Big game hunting trips in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

Big game hunting in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting services - Big game hunting in Bulgaria

Hunting trophies in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting services - Hunting trophies in Bulgaria

Red deer hunting in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting services - Red stag hunting in Bulgaria

Fallow deer hunting in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting services - Fallow buck hunting in Bulgaria

Roe deer hunting in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting services - Roe buck hunting in Bulgaria

Wild boar hunting in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting services - Wild boar hunting in Bulgaria

Mouflon hunting in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting services - Mouflon hunting in Bulgaria

Chamois hunting in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting services - Chamois hunting in Bulgaria

Bear hunting in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting services - Bear hunting in Bulgaria

Capercaillie hunting in Bulgaria - Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting services - Wood grouse hunting in Bulgaria

Find our discounted big game hunting trips in Bulgaria

  • big game hunting trips in Bulgaria directly from outfitters

Bulgaria Hunting Trips - Discounted big game hunting trips on bghunters.com - Big game hunting area Хисаря Хасково 6302


» Bulgaria Hunting Trips » Big game hunting in Bulgaria » Hunting area Хисаря Хасково 6302

  • Hunting trips directly from outfitters:

Big game hunting trips in Bulgaria

Hunting area Хисаря Хасково 6302

Direct offers from outfitters on bghunters.com & Bulgaria Hunting Trips

Book Your Big Game Hunt in Bulgaria

Bulgaria, located in the eastern part of the Balkan Peninsula, is famous for its game-rich wilderness areas and mountains. Two large mountain ranges divide the country into distinctive regions, and a third of the country is forested. Hunting opportunities are provided on some 30 state-owned hunting grounds, as well as many hunting clubs and private estates. They offer excellent trophy quality red stags, Alpine chamois, Balkan chamois, fallow deer, roe deer, mouflon, sheep & goat, and wild boar, as well as wolf and lynx.


Red DeerFallow Deer

Roe DeerWild Boar

MouflonChamois

Barbary SheepBezoar Ibex

Himalayan TahrWood Grouse

Big game hunting trips in Bulgaria

Big game hunting in Bulgaria

  • ✓ Big game hunting in Bulgaria
  • Хисаря Хасково 6302
Big game hunting in Bulgari
Wild Goat/Chamois hunting trips in Bulgaria

The Balkan Chamois mostly inhabits the Rhodope and Rila mountains. The hunting areas in Bulgaria are usually over 1800 m, but in certain places even over 800 m and the stalking is easier than elsewhere. Female chamois have an average of 90 - 93 CIC points, the males about 103 - 106 CIC points. Hunting chamois in Bulgaria gives hunters a chance to get amazing trophies.

Wild Boar Hunting from a High Seat in Bulgaria

Individually, wild boar hunting in Bulgaria is done from a high seat. During the summer period, the fur of the wild boar is short and rare (from May to October) and it is not as beautiful and impressive. The quality of the trophies shot down is high and the sizes range between 18 and 31 cm. The world record for wild boar trophy is in Bulgaria - 158.2 points CIC.

Roe Deer hunting trips in Bulgaria

Roe deer are widely distributed throughout our country. Its population has gradually increased in the last few years. The average weight of male deer trophies is abound 300 to 500 g. However, specimens with a trophy weight more than 400 g are often shot.

From the end of spring until the beginning of autumn, the big game rests. Only roe buck hunting is allowed during this period. The best time for successful hunting is in May and June just before the forest trees rustle, and the grass has not grown too high. The rut is usually at the end of July.The most suitable time for roe deer hunting in Bulgaria is in May, when the season opens and in August, during the mating period.

In Bulgaria, the roe deer inhabits lowlands as well as mountains. The hunting method used here is stalking, which requires good preparation. However, waiting and stalking are worth if you want to acquire trophy with weight about 300 - 450 g in the mountainous hunting areas, and 400 - 550 g in the northeastern Bulgarian plains. Trophies of roe deer are symmetrical, with long and richly pearled antlers.

Red Deer hunting trips in Bulgaria

Red deer are the pride of Bulgaria's hunting reserves. Some of the best red deer trophies have been shot in Bulgaria.

Due to the rich natural biotope and proper care the population boasts very good trophy characteristics - mighty, beautifully symmet

Wood Grouse hunting trips in Bulgaria

The wood grouse is the biggest gallinaceous bird and is encountered in pine forests at over 1500 m above sea level.

It is also one of the most prestigious trophies among birds. Wood grouse hunting takes place early in the morning, before dawn. Observations need to be made beforehand to identify the so-called tokovishta (places where the wood grouse mates with 1 to 6 females).

Wood grouse hunting can only take place during its mating period, and having a guide who knows the area well is mandatory, because the trecks to the hunting grounds are made in complete darkness. Advancing towards the singing wood grouse happens on command from the guide.

Depending on the terrain, up to 3 paces are walked only during certain parts of the wood grouse’s song. It makes 3 sounds and the hunters can move only when it starts singing the third one - brosene. This is a sound that mimics the sound of sharpening a scythe. Before that the two others are popping (sounds like opening a bottle of champagne) and knocking. When making the third sound the wood grouse can’t hear anything, that’s why the hunters need to make their advance then.

If a hunter cannot synchronize their movement with the bird’s song, the guide must take their hand and make sure they move in unison with the melody. Shooting distance is about 30 m and the shot is taken on the command of the hunting guide. This is the only bird that can be shot when on the ground. The rounds are № 2/0 до № 4/0 when hunting with a smoothbore weapon.

When hunting with a rifled weapon, the shooting distance can be between 50 to 80 m, if the visibility allows it. When using a rifled weapon the wood grouse can be hunted in daylight, because the distances are significantly greater. Rifles and Flobert rifles can be used, as well as 223 and all small caliber shotguns. The wood grouse in Bulgaria is an exceptional trophy but it isn’t a bird that can be consumed. It is a trophy which can be stuffed and preserved.

The hunt itself is very interesting and emotional.

  • BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

Гривяк

(Columba palumbus L.)

Срокове на ловуване

Ловът на гривяк е разрешен

от 15 август до 28 февруари.

Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на гривяк

Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:

  • Препоръчителни патрони - 28g. за 16 кал. / 32g за 12 кал.
  • № на сачмите - 7, 5
  • Разстояние - 30-40 метра

Разпространение на гривяка

Видът е широко разпространен в Европа, Азия и Северна Африка. В нашата страна се среща повсеместно.

Описание на гривяка

Общият тон на оперението при гривяка е синкаво-сиво. Гушата и гърдите му са с розово-сив цвят, преминаващ към корема в сиво. От двете страни на врата и на крилата си има бели петна, а на опашката - широка тъмна ивица. Клюнът е оранжево-червен с жълт връх. Краката са червени. На дължина той достига 40-44 cm, а на тегло - до 500-600 gr.

Младите гривяци се отличават по това, че гърбът им е по-кафяв, белите петна на врата липсват, и гушата и гърдите не са розови, а мръсно кафяви.

Местообитания на гривяка

Обитава гористите местности, като се изкачва до 1800 m н.в., но числеността му не е голяма. По-значителна концентрация се наблюдава през есента, когато от север започват да долитат по-големи ята, които временно се задържат у нас и след това отлитат на юг. Гривяците остават да зимуват и в студени зими в случаите, когато има обилно плодоносене на бука.

Храна на гривяка

Гривяците ядат семена на културните растения, бурените, иглолистните дървесни и храстови видове, дъбов и буков жълъд, къпини, ягоди, боровинки и други плодове, пъпки, зелени части и др. Редовно поемат гастролити (дребни камъчета). Хранят се предимно на земята, но може да кълват буков и дъбов жълъд и някои ягодови плодове по дърветата.

Биология на гривяка

Гривяците, както повечето птици от сем. Гълъбови, образуват трайни двойки. Гнездото си правят от тънки клонки на различни височини по дърветата в най-глухите части на гората. Мътят два пъти през годината. В края на април женската снася две бели сравнително едри яйца. С изключение на северните райони, тя започва да мъти след снасянето на първото яйце и затова малките не са еднакви по размери. Мътят двамата родители, но женската лежи по-дълго време.

Малките се излюпват след 17-18 дни, растат бързо и след един месец напускат гнездото. Първите няколко дни прекарват с родителите си, след което образуват ята.

Гривякът е много предпазлив. Той се крие в най-гъстите части в короната на ниските дървета, а при високите често каца на самия връх и внимателно наблюдава наоколо. Има много добро зрение и отдалеч забелязва опасността. На храна отиват в определени часове сутрин и следобед. Гривякът пее само през размножителния период, като издава високи гърлени звуци.

Естествени неприятели на гривяка

Най-опасни за гривяка са дневните грабливи птици, бялката и златката, които атакуват гнездата с яйцата или малките пиленца.

Ловностопанско значение на гривяка

Гривякът е многочислен в почти всички части на своя ареал. Не е застрашен в световен аспект. През миналото столетие значително е разширил ареала си на север в Скандинавския полуостров. Интересен и ценен обект на ловния спорт. Полетът му е бърз и стремителен, а ловът е труден и изисква много търпение. Месото на гривяка е твърдо и не се отличава с добри вкусови качества.

За гривяка и неговия лов

Обикновено ловци допускат до себе младите гривяци. Най-често след първия или най-много след втория излет, когато се стреля по гълъбите, те стават много осторожни. Летят на голяма височина много бързо и трудно допускат ловеца на изстрелно разстояние. Това прави този лов много емоционален и всеки трофей - ценен.

Гривяците са много предпазливи и виждат поразително надалеч. Могат да различат и най-малкото движение или промяна на заобикалящата ги среда. Затова изграждането на прикритието трябва да стане най-добре от предишния ден, и то привечер.
Обикновено ловци допускат до себе младите гривяци. Най-често след първия или най-много след втория излет, когато се стреля по гълъбите, те стават много осторожни. Летят на голяма височина много бързо и трудно допускат ловеца на изстрелно разстояние. Това прави този лов много емоционален и всеки трофей ценен.
Нашата страна обитават три вида гълъби: скалният или сивият гълъб, гълъбът-хралупар и гривякът. От тях най-едрият е последният и той е обект на лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча. За да ловуваме успешно на този интересен ловен обект, трябва добре да познаваме неговата биология и навиците му на живот.
Гривякът живее основно в иглолистните и смесени гори, като предпочита по-старите насаждения, изпъстрени с поляни, и полета с единични дървета в тях. Общият цвят на оперението му е пепелявосив. Двете страни на шията му са металнозелени, с по една бяла ивица. На дължина мъжкият достига 40-44 см. Женската е по-дребна.
Гривякът почива на сухи или разлистени клони по върховете на дърветата, а през горещите часове на деня - вътре в самата корона на дърветата. Полетът му е много бърз и с честа смяна на посоката и хоризонта. Храни се основно с житни зърна, иглолистни семена, буков и дъбов жълъд, ягоди, капини, малини, рядко с охлюви и червеи, а рано напролет - и с пъпките на широколистните и иглолистни дървета. Вода пие чрез засмукване, като пъха цялата си човка във водата. Чрез това той затваря восковицата на носните си отбори и по този начин може да образува вакуум в устната си кухина, посредством която засмуква водата.
Още при пристигането си през пролетта птиците са чифтосани. В първите дни двойките се държат по няколко заедно. Мъжкарите токуват, накацали по високите клони на дърветата, издавайки характерното за тях гугукане: гурр-гру-гуру-ру. Женската прелита наоколо, като приглася с по-особени, стенещи звуци: ху-у-у или гу-у-у. На петия-шестия ден от долитането си чифтовете се разделят и търсят място за гнездене. За построяване на гнездото си гривяците избират дебел, страничен клон или разклонение близо до стеблото, на високо и с гъста корона дърво. Самото гнездо е направено някак си небрежно от преплетени тънки, сухи клончета и клечки. Отвътре го постила с по-нежна трева, но винаги е раздърпано, неугледно и не особено стабилно. Гривяците често използват и стари гнезда на свраки, дребни соколи и катерици, като само доприбавят по някое друго клонче и суха трева. Брачните игри на мъжкаря около гнездото се състоят от шумни излитания, с пляскане на крилата, кръжене и устремно спускане. А преди да хвръкне и след като кацне, продължително и високо гугука.
У нас гривякът мъти два, рядко три пъти за едно лято. Женската снася винаги само по две яйца. Те са чистобели. Първия път - в началото на април, втория път - в края на юни и началото на юли. Много често, ако птиците са тревожени по време на гнезденето, второ люпило няма. Мътенето трае 17-18 дни, а малките остават в гнездото около 40 дни. Отначало те се хранят, както и малките на домашния гълъб, с "птиче мляко" (това е особена кашица, която се отделя в специална жлеза в гушите на родителите), а по-късно и с размекнати зърна. Както казахме, възрастните гривяци са зърноядни птици. Гушата им е много голяма и побира 5-6 жълъда наведнъж. След като напуснат гнездото си, малките се събират в ята и бродят в околностите, а старите отглеждат второто си поколение. Към края на август излита и второто люпило, и възрастните и младите птици се събират в големи и смесени ята. Рано сутринта те излитат за храна по нивите, към 10:00 ч. кацат по дърветата, за да почиват. По обяд отиват хкрай реките и водоемите, за да пият вода и пладнуват по околните дървета. Следобяда отново отлитат към нивите, за да се хранят и на смрачаване се прибират в гората да нощуват. Гривяците от по-северните страни започват в края на месец август - началото на септември своята миграция към зимните им местообитания. Това са бреговете на Средиземно море и островите в него.
Нашите гривяци предприемат тези прелети през октомври. През по-мека и безснежна зима те остават до късна есен в Северна България, а в Югоизточна България и Южна Тракия дори остават да зимуват.
Гривякът е трудно и бавно размножаваща се птица. Счита се, че младите започват да гнездят едва на втората година от своя живот и имат само едно люпило. Освен това, ако по някаква причина се развали чифтът гълъби напролет (поради смъртта на едната птица или изгубването при прелета), втората птица остава сама и не прави гнездо, нито си търси другар до следващата пролет. От снесените две яйца рядко се излюпват и оживяват и двете малки. Гълъбчетата са много нежни и лесно загиват. Излетелите пък от гнездото млади птици са твърде непредпазливи и още в първите си дни стават лесна плячка на хищници и хора. От друга страна, урбанизацията и масовото проникване на човека в горите, засилената сеч и други фактори намаляват още повече характерните местообитания на този ценен вид. Гълъбите се оттеглят в по-малко населените и отдалечени райони и ако не намерят подходящо място за гнездене, въобще не снасят.
Най-подходящите месеци за лов на гривяк са септември, октомври и ноември. При топли зими, когато гривяците зимуват у нас, ловът им може да продължи до закриването му през месец февруари.
Скалният гълъб е по-дребен от гривяка, оперението му е синкаво-сиво. От двете страни шията му е със зеленикав оттенък. На крилата си има две черни препаски. Мъжкарят достига на дължина 34-38 см. Женската е по-дребна. У нас се среща доста често. Гнезди на колонии по скалите. Храната му е същата като на гривяка. Отлита по-рано от него на юг. В най-южните райони на страната ни обитава целогодишно. Съгласно Приложение 2 към чл. 66, алинея I от Правилника за прилагане на Закона за опазване на дивеча, неговият лов в България е забранен.
Гълъбът-хралупар (дупляк) е с пепелявосиво оперение. На крилата си има две неясни, размити черни ивици. Мъжкарят достига до дължина 33-35 см. Женската е по-дребна. Гнезди в хралупите на старите дървета, откъдето е получил и името си. Храната му е като на гривяка. През лятото се събира на малки ята. Когато мигрира на юг, ятата са по-големи. Поради намаляване и дори изчезване на старите дървета с хралупи, числеността му е силно намалена и той реално е застрашен от изчезване. Също е строго забранен за лов.
Неприятели за всички гълъби са ястребите, соколите, златката, бялката, невестулката, свраките, гарваните и много други фактори, които променят тяхното местообитание. Ловът на гривяци, съгласно приетия Закон за лова и опазване на дивеча, у нас се извършва чрез причакване или чрез издебване. Ловът чрез причакване протича по следния начин. Птиците се изчакват обикновено или край местата за хранене - ниви, стърнища и др., или обикновено край реките и водоемите, където те идват по обяд да пият вода. Тогава обикновено кацат на съседните дървета. Особено предпочитат някое дърво със сух връх и клони. За да се прикрие добре ловецът трябва да си е направил предварително чакало. Това е пръчкарник от зелени вършини. Неговото изграждане е много важен елемент от този лов. Гривяците са много предпазливи и виждат поразително надалеч. Могат да различат и най-малкото движение или промяна на заобикалящата ги среда. Затова изграждането на прикритието трябВа да стане най-добре от предишния ден, и то привечер. Най-добре е пред него да се приготви и солище с глина и малки камъчета, а отгоре да се покрие с анасон и овес, може и зрял грах. По този начин ще привлечем ятата с гривяците.
Когато сутрин и вечер летят по нивите, за да си търсят храна, може да ги бием чрез причакване край пръснатите из полето дървета. Отново е желателно да се направи добро прикритие. Този лов е особено успешен, когато в него участват трима-четирима ловци, прикрити на различни места по терена. След изстрел единият от ловците пропъжда гривяците от своето прикритие и те прелитат край позициите на неговите ловни другари.

  • Чрез причакване могат да се бият птиците и край местата, където се прибират за нощуване.
  • Вторият способ за лов е чрез издебване.

Тогава ловецът използва най-успешно наличните прикрития по терена, като се старае да се доближи на изстрелно разстояние до кацналите на някое дърво птици. Както казахме, те са обаче много предпазливи и това е много трудно.
Стреля се с патрони, снаредени с дробинки № 7 или № 8, а при висок полет на птиците - с № 3 или № 4. Хубаво е патроните да са с концентратори. Повеждайки гривяка, трябва да дадем изпреварване от 1 -2 метра пред него, за да можем да имаме попадение. В противен случай само си гърмим и плашим птиците.
По чуждестранните ловни канали ни показват лов на гривяци в някои страни от Европа, каквито са малко познати у нас.

Основният традиционен лов на тези птици там може да се раздели на няколко метода:

  • С мрежи за ловене на гълъбите, характерен за страната на баските и в Италия. Това са вертикални мрежи, до десет на брой, или хоризонтални такива, покрити с растителност.
  • Друг способ е от колиби за стрелба, характерен за Пиренеите. Там се използва и полагане на мрежи в полето за хващане на птици, без участие на хората.
  • В югоизточната част на Франция, която в ландшафтно отношение и като терен е близка до нашите условия, се практикува ловуване на гривяци в гориста местност. Ще се спра по-подробно именно на този метод, защото той може да намери приложение и у нас.

Изграждат се съоръжения за лов на гривяци, които работят без мрежи, но тук е вложена много изобретателност и инженерна мисъл от страна на ловците. В районите на Арманяк, в Жирондинските степи или степите на Лот-е-Гарон, та чак до предпланините на Пиренеите, традиционно се практикуват тези елементи, характерни за местните ловци, за лов на гривяци с различни тънкости и варианти, които варират в зависимост от топографията на местността и изобретателността на ловците. Участниците в лова са екипирани с портативни радиостанции тип "уоки-токи", за да поддържат връзка между колибата за наблюдение и тази на земята. Разстоянието между двете е средно около километър и половина. Разгледани по-подробно, тези съоръжения напомнят военни фортификации. Основната част от тях е колибата за наблюдението. Тя е едновременно място за живеене на ловците, има възможност да се готви, яде и почива вътре, но също така е и основен пост за ръководене и провеждане на този вид лов. Колибата е снабдена с изнесен пост за наблюдение, който е най-високата част на съоръжението, откъдето се примамват птиците с имитиране на техните звуци. По принцип постът не се напуска никога по време на лов. През целия ден ловците се сменят, за да могат да наблюдават прелета без прекъсване.
Основният помощник в "шпионирането" е гривяк, затворен в клетка. Неговата основна задача е да информира от своя кафез за пристигането на ятото птици още преди да е забелязано от човешкото око. Този "супер гълъб" - мюре трябва да има остро зрение, за да различава подобните си отдалеч през клоните на дърветата. Обикновено той се поставя пред поста за наблюдение.
Около колибата за наблюдение и нейния малък капак, който се затваря леко с ръка, за да прикрива напълно наблюдаващите, са разположени коридори и тунели, високи около 1.8 м и широки до 2.2 метра. Тяхната обща дължина може да достигне до километър. Разположението им е строго специфично и се подчинява на конфигурацията на терена. С други думи, тунелите водят до характерни места, например малка горичка, където гривяците се разполагат при силен вятър, някой друг район, където птиците кацат да нощуват, или характерни места от терена. В тунелите ловците се придвижват тихо и се стреля по птиците след зададен сигнал. Всеки ловец избира по една птица, един от тях брои: едно, две... - и на три последва колективен изстрел.
По дължината на коридорите могат да се видят няколко колиби. Този начин на ловуване на гривяци е широко използван дори при ловуване в равнинните райони. Колибите за наблюдение служат и за подслон на ловните кучета, както и за задействане на капаните, които се разполагат над примамки и се задействат оттук дистанционно.
Ловът на гривяк без стрелба се свежда само до факта птиците да се накарат да кацнат на земята, за да се уловят в капаните или мрежите. За целта другата особено важна част от този начин на лов е примамката (мюрето), която ще свали ятото. Този безценен помощник е отново в колибата. Това е най-често гривяк, главата на който е покрита от качулка от алуминий, а самият той е поставен на дървена пръчка. Плясъкът на неговите крила трябВа да се познаВа до съвършенство от ухото на ловеца, който се движи с птицата по коридорите, когато гривяците вече са кацнали на земята, но са прекалено далече или още летят и са високо. Пляскайки с криле, примамката трябВа да имитира птица, летяща от дърво на дърво или кацаща на земята.
Последният важен елемент е гукането. Всеки ловец на гривяци трябва да може да издава звуците на птицата. В действителност, когато гривякът кацне, примамен от плясъка на крилете на "мюрето" и фалшивото гукане на ловеца, остава само да се продължи диалогът до момента на изстрела с пушката. Ето така ловуват на гривяци нашите колеги във Франция. Почти като на фронта, с предварително изградени фортификационни съоръжения, радиостанции, мрежи и капани. И това в една обединена и просперираща Европа. А ако някой по някакъв начин накърни техните традиционни методи на лов, колегите протестират и отнасят този важен за тях въпрос дори в съвета на Европа.