Wolf hunting trips in Bulgaria - Hunting area Професор Иширково 7572

Wolf shooting in Bulgaria - Hunting area Професор Иширково 7572

Wolf hunting in Bulgaria - Hunting area Професор Иширково 7572

Wolf shooting in Europe - Hunting area Професор Иширково 7572

Wolf hunting in Europe - Hunting area Професор Иширково 7572

Wolf hunting in Bulgaria

Bulgaria Hunting Trips - Discounted wolf hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Професор Иширково 7572

» Bulgaria Hunting Trips » Wolf hunting in Bulgaria » Hunting area Професор Иширково 7572

Hunting trips directly from outfitters:

Wolf hunting trips in Bulgaria

Hunting area Професор Иширково 7572

We hunt some of the best areas for Wolf in Bulgaria!

Who is offering this hunt?

Contact directly with:

Ted Tomoff » Hunter & Host

Wolf hunting period & methods

Wolf hunting in Bulgaria season:

: all year

Predators standart price list

Wolf

Enjoy individual wolf hunting in some of the best hunting districts in Bulgaria. The hunt organisation is high class, with skilfull, experienced guides who really know their game.

Scientific Name: Canis lupus

Habitat: The wolf can be found between sea level and 3,000 m (9,800 ft). Wolves live in forests, inland wetlands, shrublands, grasslands, pastures, deserts, and rocky peaks on mountains.
Habitat use by wolves depends on the abundance of prey, snow conditions, livestock densities, road densities, human presence and topography.

Description: Wolf is the most elusive animal for hunting in Bulgaria. Cautious, timid, and suspicious it is a real challenge to meet that animal. Bulgaria is among the few European countries that have stable wolf population and so far hunting wolves in Bulgaria is legal. Hunting season is all year round because it is considered that wolves are causing lots of damages for the farmers. We hunt wolves on bait and rarely have the chance to see some on a wild boar driven hunts. The hardest Bulgarian trophy to get but it worth’s it at the end!

Hunting method: Stalking and ambush hunting.

It takes a lot of work to outsmart such an intelligent predator as the wolf, and all hunting methods are used in various times and locations. A lot of combination hunts are opportunistic, where the hunter and guide just keep their eyes open and if they see a wolf they try and get it. Calling, both by imitating prey animals and doing the wolf howl to make the resident pack think someone intruded into their territory, works well, and so does biting. Last but not the least, driven hunts, with or without dogs, or limiting the animals’ movements with a line of flags on a rope, is highly successful in Bulgaria. Often guides practice a combination of methods, e.g., attracting wolves to the area by bait, locating them by calling, and then put the hunter on a high seat or arrange a drive.

Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.

When to hunt Wolf?

The main trophy of wolf hunting being the skin, guided hunts are usually scheduled to periods when the wolf fur is in prime condition, which would naturally be in winter. In the late winter months wolves may be especially vulnerable to hunters due to lack of food, but high snow in typical wolf habitat limits the hunters’ mobility. November and December typically offer the best compromise.

Accompanying hunt: Wolf can be combined with hunting for other predators.

Hunting services: Standart price list

Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Професор Иширково 7572

Wolf hunting trips in Bulgaria

Wolf hunts in Bulgaria

Wolf hunting in Bulgaria
Професор Иширково 7572

Wolf hunting trips in Bulgaria

Canis Lupus L.

Distribution

In the near past this species was widely distributed throughout the world. Wolves are every-biont” species living in different environmental conditions - forests, tundra, taiga, plains and mountains. The over-intensive hunting together with the change in their natural habitat in the Northern hemisphere have considerably limited their living area and today they are assigned to the category of endangered species.

General information

Systematically the wolf belongs to the family Canis. It has golden-yellow eyes and longer legs, bigger paws, more pronounced and highly developed jaw, longer snout and larger brain compared to the dog. Wolf paws are turned inwards towards its belly, almost touching it. This allows them to run at a speed of 70 km/h. Their fur does not have particular colouring, except for a scar around the eyes. The fur’s color is gray to gray-brown but can be white, red and brown and black (photo of eng. M Mihailov). Wolves are about 66-80 cm high measured at the shoulder and weigh about 25-52 kg. The females are approximately 20% smaller than males.

Way of life and feeding

Wolves are social animals that live and hunt in packs organized in a strict hierarchical order, with clearly defined male and female leaders called alpha male and alpha female. Originally it was thought that the purpose of this social structure is hunting, but some modern authors consider that pack functions are related not only to hunting but also to the successful reproduction. Packs include 2 to 20 wolves, as the packs average in size consist of 6 or 7. Hierarchy in the pack is relatively strict, valid for all activities of the pack: from the order of eating, to that, which wolves are allowed to reproduct. New packs are formed when the male leaves its native wolf pack and obtains a territory. Wolves looking for other wolves with which to form a pack, may travel very long distances, until they find a suitable territory. Single individuals avoid the territories of other wolves, because intruders are either chased away or most often killed.

Howling

Wolves are known for their distinctive howl, which is used to call members of the pack at a particular place or to communicate with each other. Observations of packs suggest that howling takes place often at sunset during the summer before the adults go hunting. This is repeated on their return at sunrise. At the end of the summer the cubs are already grown up and howl at the slightest stimulus. Wolves often howl, when defending something.

Death rate

In the wild wolves live 6-9 years and in the zoos - up to 16 years. Record life expectancy of a wolf is about 20 years. The death rate is high among the cubs and few of them survive until the first winter. The main factors for the death rate in wolves are humans, car accidents and injuries during hunting. All diseases affecting domestic dogs, affect wolves. They adapt easily to changes in the number of prey, so mass starvation is unusual for them. This species retains its population provided that the alpha pair is not killed.

Reproduction

According to the law of nature, usually only the alpha couple in the pack breeds. Mating occurs once a year, between February and May. An interesting fact from the social organization of wolves is that they are usually monogamous – the members of the alpha pair mates only with each other. Sometimes one of the alpha males mates with a subordinate female. This occurs in large packs when there is abundant prey. Pregnancy lasts for 60 to 63 days and the cubs are born blind and completely dependent on their mother; their number is 1-14; 6 or 7 on the average. They remain in the lair until the 8-10th week. The mother is alone with the cubs in the first three weeks, but then all members of the pack help in raisin. The cubs eat food, vomited by older wolves until their 45th day. Then they eat meat, brought by members of the pack. Females reach sexual maturity at 2 years of age, and males – at 3 years. Most of the wolves leave their home pack at the age of 1-3 years.

Economic significance

The wolf is a harmful predator, so that its number must be adjusted. Wolf hunting is extremely interesting and difficult. The hunting is performed with battues, stalking and ambush. The trophy is the head and the skin.

BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

Гъски

1. Голяма белочела гъска.

2. Сива гъска.

1. Голяма белочела гъска

Ловни птици - пернати - водоплаващи

(Anser albifrons Scop.)

Срокове на ловуване

Ловът на гъски е разрешен

от 1 октомври до 31 януари.

Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на гъска

Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:

Препоръчителни патрони - 32g.-50g за 12 кал.
№ на сачмите - 8/0, 6/0, 4/0
Разстояние - 40 метра

Разпространение на голямата белочела гъска

Голямата белочела гъска гнезди в най-северните части на Европа и Азия, в Северна Америка и островите на Ледовития океан, като обитава влажните райони на тундрата и лесотундрата по морското крайбрежие и вътрешните водоеми. Зимува в южните райони на Европа и Азия, но прелита и до Северна Африка - Египет. Голям брой големи белочели гъски зимуват у нас. Най-многобройни са нейните ята в равнинната част на страната и около река Дунав, големите вътрешни реки и черноморското крайбрежие. Големите ята обитават най-често площите, засети с есенници, в близост до реки, езера, блата и изкуствени водоеми, незамръзващи през зимата. Този вид при масово появяване е в състояние да компрометира изцяло реколтата от някои селскостопански площи. У нас зимува главно в езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна", язовир "Малко Шарково", защитена зона "Калимок-Бръшлен" и Бургаските езера.

Най-многобройна от всички видове гъски, срещащи се в Европа и у нас. У нас ежегодно зимуват 200-500 хил. птици. Есенният прелет започва най-рано в началото на октомври. Зимуващите гъски долитат масово от средата до края на декември. Пролетният прелет започва в средата на февруари, но зависи от характера на времето през зимата.

Описание на голямата белочела гъска

При голямата белочела гъска няма изразен полов и сезонен диморфизъм. На дължина достига 70-86 cm, а на тегло - 1,4-3,0 kg. Размахът на крилата е 130-165 cm. Оперението е сиво-кафяво, по гърба и крилете по-тъмно. Отдолу тялото е белезникаво, с тъмнокафяви напречни препаски с неправилна форма. Шията отстрани е с тъмни надлъжни ивички. На челото има бяло петно, което започва от основата на човката и не достига до надочната линия. Краката са жълто-оранжеви.

Младите птици са по-светли, без бяло петно на челото. Тялото отдолу е светло, без напречни препаски.

Отличителни полеви белези на голямата белочела гъска

Голямата белочела гъска е по-дребна от сивата гъска. За разлика от нея има бяло петно на челото, откъдето идва и името й. От малката белочела гъска се отличава по следните белези:

при кацане върхът на крилете на голямата белочела гъска достига само края на опашката;
бялото петно не достига до очите;
около окото на този вид гъска липсва ясно очертан жълто-оранжев пръстен;
главата и шията са по-светли, клюнът е по-дълъг, а шията е по-дълга и по-тънка;
при полет се отличава от малката белочела гъска по относително по-късите си криле и по-дългата шия, а издаваните звуци (звънлив крясък „клинг-клинг”) са сигурен отличителен белег.

При лоша видимост в полет тя може да се сгреши и с червеногушата гъска, но оперението й е различно, шията по-дълга, размерите по-големи.

Всички видове гъски се отличават от лебедите по размери, цвета на оперението и дължината на шията. Гъските са с по-къса от тялото шия, по-тъмни на цвят (дори и от малките лебеди) и с по-малки размери. В полет наподобяват кормораните, но са с по-къса опашка, маховете на крилата не са така чести, оперението им не е толкова тъмно, и обикновено ятата от гъски са доста шумни.

Храна на голямата белочела гъска

Основната храна на белочелата гъска са нежни части на зелените растения. При голяма концентрация може да нанесе известни щети на зимниците.

Биология на голямата белочела гъска

По време на зимуването си гъските са привързани към местата, където се хранят. На разсъмване, като по разписание отиват за храна, на обяд на водопой, след което, почиват, подреждат си перушината и следобед отново започват да пасат. Преди залез слънце се прибират за нощуване във водоемите.

Голяма белочела гъска гнезди в откритата тундра, в близост до блата, езера и реки както по крайбрежия, така и във вътрешността. Гнездото е малка ямичка на земята, рядко постлана с мъх, треви и пух. То е по разни издатинки, обрасли с трева, а понякога и съвсем на открито. Женската снася 3 до 7 бели до бледо-оранжеви яйца. Мъти само женската в продължение на 26-28 дни.

Естествени неприятели на голямата белочела гъска

През гнездовия период естествени неприятели на голямата белочела гъска са обикновената и северната лисица, и едрите грабливи птици. По време на зимуването тя е много предпазлива и трудно може да бъде изненадана от хищници.

Ловностопанско значение на голямата белочела гъска

Белочелата гъска е широко разпространен вид, с голяма численост, като ежегодно у нас зимуват 200-500 хил. птици.

Ловен сезон на голяма белочела гъска

Съгласно биологията на птицата, тя е разрешена за лов у нас от 1 октомври до 31 януари. Месото й е много вкусно. Забранен е ловът в 700-метровата ивица около езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна" и Бургаските езера. Като обект на лов тя е интересна със своя бърз летеж, но в световен мащаб е застрашена от разрушаването на местообитанията, безпокойството през гнездовия период и по време на миграциите и зимуването, както и интензивната ловна преса в някои страни, най-често около водоемите, където птиците нощуват.

BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

2. Сива гъска

Ловни птици - пернати - водоплаващи

(Anser anser L.)

Разпространение на сивата гъска

Видът е повсеместно разпространен в Азия и Европа, от Манджурия до Шотландия и Испания. Есента прелита на големи ята в южните райони на Азия, Европа и в Северна Африка, където зимува. У нас сивата гъска се среща по време на прелетите. Отделни двойки остават да гнездят на Беленските острови, резервата "Сребърна" и езерото Дуранкулак, но общата численост на гнездовата популация не превишава 25 двойки.

Описание на сивата гъска

Сивата гъска е най-едрата птица от този род, срещаща се у нас. На дължина мъжките достигат до 90 cm. Женските са по-дребни. Теглото варира от 2,5 до 4,1 kg. Общият тон на оперението й е сив. Предната част на гърба и плешките са кафеникави. На корема си има черни петна, които липсват при младите екземпляри. Подопашието и краят на опашните пера са бели. Клюнът е светлочервен с бял нокът. За разлика от белочелите гъски тя няма бяло петно на главата и е по-едра. Отдолу тялото е светло без тъмнокафяви напречни препаски. От посевната гъска се отличава по светлия клюн и по-едрите размери, като на опашката има тясна черна препаска. Главата и шията са по-светли. Издава кратки, високи тръбни звуци, подобно на домашната гъска. По-шумна е от посевната гъска.

Местообитания на сивата гъска

Сивата гъска обитава сладководните водоеми, обрасли с блатна растителност, като избира глухи и недостъпни участъци. Тя плува много добре, но не обича да се гмурка. По земята се движи с люлееща се походка, а при прелетите се нарежда в клин. По време на линеенето през лятото сивата гъска е много безпомощна. Около един месец тя не е в състояние да лети. По това време се крие в най-недостъпните и богати на храна места, като води много скрит живот.

Биология и гнездене на сивата гъска

Половата си зрелост сивата гъска достига в третата или четвъртата година. Гнездото си прави по сухи издатини или купчини, разположени във водата и обрасли с блатна растителност. То е доста голямо. В по-южните райони гнезденето започва през април, а в по-северните - дори през юни. Женската снася от 4 до 12 (най-често 4-6) мръсно-бели яйца, които мъти в продължение на 27-28 дни. Малките са отлични плувци и веднага следват родителите си. През деня те се крият в гъстата растителност, а привечер и сутрин излизат да се хранят. Сивата гъска използва разнообразна храна, предимно растителна. Предпочита посевите на зимниците. Когато малките израснат и започнат да летят заедно с възрастните, образуват големи ята. При залез слънце и сутрин те излитат и отиват на места за хранене. През зимата птиците се хранят през целия ден.

Ловностопанско значение на сивата гъска

Числеността на сивата гъска в световен мащаб е стабилна. По данни на зимните преброявания у нас зимуват не повече от 5 хил. птици. Включена е в Червената книга на България с категорията "Застрашен вид". По време на прелитането, а понякога и като гнездящи у нас са описани още: посевна гъска (Anser fabalis Latham.), червеногуша гъска (Branta ruficollis Pall.), които са защитени видове и включени в Червената книга на България в категорията "Застрашен вид".