Fallow deer hunting trips in Bulgaria - Hunting area Крачимир 3964

Еленът-лопатар произхожда от средиземноморските острови, откъдето е бил разселен по изкуствен начин в много европейски страни. У нас е аклиматизиран преди около 70 години, но на свобода се развъжда през последните 25-30 години. Понастоящем се среща почти повсеместно. Числеността му у нас е около 50 000 бр.

Еленът-лопатар е получил името си от лопатовидната форма на рогата си. Значително по-дребен е от благородния елен. Тялото му е набито и дебело, а краката са относително къси. Рогачът достига на дължина 130-140 сm и височина - 85-90 сm, тежи около 80-90 kg. Женската е по-малка и достига на тегло 35-50 kg. Козината му през лятото е ръждивочервена, изпъстрена с кръгли бели петна от двете страни, главата отгоре и страните са кафеникави, а коремът и вътрешната страна на краката бели. Огледалото е също така бяло и е оградено с черна ивица. През зимата козината е еднообразно сиво-кафява. Често се срещат изцяло бели и черни екземпляри. Линее през април и октомври. Първите рога на елена-лопатар, които израстват през втората година, са шиловидни без розетка, а вторите рога, които израстват, след като е навършил три години, имат лопатовидно разширение към върха. През следващите години лопатата расте на дължина, след което се увеличават ширината и масата на рогата. Нормално израсналият лопатар има добре развити очни и средни шипове. Рогата достигат максималните си размери към 10-12-годишна възраст. Еленът-лопатар ги сменя всяка година през април-май. Новите рога израстват бързо и към края на август или началото на септември са с нормална големина и напълно оформени. На тежина достигат 3-4 kg.

Еленът-лопатар обитава равнинните широколистни и смесени гори. Оптимални условия за неговото развитие са крайбрежията с по-топъл и влажен климат. В такива места той развива едро тяло и мощни рога. Подходящ е за развъждане в паркове. Изкачва се и в планините, където има изобилие на поляни и разнообразна тревна, храстова и дървесна растителност. Избягва северните изложения, сенчестите места и районите с дебела снежна покривка Силно е привързан към местообитанията си, но при липса на храна и вода, както и през сватбения период предприема странствания. Силните мъжки екземпляри се движат най-често сами. Еленът-лопатар не се каля. На паша излиза както през деня, така и през нощта. Към храната си е невзискателен, храни се с трева, листа на дървета и храсти, различни гъби и горски плодове. По-доверчив е от благородния елен. Има силно обоняние и зрение. Бяга по-бавно, поради което трудно се спасява от неприятели. Най-големият неприятел на елена-лопатар е вълкът, а на места овчарските и скитащите кучета. Лисицата и чакалът нападат теленцата.

Сватбеният период започва от средата на октомври и продължава до края на ноември. Бременността трае около 240-250 дни. През юни женската ражда 1-2 малки, които през първите няколко дни са безпомощни.

Еленът-лопатар у нас се е развъждал в парковете като декоративен вид, но през последните двадесет години се разселва масово и като обект на лов. Причинява щети на горското и селското стопанство. Особено вреди на декоративната растителност в парковете. Месото му е вкусно, а рогата са ценен трофей. Национален рекорд за страната е 208,59 т. по СIС. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 3 до 5 kg.