Лов в Полатен Тетевен 5700

Лов на едър дивеч в Полатен Тетевен 5700

  • За ловът на едър дивеч в Полатен Тетевен 5700

Лов на дребен дивеч в Полатен Тетевен 5700

  • За ловът на дребен дивеч в Полатен Тетевен 5700

Ловен туризъм в Полатен Тетевен 5700

  • Оферти за ловния туризъм в Полатен Тетевен 5700

Ловни хижи в Полатен Тетевен 5700

  • За ловните хижи в Полатен Тетевен 5700

Ловни трофеи в Полатен Тетевен 5700

  • За ловните трофеи в Полатен Тетевен 5700

Лов на Благороден елен в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на Благородни елени в Полатен Тетевен 5700

Лов на елен лопатар в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на елени лопатари в Полатен Тетевен 5700

Лов на сърна в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на сърни и сръндаци в Полатен Тетевен 5700

Лов на диво прасе в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на диви прасета в Полатен Тетевен 5700

Лов на муфлон в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на муфлони в Полатен Тетевен 5700

Лов на дива коза в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на диви кози в Полатен Тетевен 5700

Лов на мечка в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на мечки в Полатен Тетевен 5700

Лов на пернати в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на пернати в Полатен Тетевен 5700

Лов на глухар в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на глухари в Полатен Тетевен 5700

Лов на диви патици в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на диви патици в Полатен Тетевен 5700

Лов на фазан в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на фазани в Полатен Тетевен 5700

Лов на бекас в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на бекаси в Полатен Тетевен 5700

Лов на пъдпъдък в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на пъдпъдъци в Полатен Тетевен 5700

Лов на гургулик в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на гургулици в Полатен Тетевен 5700

Лов на яребица в Полатен Тетевен 5700

  • За лова на яребици в Полатен Тетевен 5700

Оферти за лов в Полатен Тетевен 5700

  • Оферти за ловен туризъм в Полатен Тетевен 5700

Ловния туризъм в Полатен Тетевен 5700 представен чрез bghunters.com


» Bulgaria Hunting Trips » Лов » Ловен район Полатен Тетевен 5700

  • Hunting trips directly from outfitters:

Лов на фазани в Лудогорието

Комбиниран лов на фазани, бекаси, патици, гривяци и хищници

  • Най-добрия ловен район за комбиниран лов!

Лов всеки ден по ОЛТ:

  • 1 Октомври - 28 Февруари

  В един ловен ден ще имате възможност да ловувате разрешените за отстрел в съответния период: диви и разселени фазани, бекаси, гривяци, диви патици и хищници.

Оферта за ловен ден + нощувка

Всеки ловец желаещ да участва, може да се запише предврително за група.

  • 970 лв. за 1 ловен ден - 485.00 лв. / ловец;
  • 873 лв. за допълнителен ловен ден - 436.50 лв. / ловец.

  • 1311 лв. за 1 ловен ден - 437.00 лв. / ловец;
  • 1179 лв. за допълнителен ловен ден - 393.00 лв. / ловец.

  • 1676 лв. за 1 ловен ден - 419.00 лв. / ловец;
  • 1508 лв. за допълнителен ловен ден - 377.00 лв. / ловец.

ПРЕДПОЧИТАНО ОТ ЛОВЦИ

  • 1985 лв. за 1 ловен ден - 397.00 лв. / ловец;
  • 1786 лв. за допълнителен ловен ден - 357.20 лв. / ловец.

  • 2278 лв. за 1 ловен ден - 379.66 лв. / ловец;
  • 2050 лв. за допълнителен ловен ден - 341.66 лв. / ловец.

Придружител НЕ ловец:

  • 80 лв. / ден в стая с ловец + храноден по меню и топли напитки.

Какво включва офертата:

  • Професионален водач;
  • Носач 1:3;
  • Включени 5 броя фазани за ловец на ден;
  • Настаняване + Храноден по меню и топли напитки.

Какво не включва офертата:

  • Транспорт до ловен дом;
  • Транспорт от ловен дом до ловен район и обратно;
  • Водач с куче;
  • Острелян дивеч извън посочения в офертата;
  • Алкохол;
  • Разходи за доставка до адрес на острелян дивеч;
  • Лични разходи.

Цена за отстрелян дивеч извън офертата:

Минимални цени за ползване на дребен дивеч за организиран ловен туризъм в Република България.

Ловен сезон: 2021 / 2022 година

  • Фазан допълнително отстрелян извън пакета за 1 ловен ден - 24 лв. / бр.;
  • Бекас - 42 лв. / бр.;
  • Гривяк - 8 лв. / бр.;
  • Белочела гъска - 44 лв. / бр.;
  • Дива патица - 16 лв. / бр.;
  • Хищник (лисица, чакал и др. без вълк) - 20 лв. / бр.;
  • Вълк - 440 лв. / бр.;
  • Ранен и не намерен дивеч се заплаща 50% от цена по ценоразпис.

Други такси при нужда:

  • Водач с куче (1 куче за 2 ловци) - 80 лв. / ден;
  • Джип с вместимост до 3 ловци и до 2 кучета - 100 лв. / ден;
  • Скубене на пернати и изкормване - 5 лв. / бр.;
  • Дране на пернати и изкормване - 3 лв. / бр.;
  • Дране на хищник и осоляване на кожа - 30 лв. / бр.;
  • Клетки за ловни кучета - 8 лв. / ден;
  • Места за изкормване и почистване на дивеча в ловния дом - 0 лв.;
  • Фризер в ловния дом - 0 лв.;
  • Допълнителна нощувка + закуска - 42 лв. / ловец.

За ловния район:

  • Пресечена местност: Ловни полета към ловно дружество с разнообразиe от пояси с висока растителност и изворна вода (кайнаци), ниска растителност, тръстика, воден басейн;
  • GPS кординати на основен ловен район: N 43.912629,  E 26.535557 - Снимки в Галерия.

Настаняване:

  • Настаняване на гост-ловци в стаи от дома на Доктора;
  • Ловния дом е на 15 мин. път с кола до ловния район.

План за един ловен ден:

Този предложен план е отработен и с него желаем да направим един интензивен, незабравим комбиниран лов за Вас колеги!

  • 6:30 ч. закуска в ловен дом или пожелание на групата се пакетира закуска;
  • 7:45 ч. старт на пътуването от 15 мин. до ловния район;
  • 8:10 ч. старт на ловния ден - част първа до 12:00 ч.;
  • 12.20 ч. обратно към ловния дом;
  • 13:10 ч. обяд и почивка до 15:10 ч.;
  • 15:20 ч. обратно към до ловния район;
  • 15:45 ч. ловен ден - част втора - разстаняване по укрития около воден басейн за лов на водоплаващи и гривяк до 18:00 ч.;
  • 18:15 ч. обратно в дома за вечеря и почивка или отпътуване.

Допълнителна информация:

В случаи ако ловците не разполагат със собствен джип или ловно куче

  • Според групата се определя брой джипове с определена вместимост, както и броя на водачи с кучета;
  • Според групата и нуждите, и ще се добавят услугите от секция: "Други такси при нужда".

Условия и Заплащане на участие в ловен излет:

  • Депозит: 350 лв. на ловец за един ловен ден;
  • Краен срок за плащане на депозит: До 10 дни след резервацията, но не по-малко от 10 дни преди първия ловен ден;
  • Крайно плащане: На място преди отпътуване.

Анулация:

  • При получаване на известие до имейл за отказ до 10 работни дни преди първия ден на заявения лов, депозита не се връща!
  • При получаване на известие до имейл за отказ над 10 работни дни преди първия ден на заявения лов, 50% от депозита се връща!
  • При получаване на известие до имейл за отказ над 30 работни дни преди първия ден на заявения лов, 80% от депозита се връща!

Фактуриране:

  • Издава се фактурa с описание на отстреляния дивеч.

Попитайте и ловувайте?

Направете директен контакт:

Теодор Томов » Ловец и Домакин в ловния дом


Ловен туризъм

Лов

  • Лов
  • Полатен Тетевен 5700

  • BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

Ловен и алтернативен туризъм

Организация на ловния туризъм

Държавните ловни и горски стопанства, Районните дирекции по горите и Държавната агенция по горите осъществяват държавната политика в ловното стопанство и организирането на ловния туризъм у нас.
Ловният туризъм се организира и провежда съгласно законите на страната и международните договорености. Туроператирите са длъжни добре да познават изискванията на нашата страна към чуждестранните ловци, задълженията на приемащите звена, а така също и правата на чуждите ловци.

Същност и видове алтернативен туризъм

Класическият туризъм се явява, като естествен стремеж човек да излезе от урбанизираната жизнена среда и да отиде сред природата. Пеша или с превозно средство човек сам, или в компания отива в планината, равнината, край реките, езерата, моретата и океаните и търси здраве и вдъхновение от природните екосистеми. Основен акцент в тези пътувания е общуването със съхранената природна среда, автентичната атмосфера и кухня, запазените традиции, липсата на белези от урбанизация и екологична разруха.

Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия туристически продукт по начин на предлагане, протичане и ангажирания човешки ресурс. Най-често той се развива сред общности от личности, обединени от общи ценностни нагласи и интереси.

Формите на алтернативен туризъм са твърде разнообразни.

Такива са: селският, екологичният, планинският, приключенският (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, преминаване а алпийски маршрути с водач) туризъм, а също така и тематичният туризъм - свързан с културно-историческото наследство, с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня и музика, етнографията, традициите, обичаите и занаяти. (чл. 28 от Устава на БААТ).

Особености на алтернативния туризъм:

  • Алтернатива на стандартния, масовия туризъм като начин на протичане и философия;
  • Алтернатива, като потребителски кръг - той интересува индивидуално пътуващите и организираните в малки и средно-големи групи хора (8-15 души), обединени от общи ценности, естетически или професионални интереси, очакващи да научат нещо в своите пътувания или ваканция;
  • Алтернативен избор на доставчиците на туристически, увеселителни, познавателни или рекреационни услуги - това са преди всичко собственици на семейни хотели, къщи и стаи за гости, хижи, манастири, планински водачи и жокеи (конни водачи), производители на оригинални занаятчийски продукти, Държавни лесничейства, Държавни дивечоразвъдни станции, ловни сдружения, ловни и риболовни стопанства на физически и юридически лица и др.;
  • Алтернатива като география, райони, в които се практикува - основно планинските и селски райони, без да се отричат и стойностните малки хотели с човешки измерения и топло посрещане по българското Черноморие и Дунавското поречие;
  • Алтернатива на пасивния консуматорски пакет от услуги - програмите включват разнообразни дейности и са насочени към изграждане на умения и познания, обучение и усъвършенстване на участниците, достигане до общочовешките и специфичните материални и духовни ценности;
  • Алтернатива на социалния и икономическия упадък - този туризъм е носител на нови послания и надежди в общественото пространство и на нови идеи за утвърждаване на устойчиви модели за местно и регионално развитие, и издига в приоритет грижливото отношение към природата, традициите и интересите на местните общности.

Видове алтернативен туризъм:

  • Екстремен туризъм - приключения и преходи със ски и снегоходки върху трудни планински или други терени; спускане със сал, с кану и каяк по буйни планински реки и потоци; сърфиране в бурно море и пр.;
  • Велосипеден туризъм в планински райони и по шосейната мрежа на страната; конен туризъм с по-кратки или по-дълги и трудни маршрути, екстремно и стандартно катерене; спелеология; делтапланеризъм;
  • Научно-изследователски пътувания свързани с опознавателни маршрути по геология, орнитология, ботаника, архитектура и археология, наблюдение на диви животни;
  • Ловен туризъм и фототуризъм, свързан с лова и дивите животни;
  • Религиозен туризъм свързан с посещение на манастири, оброчища и свещени места, участие в литийни шествия, честване на религиозни празници и обреди;
  • Наблюдение и обучение в традиционни занаяти: бродерия, тъкачество, плетиво, керамика, дърворезба, леене на чанове и направа на музикални инструменти, грижи за домашните животните, включително, стригане, вчесване, хранене, поене, почистване, издояване и др.;
  • Селски, винен и кулинарен туризъм;
  • Пътувания, запознаващи с традиционния български календар и кухня.

Развитие на ловния туризъм в България

Географското разположение, релефът, климатът, почвеното плодородие, водните ресурси и другите природни условия са предпоставки, които обуславят наличието на изключително богато и разнообразно флористично и фаунистично богатство, на запазена дива природа и впечатляващи с красотата и силата си дивечови популации. Според последните ловни таксации дивечовото богатство на България е представено от 18 975 благородни елени, 4 200 елени лопатари, 69 795 сърни, 1 799 диви кози, 46 400 диви свине над 930 мечки, 2386 глухара, зайци, яребици, фазани и 2 066 муфлона. Много добре се развиват и новите популации на благородни елени и муфлони, като едни от най-добрите екземпляри са отстреляни в нашата страна.

Държавната политика в областта на ловното стопанство и ловния туризъм в Република България се осъществява от Държавната агенция по горите (ДАГ), Районните дирекции по горите (РДГ), Държавните горски стопанства (ДГС) и Държавните ловни стопанства (ДЛС). За целите на международния ловен туризъм е изградена широка мрежа от ловни домове, заслони, хижи, включваща около 110 ловни домове и хижи с над 1100 легла, обслужвани от висококвалифициран персонал и ловни водачи. Тези оазиси сред природата дават възможности за бизнес срещи, семеен и конен туризъм. Широко известни и извън пределите на страната са ДЛС "Витошко" с. Кладница, "Витиня", "Черни Лом" Попово, "Кормисош" Централни Родопи, "Арамлиец" Огняново, Елин Пелин "Сеслав", "Дунав"  Русе и др.

Приоритетна дейност на ловното и рибното стопанство е развитието на международния ловен туризъм. Той осигурява не само приходи за развитието на ловното ни стопанство, но предоставя и неповторими преживявания на нашите гости. Те стават истински приятели на уникалната ни природа. Този вид туризъм позволи България да се утвърди като първокласна ловна страна. У нас ежегодно ловуват над 2500 ловци, голяма част от тях, традиционни посетители на нашата страна, срещу ловен билет за срок от един месец, издаден от ДАГ, съгласно изискванията, регламентирани в Закона за лова и опазване на дивеча. Специализираната съвременна база, притежание на Държавните ловни и горски стопанство , гарантира провеждането на успешен ловен туризъм, отстрелване на прекрасни ловни трофеи и незабравими спомени. Най-добра оценка и вярна атестация за това са изказаните впечатления и добитите трофеи от ловци и ловни партньори, традиционни посетители на страната ни.

Природните дадености, Законът за лова и опазване на дивеча и научната основа на ловностопанската дейност са предпоставка за запазване позициите на България като водеща страна в ловния и риболовен туризъм.

В България ловът и риболовът стават организирано движение и са регулирани със закон още през ХІХ в. Благодарение на грижата за дивеча, популацията му е под наблюдение, определени са ловни сезони, създадени са горски и ловни стопанства, лесничейства и резервати, където се отглежда едър и дребен дивеч: мечки, як, благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, муфлон, глухар, зайци, яребици, фазани, кеклик, пъдпъдъци и др.

Международният ловен туризъм в България започва развитието си сравнително късно. През 60-те години на XX век се набелязват по-прогресивни форми за използване на дивечовите ресурси, включително и международния ловен туризъм. През 1965 г. ловните гости са 155, като всяка следваща година броят им расте. През 1972-1974 г. международният ловен туризъм е преустановен. До този период приходите са незначителни и са далеч под възможностите за ползване на дивечовия запас. Отстрелът достига само 50 % от количеството, предоставено за международен ловен туризъм. През 1979 г. след едно прекъсване от 5-6 години, нов стимул за развитието на ловния стопански туризъм е Постановление №2 на МС от 11.01.1979 г., когато в България ловуват към 500 ловци - чужденци, а приходите са около 830 хиляди валутни лева. Една от главните задачи, която е поставена пред Дирекция "Дивечовъдство и риборазвъждане" към тогавашното Министерство по горите и горската промишленост, е за създаване на специализирана база за международен ловен и риболовен туризъм, в съответствие с новите изисквания към тази дейност, чието изпълнение трябва да се осъществи до 1985 година.

До 1980 година, средствата се използват за извършване на неотложни мероприятия с оглед създаване на предпоставки за утвърждаване на международния ловен туризъм.

От 1981 до 1985 година се усъвършенства организацията и системата за прилагане на ловни и риболовни услуги, от което икономическите постъпления бързо нарастват. Средствата отиват в държавния бюджет, след което се преразпределят за изграждане на специализирани туристически центрове: ловна и риболовна база, леглова база, заслони, хижи и превозни средства с добра проходимост.

За периода 1967 до 1986 година са изградени 30-31 на брой държавни ловни стопанства (ДЛС). Като ДЛС "Шерба" и "Паламара", са основани през 1932 година. Това показва, че у нас е поставено едно успешно начало за развитието на ловния туризъм. Общата площ на ДЛС до 1986 година възлиза на 677 323 декара. От 22.11.1989 година шест представителни ловни стопанства се предоставят на Министерството на земеделието и горите и СД "Мургаш". Това са "Искър", "Мазалат", "Чекерица", "Витошко (Студена)", "Перла" и "Кормисош (Карамуш)". С тях площта на ДЛС става 814 232 ха.

След влизане в сила на Разпореждане №9 на МС от 27.02.1990 година се разформироват 20 ловни стопанства, като площите им се предават на съответните горски стопанства за стопанисване, а за останалите се предлага държавните горски фирми да съдействат за възможно обединяване между ДЛС и съответните горски стопанства.

След това разформироване ловното стопанство се превръща в една от дейностите на горското стопанство и там, където директорите имат професионално отношение към нея, дейността се разширява и се издига на по-високо ниво, но в останалите се влошава.

Съществен момент от развитието на ловния туризъм у нас е създаването на 38-те ДДвС през 2001 г., чиято основна цел е грижата за възстановяването и множенето на дивеча в нашите гори и създаване на условия за израстване на популации с отлични трофейни качества.

Извън горския фонд развитието на дивеча, неговото опазване и ловния туризъм се осъществява от Сдруженията на българските ловци и риболовци и ловните дружинки.

През последните години се обособиха и ловни стопанства на физически и юридически лица под формата на аренда или други правни форми.

Ловни трофеи

Влечението на човека към ловните трофеи съществува от дълбока древност. Известно е, че още първобитният човек е запазвал части от убити животни, които използвал за украшения. Днес ловните трофеи за ловеца са един приятен спомен от успешно завършен ловен излет. Освен това трофеите служат и като показател за генетичните заложби на дивеча в нивото на ловното стопанство. От добре поддържаните с традиции ловни колекции може да се съди за развитието на дивечовите популации и естетическите и морални ценности на техните притежатели.

Всички ловни трофеи, добити на територията на Република България, се оценяват от държавни комисии назначени от горското ведомство по райони за оценка на ловни трофеи по формулите на CIC. Всички трофеи задължително се регистрират в Държавните горски стопанства, Държавните ловни стопанства и обектите по чл. 11, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча по място на добиването им.

  • За регистрираните трофеи се води публичен регистър от съответното Държавно горско стопанство, Държавно ловно стопанство и ловните полета и сдружения.
  • Добитите ловни трофеи от чуждестранни ловни туристи се регистрират и водят на отчет в оценителната комисия, извършила оценката им.
  • При условие, че ловецът се откаже от трофея, трофеят остава собственост на стопанисващите дивеча организации.
  • Всички трофеи, добити по линия на организирания ловен туризъм, се оценяват от Национална и/или регионални комисии за оценка на ловни трофеи, чийто състав се определя със заповед на началника на ДАГ.
  • В състава на Националната комисия за оценка на трофеи се включват представители на ДАГ и нейните органи, Министерството на околната среда и водите, Лесотехническия университет и Института за гората при Българската академия на науките, Националното ловно сдружение и други специалисти, определени със заповедта по ал. 1. Председател на комисията е представител на ДАГ.
  • В състава на регионалните комисии за оценка на ловни трофеи се включват представители на Регионалните дирекции на горите, Държавните ловни стопанства, Държавните горски стопанство, Регионалните инспекции по околна среда и водите и други специалисти, определени със заповедта по ал. 1. Председател на комисията е експертът по ловно стопанство към Регионалната дирекция на горите.
  • За извършената оценка комисиите издават оценителен протокол и дават медал на собственика в зависимост от оценката на ловния трофей и заверяват разплащателния протокол за проведения лов.
  • Оценените трофеи се маркират с печата на комисията, а когато са добити от чуждестранни ловци, след оценяването се пломбират.
  • Комисиите водят регистър за оценените от тях ловни трофеи и съхраняват един екземпляр от оценителните и разплащателните протоколи.
  • Добитите ловни трофеи се оценяват от комисии за оценка към Държавните ловни стопанства, Държавните горски стопанство, назначени със заповед на директорите на Държавните ловни стопанства, Държавните горски стопанство, както и от комисиите по чл. 94. от Закона за лова и опазване на дивеча по място на добиването им.
  • Националната комисия за оценка на ловни трофеи методически направлява, координира и контролира работата на всички комисии за оценка на ловни трофеи, оценява добитите в страната национални и световни рекорди и решава всички спорни въпроси, възникнали в регионалните комисии за оценка на ловни трофеи.
  • Печатът на оценителните комисии се изработва по образец, утвърден от началника на ДАГ.
  • На регистрация подлежат и всички ловни трофеи, внесени в страната, с изключение на трофеите при временен внос и реекспорт.
  • При провеждане на ловни изложения на територията на страната началникът на ДАГ със заповед определя състава на временно действаща комисия за оценка на ловни трофеи. Ловните трофеи се предоставят за участие в национални и международни изложби след сключване на договор със собственика на трофея.
  • При износ на ловни трофеи, добити по линия на организирания ловен туризъм, трофеите се придружават от следните документи:

- оценителен протокол, издаден от комисия за оценка на ловни трофеи;

- разплащателен протокол по образец, заверен от националната или от регионална комисия за оценка на ловни трофеи.

  • Трофеи от благороден елен с оценка над 250 точки, елен лопатар с оценка над 200 точки, сръндак с оценка над 160 точки, муфлон с оценка над 230 точки и дива свиня с оценка над 140 точки, определени по СIС, не се изнасят от страната до изтичането на 6 месеца от отстрела.

Определение за "Ловни трофеи"

Под ловни трофеи се разбира:

  • обработени и запазени рога с черепи на плътнороги и кухороги ловни бозайници (елени, сърни, муфлони, козирози, дива коза, тибетски як, зубър);
  • обработени по съответен начин и трайно запазени черепи от някои хищни бозайници (мечка, вълк, чакал, дива котка, лисица, енотовидно куче, язовец);
  • обработени кожи от хищни бозайници (мечка, вълк, чакал, дива котка);
  • обработени по съответен начин силно развити кучешки зъби (глиги на дивата свиня).

Трофейното състояние е този важен показател, чрез който се определят качеството и цената на трофеите от отстреляния дивеч, на базата на които те участват в международни изложби. По време на изложбата международно жури избира най-добрите трофеи, които получават медали. Класирането става на базата на общоприети критерии за оценка на трофеите на отделните видове дивеч. На базата на получените при оценката точки се определя и съответния медал на трофея. В продължение на много години начело на Европейската комисия по оценка на ловните трофей са били такива изтъкнати наши специалисти като проф. д-р Никола Ботев, проф. дсн Нино Нинов. Това несъмнено е голямо признание на успехите на България в областта на ловното стопанство и международния ловен туризъм. Колкото повече медали има дадена държава, развиваща международен ловен туризъм, толкова и е по-висок рейтингът й, и толкова повече тя привлича ловци.

Условия, на които трябва да отговарят ловните трофеи

Ежегодно Международният съвет за опазване на дивеча (CIC), организира световни и регионални ловни изложения и изложби.

На тях се извършва оценка и класиране на ловни трофеи. Във връзка с това генералната ансамблея на CIC разработва и приема обобщени изисквания за условията, на които трябва да отговаря всеки ловен трофей.

Според Нинов Н./2004/, сега действащите изисквания, резюмирано са следните:

  • Трофеят трябва да е част от тялото на дивеча, която доказва, че той е убит
  • Според това изискване от нашите местни видове дивеч като ловни трофеи се оценяват: черепи и кожи на хищници, кучешките зъби на глигана, рогата заедно с черепа на копитните животни.
  • Трофеят трябва да има изяснен произход
  • Според ловните традиции трофеят е притежание на ловеца, който е отстрелял дивеча и е добил трофея. Това изискване доказва точно това. По този начин се гарантира получаването на изчерпателна и достоверна информация за мястото и времето на отстрела. Без тези данни ловните трофеи не се оценяват и регистрират. Съхраняването на информацията за мястото на отстрела, годината и условията, при които е отстрелян дивечът и добит трофея, както и името на ловеца, се съхранява във времето и има както научно, така и голямо практическо значение за изучаване на дивеча и неговите местообитания.
  • Във връзка с това изискване към ловните трофеи, проф. Нинов /2004/ посочва следния интересен пример. В замъка Моритцбург, намиращ се недалеч от Дрезден, са запазени до наши дни два изключителни трофея на благороден елен. По сега действащата формула на СIС, те са с оценки - 298,25 и 276,06 точки и са значително по-големи от сегашния световен рекорд (273,60 точки). Тези трофеи не са представяни на изложби досега, тъй като не е съхранена информацията за тях - откъде са добити. Предположението, че са от Карпатите, където принц Моритц често е ловувал, не е достатъчно основание. Този пример поставя изисквания за висок ловен морал на ловците и на притежателите на трофейни ловни колекции.
  • Трофеят трябва да е добит от животно, живяло на свобода при естествени условия
  • Това условие има важно значение за ферплея в лова и всъщност защитава основната благородна цел на стопанисването на дивеча, а именно запазването на естествената му среда. Според етичния кодекс на ловеца, човек не трябва да се намесва в големи мащаби при формирането на дивечовите местообитания, включително и по отношение на интензивното целогодишно подхранване. Трофеите от дивеч, стопанисван в оградени площи, също се оценяват, но се вписват в каталозите с отметка и не се сравняват с останалите трофеи. Изключение правят муфлонът и еленът лопатар, които са успешно аклиматизирани в Европа и като чуждоземни видове в повечето случаи се развъждат в оградени пространства.
  • На трофея трябва да могат да се измерят всичките показатели, включени във формулата за оценката му
  • Това условие трябва да се спазва задължително и ако по една или друга причина не е възможно при оценката на трофея да се измери дори и един показател, тя няма да бъде реална и сравнима с другите оценки. Логично е това правило да не важи за добавките за красота, които фактически имат естетическа стойност и където се допуска и присъждането на оценка нула.
  • Не е желателно допълнително да се въздейства върху трофея.

Според правилата на ферплея в лова трофеят трябва да запази естествената си красота. Всяко моделиране и разкрасяване на трофея, демонстрира ниската ловна култура на притежателя му.

Оценка на трофеите на основните видове дивеч

За оценката на европейските видове дивеч от експертите на Международния съвет за опазване на дивеча (CIC), са разработени формули, които включват показатели, изразяващи силата и мощта на животните, красотата на трофеите: дължините и дебелините на отделни елементи на трофея, неговото тегло и красота. Според изискванията на CIC, тези размери трябва да се мерят достатъчно точно и в съответствие с изискванията на формулите на СIС, за да бъдат реални оценките и с достатъчна точност да изразяват естетическата и биологическа значимост на трофеите.

Характерна особеност на формулите на СIС е, че точките, които се присъждат за красота, имат незначителен дял спрямо точките, присъдени по другите показатели, докато при формулите за оценка на ловните трофей за африкинаските и азиатски видове на Бооне Крикет клуб, те заемат важно място и дават приоритет на естетическото въздействие на оценката на трофея. Общите правила и принципи при работата по оценка на ловните трофеи, утвърдени и като изисквания на СIС, се свеждат до следното:

  • трофеите на плътнорогите, при които теглото участва в оценката като показател, се оценяват не по-малко от 3 месеца след отстрела;
  • измерват се и се оценяват само съществуващи части на трофея;
  • не се измерват и не се оценяват нетипичните за трофея образувания;
  • при добавките за красота счупванията по върховете на рогата при плътнорогите не се приемат за недостатък;
  • измерванията на всички показатели, които имат за мярка сантиметър, се правят с метална рулетка не по-широка от 0,5 м, или с клупа в случаите, когато размерът не може да се измери с ролетка. Когато мярката е милиметър - измерването се прави с шублер;
  • всички показатели, при които приетата за оценка мярка е в сантиметри, се измерват с точност до милиметър, а тези, при които мярката е милиметър (ширината на долните зъби на глигана) - с точност до десета от милиметъра;
  • теглото на плътнорогите се измерва с точност до 10 gr, а на сръндака с точност 1 gr;
  • оценката на всички показатели, които не се измерват и имат естетическа стойност (така наречените точки за красота), се прави с точност 0,5 точки;
  • всеки трофей се оценява само веднъж. С получената оценка той може да участва многократно в изложения и да получава медали за всяко участие.

Формули за оценка на трофеите на основните видове дивеч

  • Оценка на трофеи от череп на хищници

По правилника на СIС, като показатели за оценка се взимат дължината и широчината на черепа. За всеки сантимтър се дава една точка. Трофеите се класират по общия брой събрани точки ( формуляр 1).

Формуляр 1: Скала за оценка на трофеи от череп на хищници

Показатели К точки
1 Дължина на черепа (cm) 1.00
2 Ширина на черепа (cm) 1.00
Обща оценка на трофея
  • Оценка на трофеи от кожа на мечка - Като обективен показател за ценността на трофей от мечка се приема кожата й.
  • Оценка на трофеи от кожа на дива котка - Един от най-атрактивните трофеи е този от добре обработена и представена кожа от дива котка.
  • Оценка на трофеи от благороден елен - Без съмнение благородният елен е едно от най-красивите и величествени обитатели на българската гора, а притежанието на трофей от него е изключителна придобивка и гордост за всеки ловец. При оценката на трофеите от благороден елен, формулата на СІС съдържа както измерими показатели, така и такива с естетическа стойност, което прави оценката на трофея сложна и високо отговорна работа.
  • Оценка на трофеи от елен лопатар - Интродуциран у нас, отначало като парково животно еленът лопатар намира добри условия за живот и за кратко време се превръща на много места у нас, като често срещан и с голяма плътност едър дивеч. Като трофей се използва главата на животното, заедно с шията и рогата. Оценката се извършва съгласно приета формула.
  • Оценка на трофеи от сръндак - При сърната като трофей се цени главата на мъжкия (сръндака) заедно с рогата. Понякога се обработва и кожата, но тя се цени, повече, като украса на дома.
  • Оценка на трофеи от дива свиня - Един от основните видове едър дивеч в Република България. Ловът на дивата свиня е емоционален и труден, затова трофеят от нея е високо ценен от ловците и техните гости. Като особено ценни трофеи се оценяват глигите на мъжките глигани. Те се монтират на специални поставки, често пъти с висока естетическа стойност.
  • Оценка на трофеи на муфлон - В недалечното историческо минало, според повечето учени видът е обитавал и нашата страна. Реинтродуциран отново, намира отлични условия и бързо формира популация с достатъчно животни за отстрел. Като ловен трофеи се оценяват рогата.
  • Оценка на трофеи на дива коза - Тежките планински терени, които обитава дивата коза, нейното остро обоняние и силно развит слух правят лова й труден и емоционален. Трофеите от дива коза се ценят високо от специалистите и любителите ловци.
  • Оценка на трофеи от алпийски козирог - Независимо, че е интродуциран от скоро в нашата страна, видът формира популация, което вече дава възможност за отстрелването на трофейни екземпляри. Допълнен през 2002 година всички трофеи(чл.62, ал.,) добити на територията на Република България, подлежат на оценка по формулите на Международния съвет по лова и запазване на дивеча (CIC). Ежегодно или периодически най-добрите трофеи за даден район или цялата страна се награждават в съответствие с критериите на CIC с бронзови, сребърни или златни медали (табл.1). Ежегодно Международният съвет по лова и запазване на дивеча (CIC), чрез своя Международна комисия за изложби и трофеи (ІСЕТ), организира световни и регионални изложения и изложби на трофеи. На тези форуми, трофеите се класират по общоприетата методика на СІС, а цветът на медалите се определя съгласно долната таблица, а на класиралите се трофеи се издава специална диплома.

Критерии на CIC за награждаване с медали.

Цялата дейност по оценка на ловните трофеи, организацията на изложения и изложби, възникване на спорове по оценка на даден трофей се координира и направлява както от Международния съвет по лова и запазване на дивеча (CIC), така и от неговата Международна комисия за изложби и трофеи (ІСЕТ). Нашата активно участвува в работата на тези международни организации, а ловното законодателство у нас е синхронизирано с международното.

Ловно-трофейното богатство на България

От гледна точка на ловния туризъм, качеството на трофеите при едрия дивеч е основният и най-важен индикатор за състоянието на дадена ловна популация.

Естетическите качествата на ловните трофеи са в пряка зависимост от производителността на местообитанията (наречена бонитет), генетичните заложби, възрастовата и половата структура на дивечовата популация. Правилното или неправилно извеждане на отстрела, води до подобряване или влошаване структурата и популацията на дивеча и дава своето много сериозно отражение в един последващ етап.

Бегъл поглед, дори и от непрофесионалист, върху вида и броя на добитите трофеи в страната през последните 10 години може да ни отговори на въпроса, какво е било и какво е сега състоянието на едрия дивеч в страната, както и колко и какви трофеи можем да очакваме да бъдат добити в близките години по българските ловни полета. За съжаление тенденциите са към влошаване на качеството и намаляване броя на елитните ловни трофеи.

Резултатите от последните таксации (преброявания) на дивеча показват, че състоянието на популацията на благородния елен в страната е критично. Задълбочава се тенденцията към ежегодно намаляване на броя на ценните трофеи. Наблюдава се срив както в числеността, така и във възрастовата и половата структура на дивечовите популации. Това не на последно място се дължи и на неадекватната ловна политика на горското ведомство в периода 1997-2000 година.

Достижения на ловните стопанства след 2001 година

От 2001 година в резултат на кадрови и структурни промени ловното стопанство започна постепенно да се стабилизира и да бележи ръст. Новосъздадените Държавни дивечоразвъдни станции (ДДвС) имат за цел създаването и развитието на високоефективно и рентабилно ловно стопанство, като заедно с това горите се стопанисват многофункционално и екологически устойчиво. Всичко това даде резултати още първите години. Според отчетите на НУГ до 2005 година са отстреляни 75 благородни елена, от които 15 са със златни медали, 26 със сребърни и 17 с бронзови. За сравнение към 31.12.2003 година са били отстреляни 53 благородни елена, от които 11 със златни медали, 22 със сребърни и 10 с бронзови медали. В края на 2002 година са добити 56 трофея от благороден елен, от които 11 са със златни медали и по 18 със сребърни и бронзови медали. Най-добрите трофеи от благороден елен, добити през 2004 г., са в ДДвС "Черни Лом" - Попов, съответно 243,95; 238,46; и 236,67 точки по CIC.

През 2004 г. най-много ловци са ловували на дива свиня, вид дивеч, при който и възможностите на страната са най-големи. Дивата свиня в България е с отлични трофейни качества. Рекордът ни със 158,20 т. е на второ място в света. През отминалия сезон са отстреляни глигани, трофеите, на които са получили 36 златни, 25 сребърни и 41 бронзови медала. Най-добрият трофей е от района на ДДвС "Витошко-Студена" ­ 137,65 точки. При сърната отстрелът е малък, но трябва да се отбележи, че добитият през 2003 г. в ДДвС "Росица" ­ м. Лъгът, трофей на сръндак с тегло 670 gr не може да бъде надминат.

Интродуцираният успешно в нашата страна ловен вид Муфлон, се наложи като един от перспективните и търсени ловни видове и дава своя принос за популяризирането на България като важна дестинация за организирания ловен туризъм. През последните две години са добити трофеи със 7 златни, 14 сребърни и 10 бронзови медала. Най-големите трофеи са отстреляни в района на Сливен ­ 216 т. и в ДДвС "Балчик" ­ 217,20 точки.

Дивата коза е един от най-желаните ловни обекти, но с цел увеличаване на нейната численост острелът е сведен до минимум, като през последните два ловни сезона е по 27 животни.

През 2004 г. са отстреляни 6 мечки стръвници, от които едната ­ от територията на ДДвС "Борово", е с внушителни размери и трофей с 504 точки. Приходите, според отчетите на горското ведомство (сп. Гора 2005 г. №4.) бележат възходяща тенденция: за 2004 г. са 1 874 254 евро, като през 2003 и 2002 г. са били съответно 1 175 975 и 1 162 147 евро.

Правила за ловен туризъм в България

Индивидуално ловуване

Председателят на дружината издава на ловеца разрешително за индивидуален лов на мигриращ дивеч за срок не по-дълъг от един календарен месец. Ловецът, преди започване на лова вписва датата на ловуване и непосредствено след завършване на лова вписва в разрешителното вида и количеството на отстреляния дивеч и и носи разрешителното при всяко излизане на лов в ловностопанския район.

Най-късно 3 дни след отбелязаната в разрешителното последна дата за ловуване, ловецът връща на председателя на дружината попълненото с всички данни /вид и брой отстрелян дивеч/ разрешително;

Разрешителните за индивидуален лов на мигриращ дивеч за месеца се предоставят от специалиста по ловно стопанство към сдружението на председателя на дружината в два екземпляра. При индивидуалното ловуване на хищници срокът за ловуване е до един календарен месец и се заплаща само таксата за издаване на разрешителното от 1 лв.

Придобитият при ловуването трофей се обработва и регистрира в едномесечен срок в ДГС или ДЛС, в чийто район на дейност е ловностопанския район, в който е отстрелян дивеча с трофей. След или преди регистрацията се извършва оценка на трофея от оценителна комисия към съответното ДГС или ДЛС.

Групово ловуване

В разрешителното за лов се вписват имената на ловеца или ловците /при групов лов/, номерата на ловните билети и членските карти, датата /при групов лов/ или датите /при индивидуален лов/ на ловуване, мястото /ловището или местността/ на ловуване, вида и броя на разрешения за отстрел дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов.

Разрешителните за групово ловуване на мигриращ и водоплаващ дивеч се издават от специалиста по лова по предварителна заявка от председателя на дружината и съдържаща броя на разрешителните, вида дивеч, който ще се ловува, ловищата, в които ще се ловува и датите на ловуване. Попълнените с тези данни първи екземпляри на разрешителните се предоставят на председателя на дружината, който вписва имената на ръководителя на лова и му предоставя попълнения първи екземпляр на разрешителното, заедно с талоните към него.

Ръководителят на лова преди започване на лова вписва в разрешителното имената на ловците, серийните номера на техните ловни билети и членски книжки, провежда инструктажа по чл.59, ал.3, т.4, събира сумите по чл. 65, ал. 2 и им раздава талоните. Непосредствено след завършване на лова ръководителят на лова попълва в разрешителното резултатите от ловуването /вид и брой на отстреляните птици/ и талоните на участниците в лова.

В 3-дневен срок ръководителят на лова връща попълненото разрешително заедно с неизползваните талони и събраните суми на председателя на дружината.

Ненавременното отчитане на разрешителни за лов и превеждане на дължимите средства за тях могат да бъдат основание за отказ от предоставяне на нови разрешителни от страна на ДГС /ДЛС/;

Какво трябва да знае ловецът при ловуването на едър дивеч?

1. Ловуването на едър дивеч се извършва само индивидуално чрез използване на методите на подборното ловуване. Изключение се допуска при дивата свиня, при който вид се допуска и групово ловуване.

2. Подборното ловуване на едър дивеч се извършва през всички дни на седмицата, а груповото ловуване на дива свиня се извършва в събота, неделя и в дните, обявени за официални празните. В дните през седмицата, обявени за почивни дни не се допуска групово ловуване на дива свиня.

3. За извършване на индивидуално/подборно/ ловуване на едър дивеч се издава от специалиста по ловно стопанство към ловното сдружение писмено разрешително за лов. Редът за издаването е следния:

  • председателят на дружината, в която има утвърден план за ползване на съответния вид едър дивеч, прави писмено предложение до специалиста по ловно стопанство на сдружението, което съдържа – трите имена на ловеца, номера на удостоверението му за подборно ловуване, вида дивеч/ бл.елен, елен-лопатар, сърна, дива свиня, муфлон или др./, който ще се ловува и срока за ловуване/максимум седем последователни дни/. Заедно с писменото предложение председателят на дружината или лицето, което ще ловува представя удостоверението за подборно ловуване и внася в сдружението цената на разрешителното за лов, която в момента е 30 лева за всички видове едър дивеч и такса от 1 лев;
  • Специалистът по ловно стопанство преди да издаде разрешителното съгласува със съответното ДГС или ДЛС длъжностното лице, което ще придружава ловеца при извършване на лова/ при лова на бл.елен, елен-лопатар, муфлон и д.свиня, а при ловуване на сърна не се изисква придружител от ДГС или ДЛС/. След това издава разрешителното за лов в два екземпляра като в него вписва: трите имена на ловеца, номера на удостоверението за подборно ловуване, номерата на чл.карта и ловния билет, срока за ловуване/ максимум 7 последователни дни/, мястото за ловуване/ ловище или местност/, вида дивеч/посочва се пола и възрастовата група/, броя на разрешения за отстрел дивеч и името на придружителя;
  • първият екземпляр от разрешителното се дава на председателя на дружината или на упълномощеното лице/най-често ловецът, който ще ловува/ и се носи при всяко излизане на лов в ловностопанския район.

4. Ловуването се извършва чрез използването на методите и начините на подборно ловуване, които ловецът прецени, че ще са най-резултатни.

5. След приключване на лова ловецът или водачът/длъжностното лице/ вписва резултатите от лова – вид, пол, брой, тегло на отстреляния дивеч и в тридневен срок връща попълненото разрешително в ловното сдружение.

6. При индивидуалното ловуване на вълк срокът за ловуване е до един календарен месец и се заплаща само таксата за издаване на разрешителното от 1 лв.

7. Придобитият при ловуването трофей се обработва и регистрира в едномесечен срок в ДГС или ДЛС, в чийто район на дейност е ловностопанския район, в който е отстрелян дивеча с трофей. След или преди регистрацията се извършва оценка на трофея от оценителна комисия към съответното ДГС или ДЛС.

8. За груповото ловуване на дива свиня трябва да се знае, че:

    групата трябва да бъде от 8 до 20 ловци/стрелци и гоначи/;

    разрешителното за лов се издава само за един ден и се оформя като документ от няколко длъжностни лица, които носят своята отговорност.Специалистът по ловно стопанство към ловното сдружение попълва в двата екземпляра на разрешителното вида дивеч, който ще се ловува, местността/ловището/, в което ще се ловува и датата, на която ще се проведе лова.

Така попълнения първи екземляр, заедно с талоните предоставя на председателя на дружината, който попълва в разрешителното имената на ръководителя на лова и му го предоставя заедно с талоните.

Ръководителят на лова попълва всички останали данни в разрешителното и талоните, провежда инструктажа по чл.59 от ППЗЛОД, следи за подписване на декларацията по същия член от всеки участник в лова, събира от всички участници в лова цената на разрешителното/ към настоящия момент 60 лв/ и раздава попълнените талони;

  • всички ловци трябва да са екипирани с ленти, шапки или облекло с ярък сигнален цвят;
  • се забранява употребата на алкохол и наркотични/ упойващи/ средства преди и по време на ловуването;
  • могат да се използват до десет ловни кучета;
  • след приключване на лова, ръководителят на лова попълва резултатите в разрешителното и дооформя талоните на всеки участник;
  • в тридневен срок ръководителят на лова връща оформеното разрешително и събраната такса на председателя на дружината.

Мерки за безопасност

  • всеки ловец трябва да бъде инструктиран и да спазва мерките за безопастност при боравене с оръжие и по време на лов;
  • всеки ловец трябва да бъде екипиран с ленти, шапка или облекло с ярък сигнален цвят;
  • забранява се употребата на алкохол и наркотични /упойващи/ средства преди и по време на ловуването;

Правила за организиране на международен ловен туризъм в България

Законова уредба

Съгласно Закона за лова и опазване на дивеча, Правилника за неговото приложение, ловният туризъм в България се провежда след сключване на договор между лицата, стопанисващи дивеча от една страна, и от друга страна - преки клиенти ловци или туроператорски фирми. При пристигането си на българска граница чужденецът представя на митническите власти два документа:

  • разрешително за носене на ловно оръжие, издадено от страната, в която живее;
  • документ за упражняване право на лов, издаден от страната, в която живее.

Посрещането на ловци на българско летище или граничен контролно-пропускателен пункт

Посрещането на ловци в нашата страна се осигурява от представител на фирмата-посредник, с която е сключен договорът, или от представител на дивечоразвъдната станция, където ще се проведе ловът. Трансферът на ловците от летището до ловната база се извършва в съответствие с подписания договор за ловен туризъм - ангажиментът е или на фирмата-посредник, или на ДДвС. Ловците задължително се придружават от преводач, който също се осигурява от туроператора или Държавното ловно стопанство.

Издаване на ловни билети за чужденци (по образец на ДАГ) и разрешителни за ловуване

Съгласно българската законодателство директорът на ДЛС, или упълномощено от него лице, издава ловни билети за чужденци (по образец на ДАГ) и разрешителни за ловуване. Таксата за ловен билет се определя от Министерски съвет, а размерът й е посочен в ценоразписа за ловен туризъм. Заплаща се от чуждестранните ловци в ЕUR по курса за съответния ден. Добитите трофеи от благороден елен, елен лопатар и сръндак се заплащат на база тегло и се претеглят 24 часа след изваряването и почистването им. Съставя се временен протокол, в който се вписват деня (датата), часа на отстрела и теглото на трофея. При оценката по СIС на благороден елен се приспадат 700 грама от теглото на трофея. При оценката по СIС на елен лопатар се приспадат 250 грама от теглото на трофея.

Осигуряване на необходимите експортни документи за трофеите

Според нашите разпоредби Държавните ловни стопанства осигуряват всички необходими експортни документи за трофеите. Те са:

  • оценителен протокол, издаден от комисия за оценка на ловни трофеи;
  • разплащателен протокол, заверен от комисия за оценка на ловни трофеи;
  • ветеринарномедицински сертификат;
  • митническа декларация или опростена митническа декларация;
  • документи (образец СITES) за видовете, посочени в Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (СITES);
  • инвойс фактура.