Wolf hunting trips in Bulgaria - Hunting area Стефан Караджа 7633

Колхидският фазан е бил разпространен в Югоизточна Европа (Тракийската низина), на изток от Черно море в Задкавказието (областта Колхида в Грузия), Североизточен Азербайджан, Южна Армения и Северозападен Иран. В нашата страна колхидският фазан в миналото е бил широко разпространен в Югоизточна България - от средното течение на р. Марица до Черноморското крайбрежие. Основните му находища са били по поречието на Тунджа и по средното течение на Марица. Чистият подвид се е срещал у нас до началото на XX в., когато е започнало изкуственото развъждане и разселване в неговите местообитания на пръстенчатия фазан. До началото на 60-те години бе запазено само едно естествено негово находище - гората "Долна Топчия" край Елхово. Днес това находище вече не съществува. Единственото естествено находище на колхидския фазан на Балканския полуостров в настоящия момент е гората Коджа Орман до устието на р. Места в Западна Тракия. Включен е в Червената книга на България като застрашен от изчезване вид, макар че в глобален аспект той не е застрашен. В близкото минало у нас имаше широкомащабни програми за възстановяване в предишните му местообитания. Във фазанариите се правеше изкуствен подбор за подобряване чистотата на развъжданите колхидски фазани и в цяла Югоизточна България се разселваше само този подвид.

Този подвид, има силно изразен полов диморфизъм, характерен за род фазани.

Мъжкият има тъмнозелена шия с виолетов блясък, без бял пръстен или бели перца. На главата си има добре изразени кичурчета от перца - уши. Около очите има гола кожа с червен цвят. Гушата и предната част на гърдите му са покрити с медночервени пера, с черен кант по края. Надкрилията са кафяви, а кръстът и надопашието - бакърено-червени, с пурпурен блясък. Когато надопашието на нашите фазани се наблюдава под определен ъгъл, върху него се наблюдава зеленикав оттенък. Дългата мечовидна опашка на колхидския фазан е охрено-кафява, с медночервени краища. На средните кормилни пера има черни напречни препаски, които в основата на перото са много тесни, а към върха са широки. На краката си фазанът има шипове - шпори, които при младите са къси, тъпи и меки, при двегодишните са по-дълги и остри, а при по-възрастните петли достигат на дължина около 2 cm и са много остри.

Женските са светлокафяви, с много кафяво-черни петна отгоре, по гушата и по предната част на гърдите.

Мъжките достигат на дължина до 1 m, но опашката заема около половината от тази дължина. Теглото им достига до 1300 gr. Женските тежат около 850 gr.

Колхидският фазан обитава гъсто обраслите места около теченията на реките и водоемите, заливните и лонгозните гори, тръстиките и краищата на горите, обрасли с гъста храстова растителност. Предпочита местата с по-влажни почви. През лятото и есента се заселва в покритите с по-висока растителност обработваеми площи.

През есента много примамливи за него са лозята и площите, засети с царевица. През деня той прекарва на земята, като се крие в гъстата растителност, а през нощта спи по дърветата. Предпочита да бяга и да се укрива по земята. Излита само при опасност. Полетът му е шумен. Отначало се издига нагоре и като набере височина, лети по права хоризонтална линия или пикира, но не отива надалече.

Храни се късно следобед и рано сутрин, през зимата - през целия ден. Храната е много разнообразна и зависи от сезона и наличието й в природата. През есента и зимата основната му храна се състои от семена на културни и диви растения, луковици, зелени части на растения и др. През пролетта и лятото тя се обогатява с ягодови плодове и насекоми. През есента фазаните се хранят главно със семената на селскостопанските култури. През зимата се увеличава чувствително участието на семената на плевелите и тревите, а през пролетта – отново семената на селскостопанските култури, зелената храна и насекомите. През лятото животинската храна е най-силно застъпена. Въпреки че нанася щети на селското стопанство, като изронва гроздето и накълвава някои плодове и зеленчуци, фазанът е несравнимо по-полезен, унищожавайки много вредни насекоми.

В диво състояние при малка гъстота колхидският фазан образува двойки, но е склонен и към полигамия. Мъжкият се задържа в гнездовия участък на женската, но след като тя започне да мъти, при възможност той привлича друга фазанка. Един петел може да оплоди от 3 до 10 кокошки. Сватбуването е през март-април. По това време оперението на мъжките е особено красиво. Сватбеният период продължава около 2 месеца и интензивността му зависи от характера на времето. Хладното и дъждовно време задържа сватбуването и може да стане причина за временното му преустановяване. Фазанката прави на земята много просто гнездо, което понякога не е добре скрито в растителността. Тя снася 8-12 яйца с масленозелен цвят и размери 43:35 mm. Има случаи, когато две или дори три женски снасят в едно гнездо. Женската мъти много упорито, но сутрин и вечер, напуска гнездото си за кратко време, за да се нахрани. Мътенето продължава 24-25 дни, като женската периодично преобръща яйцата, избутвайки крайните към средата на гнездото. По този начин яйцата се затоплят равномерно, а овлажняването идва от влагата в почвата и от намокрените гърди на фазанката от росата по време на храненето й. Ако загуби гнездото си в началото на мътенето, фазанката гнезди повторно. Процентът на излюпване в природата е висок - над 90, но до есента оцеляват не повече от 60 %.

Лисицата, дивата котка, скитащите кучета и котки, енотовидното куче, бялката, черния пор, язовеца, таралежа, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици и др. Сивата врана и свраката лесно откриват гнездата и унищожават яйцата. Фазаните страдат и от много болести, някои от които вземат епизоотичен характер.

Фазанът е един от най-популярните обекти на лов. Благодарение на лесното изкуствено развъждане, фазаните придобиват все по-голямо значение за ловното стопанство. Имат много вкусно месо, което се цени изключително в кулинарията.