Woodcock hunting trips in Bulgaria - Hunting area Златосел 4162
Woodcock shooting in Bulgaria - Hunting area Златосел 4162
Woodcock hunting in Bulgaria - Hunting area Златосел 4162
Woodcock shooting in Europe - Hunting area Златосел 4162
Woodcock hunting in Europe - Hunting area Златосел 4162
Snipe shooting in Bulgaria - Hunting area Златосел 4162
Snipe hunting in Bulgaria - Hunting area Златосел 4162
Woodcock hunting in Bulgaria
Bulgaria Hunting Trips - Discounted woodcock hunting trips on bghunters.com - Small game hunting area Златосел 4162
» Bulgaria Hunting Trips » Woodcock hunting in Bulgaria » Hunting area Златосел 4162
- Hunting trips directly from outfitters:
Woodcock hunting trips in Bulgaria
Hunting area Златосел 4162
We hunt some of the best areas for Woodcock in Bulgaria!
Woodcock hunting period & methods
Woodcock hunting in Bulgaria season:
- Second saturday of August - Last day of February
Small game standart price list
Woodcock
Woodcock hunting usually takes place in most Eastern parts of Bulgaria – along the Black sea coast. In order to flush the woodcock, the use of dogs is necessary. The guides have thus become masters in the art of training this particular type of dog. In addition, hunted territories offer hunters an opportunity to see an impressive range of woodcock rises per day. Accompanied by a guide familiar with the different habitats frequented by these birds, the success is practically assured.
Scientific Name: Scolopax rusticola
Habitat: Forests and woods.
Description: Bulky wading bird, well camouflaged by brown and buff barring, creating a “dead leaf” effect. Long down pointing bill. In flight its rounded wings are diagnostic. Size: 32-36 cm
Hunting method: Rough shooting, walking up
Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.
Hunting services: Standart price list
Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Златосел 4162
- Лов Златосел 4162
- ✓ Hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Hunting in Europe Златосел 4162
- Caccia in Bulgaria Златосел 4162
- Chasse en Bulgarie Златосел 4162
- Jagd in Bulgarien Златосел 4162
- Caza en Bulgaria Златосел 4162
- Κυνήγι στη Βουλγαρία Златосел 4162
- Bulgaristan'da Avcılık Златосел 4162
- ✓ Big game hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Red deer hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Fallow deer hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Roe deer hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Wild boar hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Mouflon hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Barbary sheep hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Chamois hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Himalayan tahr hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Bezoar ibex hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Wood grouse hunting in Bulgaria Златосел 4162
- ✓ Small game hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Pheasant hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Quail hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Turtle-dove hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Partridge hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Wood pigeon hunting in Bulgaria Златосел 4162
- European hare hunting in Bulgaria Златосел 4162
- ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Wild duck hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Goose hunting in Bulgaria Златосел 4162
- ✓ Predator hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Wolf hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Jackal hunting in Bulgaria Златосел 4162
- Fox hunting in Bulgaria Златосел 4162
Woodcock hunting trips in Bulgaria
Small game - Woodcock and Snipe shooting in Bulgaria
- Woodcock hunting in Bulgaria
- Златосел 4162
Woodcocks hunting trips in Bulgaria
One of the most popular types of wing shooting in Bulgaria is woodcock hunting, and for good reason. These birds' migration route takes them directy through Bulgaria, making it one of the best woodcock hunting destinations in the world.
Woodcock hunts begin at around 9:00 AM, the best time being in daylight, with a pointing dog. The Setter and the Pointer have proved themselves invaluable helpers for this hunt. The woodcock is a secretive bird; most commonly encountered in forests, hence its name - woodcock. It likes to hide along the edge of the forest, in gullies, near small rivers, where the soil is soft and in short bushes (briar, blackberry and thorny bushes), but must be close to the forest. During rapid temperature drops, the woodcock can be found in pine forests, where the snow and rime can’t reach the ground.
There it spends the entire day feeding and resting, and manages to survive because the soil doesn’t freeze. Some of the best regions for hunting woodcocks can be found in Bulgaria. These regions maintain the vitally necessary for the bird temperature of 5 degrees Celsius. It’s a well-known fact that one of the biggest woodcock migration routes - via Pontica - passes through Bulgaria, making it one of the best hunting destinations for this bird in the world.
These birds stay for the longest time-period precisely in Bulgaria. Bulgarian hunters don’t have much interest in woodcocks, allowing mostly foreign hunters to indulge in this type of wingshooting in Bulgaria. The best habitats are near the Black sea, because the snow melts quickly thanks to the maritime climate. The hunting terrains are easily traversable because the soil is soft and lacks rocky areas. Some of the forests are sparse which allows for better visibility of the birds and more trophies.
The hunt for woodcocks is tremendously interesting because it is difficult, involves long treks and strong emotions. The best pointing dog for hunting these birds is the English setter. It has a firm stance, searches the places where the vegetation is thickest, has a good tempo and covers large areas. Unlike the Pointer it searches in a circular fashion and, most of the time, it tries to block the bird’s escape.
The Pointer has a good sense of smell, but searches further and in a straight line, which makes it possible for it to miss some of the birds. There are exceptions; some Pointers are very good in hunting woodcocks. Lately, we have begun to see the German shorthaired pointer in the forest, but the problem is that they track and give chase to furred game.
The best terrains for woodcock wingshooting in Bulgaria are short-stalked forests, clearings, and sparse beech, oak and coniferous forests as long as there are meadows frequented by livestock nearby. At night, woodcocks find their food in those meadows by burrowing.
Snipes hunting trips in Bulgaria
Snipes are rarely the target of Bulgarian hunters, but there is quite the interest from foreign hunters.
This type of wing shooting in Bulgaria doesn’t require the hunters to get up early and can continue the entire day. Snipes are most commonly hunted in the so called overflows (fields that retain water, rice fields, spots where rivers have overflown and shallow lakes).
This is a bird that makes one of the longest migratory flights in the world. There is evidence that some specimens travel from Japan to Bulgaria. The hunt is very emotional and puts the hunter’s marksmanship skills to the test.
On liftoff snipes let out a cry which guides the hunter to the target. The problem is the bird makes sudden and sharp turns to either side and after the 30th meter straightens out its trajectory.
Missing the target is quite common. Out of the three types of snipes (small, common and large) the common snipe is allowed to be hunted in Bulgaria. Retriever dogs, which cope well with watery terrains, can be used.
The dogs must work very close to the hunter, at a distance no greater than 20 - 25 m. because the snipe lifts off at the 20th meter (the bird doesn’t allow the hunter to get close to it; the terrain doesn’t allow stealthy movement) and does so very quickly, making it quite difficult to hit.
English Setters have established themselves as the best dogs for this hunt. They have a good, firm stance and an exceptional sense of smell. Their fur protects them from the moisture and they can work all day.
Snipe hunting is allowed in the period from the beginning of August to the end of February. The best time for this type of wing shooting in Bulgaria is in December and January when most water basins freeze.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Гъски
1. Голяма белочела гъска
Ловни птици - пернати - водоплаващи
(Anser albifrons Scop.)
Срокове на ловуване
Ловът на гъски е разрешен
от 1 октомври до 31 януари.
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на гъска
Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:
- Препоръчителни патрони - 32g.-50g за 12 кал.
- № на сачмите - 8/0, 6/0, 4/0
- Разстояние - 40 метра
Разпространение на голямата белочела гъска
Голямата белочела гъска гнезди в най-северните части на Европа и Азия, в Северна Америка и островите на Ледовития океан, като обитава влажните райони на тундрата и лесотундрата по морското крайбрежие и вътрешните водоеми. Зимува в южните райони на Европа и Азия, но прелита и до Северна Африка - Египет. Голям брой големи белочели гъски зимуват у нас. Най-многобройни са нейните ята в равнинната част на страната и около река Дунав, големите вътрешни реки и черноморското крайбрежие. Големите ята обитават най-често площите, засети с есенници, в близост до реки, езера, блата и изкуствени водоеми, незамръзващи през зимата. Този вид при масово появяване е в състояние да компрометира изцяло реколтата от някои селскостопански площи. У нас зимува главно в езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна", язовир "Малко Шарково", защитена зона "Калимок-Бръшлен" и Бургаските езера.
Най-многобройна от всички видове гъски, срещащи се в Европа и у нас. У нас ежегодно зимуват 200-500 хил. птици. Есенният прелет започва най-рано в началото на октомври. Зимуващите гъски долитат масово от средата до края на декември. Пролетният прелет започва в средата на февруари, но зависи от характера на времето през зимата.
Описание на голямата белочела гъска
При голямата белочела гъска няма изразен полов и сезонен диморфизъм. На дължина достига 70-86 cm, а на тегло - 1,4-3,0 kg. Размахът на крилата е 130-165 cm. Оперението е сиво-кафяво, по гърба и крилете по-тъмно. Отдолу тялото е белезникаво, с тъмнокафяви напречни препаски с неправилна форма. Шията отстрани е с тъмни надлъжни ивички. На челото има бяло петно, което започва от основата на човката и не достига до надочната линия. Краката са жълто-оранжеви.
Младите птици са по-светли, без бяло петно на челото. Тялото отдолу е светло, без напречни препаски.
Отличителни полеви белези на голямата белочела гъска
Голямата белочела гъска е по-дребна от сивата гъска. За разлика от нея има бяло петно на челото, откъдето идва и името й. От малката белочела гъска се отличава по следните белези:
- при кацане върхът на крилете на голямата белочела гъска достига само края на опашката;
- бялото петно не достига до очите;
- около окото на този вид гъска липсва ясно очертан жълто-оранжев пръстен;
- главата и шията са по-светли, клюнът е по-дълъг, а шията е по-дълга и по-тънка;
- при полет се отличава от малката белочела гъска по относително по-късите си криле и по-дългата шия, а издаваните звуци (звънлив крясък „клинг-клинг”) са сигурен отличителен белег.
При лоша видимост в полет тя може да се сгреши и с червеногушата гъска, но оперението й е различно, шията по-дълга, размерите по-големи.
Всички видове гъски се отличават от лебедите по размери, цвета на оперението и дължината на шията. Гъските са с по-къса от тялото шия, по-тъмни на цвят (дори и от малките лебеди) и с по-малки размери. В полет наподобяват кормораните, но са с по-къса опашка, маховете на крилата не са така чести, оперението им не е толкова тъмно, и обикновено ятата от гъски са доста шумни.
Храна на голямата белочела гъска
Основната храна на белочелата гъска са нежни части на зелените растения. При голяма концентрация може да нанесе известни щети на зимниците.
Биология на голямата белочела гъска
По време на зимуването си гъските са привързани към местата, където се хранят. На разсъмване, като по разписание отиват за храна, на обяд на водопой, след което, почиват, подреждат си перушината и следобед отново започват да пасат. Преди залез слънце се прибират за нощуване във водоемите.
Голяма белочела гъска гнезди в откритата тундра, в близост до блата, езера и реки както по крайбрежия, така и във вътрешността. Гнездото е малка ямичка на земята, рядко постлана с мъх, треви и пух. То е по разни издатинки, обрасли с трева, а понякога и съвсем на открито. Женската снася 3 до 7 бели до бледо-оранжеви яйца. Мъти само женската в продължение на 26-28 дни.
Естествени неприятели на голямата белочела гъска
През гнездовия период естествени неприятели на голямата белочела гъска са обикновената и северната лисица, и едрите грабливи птици. По време на зимуването тя е много предпазлива и трудно може да бъде изненадана от хищници.
Ловностопанско значение на голямата белочела гъска
Белочелата гъска е широко разпространен вид, с голяма численост, като ежегодно у нас зимуват 200-500 хил. птици.
Ловен сезон на голяма белочела гъска
Съгласно биологията на птицата, тя е разрешена за лов у нас от 1 октомври до 31 януари. Месото й е много вкусно. Забранен е ловът в 700-метровата ивица около езерата Шабла и Дуранкулак, язовир "Овчарица", резервата "Сребърна" и Бургаските езера. Като обект на лов тя е интересна със своя бърз летеж, но в световен мащаб е застрашена от разрушаването на местообитанията, безпокойството през гнездовия период и по време на миграциите и зимуването, както и интензивната ловна преса в някои страни, най-често около водоемите, където птиците нощуват.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
2. Сива гъска
Ловни птици - пернати - водоплаващи
(Anser anser L.)
Разпространение на сивата гъска
Видът е повсеместно разпространен в Азия и Европа, от Манджурия до Шотландия и Испания. Есента прелита на големи ята в южните райони на Азия, Европа и в Северна Африка, където зимува. У нас сивата гъска се среща по време на прелетите. Отделни двойки остават да гнездят на Беленските острови, резервата "Сребърна" и езерото Дуранкулак, но общата численост на гнездовата популация не превишава 25 двойки.
Описание на сивата гъска
Сивата гъска е най-едрата птица от този род, срещаща се у нас. На дължина мъжките достигат до 90 cm. Женските са по-дребни. Теглото варира от 2,5 до 4,1 kg. Общият тон на оперението й е сив. Предната част на гърба и плешките са кафеникави. На корема си има черни петна, които липсват при младите екземпляри. Подопашието и краят на опашните пера са бели. Клюнът е светлочервен с бял нокът. За разлика от белочелите гъски тя няма бяло петно на главата и е по-едра. Отдолу тялото е светло без тъмнокафяви напречни препаски. От посевната гъска се отличава по светлия клюн и по-едрите размери, като на опашката има тясна черна препаска. Главата и шията са по-светли. Издава кратки, високи тръбни звуци, подобно на домашната гъска. По-шумна е от посевната гъска.
Местообитания на сивата гъска
Сивата гъска обитава сладководните водоеми, обрасли с блатна растителност, като избира глухи и недостъпни участъци. Тя плува много добре, но не обича да се гмурка. По земята се движи с люлееща се походка, а при прелетите се нарежда в клин. По време на линеенето през лятото сивата гъска е много безпомощна. Около един месец тя не е в състояние да лети. По това време се крие в най-недостъпните и богати на храна места, като води много скрит живот.
Биология и гнездене на сивата гъска
Половата си зрелост сивата гъска достига в третата или четвъртата година. Гнездото си прави по сухи издатини или купчини, разположени във водата и обрасли с блатна растителност. То е доста голямо. В по-южните райони гнезденето започва през април, а в по-северните - дори през юни. Женската снася от 4 до 12 (най-често 4-6) мръсно-бели яйца, които мъти в продължение на 27-28 дни. Малките са отлични плувци и веднага следват родителите си. През деня те се крият в гъстата растителност, а привечер и сутрин излизат да се хранят. Сивата гъска използва разнообразна храна, предимно растителна. Предпочита посевите на зимниците. Когато малките израснат и започнат да летят заедно с възрастните, образуват големи ята. При залез слънце и сутрин те излитат и отиват на места за хранене. През зимата птиците се хранят през целия ден.
Ловностопанско значение на сивата гъска
Числеността на сивата гъска в световен мащаб е стабилна. По данни на зимните преброявания у нас зимуват не повече от 5 хил. птици. Включена е в Червената книга на България с категорията "Застрашен вид". По време на прелитането, а понякога и като гнездящи у нас са описани още: посевна гъска (Anser fabalis Latham.), червеногуша гъска (Branta ruficollis Pall.), които са защитени видове и включени в Червената книга на България в категорията "Застрашен вид".