Woodcock hunting trips in Bulgaria - Hunting area Сандански 2800
Woodcock shooting in Bulgaria - Hunting area Сандански 2800
Woodcock hunting in Bulgaria - Hunting area Сандански 2800
Woodcock shooting in Europe - Hunting area Сандански 2800
Woodcock hunting in Europe - Hunting area Сандански 2800
Snipe shooting in Bulgaria - Hunting area Сандански 2800
Snipe hunting in Bulgaria - Hunting area Сандански 2800
Woodcock hunting in Bulgaria
Bulgaria Hunting Trips - Discounted woodcock hunting trips on bghunters.com - Small game hunting area Сандански 2800
» Bulgaria Hunting Trips » Woodcock hunting in Bulgaria » Hunting area Сандански 2800
- Hunting trips directly from outfitters:
Woodcock hunting trips in Bulgaria
Hunting area Сандански 2800
We hunt some of the best areas for Woodcock in Bulgaria!
Woodcock hunting period & methods
Woodcock hunting in Bulgaria season:
- Second saturday of August - Last day of February
Small game standart price list
Woodcock
Woodcock hunting usually takes place in most Eastern parts of Bulgaria – along the Black sea coast. In order to flush the woodcock, the use of dogs is necessary. The guides have thus become masters in the art of training this particular type of dog. In addition, hunted territories offer hunters an opportunity to see an impressive range of woodcock rises per day. Accompanied by a guide familiar with the different habitats frequented by these birds, the success is practically assured.
Scientific Name: Scolopax rusticola
Habitat: Forests and woods.
Description: Bulky wading bird, well camouflaged by brown and buff barring, creating a “dead leaf” effect. Long down pointing bill. In flight its rounded wings are diagnostic. Size: 32-36 cm
Hunting method: Rough shooting, walking up
Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.
Hunting services: Standart price list
Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Сандански 2800
- Лов Сандански 2800
- ✓ Hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Hunting in Europe Сандански 2800
- Caccia in Bulgaria Сандански 2800
- Chasse en Bulgarie Сандански 2800
- Jagd in Bulgarien Сандански 2800
- Caza en Bulgaria Сандански 2800
- Κυνήγι στη Βουλγαρία Сандански 2800
- Bulgaristan'da Avcılık Сандански 2800
- ✓ Big game hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Red deer hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Fallow deer hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Roe deer hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Wild boar hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Mouflon hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Barbary sheep hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Chamois hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Himalayan tahr hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Bezoar ibex hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Wood grouse hunting in Bulgaria Сандански 2800
- ✓ Small game hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Pheasant hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Quail hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Turtle-dove hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Partridge hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Wood pigeon hunting in Bulgaria Сандански 2800
- European hare hunting in Bulgaria Сандански 2800
- ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Wild duck hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Goose hunting in Bulgaria Сандански 2800
- ✓ Predator hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Wolf hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Jackal hunting in Bulgaria Сандански 2800
- Fox hunting in Bulgaria Сандански 2800
Woodcock hunting trips in Bulgaria
Small game - Woodcock and Snipe shooting in Bulgaria
- Woodcock hunting in Bulgaria
- Сандански 2800
Woodcocks hunting trips in Bulgaria
One of the most popular types of wing shooting in Bulgaria is woodcock hunting, and for good reason. These birds' migration route takes them directy through Bulgaria, making it one of the best woodcock hunting destinations in the world.
Woodcock hunts begin at around 9:00 AM, the best time being in daylight, with a pointing dog. The Setter and the Pointer have proved themselves invaluable helpers for this hunt. The woodcock is a secretive bird; most commonly encountered in forests, hence its name - woodcock. It likes to hide along the edge of the forest, in gullies, near small rivers, where the soil is soft and in short bushes (briar, blackberry and thorny bushes), but must be close to the forest. During rapid temperature drops, the woodcock can be found in pine forests, where the snow and rime can’t reach the ground.
There it spends the entire day feeding and resting, and manages to survive because the soil doesn’t freeze. Some of the best regions for hunting woodcocks can be found in Bulgaria. These regions maintain the vitally necessary for the bird temperature of 5 degrees Celsius. It’s a well-known fact that one of the biggest woodcock migration routes - via Pontica - passes through Bulgaria, making it one of the best hunting destinations for this bird in the world.
These birds stay for the longest time-period precisely in Bulgaria. Bulgarian hunters don’t have much interest in woodcocks, allowing mostly foreign hunters to indulge in this type of wingshooting in Bulgaria. The best habitats are near the Black sea, because the snow melts quickly thanks to the maritime climate. The hunting terrains are easily traversable because the soil is soft and lacks rocky areas. Some of the forests are sparse which allows for better visibility of the birds and more trophies.
The hunt for woodcocks is tremendously interesting because it is difficult, involves long treks and strong emotions. The best pointing dog for hunting these birds is the English setter. It has a firm stance, searches the places where the vegetation is thickest, has a good tempo and covers large areas. Unlike the Pointer it searches in a circular fashion and, most of the time, it tries to block the bird’s escape.
The Pointer has a good sense of smell, but searches further and in a straight line, which makes it possible for it to miss some of the birds. There are exceptions; some Pointers are very good in hunting woodcocks. Lately, we have begun to see the German shorthaired pointer in the forest, but the problem is that they track and give chase to furred game.
The best terrains for woodcock wingshooting in Bulgaria are short-stalked forests, clearings, and sparse beech, oak and coniferous forests as long as there are meadows frequented by livestock nearby. At night, woodcocks find their food in those meadows by burrowing.
Snipes hunting trips in Bulgaria
Snipes are rarely the target of Bulgarian hunters, but there is quite the interest from foreign hunters.
This type of wing shooting in Bulgaria doesn’t require the hunters to get up early and can continue the entire day. Snipes are most commonly hunted in the so called overflows (fields that retain water, rice fields, spots where rivers have overflown and shallow lakes).
This is a bird that makes one of the longest migratory flights in the world. There is evidence that some specimens travel from Japan to Bulgaria. The hunt is very emotional and puts the hunter’s marksmanship skills to the test.
On liftoff snipes let out a cry which guides the hunter to the target. The problem is the bird makes sudden and sharp turns to either side and after the 30th meter straightens out its trajectory.
Missing the target is quite common. Out of the three types of snipes (small, common and large) the common snipe is allowed to be hunted in Bulgaria. Retriever dogs, which cope well with watery terrains, can be used.
The dogs must work very close to the hunter, at a distance no greater than 20 - 25 m. because the snipe lifts off at the 20th meter (the bird doesn’t allow the hunter to get close to it; the terrain doesn’t allow stealthy movement) and does so very quickly, making it quite difficult to hit.
English Setters have established themselves as the best dogs for this hunt. They have a good, firm stance and an exceptional sense of smell. Their fur protects them from the moisture and they can work all day.
Snipe hunting is allowed in the period from the beginning of August to the end of February. The best time for this type of wing shooting in Bulgaria is in December and January when most water basins freeze.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
Елен
1. Благороден елен
Едър дивеч
(Cervus elaphus)
Срокове на ловуване
Благороден елен:
- мъжки и приплоди - от 1 септември до 31 януари
- женски - от 1 октомври до 31 декември
Елен лопатар:
- мъжки и приплоди - от 1 септември до 31 януари
- женски - от 1 октомври до 31 декември
Разпространение на благородния елен
Благородният елен се среща в Средна и Западна Европа, европейската част на Русия, Средна Азия, Далечния Изток и в някои други райони. У нас е повсеместно разпространен в планинската и равнинна част на страната. Според ловната статистика числеността му възлиза на около 23 000 бр.
Общи сведения за благородния елен
Половият диморфизъм при благородният елен е силно изразен. По правило окраската на елена през лятото е червенокафява, а през зимата сиво кафява. Коремът, вътрешната страна на краката и около опашката са кално мръсно бели. Дължина на тялото -165-250 сm. Височина при холката -100-150 сm. Дължина на опашката - 12-14 сm. Тегло - 100-450 kg. Женските са с от една четвърт, до една трета по-леки и нямат рога по време на размножителния период. Мъжкият сменя рогата си всяка година, от март до края на април. При силните рогачи рогата опадват през февруари - март, а по-малките и по-слабите - през април - май. Новите рога израстват за около 4 месеца. При растежа те са покрити с добре кръвоносноснабдена кожица, която след израстването на рогата изсъхва. През юли август рогачите търкат рогата си по дърветата и обелват сухата кожа (ликото). Падането на рогата се предизвиква от рязка промяна в нивата на различните хормони в кръвта. То е съпроводено с леко кървене и отваряне на рана, която зараства много бързо. На едногодишните екземпляри рогата са много малки и недоразвити, имат едно, максимум две разклонения, на втората година могат да бъдат вече шест. С възрастта рогата стават все по-големи, мощни и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой, тогава е оптималната възраст за отстрелване на капитални трофеи. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си. Женските (кошутите) са без рога.
Начин на живот и хранене на благородния елен
Елените се хранят привечер, през нощта и рано сутрин. В тихите и спокойни места за кратко време пасат и през деня, а през останалото време почиват и преживят. Те използват растителна храна - трева, листа и клонки от дървесни и храстови видове, културни растения, жълъди, горски семена и плодове. През зимата с охота се хранят с къпини, малини, зеленика, трепетлика, ива и др. Някои елени се пристрастяват и белят кора от младите дръвчета. Обикновено елените живеят на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. Те са слабо привързани към определена територия и често странстват на големи разстояния. Въпреки големите си, със заострени шипове и крайно опасни рога, когато са заплашени и мъжките и женските се защитават удряйки силно с предните си копита и не са редки случаите на тежко пострадал хищник след опит за нападение над кошута с малко. Благородният елен, понякога обича да се валя в кал, което не е характерно за другите видове от семейство Плътнороги. Кошутите, теленцата и част от младите рогачи прекарват зимата на стада, които се разпадат през пролетта, преди раждането на малките. Останалите мъжкари прекарват зимата и лятото сами или на групи.
Размножаване на благородния елен
Кошутите са полово зрели на 2 години, а мъжките са полово зрели и годни да оплождат след 3-та година, но участват реално в размножаването след като навършат 5-6 години, когато са в състояние да се преборят за женската. Брачният период на елена започва към 20-25 август в по-южните и по-топли райони, а в планинските места - през първата половина на септември и продължава около един месец. Силните рогачи събират около себе си 4-5, а понякога и повече кошути, които ревниво пазят, докато ги оплодят. По време на сватбуването мъжките реват, като особено активен е ревът им сутрин и привечер. През брачния период рогачите почти не се хранят, а само пият вода и се калят, поради което отслабват много. След сватбуването мъжкарите се оттеглят в глухи места, започват да се хранят интензивно и бързо се подготвят за зимата. Женските, когато раждат се отделят за известно време от стадото и след това отново се присъединяват. Бременността на кошутите продължава около 8 месеца (240-250 дни) и в края на май и началото на юни те раждат по 1, рядко по 2 теленца, които бързо укрепват и след няколко дни вече могат да следват майка си. Неприятели на елените са вълците, чакалите, лисиците и рядко мечките и подивели кучета. Теленцата могат да станат жертва и на някои от едрите грабливи птици.
Стопанско значение на благородния елен
Благородният елен е ценен ловен обект, за който се полагат грижи и се поддържа популацията му. Обикновено са разрешени за лов единствено мъжкарите и то само за кратък определен период. Изключение прави подборния лов, който цели да поддържа доброто състояние на популацията и качеството на наследствения материал. Ловният трофей са рогата му. В България е отстрелян световният рекорд на трофей от благороден елен, с оценка 273,6 точки по CIC. Страната притежава 15 трофеи с оценка над 250 т. по CIC. Десет от първите 20 трофеи в света са български. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 7 до 14 kg.
- BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA
2. Елен-лопатар
Едър дивеч
(Dama dama)
Разпространение на елена лопатар
Еленът-лопатар произхожда от средиземноморските острови, откъдето е бил разселен по изкуствен начин в много европейски страни. У нас е аклиматизиран преди около 70 години, но на свобода се развъжда през последните 25-30 години. Понастоящем се среща почти повсеместно. Числеността му у нас е около 50 000 бр.
Общи сведения за елена лопатар
Еленът-лопатар е получил името си от лопатовидната форма на рогата си. Значително по-дребен е от благородния елен. Тялото му е набито и дебело, а краката са относително къси. Рогачът достига на дължина 130-140 сm и височина - 85-90 сm, тежи около 80-90 kg. Женската е по-малка и достига на тегло 35-50 kg. Козината му през лятото е ръждивочервена, изпъстрена с кръгли бели петна от двете страни, главата отгоре и страните са кафеникави, а коремът и вътрешната страна на краката бели. Огледалото е също така бяло и е оградено с черна ивица. През зимата козината е еднообразно сиво-кафява. Често се срещат изцяло бели и черни екземпляри. Линее през април и октомври. Първите рога на елена-лопатар, които израстват през втората година, са шиловидни без розетка, а вторите рога, които израстват, след като е навършил три години, имат лопатовидно разширение към върха. През следващите години лопатата расте на дължина, след което се увеличават ширината и масата на рогата. Нормално израсналият лопатар има добре развити очни и средни шипове. Рогата достигат максималните си размери към 10-12-годишна възраст. Еленът-лопатар ги сменя всяка година през април-май. Новите рога израстват бързо и към края на август или началото на септември са с нормална големина и напълно оформени. На тежина достигат 3-4 kg.
Начин на живот и хранене на елена лопатар
Еленът-лопатар обитава равнинните широколистни и смесени гори. Оптимални условия за неговото развитие са крайбрежията с по-топъл и влажен климат. В такива места той развива едро тяло и мощни рога. Подходящ е за развъждане в паркове. Изкачва се и в планините, където има изобилие на поляни и разнообразна тревна, храстова и дървесна растителност. Избягва северните изложения, сенчестите места и районите с дебела снежна покривка Силно е привързан към местообитанията си, но при липса на храна и вода, както и през сватбения период предприема странствания. Силните мъжки екземпляри се движат най-често сами. Еленът-лопатар не се каля. На паша излиза както през деня, така и през нощта. Към храната си е невзискателен, храни се с трева, листа на дървета и храсти, различни гъби и горски плодове. По-доверчив е от благородния елен. Има силно обоняние и зрение. Бяга по-бавно, поради което трудно се спасява от неприятели. Най-големият неприятел на елена-лопатар е вълкът, а на места овчарските и скитащите кучета. Лисицата и чакалът нападат теленцата.
Размножаване при елена лопатар
Сватбеният период започва от средата на октомври и продължава до края на ноември. Бременността трае около 240-250 дни. През юни женската ражда 1-2 малки, които през първите няколко дни са безпомощни.
Стопанско значение на елена лопатар
Еленът-лопатар у нас се е развъждал в парковете като декоративен вид, но през последните двадесет години се разселва масово и като обект на лов. Причинява щети на горското и селското стопанство. Особено вреди на декоративната растителност в парковете. Месото му е вкусно, а рогата са ценен трофей. Национален рекорд за страната е 208,59 т. по СIС. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 3 до 5 kg.