължава около 20 дни. След излюпването на последното яйце майката отвежда малките на страна от гнездото, което вече става опасно, защото лесно може да бъде открито. Малките се хранят интензивно и растат много бързо. Те се излюпват с маса 5-5,5 gr. На 15-16 дни те са вече около 40 gr, а на 50 дни -100-120 gr. През есента отлитат на юг заедно с майката.

Поради унищожаването на гнездата и на яйцата по време на прибиране на селските култури, твърде често пъдпъдъците гнездят повторно и ако успеят да излюпят, малките израстват късно и трудно се подготвят за полет на юг.

Естествени неприятели на пъдпъдъка

Неприятели на пъдпъдъка са порът, невестулката, сивата врана и свраката, дневните грабливи птици и др. По време на прелет заедно с пасажите се придвижват цели групи от сокола орко и малкия ястреб.

Ловностопанско значение на пъдпъдъка

Малките размери, внезапното излитане и бързият лъкатушен летеж, правят лова на пъдпъдъка едно от най-динамичните, най-интересни и най-приятни преживявания на ловеца. При вдигане той не отлита много далеч. Опитите за повторно вдигане обаче, почти винаги са по-трудни. Непрекъснатото намаляване на този вид намали и ловностопанското му значение. В много страни на Европа пъдпъдъкът вече не е обект на лов. През последните години в нашата страна също се наблюдава твърде осезателно намаляване на неговите запасите. Въпреки това все още е ресурсен вид със значителни запаси. Годишният отстрел в нашата страна в отделни години надхвърля 350 хил. птици.

Ловен сезон на пъдпъдъка

Съгласно биологията на птицата, тя е разрешена за лов у нас от 1 октомври до 31 януари. Месото й е много вкусно. Забранен е ловът в 700-метровата ивица около езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна" и Бургаските езера. Като обект на лов тя е интересна със своя бърз летеж, но в световен мащаб е застрашена от разрушаването на местообитанията, безпокойството през гнездовия период и по време на миграциите и зимуването, както и интензивната ловна преса в някои страни, най-често около водоемите, където птиците нощуват.

Лов на пъдпъдък

Ареалът му обхваща почти целия "Стар свят". И като обект на лов още от стари времена, пъдпъдъкът се ползва със заслужена слава. До неотдавна той е бил едва ли не навсякъде из селските местности. Навсякъде можеше да се чуе: "пит-пи-лит" или "пъд-пъдък" (където има поле и ливади).

От известните ни 6 подвида, които се отличават незначително по окраски и размер, нас ни интересува най-многочисленият подвид - обикновеният пъдпъдък, който гнезди в Европа, Северна Африка и Южна Азия. Той се явявал основният вид пернат дивеч, заради който ловците отглеждали кучета птичари. Но през втората половина от миналото столетие нещата са се променили. Все още има много мними защитници на природата, които твърдят, че рязко намалялата численост на пъдпъдъка е резултат на безгрижното му изтребление от ловците. Но определено нещата не стоят така. Не един изследователски институт и десетки учени (не просто единични "наблюдатели" на природата) са доказали, че масовото изчезване на пъдпъдъка се дължи на интензификацията на селското стопанство. Масовото използване на химия, мощна техника и непукизмът на земеделските производители са причините ние да нямаме вече този лов, който са имали нашите дядовци! Ето някои числа, публикувани в научната преса: през 1959 г. един ловец е убивал средно 300 птици за ловен сезон, а през 1960 трофеите му са 100-200 бр. През 1961-62 вече са 100-150 бр., през 1962 - 50-80 бр., през 1963 - 20-40 бр., 1964 - 10-20 бр., а оттогава насам статистиката е сведена до срамното количество 2-20 бр. средно за ловец, за един ловен сезон и при разрешена норма за острел 165 броя! Установено е, че ловците прибират по-малко от една десета от това, което загива от химизацията и механизацията в селското стопанство. Паленето на стърнищата е последната гавра, с която земеделците се доказват над любимия ни дивеч. Може би сте виждали как ято щъркели, десетина котки и бездомни кучета стоят на "варда" на края на горящото стърнище, и пируват с опърлените малки пъдпъдъчета и мишлета.

Обикновен пъдпъдък. Биология.

Видима дължина на тялото - около 200 мм, а на крилете 97-112 мм. Теглото на един пъдпъдък е средно 90 г, а на добре охранен есенен мъжкар (петле) може да достигне 110-120 г. Рекордьорите, хранещи се на "шведска маса", стигат до 140-150 г. Темето му е тъмно, с леки светли ивици по средата и отстрани на главата. Над очите има бели вежди, които продължават към гривата. Гушката е леко ръждива, а коремчето - сиво-бяло. Тялото по принцип е по-светло от главата - жълто-кафяво с безпорядъчно пръснати светли петна (охра). Женската се различава от мъжкия по по-светлата глава и особено по светлата гушка. Самецът има тъмно петно (от кафяво до черно) под гърлото и кафяви пръски на гърдите. Населява котловини, полета и ливади - посевите със земеделски култури. Избягва блатисти места. Много е подвижен и плашлив. Живее само на земята, добре бяга и умело се крие. Излита бързо и неочаквано. Както повечето кокошеви, често маха с криле и само преди кацане планира. Скоростта на полета е средно 11 м/с, но достига до 15-16 м/с и спада до 8-9 м/с през есента. При излитане първо набира височина и чак тогава преминава в хоризонтален полет. Излитането е съпроводено често с издаване на характерен звук (подсвирване) - "цфийг". Снася до 20 яйца, мъти до 18 дни. През един сезон може да има няколко поколения. Ако се унищожи първото люпило, задължително има второ. У нас прелита към края на март-април, а отлита на юг, след като температурата спадне до 15 градуса, т.е. прелетът започва септември и завършва октомври.

Колективен лов без и с кучета

Ловуването на пъдпъдък индивидуално и без куче рядко е успешно, може да не се вдигне нито една птица. При колективния лов ловците се събират, оформят редици и "прочесват" люцерна, суданка, просо, метла, слънчоглед, царевица, ливади, картофи, лук, цвекло, домати - въобще местата, които обича пъдпъдъкът, но край тях задължително трябва да има вода.

Много ловци не признават лов без ловно куче. Английските птичари са непобедими в този вид лов. Добре работят по пъдпъдък и немските "универсали". Другите европейски птичари им отстъпват съвсем малко.

Охраненият пъдпъдък издържа добре на стойката на кучето. Когато излети, винаги лети ниско и по права линия. Затова и стрелбата по него се счита за лесна. За първи изстрел, когато кучето е "на стойка", можете да използвате полузаряди или силен дисперсант, снареден с по-дребни сачми - 11-10. Особено лесна е стрелбата по птица, която отлита от Вас. Просто се целите в нея. Но е доста трудно да уцелиш пъдпъдък, който лети косо или напречно на линията на стрелците. И ако някой си мисли, че е лесно, той дълбоко се заблуждава!

С куче може да се ловува и през целия ден, стига температурата на въздуха да не е над 30 градуса. При 25-28 градуса кучето (зависи и от породата) улавя до 50 процента от миризмата, която оставя дивечът; към 30 градуса изключва обонянието си въобще, а при 32-33 градуса отказва да работи, като това може да бъде и завинаги! За английските птичари това понятие е малко по-разтегливо, но на тях пък им влияе самият ландшафт и се отказват от раз! Най-добрият начин да откажете кучето си от лов е да го водите в жегата, в суха трева и плътен посев слънчоглед, където е задушно! Няма нищо по-красиво, по-приятно и по-скучно от индивидуалния лов с хубаво куче! И няма нищо по-безполезно и по-изморително от индивидуалния лов без куче! И няма по-голямо шоу от колективния лов на пъдпъдък със и без кучета! За лова с мрежи, капани и примамващи звуци няма да говорим. Всички те се считат за бракониерство!