European hare hunting trips in Bulgaria - Hunting area Студентски град София 1700

Горският бекас населява Европа, Сибир и Япония, среща се на Британските острови, в Мала Азия и Хималаите. Зимува от Западна и Южна Европа и Северна Африка, до Югоизточна Азия. У нас се среща по време на прелетите - ранна пролет и късна есен (октомври - ноември). Отделни екземпляри рядко остават да мътят и да зимуват у нас.

При този вид има слабо изразен възрастов диморфизъм. При възрастните индивиди челото и предната част на темето са кафяво-сиви. От основата на клюна до окото има тясна черна ивица. Общият тон на оперението е пъстър, близък на цвета на мъртвата почвена покривка.

Крилата са широки и закръглени на върха. Според някои автори, в полет наподобяват крила на кукумявка. Краката са къси, клюнът - дълъг, на върха - чувствителен, а в средата - мек. Той е приспособен да открива и защипва храната вътре в почвата. Очите са големи, с тъмнокафяв ирис. На тегло достига 150-420 gr, а на дължина - 34-36 cm.

През гнездовия период горският бекас предпочита влажните, запустели гори, обрасли с подраст и храстова растителност, папрати, с паднали дървета, изпъстрени с открити пространства и полянки. Избягва горещите и сухи местообитания. Птицата се храни край извори и потоци във влажни и блатисти места. В извънгнездовия период обича да странства в разнообразни местообитания - гори, храсталаци, овощни градини, край реки, мочури, блата и езера. Предпочита биотопи с рохкава почва. У нас се среща от морското равнище до високопланинските пасища.

Бекасът се храни с дъждовни червеи, които изважда с дългата си човка от меката почва, с насекоми и техните ларви и по-рядко с паякообразни.

Сватбува веднага след пристигането в местата за гнездене. Мъжките летят над върховете над дърветата, вечер след залез слънце и сутрин, 2-3 часа до разсъмване. Издават характерни звуци, наподобяващи "хор-хор". Женските се намират на земята. Когато чуят мъжките, излитат и техният призивен звук "цик-цик" примамва мъжките. Звуците, които издават птиците, са достатъчно надеждни за разграничаването на двата пола.

Бекасите образуват двойки до започване на мътенето. Гнездото е разположено на земята под паднало дърво, край пън или в храстите. Женската снася 2-6, най-често 4 яйца. Тя мъти и отглежда малките сама. Мътенето продължава 20-24 дни.

Горският бекас е ценен ловен вид. В Европа според ловните таксации числеността на популацията достига 3,7 млн. птици.

Видът е включен в Червената книга на България с категорията "Рядък вид". Но при определени благоприятни години числеността му позволява отстрелът на квотен принцип.

В началото на август старите бекасини завършват линеенето си, а младите вече трудно се отличават от тях по големина и оперение. През този период в повечето местности всички птици напускат гъстата блатна растителност, където е било мътенето, отглеждането на младите птици и линеенето, и се преместват на по-открити места. Последните са твърде разнообразни: влажни ливади, блатисти места, затревени и богати на тиня брегове на реки, блата, язовири и даже ручеи. Предпочитани от тях са и тинестите островчета сред блатата, обрасли с тръстика и камъш.

Начинът на живот, а следователно и условията на лова на бекасините зависят най-вече от това, какви места са си подбрали за обитание. Работата е там, че основната тяхна храна са различните червеи, личинките на насекомите и самите насекоми и отчасти нежните и сочни коренчета на някой блатни растения. Бекасината добива храната си предимно чрез забиването на клюна си в меката или овлажнена почва или в тинята. Затова, ако блатистата местност, която тя е избрала за място за дневна почивка, е богата на храна и последната се добива лесно, тя не се отделя от него и през нощта.

Бекасината е сумрачна птица, тя е активна надвечер до пълно стъмняване, понякога и до по-късно, както и много рано сутрин, два-три часа преди разсъмване. През това време тя прелита от едно място на друго, за да си осигури достатъчно храна. Ако, обаче, мястото е слабо хранително, в него трудно се намира храна или пък наблизо има по-хранително такова, надвечер бекасините отлитат от мястото за дневна почивка към него.

Понякога в подобни богати на храна райони през нощта се струпват доста на брой бекасини, долетели от цялата околност. Особено обичат да се хранят по тинестите и кални брегове на блатата, язовирите и реките, както и сред блатната растителност. В подобни места те се задържат и след изгрев слънце, но щом напече, те се ориентират към избраните от тях дневни легла.

В началото на август старите птици започват да затлъстяват, но все още са твърде предпазливи и не допускат ловеца на близко разстояние, а също не издържат на стойката на птичаря. Младите обратно, през това време са много кротки и предпочитат да се затаяват. Скоро след окончателното си израстване стават плашливи и чак когато по-късно затлъстеят отново стават кротки. В тихи и горещи дни бекасините, особено през обедните часове, са много по-кротки, отколкото през ветровити и хладни дни.

След напускането на блатните гъсталаци и разпръскването им по всички подходящи за живот места, местните бекасини се задържат там до самото отлитане на юг. През есента те нерядко се концентрират из окосените ливади, прораснали с острица или из останалите неокосени ивици трева, където често са смесени с дубли и глухарчета. При това, ако растителността е висока, те са относително кротки и в тихи дни позволяват доближаването им от ловеца или от кучето. При друго време обаче те стават много предпазливи и много трудно можем да ги доближим на изстрелно разстояние, а пък за възможност за стойка от птичаря въобще не може да се говори.

В края на август, началото на септември към местните бекасини започват да се присъединяват и тези от прелетните пасажи, идващи от централна и северна Европа, както и от южните части на Русия. Прелитането на бекасините от север на юг, както и отлитането на местните, става постепенно. При това тези дългоклюни птици почти винаги летят поединично, много рядко на малки групи от по няколко птици. Впрочем, не само по време на прелета, но и през останалата част на годината бекасините не са общителни птици. Само по време на отглеждане на люпилото и когато има малко хранителни места, те се концентрират там, при това доста на брой на относително малко пространство. Но и тогава те се държат поединично и разпръснато. Ятото понякога излита заедно, но виждаме, че след отдалечаването му от опасността то се разпръсва и птиците кацат поединично.

При силно дъждовна есен, когато непопилата вода залее всички подходящи за обитание на бекасини места и остават само малко сухи пространства те се концентрират там понякога в огромни количества. Същото става и когато горещата есен пресуши всички влажни места и само тук-там можем да видим такива. Щом обстановката се измени, бекасините отново се разпръскват по съседните подходящи за обитаване места.

Бекасините са много по-енергични от дублите, те много бягат, по-лесно се вдигат на крило и пролетяват значителни разстояния. Те са сумрачни, почти нощни птици и се хранят и движат предимно в тъмната част на денонощието. През деня, като изключим брачния период, те лежат на място, притаили се някъде между малките хълмчета, из тревата или в някаква ямка в блатото и почти никога доброволно не напускат убежището си. Съвсем друго е положението надвечер: със залеза цялото блато се оживява, отвсякъде се чуват резки прикряквания и се мяркат характерните силуети във въздуха. Понякога при мъгливо и облачно време това може да се наблюдава и през деня.

Бекасините са много маневрени летци. Вдигнатата бекасина с рязко прикрякване излита стремително и започва да се мята ту на едната, ту на другата страна, показвайки белия си корем. Само след отдалечаването от опасността на порядъчно разстояние тя изправя полета си, без да намалява скоростта на летене. Много рядко каца недалеч от мястото на вдигане. В повечето случаи мятайки се сякаш със скокове във въздуха, бекасините се вдигат доста високо, после летят известно време право, описват няколко кръга на голяма височина, и чак тогава, свивайки крила, като камък кацат от голяма височина някъде в тревата. Винаги подават глас при излитането си. Само много младите птици, още не успели да израстнат, излитат понякога мълчаливо и не толкова стремително, особено когато са се били спотаили във висока трева. Понякога това правят и възрастни, но силно затлъстели птици, които даже и не кръшкат при полета си.

Стрелбата по бекасините е твърде трудна, особено когато попаднем на незатлъстели птици през пролетта, когато се връщат от юг и са много слаби. Основна причина за трудността при стрелбата е стремителността и променливостта на полета им. Най-трудна си остава стрелбата по излитащите отдалеч бекасини. Силният вятър още повече затруднява стрелбата, тогава полетът им става още по-променлив. Най-доброто разстояние на стрелба е 30-35 м, защото стреляме с много дребни сачми, обикновено №10-12. Добре е да привикнем да стреляме с едно движение на прикладване в първата част на полета при излитането. Тогава задължително патроните ни трябва да бъдат разсейващи т.нар. "дисперсанте". По време на излитането първите няколко метра бекасината лети право, след което започва да кръшка. През тази втора част на полета и е почти невъзможно да бъде уцелена от ловци със средна стрелкова подготовка. След 30 м. тя изправя полета си и тогава трябва да я стреляме с по-едри сачми и с патрони е концентриран бой (с концентратор и сачми №9 или №10).

У нас на бекасини с птичар се ловуваше, когато откриването па лова ставаше на 1 август. Тогава все още не са отлетели старите птици и те, заедно с новото поколение, издържат на стойката на птичаря.

Днес ловът се открива след средата на август и при сухите лета, които напоследък ни сполетяват, бекасините са вече отлетели. След това време всички бекасини вече не издържат на стойката на птичаря и воденето с нас на подобно куче, особено когато не е достатъчно дисциплинирано и бяга напред на голямо растояние, е направо нежелателно. То само би ни пречило, разплашвайки всичко живо пред нас на извън истрелно разстояние.

Първи лов на младия птичар на гълъбови птици и бекасини

Ако притежавате млад птичар и досега сте положили много грижи за отглеждането и обучението му - за да продължи той да усъвършенства уменията си и да добие увереност в себе от огромно значение е собственото ви поведение. Първата година за младото куче е от особено значение и именно затова вашата правилна и постоянна намеса е толкова необходима - когато е нужно ще накажем или поощрим кучето, ще го подкрепим или насочим в действията му, като крайната цел е затвърждаване и коректно изпълнение на всичко заучавано в тренировките, повишаване ефективността на лова и запазване здравето на кучето.

Какво е мястото на лова на гълъбови птици в първия ловен сезон на младия птичар? За съжаление, то не е в челна позиция. Тези птици, като цяло, излъчват много слаба миризма за разлика от птиците, прекарващи по-голямата част от живота си на земята (пъдпъдък, яребица, фазан, горски бекас). Именно слабата миризма е и причината в обучението на кучето да открива и маркира дивеча (стойката) да не се ползват гургулица, гугутка, гривяк. Така е, защото то ще усеща дивеча от много близко разстояние и вероятността вместо да спре да връхлети върху него е голяма. Освен това в реалния лов е почти невъзможно птичарят да направи стойка на една от тези птици, защото те изключително рядко са на земята и притежават отлично развито зрение, забелязват отдалече опасността и веднага излитат, вместо да разчитат на камуфлажното си оперение (т. нар. мимикрия).

За да разберем защо е удачно поне първия ловен сезон с младото куче да се въздържаме от подобен лов, трябва да имаме предвид биологията на тези птици, начина им на ловуване и възрастта на кучето. Основният метод за ловуването на този вид дивеч е чрез причакването му на местата за хранене и на тези за водопой. Ловецът избира подходящо място с естествено укритие или сам прави такова, причаква прелитащите над него птици и в подходящия момент натиска спусъка. Като правило младите кучета са доста темпераментни и нетърпеливи, освен това не бива да забравяме, че през първия им ловен сезон още не притежават необходимата рутина. В обучението и лова на пъдпъдък младият птичар свързва изстрела с последващ апорт на дивеча. Като имаме предвид тези важни подробности, нека сега си представим един реален лов на гургулица и направим съответните изводи.

Отиваме на предварително избраното от нас място, например слънчогледова нива. Избираме позиция и започваме да чакаме първите птици. Кучето е непосредствено до нас, седнало или легнало, за да не ни пречи. Ето че вече се приближава гургулица, но за разлика от нас кучето не я вижда! Както си седи то, ние стреляме и птицата пада в слънчогледа. Кучето свързва изстрела с апорт, да, но то не е проследило и вдигнало птицата и не може да се ориентира за посоката, в която да тръгне и апортира. Апорт, но къде?! След като му подадете съответната команда, вашият помощник тръгва, но започва да се лута напред-назад, той е нервен и дезориентиран, бързо трябва да открие и донесе дивеча. Поради естеството на терена (липсата на видимост) и отсъствието на миризма на дивеча, единственият начин кучето да открие гургулицата е да се натъкне на нея случайно или да я види. Освен това, докато се лута нервно в слънчогледа, ние стреляме по друга птица, а то още не е открило първата. В повечето случаи младото куче изоставя търсенето и идва при нас, за да провери изстрела. Изводите, които можем да направим тук, са:

  1. Кучето става нервно и припряно - то бърза и това се превръща в негов стил на работа и при "земните" птици.

  2. Свиква да работи с поглед - в стремежа си възможно най-бързо да открие и апортира гургулицата и поради липсата на миризма, по която да я намери, то започва да се осланя на очите си, вместо на обонянието. Виждали сме кучета, които след като усетят миризма на прикрил се дивеч, вместо да го маркират чрез стойка, започват да подскачат или се стремят да го видят... Така се разваля най-труднопостижимото и най-ценно качество на птичаря - спокойната и твърда стойка пред дивеча.

  3. Усвоява лош апорт - това е резултат от буйния темперамент и липсата на натрупан опит в лова. Най-често се получава следното: когато, да речем, кучето е открило и вече апортира дивеча, ние стреляме отново. Веднага то пуска намерената птица и тръгва да търси другата, без да е довършило докрай апортирането.

  4. Чувства неудовлетвореност от работата си - това е може би най-негативното усещане за младото куче. Основата за отлично и резултатно обучение и ловуване с птичар е здравата връзка ловец-куче. Тя е изградена на базата на взаимна привързаност и доверие. Кучето изпълнява всяка команда с цел да удовлетвори желанието на своя лидер. Когато това стане, то се чувства спокойно и се стреми да го прави постоянно, за да може да получи одобрение. Това одобрение е от голямо значение за кучето. Чрез него то разбира, че действията му са правилни и се толерират и заради тях то е оценено. Накратко казано, младото куче е удовлетворено и винаги "търси" това усещане... Но в нашия случай става точно обратното: въпреки усилията си да "зарадва" лидера, то не успява да открие и апортира убития дивеч. Ако това се повтори няколко пъти, кучето започва да се "съмнява" в правилността на действията на своя водач. Виждайки подобни пропуски в поведението на водача, то постепенно губи доверието си в него...

Независимо от казаното дотук, не е задължително тези, които притежават младо куче и обичат лова на гълъбовите птици, да се откажат от него. Все пак може да заведете ловния си помощник на такъв лов - но обезателно изберете това място, от което кучето може да вижда падащите след сполучливия ви изстрел птици. Помнете: стреляйте едва тогава, когато то ви е донесло дивеча, не докато го търси! За тези от вас, които не биха рискували, една отлична алтернатива е лов на бекасини!

Това е изключително динамичен и труден, но много емоционален лов. За да имаме повече шансове за успешен лов на този дивеч, е необходимо да се отбележат накратко някои съществени моменти. Обикновената бекасина (нарича се още "кръшкач") обитава влажни ливади, канали с тинесто дъно, малки язовири и езера, плитки временни водоеми, в които има водолюбиви растения - тръстика, папур и др. Храни се привечер и рано сутрин чрез вертикално сондиране на почвата. Знаейки тези малки, но важни подробности можем да изградим стратегия за по-резултатен лов с нашия млад ловен помощник, която може да бъде разработена в два варианта.

• Първи вариант.

Отиваме край водоема, например малък язовир, в ранния следобед. Тъй като вече знаем "разписанието" на бекасините, ще ги търсим в тръстиката по края на язовира. Пускаме кучето и запазваме абсолютна тишина, ако е нужно, можем да го насочваме с жестове. Важно е да сме предпазливи, за да успеем да се приближим възможно най-близо до спотайващите се бекасини. Когато отстреляме първата, е удачно да я хвърлим един-два пъти, за да я апортира кучето. Така то ще се запознае и запомни миризмата й и след като я усети, отново ще я маркира. Това е крайната ни цел - твърда стойка на кучето пред спотайващата се в тръстиката бекасина. Важно е да знаете, че тези птици се "държат" много спокойно и доста време позволяват на кучето да стои пред тях, така че не бързайте. Шом то застане неподвижно, внимателно го доближете, като не забравяте: не го карайте то да вдигне дивеча!

• Втори вариант.

Отиваме на избраното място привечер. Тогава бекасините се хранят и са малко по-непредпазливи, което е в наша полза. В този случай от помощ ще ни бъде малък бинокъл, с помощта на който можем да огледаме брега и да видим точно къде се намират хранещите се птици. След това, използвайки терена за прикритие, се доближаваме до истрелно разстояние. Важно е да кажа, че в този случай ще ловуваме чрез издебване и отличното изпълнение на командите за послушание на вашето куче тук ще е от голяма полза. При започване на издебването подайте команда "В крак!" (ако не сте сигурни в послушанието на кучето, го вържете с повода). Щом стигнете до истрелно разстояние, тихо командвате "Седни!" или "На място!", прицелвате се и стреляте. Ако изстрелът е сполучлив, следва команда "Апорт!". Естествено, ако във водоема има повече бекасини, вследствие на изстрела те ще се вдигнат, но обикновено след като покръжат кратко време, отново кацат в него. Затова е добре възможно най-бързо кучето да открие бекасината (ако е нужно, го насочвайте) и след това да се прикриете добре. Често се случва кръжащите птици да прелетят близо до вас, позволявайки ефективен изстрел. Предпоставка за това са бързият апорт и доброто прикритие.