Wolf hunting trips in Bulgaria - Hunting area Габровница 3453
Wolf shooting in Bulgaria - Hunting area Габровница 3453
Wolf hunting in Bulgaria - Hunting area Габровница 3453
Wolf shooting in Europe - Hunting area Габровница 3453
Wolf hunting in Europe - Hunting area Габровница 3453
Wolf hunting in Bulgaria
Bulgaria Hunting Trips - Discounted wolf hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Габровница 3453
» Bulgaria Hunting Trips » Wolf hunting in Bulgaria » Hunting area Габровница 3453
- Hunting trips directly from outfitters:
Wolf hunting trips in Bulgaria
Hunting area Габровница 3453
We hunt some of the best areas for Wolf in Bulgaria!
Wolf hunting period & methods
Wolf hunting in Bulgaria season:
- : all year
Wolf
Enjoy individual wolf hunting in some of the best hunting districts in Bulgaria. The hunt organisation is high class, with skilfull, experienced guides who really know their game.
Scientific Name: Canis lupus
Habitat: The wolf can be found between sea level and 3,000 m (9,800 ft). Wolves live in forests, inland wetlands, shrublands, grasslands, pastures, deserts, and rocky peaks on mountains.
Habitat use by wolves depends on
the abundance of prey, snow conditions, livestock densities, road densities, human presence and topography.
Description: Wolf is the most elusive animal for hunting in Bulgaria. Cautious, timid, and suspicious it is a real challenge to meet that animal. Bulgaria is among the few European countries that have stable wolf population and so far hunting wolves in Bulgaria is legal. Hunting season is all year round because it is considered that wolves are causing lots of damages for the farmers. We hunt wolves on bait and rarely have the chance to see some on a wild boar driven hunts. The hardest Bulgarian trophy to get but it worth’s it at the end!
Hunting method: Stalking and ambush hunting.
It takes a lot of work to outsmart such an intelligent predator as the wolf, and all hunting methods are used in various times and locations. A lot of combination hunts are opportunistic, where the hunter and guide just keep their eyes open and if they see a wolf they try and get it. Calling, both by imitating prey animals and doing the wolf howl to make the resident pack think someone intruded into their territory, works well, and so does biting. Last but not the least, driven hunts, with or without dogs, or limiting the animals’ movements with a line of flags on a rope, is highly successful in Bulgaria. Often guides practice a combination of methods, e.g., attracting wolves to the area by bait, locating them by calling, and then put the hunter on a high seat or arrange a drive.
Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.
When to hunt Wolf?
The main trophy of wolf hunting being the skin, guided hunts are usually scheduled to periods when the wolf fur is in prime condition, which would naturally be in winter. In the late winter months wolves may be especially vulnerable to hunters due to lack of food, but high snow in typical wolf habitat limits the hunters’ mobility. November and December typically offer the best compromise.
Accompanying hunt: Wolf can be combined with hunting for other predators.
Hunting services: Standart price list
Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Габровница 3453
- Лов Габровница 3453
- ✓ Hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Hunting in Europe Габровница 3453
- Caccia in Bulgaria Габровница 3453
- Chasse en Bulgarie Габровница 3453
- Jagd in Bulgarien Габровница 3453
- Caza en Bulgaria Габровница 3453
- Κυνήγι στη Βουλγαρία Габровница 3453
- Bulgaristan'da Avcılık Габровница 3453
- ✓ Big game hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Red deer hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Fallow deer hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Roe deer hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Wild boar hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Mouflon hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Barbary sheep hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Chamois hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Himalayan tahr hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Bezoar ibex hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Wood grouse hunting in Bulgaria Габровница 3453
- ✓ Small game hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Pheasant hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Quail hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Turtle-dove hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Partridge hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Wood pigeon hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Woodcock hunting in Bulgaria Габровница 3453
- European hare hunting in Bulgaria Габровница 3453
- ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Wild duck hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Goose hunting in Bulgaria Габровница 3453
- ✓ Predator hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Jackal hunting in Bulgaria Габровница 3453
- Fox hunting in Bulgaria Габровница 3453
Wolf hunting trips in Bulgaria
Wolf hunts in Bulgaria
- Wolf hunting in Bulgaria
- Габровница 3453
Wolf hunting trips in Bulgaria
Canis Lupus L.
Distribution
In the near past this species was widely distributed throughout the world. Wolves are every-biont” species living in different environmental conditions - forests, tundra, taiga, plains and mountains. The over-intensive hunting together with the change in their natural habitat in the Northern hemisphere have considerably limited their living area and today they are assigned to the category of endangered species.
General information
Systematically the wolf belongs to the family Canis. It has golden-yellow eyes and longer legs, bigger paws, more pronounced and highly developed jaw, longer snout and larger brain compared to the dog. Wolf paws are turned inwards towards its belly, almost touching it. This allows them to run at a speed of 70 km/h. Their fur does not have particular colouring, except for a scar around the eyes. The fur’s color is gray to gray-brown but can be white, red and brown and black (photo of eng. M Mihailov). Wolves are about 66-80 cm high measured at the shoulder and weigh about 25-52 kg. The females are approximately 20% smaller than males.
Way of life and feeding
Wolves are social animals that live and hunt in packs organized in a strict hierarchical order, with clearly defined male and female leaders called alpha male and alpha female. Originally it was thought that the purpose of this social structure is hunting, but some modern authors consider that pack functions are related not only to hunting but also to the successful reproduction. Packs include 2 to 20 wolves, as the packs average in size consist of 6 or 7. Hierarchy in the pack is relatively strict, valid for all activities of the pack: from the order of eating, to that, which wolves are allowed to reproduct. New packs are formed when the male leaves its native wolf pack and obtains a territory. Wolves looking for other wolves with which to form a pack, may travel very long distances, until they find a suitable territory. Single individuals avoid the territories of other wolves, because intruders are either chased away or most often killed.
Howling
Wolves are known for their distinctive howl, which is used to call members of the pack at a particular place or to communicate with each other. Observations of packs suggest that howling takes place often at sunset during the summer before the adults go hunting. This is repeated on their return at sunrise. At the end of the summer the cubs are already grown up and howl at the slightest stimulus. Wolves often howl, when defending something.
Death rate
In the wild wolves live 6-9 years and in the zoos - up to 16 years. Record life expectancy of a wolf is about 20 years. The death rate is high among the cubs and few of them survive until the first winter. The main factors for the death rate in wolves are humans, car accidents and injuries during hunting. All diseases affecting domestic dogs, affect wolves. They adapt easily to changes in the number of prey, so mass starvation is unusual for them. This species retains its population provided that the alpha pair is not killed.
Reproduction
According to the law of nature, usually only the alpha couple in the pack breeds. Mating occurs once a year, between February and May. An interesting fact from the social organization of wolves is that they are usually monogamous – the members of the alpha pair mates only with each other. Sometimes one of the alpha males mates with a subordinate female. This occurs in large packs when there is abundant prey. Pregnancy lasts for 60 to 63 days and the cubs are born blind and completely dependent on their mother; their number is 1-14; 6 or 7 on the average. They remain in the lair until the 8-10th week. The mother is alone with the cubs in the first three weeks, but then all members of the pack help in raisin. The cubs eat food, vomited by older wolves until their 45th day. Then they eat meat, brought by members of the pack. Females reach sexual maturity at 2 years of age, and males – at 3 years. Most of the wolves leave their home pack at the age of 1-3 years.
Economic significance
The wolf is a harmful predator, so that its number must be adjusted. Wolf hunting is extremely interesting and difficult. The hunting is performed with battues, stalking and ambush. The trophy is the head and the skin.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Гривяк
(Columba palumbus L.)
Срокове на ловуване
Ловът на гривяк е разрешен
от 15 август до 28 февруари.
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на гривяк
Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:
- Препоръчителни патрони - 28g. за 16 кал. / 32g за 12 кал.
- № на сачмите - 7, 5
- Разстояние - 30-40 метра
Разпространение на гривяка
Видът е широко разпространен в Европа, Азия и Северна Африка. В нашата страна се среща повсеместно.
Описание на гривяка
Общият тон на оперението при гривяка е синкаво-сиво. Гушата и гърдите му са с розово-сив цвят, преминаващ към корема в сиво. От двете страни на врата и на крилата си има бели петна, а на опашката - широка тъмна ивица. Клюнът е оранжево-червен с жълт връх. Краката са червени. На дължина той достига 40-44 cm, а на тегло - до 500-600 gr.
Младите гривяци се отличават по това, че гърбът им е по-кафяв, белите петна на врата липсват, и гушата и гърдите не са розови, а мръсно кафяви.
Местообитания на гривяка
Обитава гористите местности, като се изкачва до 1800 m н.в., но числеността му не е голяма. По-значителна концентрация се наблюдава през есента, когато от север започват да долитат по-големи ята, които временно се задържат у нас и след това отлитат на юг. Гривяците остават да зимуват и в студени зими в случаите, когато има обилно плодоносене на бука.
Храна на гривяка
Гривяците ядат семена на културните растения, бурените, иглолистните дървесни и храстови видове, дъбов и буков жълъд, къпини, ягоди, боровинки и други плодове, пъпки, зелени части и др. Редовно поемат гастролити (дребни камъчета). Хранят се предимно на земята, но може да кълват буков и дъбов жълъд и някои ягодови плодове по дърветата.
Биология на гривяка
Гривяците, както повечето птици от сем. Гълъбови, образуват трайни двойки. Гнездото си правят от тънки клонки на различни височини по дърветата в най-глухите части на гората. Мътят два пъти през годината. В края на април женската снася две бели сравнително едри яйца. С изключение на северните райони, тя започва да мъти след снасянето на първото яйце и затова малките не са еднакви по размери. Мътят двамата родители, но женската лежи по-дълго време.
Малките се излюпват след 17-18 дни, растат бързо и след един месец напускат гнездото. Първите няколко дни прекарват с родителите си, след което образуват ята.
Гривякът е много предпазлив. Той се крие в най-гъстите части в короната на ниските дървета, а при високите често каца на самия връх и внимателно наблюдава наоколо. Има много добро зрение и отдалеч забелязва опасността. На храна отиват в определени часове сутрин и следобед. Гривякът пее само през размножителния период, като издава високи гърлени звуци.
Естествени неприятели на гривяка
Най-опасни за гривяка са дневните грабливи птици, бялката и златката, които атакуват гнездата с яйцата или малките пиленца.
Ловностопанско значение на гривяка
Гривякът е многочислен в почти всички части на своя ареал. Не е застрашен в световен аспект. През миналото столетие значително е разширил ареала си на север в Скандинавския полуостров. Интересен и ценен обект на ловния спорт. Полетът му е бърз и стремителен, а ловът е труден и изисква много търпение. Месото на гривяка е твърдо и не се отличава с добри вкусови качества.
За гривяка и неговия лов
Обикновено ловци допускат до себе младите гривяци. Най-често след първия или най-много след втория излет, когато се стреля по гълъбите, те стават много осторожни. Летят на голяма височина много бързо и трудно допускат ловеца на изстрелно разстояние. Това прави този лов много емоционален и всеки трофей - ценен.
Гривяците са много предпазливи и виждат поразително надалеч. Могат да различат и най-малкото движение или промяна на заобикалящата ги среда. Затова изграждането на прикритието трябва да стане най-добре от предишния ден, и то привечер.
Обикновено
ловци допускат до себе младите гривяци. Най-често след първия или най-много след втория излет, когато се стреля по гълъбите, те стават много осторожни. Летят на голяма височина много бързо и трудно допускат ловеца на изстрелно разстояние.
Това прави този лов много емоционален и всеки трофей ценен.
Нашата страна обитават три вида гълъби: скалният или сивият гълъб, гълъбът-хралупар и гривякът. От тях най-едрият е последният и той е обект на лов съгласно Закона за лова
и опазване на дивеча. За да ловуваме успешно на този интересен ловен обект, трябва добре да познаваме неговата биология и навиците му на живот.
Гривякът живее основно в иглолистните и смесени гори, като предпочита по-старите насаждения,
изпъстрени с поляни, и полета с единични дървета в тях. Общият цвят на оперението му е пепелявосив. Двете страни на шията му са металнозелени, с по една бяла ивица. На дължина мъжкият достига 40-44 см. Женската е по-дребна.
Гривякът
почива на сухи или разлистени клони по върховете на дърветата, а през горещите часове на деня - вътре в самата корона на дърветата. Полетът му е много бърз и с честа смяна на посоката и хоризонта. Храни се основно с житни зърна, иглолистни
семена, буков и дъбов жълъд, ягоди, капини, малини, рядко с охлюви и червеи, а рано напролет - и с пъпките на широколистните и иглолистни дървета. Вода пие чрез засмукване, като пъха цялата си човка във водата. Чрез това той затваря
восковицата на носните си отбори и по този начин може да образува вакуум в устната си кухина, посредством която засмуква водата.
Още при пристигането си през пролетта птиците са чифтосани. В първите дни двойките се държат по няколко
заедно. Мъжкарите токуват, накацали по високите клони на дърветата, издавайки характерното за тях гугукане: гурр-гру-гуру-ру. Женската прелита наоколо, като приглася с по-особени, стенещи звуци: ху-у-у или гу-у-у. На петия-шестия ден
от долитането си чифтовете се разделят и търсят място за гнездене. За построяване на гнездото си гривяците избират дебел, страничен клон или разклонение близо до стеблото, на високо и с гъста корона дърво. Самото гнездо е направено
някак си небрежно от преплетени тънки, сухи клончета и клечки. Отвътре го постила с по-нежна трева, но винаги е раздърпано, неугледно и не особено стабилно. Гривяците често използват и стари гнезда на свраки, дребни соколи и катерици,
като само доприбавят по някое друго клонче и суха трева. Брачните игри на мъжкаря около гнездото се състоят от шумни излитания, с пляскане на крилата, кръжене и устремно спускане. А преди да хвръкне и след като кацне, продължително
и високо гугука.
У нас гривякът мъти два, рядко три пъти за едно лято. Женската снася винаги само по две яйца. Те са чистобели. Първия път - в началото на април, втория път - в края на юни и началото на юли. Много често, ако птиците
са тревожени по време на гнезденето, второ люпило няма. Мътенето трае 17-18 дни, а малките остават в гнездото около 40 дни. Отначало те се хранят, както и малките на домашния гълъб, с "птиче мляко" (това е особена кашица, която се
отделя в специална жлеза в гушите на родителите), а по-късно и с размекнати зърна. Както казахме, възрастните гривяци са зърноядни птици. Гушата им е много голяма и побира 5-6 жълъда наведнъж. След като напуснат гнездото си, малките
се събират в ята и бродят в околностите, а старите отглеждат второто си поколение. Към края на август излита и второто люпило, и възрастните и младите птици се събират в големи и смесени ята. Рано сутринта те излитат за храна по нивите,
към 10:00 ч. кацат по дърветата, за да почиват. По обяд отиват хкрай реките и водоемите, за да пият вода и пладнуват по околните дървета. Следобяда отново отлитат към нивите, за да се хранят и на смрачаване се прибират в гората да
нощуват. Гривяците от по-северните страни започват в края на месец август - началото на септември своята миграция към зимните им местообитания. Това са бреговете на Средиземно море и островите в него.
Нашите гривяци предприемат
тези прелети през октомври. През по-мека и безснежна зима те остават до късна есен в Северна България, а в Югоизточна България и Южна Тракия дори остават да зимуват.
Гривякът е трудно и бавно размножаваща се птица. Счита се, че
младите започват да гнездят едва на втората година от своя живот и имат само едно люпило. Освен това, ако по някаква причина се развали чифтът гълъби напролет (поради смъртта на едната птица или изгубването при прелета), втората птица
остава сама и не прави гнездо, нито си търси другар до следващата пролет. От снесените две яйца рядко се излюпват и оживяват и двете малки. Гълъбчетата са много нежни и лесно загиват. Излетелите пък от гнездото млади птици са твърде
непредпазливи и още в първите си дни стават лесна плячка на хищници и хора. От друга страна, урбанизацията и масовото проникване на човека в горите, засилената сеч и други фактори намаляват още повече характерните местообитания на
този ценен вид. Гълъбите се оттеглят в по-малко населените и отдалечени райони и ако не намерят подходящо място за гнездене, въобще не снасят.
Най-подходящите месеци за лов на гривяк са септември, октомври и ноември. При топли зими,
когато гривяците зимуват у нас, ловът им може да продължи до закриването му през месец февруари.
Скалният гълъб е по-дребен от гривяка, оперението му е синкаво-сиво. От двете страни шията му е със зеленикав оттенък. На крилата си
има две черни препаски. Мъжкарят достига на дължина 34-38 см. Женската е по-дребна. У нас се среща доста често. Гнезди на колонии по скалите. Храната му е същата като на гривяка. Отлита по-рано от него на юг. В най-южните райони на
страната ни обитава целогодишно. Съгласно Приложение 2 към чл. 66, алинея I от Правилника за прилагане на Закона за опазване на дивеча, неговият лов в България е забранен.
Гълъбът-хралупар (дупляк) е с пепелявосиво оперение. На
крилата си има две неясни, размити черни ивици. Мъжкарят достига до дължина 33-35 см. Женската е по-дребна. Гнезди в хралупите на старите дървета, откъдето е получил и името си. Храната му е като на гривяка. През лятото се събира на
малки ята. Когато мигрира на юг, ятата са по-големи. Поради намаляване и дори изчезване на старите дървета с хралупи, числеността му е силно намалена и той реално е застрашен от изчезване. Също е строго забранен за лов.
Неприятели
за всички гълъби са ястребите, соколите, златката, бялката, невестулката, свраките, гарваните и много други фактори, които променят тяхното местообитание. Ловът на гривяци, съгласно приетия Закон за лова и опазване на дивеча, у нас
се извършва чрез причакване или чрез издебване. Ловът чрез причакване протича по следния начин. Птиците се изчакват обикновено или край местата за хранене - ниви, стърнища и др., или обикновено край реките и водоемите, където те идват
по обяд да пият вода. Тогава обикновено кацат на съседните дървета. Особено предпочитат някое дърво със сух връх и клони. За да се прикрие добре ловецът трябва да си е направил предварително чакало. Това е пръчкарник от зелени вършини.
Неговото изграждане е много важен елемент от този лов. Гривяците са много предпазливи и виждат поразително надалеч. Могат да различат и най-малкото движение или промяна на заобикалящата ги среда. Затова изграждането на прикритието
трябВа да стане най-добре от предишния ден, и то привечер. Най-добре е пред него да се приготви и солище с глина и малки камъчета, а отгоре да се покрие с анасон и овес, може и зрял грах. По този начин ще привлечем ятата с гривяците.
Когато
сутрин и вечер летят по нивите, за да си търсят храна, може да ги бием чрез причакване край пръснатите из полето дървета. Отново е желателно да се направи добро прикритие. Този лов е особено успешен, когато в него участват трима-четирима
ловци, прикрити на различни места по терена. След изстрел единият от ловците пропъжда гривяците от своето прикритие и те прелитат край позициите на неговите ловни другари.
- Чрез причакване могат да се бият птиците и край местата, където се прибират за нощуване.
- Вторият способ за лов е чрез издебване.
Тогава ловецът използва най-успешно наличните прикрития по терена, като се старае да се доближи на изстрелно разстояние до кацналите на някое дърво птици. Както казахме, те са обаче много предпазливи и това е много трудно.
Стреля се
с патрони, снаредени с дробинки № 7 или № 8, а при висок полет на птиците - с № 3 или № 4. Хубаво е патроните да са с концентратори. Повеждайки гривяка, трябва да дадем изпреварване от 1 -2 метра пред него, за да можем да имаме попадение.
В противен случай само си гърмим и плашим птиците.
По чуждестранните ловни канали ни показват лов на гривяци в някои страни от Европа, каквито са малко познати у нас.
Основният традиционен лов на тези птици там може да се раздели на няколко метода:
- С мрежи за ловене на гълъбите, характерен за страната на баските и в Италия. Това са вертикални мрежи, до десет на брой, или хоризонтални такива, покрити с растителност.
- Друг способ е от колиби за стрелба, характерен за Пиренеите. Там се използва и полагане на мрежи в полето за хващане на птици, без участие на хората.
- В югоизточната част на Франция, която в ландшафтно отношение и като терен е близка до нашите условия, се практикува ловуване на гривяци в гориста местност. Ще се спра по-подробно именно на този метод, защото той може да намери приложение и у нас.
Изграждат се съоръжения за лов на гривяци, които работят без мрежи, но тук е вложена много изобретателност и инженерна мисъл от страна на ловците. В районите на Арманяк, в Жирондинските степи или степите на Лот-е-Гарон, та чак до предпланините
на Пиренеите, традиционно се практикуват тези елементи, характерни за местните ловци, за лов на гривяци с различни тънкости и варианти, които варират в зависимост от топографията на местността и изобретателността на ловците. Участниците
в лова са екипирани с портативни радиостанции тип "уоки-токи", за да поддържат връзка между колибата за наблюдение и тази на земята. Разстоянието между двете е средно около километър и половина. Разгледани по-подробно, тези съоръжения
напомнят военни фортификации. Основната част от тях е колибата за наблюдението. Тя е едновременно място за живеене на ловците, има възможност да се готви, яде и почива вътре, но също така е и основен пост за ръководене и провеждане
на този вид лов. Колибата е снабдена с изнесен пост за наблюдение, който е най-високата част на съоръжението, откъдето се примамват птиците с имитиране на техните звуци. По принцип постът не се напуска никога по време на лов. През
целия ден ловците се сменят, за да могат да наблюдават прелета без прекъсване.
Основният помощник в "шпионирането" е гривяк, затворен в клетка. Неговата основна задача е да информира от своя кафез за пристигането на ятото птици
още преди да е забелязано от човешкото око. Този "супер гълъб" - мюре трябва да има остро зрение, за да различава подобните си отдалеч през клоните на дърветата. Обикновено той се поставя пред поста за наблюдение.
Около колибата
за наблюдение и нейния малък капак, който се затваря леко с ръка, за да прикрива напълно наблюдаващите, са разположени коридори и тунели, високи около 1.8 м и широки до 2.2 метра. Тяхната обща дължина може да достигне до километър.
Разположението им е строго специфично и се подчинява на конфигурацията на терена. С други думи, тунелите водят до характерни места, например малка горичка, където гривяците се разполагат при силен вятър, някой друг район, където птиците
кацат да нощуват, или характерни места от терена. В тунелите ловците се придвижват тихо и се стреля по птиците след зададен сигнал. Всеки ловец избира по една птица, един от тях брои: едно, две... - и на три последва колективен изстрел.
По
дължината на коридорите могат да се видят няколко колиби. Този начин на ловуване на гривяци е широко използван дори при ловуване в равнинните райони. Колибите за наблюдение служат и за подслон на ловните кучета, както и за задействане
на капаните, които се разполагат над примамки и се задействат оттук дистанционно.
Ловът на гривяк без стрелба се свежда само до факта птиците да се накарат да кацнат на земята, за да се уловят в капаните или мрежите. За целта другата
особено важна част от този начин на лов е примамката (мюрето), която ще свали ятото. Този безценен помощник е отново в колибата. Това е най-често гривяк, главата на който е покрита от качулка от алуминий, а самият той е поставен на
дървена пръчка. Плясъкът на неговите крила трябВа да се познаВа до съвършенство от ухото на ловеца, който се движи с птицата по коридорите, когато гривяците вече са кацнали на земята, но са прекалено далече или още летят и са високо.
Пляскайки с криле, примамката трябВа да имитира птица, летяща от дърво на дърво или кацаща на земята.
Последният важен елемент е гукането. Всеки ловец на гривяци трябва да може да издава звуците на птицата. В действителност, когато
гривякът кацне, примамен от плясъка на крилете на "мюрето" и фалшивото гукане на ловеца, остава само да се продължи диалогът до момента на изстрела с пушката. Ето така ловуват на гривяци нашите колеги във Франция. Почти като на фронта,
с предварително изградени фортификационни съоръжения, радиостанции, мрежи и капани. И това в една обединена и просперираща Европа. А ако някой по някакъв начин накърни техните традиционни методи на лов, колегите протестират и отнасят
този важен за тях въпрос дори в съвета на Европа.