Woodcock hunting trips in Bulgaria - Hunting area Кочово 9862
Woodcock shooting in Bulgaria - Hunting area Кочово 9862
Woodcock hunting in Bulgaria - Hunting area Кочово 9862
Woodcock shooting in Europe - Hunting area Кочово 9862
Woodcock hunting in Europe - Hunting area Кочово 9862
Snipe shooting in Bulgaria - Hunting area Кочово 9862
Snipe hunting in Bulgaria - Hunting area Кочово 9862
Woodcock hunting in Bulgaria
Bulgaria Hunting Trips - Discounted woodcock hunting trips on bghunters.com - Small game hunting area Кочово 9862
» Bulgaria Hunting Trips » Woodcock hunting in Bulgaria » Hunting area Кочово 9862
- Hunting trips directly from outfitters:
Woodcock hunting trips in Bulgaria
Hunting area Кочово 9862
We hunt some of the best areas for Woodcock in Bulgaria!
Woodcock hunting period & methods
Woodcock hunting in Bulgaria season:
- Second saturday of August - Last day of February
Small game standart price list
Woodcock
Woodcock hunting usually takes place in most Eastern parts of Bulgaria – along the Black sea coast. In order to flush the woodcock, the use of dogs is necessary. The guides have thus become masters in the art of training this particular type of dog. In addition, hunted territories offer hunters an opportunity to see an impressive range of woodcock rises per day. Accompanied by a guide familiar with the different habitats frequented by these birds, the success is practically assured.
Scientific Name: Scolopax rusticola
Habitat: Forests and woods.
Description: Bulky wading bird, well camouflaged by brown and buff barring, creating a “dead leaf” effect. Long down pointing bill. In flight its rounded wings are diagnostic. Size: 32-36 cm
Hunting method: Rough shooting, walking up
Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.
Hunting services: Standart price list
Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Кочово 9862
- Лов Кочово 9862
- ✓ Hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Hunting in Europe Кочово 9862
- Caccia in Bulgaria Кочово 9862
- Chasse en Bulgarie Кочово 9862
- Jagd in Bulgarien Кочово 9862
- Caza en Bulgaria Кочово 9862
- Κυνήγι στη Βουλγαρία Кочово 9862
- Bulgaristan'da Avcılık Кочово 9862
- ✓ Big game hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Red deer hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Fallow deer hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Roe deer hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Wild boar hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Mouflon hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Barbary sheep hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Chamois hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Himalayan tahr hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Bezoar ibex hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Wood grouse hunting in Bulgaria Кочово 9862
- ✓ Small game hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Pheasant hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Quail hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Turtle-dove hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Partridge hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Wood pigeon hunting in Bulgaria Кочово 9862
- European hare hunting in Bulgaria Кочово 9862
- ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Wild duck hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Goose hunting in Bulgaria Кочово 9862
- ✓ Predator hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Wolf hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Jackal hunting in Bulgaria Кочово 9862
- Fox hunting in Bulgaria Кочово 9862
Woodcock hunting trips in Bulgaria
Small game - Woodcock and Snipe shooting in Bulgaria
- Woodcock hunting in Bulgaria
- Кочово 9862
Woodcocks hunting trips in Bulgaria
One of the most popular types of wing shooting in Bulgaria is woodcock hunting, and for good reason. These birds' migration route takes them directy through Bulgaria, making it one of the best woodcock hunting destinations in the world.
Woodcock hunts begin at around 9:00 AM, the best time being in daylight, with a pointing dog. The Setter and the Pointer have proved themselves invaluable helpers for this hunt. The woodcock is a secretive bird; most commonly encountered in forests, hence its name - woodcock. It likes to hide along the edge of the forest, in gullies, near small rivers, where the soil is soft and in short bushes (briar, blackberry and thorny bushes), but must be close to the forest. During rapid temperature drops, the woodcock can be found in pine forests, where the snow and rime can’t reach the ground.
There it spends the entire day feeding and resting, and manages to survive because the soil doesn’t freeze. Some of the best regions for hunting woodcocks can be found in Bulgaria. These regions maintain the vitally necessary for the bird temperature of 5 degrees Celsius. It’s a well-known fact that one of the biggest woodcock migration routes - via Pontica - passes through Bulgaria, making it one of the best hunting destinations for this bird in the world.
These birds stay for the longest time-period precisely in Bulgaria. Bulgarian hunters don’t have much interest in woodcocks, allowing mostly foreign hunters to indulge in this type of wingshooting in Bulgaria. The best habitats are near the Black sea, because the snow melts quickly thanks to the maritime climate. The hunting terrains are easily traversable because the soil is soft and lacks rocky areas. Some of the forests are sparse which allows for better visibility of the birds and more trophies.
The hunt for woodcocks is tremendously interesting because it is difficult, involves long treks and strong emotions. The best pointing dog for hunting these birds is the English setter. It has a firm stance, searches the places where the vegetation is thickest, has a good tempo and covers large areas. Unlike the Pointer it searches in a circular fashion and, most of the time, it tries to block the bird’s escape.
The Pointer has a good sense of smell, but searches further and in a straight line, which makes it possible for it to miss some of the birds. There are exceptions; some Pointers are very good in hunting woodcocks. Lately, we have begun to see the German shorthaired pointer in the forest, but the problem is that they track and give chase to furred game.
The best terrains for woodcock wingshooting in Bulgaria are short-stalked forests, clearings, and sparse beech, oak and coniferous forests as long as there are meadows frequented by livestock nearby. At night, woodcocks find their food in those meadows by burrowing.
Snipes hunting trips in Bulgaria
Snipes are rarely the target of Bulgarian hunters, but there is quite the interest from foreign hunters.
This type of wing shooting in Bulgaria doesn’t require the hunters to get up early and can continue the entire day. Snipes are most commonly hunted in the so called overflows (fields that retain water, rice fields, spots where rivers have overflown and shallow lakes).
This is a bird that makes one of the longest migratory flights in the world. There is evidence that some specimens travel from Japan to Bulgaria. The hunt is very emotional and puts the hunter’s marksmanship skills to the test.
On liftoff snipes let out a cry which guides the hunter to the target. The problem is the bird makes sudden and sharp turns to either side and after the 30th meter straightens out its trajectory.
Missing the target is quite common. Out of the three types of snipes (small, common and large) the common snipe is allowed to be hunted in Bulgaria. Retriever dogs, which cope well with watery terrains, can be used.
The dogs must work very close to the hunter, at a distance no greater than 20 - 25 m. because the snipe lifts off at the 20th meter (the bird doesn’t allow the hunter to get close to it; the terrain doesn’t allow stealthy movement) and does so very quickly, making it quite difficult to hit.
English Setters have established themselves as the best dogs for this hunt. They have a good, firm stance and an exceptional sense of smell. Their fur protects them from the moisture and they can work all day.
Snipe hunting is allowed in the period from the beginning of August to the end of February. The best time for this type of wing shooting in Bulgaria is in December and January when most water basins freeze.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Яребица
(Scolopax rusticola L.)
Срокове на ловуване
Ловът на яребиците е разрешен
от 1 октомври до 30 ноември.
Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на яребица
Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:
- Препоръчителни патрони - 28g за 16 кал. / 32g за 12 кал.
- № на сачмите - 9, 7
- Разстояние - 30 метра
Разпространение на яребицата
Видът е повсеместно разпространен в Европа без най-северните райони на Скандинавския полуостров, в Русия и част от Азия. Гнезди от Пиринейския полуостров и Великобритания на изток до Алтай. На юг се среща до Апенинския, Балканския и Арабския полуостров. Цветът на оперението при яребицата варира твърде много, дори при индивидите от един и същ подвид. Като географска закономерност се отбелязва, че от запад на изток цветът се променя от червеникав на сив и че кестеняво-червеникавите петна и ивици върху горната страна на тялото изчезват.
Описание на яребицата
Има слабо изразен полов диморфизъм. На дължина яребицата достига 31-34 сm, масата на мъжките е 350-460 gr, а на женските - 320-440 gr.
Женските яребици са с по-светло-кафяво оперение.
Оперението е сравнително еднообразно. Отгоре тялото е сиво-кафяво, с тънки напречни шарки, а отдолу - сиво. Бузите, гърлото и подбрадието са ръждиви. Над окото, особено напролет, имат червена брадавчеста „вежда”. Гърдите са сиво-синкави с напречни ивици. По страните на тялото (слабините) има широки кафяво-червени препаски. Външните опашни пера са ръждиво-кафяви, а вътрешните - по светли, с тъмни напречни препаски. Клюнът е зеленикаво-сив. Краката са къси, масивни, без рогов шип. Стъпалото и пръстите са сиви, синьо-зеленикави или жълто-сиви.
Мъжките имат на гърдите си тъмнокафяво подковоподобно петно, отделено с тясна бяла ивица. Перата по средните надкрилия са само с една светла надлъжна ивица, което е важен отличителен белег.
При женските липсва петно на гърдите или то е неясно изразено, главно при по-старите птици, по-светло, с овална форма. Отличават се лесно от мъжките по щрихите на перата на средните надкрилия. При женските всяко перо освен една надлъжна има и три напречни охрести препаски, които са сигурен белег за разпознаването на двата пола.
Още през първата година младите яребици имат оперението на възрастните, но до последното линеене през есента първото махово перо при тях е с остър връх, а при старите е по-тъпо.
Местообитания на яребицата
В България се среща повсеместно от морското равнище до високопланинските пасища.
Яребици са наблюдавани по билото на Стара планина и по високопланинските поляни на други наши планини, но най-многобройна е популацията й в равнинните и полупланинските райони. Предпочита обработваемите площи, разкъсани от многобройни по-малки или по-големи групи от дървесно-храстова растителност, която им служи за убежище. Обитава също така лозя, пустеещи площи и малки горички. Яребиците избягват обширните блокове, заети от монокултури. Не се срещат във вътрешността на горите. През лятото се крият много добре в земеделските култури и в друга растителност. През зимата живеят на ята в откритите площи, но винаги в съседство с подходящо убежище. Всяко ято се състои от едно или няколко люпила и наброява от няколко до 30-40 яребици. Най-често се срещат около незамръзнали води и т.нар. „топлици”, където винаги има зелена трева. Придържат се и около пътища, където има бурени, в открити зелени площи от зимници, люцерна и др.
През деня птиците почиват, а късно следобед и сутрин търсят храна. Целият си живот те прекарват на земята.
Храна на яребицата
Съставът на храната зависи от възрастта и от сезона: растителната се състои от плевелни и житни семена, зелени части на растения, коренчета и др., а животинската - от листни въшки, телени червеи, ларви на майския бръмбар, мравешки какавиди, листоядни бръмбари, колорадски бръмбар, цвеклови хоботници и др. Голямата полза от яребицата проличава от изследванията в България, които показват, че близо 50 % от животинската й храна се състои от вредни насекоми; освен това тя унищожава семената на 83 плевелни вида.
Биология на яребицата
Яребицата е моногамна птица. В края на зимата (февруари или март, в зависимост от характера на времето) ятата се разпадат и птиците образуват двойки. При повече яребици двойките се образуват между индивиди от отделни люпила, но при липса на такава възможност това става вътре в самото ято. По това време птиците в ятата стават много неспокойни и започват да се отделят две по две. Първите дни двойките остават близо до ятото, но постепенно се отдалечават и си избират гнездови участък, в който протича сватбуването. Ако времето се влоши, яребиците могат да се съберат отново на ята.
Женската снася от 12 до 20-22 зеленикаво-кафяви яйца с крушовидна форма и със средна големина 35:27 mm. Проучванията показват, че броят на снесените яйца е от 12 до 26, но ако яребицата е загубила гнездото си и гнезди повторно, броят им е от 8 до 14. Мътенето продължава 23-25 дни. Малките са типични гнездобегълци и веднага след подсушаването започват да следват майката, но не растат бързо. Излюпват се с маса около 8-9 gr; на един месец достигат 100-120 gr; на 6 седмици започват да подхвръкват, но след 3 месеца все още не са достигнали размера на родителите си.
При яребиците мъти само женската. Тя лежи много упорито върху яйцата и напуска гнездото си само привечер, за да се нахрани. По това време мъжкият е около гнездото и когато женската стане да се храни, те се събират за кратко време. Ако обаче в гнездовият участък има женски яребици, които не са образували двойки, той може да образува ново семейство и да изостави първата си партньорка.
За малките се грижат двамата родители. Когато излизат за храна, единият от тях води малките, а другият върви последен. При опасност мъжкият издава характерни звуци и преструвайки се на ранен, отвлича нападателя настрани, а след това отново се връща при ятото. Родителското чувство при яребиците е много добре развито. Не са изключение случаи, когато към някое люпило се присъединява яребица, която не е мътила или е загубила люпилото си и помага на родителите да отгледат поколението.
Естествени неприятели на яребицата
Неприятели на яребицата са лисицата, дивата котка, невестулката, черният пор, язовецът, таралежът, енотовидното куче, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици, свраката, сивата врана и др. Тя понася много големи загуби при тежките продължителни зими и от механизацията в селското стопанство. Освен това страда и от много болести.
Ловностопанско значение на яребицата
Яребицата е сред основните видове дребен дивеч у нас. Нейните пролетни запаси обикновено се оценяват на около 600 хил. птици. Тя е важен ловен обект. Има много вкусно месо и ловът и е интересен. Много е полезна за селското стопанство, унищожавайки плевелните семена и вредните насекоми.