Wild duck hunting trips in Bulgaria - Hunting area Задруга 7317

Wild duck shooting in Bulgaria - Hunting area Задруга 7317

Wild duck hunting in Bulgaria - Hunting area Задруга 7317

Wild duck shooting in Europe - Hunting area Задруга 7317

Wild duck hunting in Europe - Hunting area Задруга 7317

Waterfowl shooting in Bulgaria - Hunting area Задруга 7317

Waterfowl hunting in Bulgaria - Hunting area Задруга 7317

Mallards hunt in Bulgaria - Hunting area Задруга 7317

Mallard shooting in Bulgaria - Hunting area Задруга 7317

Wild duck hunting in Bulgaria

Bulgaria Hunting Trips - Discounted wild duck hunting trips on bghunters.com - Waterfowl hunting area Задруга 7317

Bulgaria Hunting Trips - Discounted wild duck hunting trips on bghunters.com - Waterfowl hunting area Задруга 7317


» Bulgaria Hunting Trips » Wild duck hunting in Bulgaria » Hunting area Задруга 7317

  • Hunting trips directly from outfitters:

Wild duck hunting trips in Bulgaria

Hunting area Задруга 7317

We hunt some of the best areas for Wild duck in Bulgaria!

Who is offering this hunt?

Contact directly with:

Ted Tomoff » Hunter & Host



Wild duck hunting period & methods

Wild duck hunting in Bulgaria season:

  • October 1 - January 31

Small game standart price list

Wild Duck

Wild duck is of great importance for hunters in Bulgaria. It is an interesting game species with tasty meat. During the migration there is a considerable number of wild ducks in the whole country and the hunt can be really successful. About 100,000 wild ducks are wintering in the country every year.

Scientific Name: Anas platyrhynchos

Habitat: It is found in both fresh- and salt-water wetlands, including parks, small ponds, rivers, lakes and estuaries, as well as shallow inlets and open sea within sight of the coastline.

Description: The breeding male mallard is unmistakable, with a glossy bottle-green head and a white collar that demarcates the head from the purple-tinged brown breast, grey-brown wings, and a pale grey belly. The rear of the male is black, with white-bordered dark tail feathers. The bill of the male is a yellowish-orange tipped with black, with that of the female generally darker and ranging from black to mottled orange and brown. The female mallard is predominantly mottled, with each individual feather showing sharp contrast from buff to very dark brown, a coloration shared by most female dabbling ducks, and has buff cheeks, eyebrow, throat, and neck, with a darker crown and eye-stripe. Both male and female mallards have distinct iridescent purple-blue speculum feathers edged with white.

Hunting method: Lying in wait, over decoys, walking up

Hunting available in: All areas of distribution in Bulgaria.

Accompanying hunt: It can be combined with Goose hunting.

Hunting services: Standart price list

Browse a selection of wild duck hunting trips in Bulgaria. Direct offers from outfitters in Hunting area Задруга 7317 on bghunters.com & Bulgaria Hunting Trips, Задруга, община Кубрат, област Разград, п.к.7317. Browse a selection of wild duck hunting trips in Bulgaria. Direct offers from outfitters in Hunting area Задруга 7317 on bghunters.com & Bulgaria Hunting Trips, Задруга, община Кубрат, област Разград, п.к.7317.

Bulgaria Hunting Trips | Hunting area Задруга 7317

  1. Лов Задруга 7317
  2. ✓ Hunting in Bulgaria Задруга 7317
  3. Hunting in Europe Задруга 7317
  4. Caccia in Bulgaria Задруга 7317
  5. Chasse en Bulgarie Задруга 7317
  6. Jagd in Bulgarien Задруга 7317
  7. Caza en Bulgaria Задруга 7317
  8. Κυνήγι στη Βουλγαρία Задруга 7317
  9. Bulgaristan'da Avcılık Задруга 7317
  10. ✓ Big game hunting in Bulgaria Задруга 7317
  11. Red deer hunting in Bulgaria Задруга 7317
  12. Fallow deer hunting in Bulgaria Задруга 7317
  13. Roe deer hunting in Bulgaria Задруга 7317
  14. Wild boar hunting in Bulgaria Задруга 7317
  15. Mouflon hunting in Bulgaria Задруга 7317
  16. Barbary sheep hunting in Bulgaria Задруга 7317
  17. Chamois hunting in Bulgaria Задруга 7317
  18. Himalayan tahr hunting in Bulgaria Задруга 7317
  19. Bezoar ibex hunting in Bulgaria Задруга 7317
  20. Wood grouse hunting in Bulgaria Задруга 7317
  21. ✓ Small game hunting in Bulgaria Задруга 7317
  22. Pheasant hunting in Bulgaria Задруга 7317
  23. Quail hunting in Bulgaria Задруга 7317
  24. Turtle-dove hunting in Bulgaria Задруга 7317
  25. Partridge hunting in Bulgaria Задруга 7317
  26. Wood pigeon hunting in Bulgaria Задруга 7317
  27. Woodcock hunting in Bulgaria Задруга 7317
  28. European hare hunting in Bulgaria Задруга 7317
  29. ✓ Waterfowl hunting in Bulgaria Задруга 7317
  30. Goose hunting in Bulgaria Задруга 7317
  31. ✓ Predator hunting in Bulgaria Задруга 7317
  32. Wolf hunting in Bulgaria Задруга 7317
  33. Jackal hunting in Bulgaria Задруга 7317
  34. Fox hunting in Bulgaria Задруга 7317

Wild duck hunting trips in Bulgaria

Small game - Duck shooting in Bulgaria

  • Wild duck hunting in Bulgaria
  • Задруга 7317
Wild ducks hunting trips in Bulgaria

Wild duck hunting is one of the coldest and most exciting types of wing shooting in Bulgaria. There are three types of duck hunting. The first kind is at flight, early in the morning and at dusk. The second kind is with fake lures at the resting spots (reservoirs, dams, rivers and runoff water). The third kind is walked up hunting along river banks, canals and streams.

When hunting in the early hours of the morning, the hunters have to be at the hunting spots before dawn. The birds move from ther feeding spots towards the resting spots. Those are normally large dams and high-water rivers. Wearing warm clothes is recommended, but using camouflage coverings is a must, due to the fact that these birds have a sharp eyesight and a very acute sense of hearing. It is a good idea for hunters to use auditory decoys, so as to direct the birds towards themselves. You may use retriever dogs (Golden Retrievers, Labradors, Drahthaarts, Kurzhaarts and Setters). The dogs need to be very disciplined, compliant and to obey the command Stay in place!. Dogs with experience trace the shot birds by themselves and swiftly retrieve them for their guide.

During the hunts at dusk, it is advisable to lie in wait for the ducks at their feeding spots.

Those are: surface runoff areas (overland flow), harvested fields (rice fields), shallow streams, flooded corn fields (grooves filled with water). It is mandatory to use auditory decoys, so as to direct the birds towards the desired places. It is advisable to use retriever dogs, due to the fact that the hunt takes place in the darker hours of the day. For this kind of wing shooting in Bulgaria, using Drahthaars and Kurzhaars brings greater success. They are able to find the shot birds visually as well as by smell, while Labradors and Golden Retrievers tend to track the bird visually and are more suited for hunting at wide open water areas (reflective water surfaces).

Walked up hunting is the second method of hunting ducks. That is an emotion-filled outing involving long hikes, which is why the hunter must be in excellent health. This kind of hunt is most sucessful when the bigger dams in the area freeze over. Smaller canals and rivers do not allow the water to freeze even at temperatures below - 15 degrees. Birds are aware of that and they find favourable conditions to rest and eat. It is recommended to start this type of hunt at 6 am, and it can last until as late as 5 pm. It may then be combined with an evening hunt at dusk. Combined, the two types of hunt can bring wonderful results. During walked up hunts, it is good to use a guide who knows the places where the birds rest during the day. Once you near the resting spots, you need to move quietly and stay low. You need to use the surrounding vegetation as a cover while you approach the birds and use the element of surprise. It’s possible to lift between 20 and 50 birds into the air at one of these spots. When moving along a riverbank or canal, you need a disciplined dog that walks no more than 15 - 20 steps ahead of you. Once you near the resting spots, the dog must obey the command Heel! or Behind me! so as not to lift the resting game birds. In Bulgaria, the most widely established dog breeds are Drahthaar and Kurzhaar. Once the birds have been shot, the dogs must retrieve the birds from water as well as dry land under the command Retrieve!. The dog must be able to maneuvre through obstacles (water obstacles, fallen trees, ponds, etc.) - in other words, it needs to be hardy while retrieving.

The third kind of hunting is by lying in wait for the birds at their resting spots. Those are: large reservoirs (dams), surface runoffs. It is mandatory to use lures (decoys). It is advisable to put between 40 and 100 duck decoys into the water. It is good to have two or three pairs of spinning wing decoys (mojos). You may use mobile duck decoys with electric motors, so as to create the illusion that the birds are moving. The hunters need to have made a temporary hiding place at the river bank. It must blend in with the terrain so as not to arouse suspicion in the birds. A boat camouflaged with reed vegetation can be used for the same purpose. Hunting by boat allows the hunters to choose the hunting spots for themselves. When using decoys in such cases, they need to be mobile, with built-in chords and weights (so that they can be thrown directly from the boat).

Mallard Identification

Male has green head with olive green bill. Wings of both sexes have purplish / blue speculum and white underside. Concentrations of mallards are typically found near agricultural grain fields that are situated near wetlands or river courses. This species nest throughout country and especially in The Danube plain. Mallards typically return to feeding areas so scout your hunting area to locate where the birds are feeding. A mallard call can be quite successful in luring this bird to decoy spreads.

  • BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

Гривяк

(Columba palumbus L.)

Срокове на ловуване

Ловът на гривяк е разрешен

от 15 август до 28 февруари.

Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на гривяк

Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:

  • Препоръчителни патрони - 28g. за 16 кал. / 32g за 12 кал.
  • № на сачмите - 7, 5
  • Разстояние - 30-40 метра

Разпространение на гривяка

Видът е широко разпространен в Европа, Азия и Северна Африка. В нашата страна се среща повсеместно.

Описание на гривяка

Общият тон на оперението при гривяка е синкаво-сиво. Гушата и гърдите му са с розово-сив цвят, преминаващ към корема в сиво. От двете страни на врата и на крилата си има бели петна, а на опашката - широка тъмна ивица. Клюнът е оранжево-червен с жълт връх. Краката са червени. На дължина той достига 40-44 cm, а на тегло - до 500-600 gr.

Младите гривяци се отличават по това, че гърбът им е по-кафяв, белите петна на врата липсват, и гушата и гърдите не са розови, а мръсно кафяви.

Местообитания на гривяка

Обитава гористите местности, като се изкачва до 1800 m н.в., но числеността му не е голяма. По-значителна концентрация се наблюдава през есента, когато от север започват да долитат по-големи ята, които временно се задържат у нас и след това отлитат на юг. Гривяците остават да зимуват и в студени зими в случаите, когато има обилно плодоносене на бука.

Храна на гривяка

Гривяците ядат семена на културните растения, бурените, иглолистните дървесни и храстови видове, дъбов и буков жълъд, къпини, ягоди, боровинки и други плодове, пъпки, зелени части и др. Редовно поемат гастролити (дребни камъчета). Хранят се предимно на земята, но може да кълват буков и дъбов жълъд и някои ягодови плодове по дърветата.

Биология на гривяка

Гривяците, както повечето птици от сем. Гълъбови, образуват трайни двойки. Гнездото си правят от тънки клонки на различни височини по дърветата в най-глухите части на гората. Мътят два пъти през годината. В края на април женската снася две бели сравнително едри яйца. С изключение на северните райони, тя започва да мъти след снасянето на първото яйце и затова малките не са еднакви по размери. Мътят двамата родители, но женската лежи по-дълго време.

Малките се излюпват след 17-18 дни, растат бързо и след един месец напускат гнездото. Първите няколко дни прекарват с родителите си, след което образуват ята.

Гривякът е много предпазлив. Той се крие в най-гъстите части в короната на ниските дървета, а при високите често каца на самия връх и внимателно наблюдава наоколо. Има много добро зрение и отдалеч забелязва опасността. На храна отиват в определени часове сутрин и следобед. Гривякът пее само през размножителния период, като издава високи гърлени звуци.

Естествени неприятели на гривяка

Най-опасни за гривяка са дневните грабливи птици, бялката и златката, които атакуват гнездата с яйцата или малките пиленца.

Ловностопанско значение на гривяка

Гривякът е многочислен в почти всички части на своя ареал. Не е застрашен в световен аспект. През миналото столетие значително е разширил ареала си на север в Скандинавския полуостров. Интересен и ценен обект на ловния спорт. Полетът му е бърз и стремителен, а ловът е труден и изисква много търпение. Месото на гривяка е твърдо и не се отличава с добри вкусови качества.

За гривяка и неговия лов

Обикновено ловци допускат до себе младите гривяци. Най-често след първия или най-много след втория излет, когато се стреля по гълъбите, те стават много осторожни. Летят на голяма височина много бързо и трудно допускат ловеца на изстрелно разстояние. Това прави този лов много емоционален и всеки трофей - ценен.

Гривяците са много предпазливи и виждат поразително надалеч. Могат да различат и най-малкото движение или промяна на заобикалящата ги среда. Затова изграждането на прикритието трябва да стане най-добре от предишния ден, и то привечер.
Обикновено ловци допускат до себе младите гривяци. Най-често след първия или най-много след втория излет, когато се стреля по гълъбите, те стават много осторожни. Летят на голяма височина много бързо и трудно допускат ловеца на изстрелно разстояние. Това прави този лов много емоционален и всеки трофей ценен.
Нашата страна обитават три вида гълъби: скалният или сивият гълъб, гълъбът-хралупар и гривякът. От тях най-едрият е последният и той е обект на лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча. За да ловуваме успешно на този интересен ловен обект, трябва добре да познаваме неговата биология и навиците му на живот.
Гривякът живее основно в иглолистните и смесени гори, като предпочита по-старите насаждения, изпъстрени с поляни, и полета с единични дървета в тях. Общият цвят на оперението му е пепелявосив. Двете страни на шията му са металнозелени, с по една бяла ивица. На дължина мъжкият достига 40-44 см. Женската е по-дребна.
Гривякът почива на сухи или разлистени клони по върховете на дърветата, а през горещите часове на деня - вътре в самата корона на дърветата. Полетът му е много бърз и с честа смяна на посоката и хоризонта. Храни се основно с житни зърна, иглолистни семена, буков и дъбов жълъд, ягоди, капини, малини, рядко с охлюви и червеи, а рано напролет - и с пъпките на широколистните и иглолистни дървета. Вода пие чрез засмукване, като пъха цялата си човка във водата. Чрез това той затваря восковицата на носните си отбори и по този начин може да образува вакуум в устната си кухина, посредством която засмуква водата.
Още при пристигането си през пролетта птиците са чифтосани. В първите дни двойките се държат по няколко заедно. Мъжкарите токуват, накацали по високите клони на дърветата, издавайки характерното за тях гугукане: гурр-гру-гуру-ру. Женската прелита наоколо, като приглася с по-особени, стенещи звуци: ху-у-у или гу-у-у. На петия-шестия ден от долитането си чифтовете се разделят и търсят място за гнездене. За построяване на гнездото си гривяците избират дебел, страничен клон или разклонение близо до стеблото, на високо и с гъста корона дърво. Самото гнездо е направено някак си небрежно от преплетени тънки, сухи клончета и клечки. Отвътре го постила с по-нежна трева, но винаги е раздърпано, неугледно и не особено стабилно. Гривяците често използват и стари гнезда на свраки, дребни соколи и катерици, като само доприбавят по някое друго клонче и суха трева. Брачните игри на мъжкаря около гнездото се състоят от шумни излитания, с пляскане на крилата, кръжене и устремно спускане. А преди да хвръкне и след като кацне, продължително и високо гугука.
У нас гривякът мъти два, рядко три пъти за едно лято. Женската снася винаги само по две яйца. Те са чистобели. Първия път - в началото на април, втория път - в края на юни и началото на юли. Много често, ако птиците са тревожени по време на гнезденето, второ люпило няма. Мътенето трае 17-18 дни, а малките остават в гнездото около 40 дни. Отначало те се хранят, както и малките на домашния гълъб, с "птиче мляко" (това е особена кашица, която се отделя в специална жлеза в гушите на родителите), а по-късно и с размекнати зърна. Както казахме, възрастните гривяци са зърноядни птици. Гушата им е много голяма и побира 5-6 жълъда наведнъж. След като напуснат гнездото си, малките се събират в ята и бродят в околностите, а старите отглеждат второто си поколение. Към края на август излита и второто люпило, и възрастните и младите птици се събират в големи и смесени ята. Рано сутринта те излитат за храна по нивите, към 10:00 ч. кацат по дърветата, за да почиват. По обяд отиват хкрай реките и водоемите, за да пият вода и пладнуват по околните дървета. Следобяда отново отлитат към нивите, за да се хранят и на смрачаване се прибират в гората да нощуват. Гривяците от по-северните страни започват в края на месец август - началото на септември своята миграция към зимните им местообитания. Това са бреговете на Средиземно море и островите в него.
Нашите гривяци предприемат тези прелети през октомври. През по-мека и безснежна зима те остават до късна есен в Северна България, а в Югоизточна България и Южна Тракия дори остават да зимуват.
Гривякът е трудно и бавно размножаваща се птица. Счита се, че младите започват да гнездят едва на втората година от своя живот и имат само едно люпило. Освен това, ако по някаква причина се развали чифтът гълъби напролет (поради смъртта на едната птица или изгубването при прелета), втората птица остава сама и не прави гнездо, нито си търси другар до следващата пролет. От снесените две яйца рядко се излюпват и оживяват и двете малки. Гълъбчетата са много нежни и лесно загиват. Излетелите пък от гнездото млади птици са твърде непредпазливи и още в първите си дни стават лесна плячка на хищници и хора. От друга страна, урбанизацията и масовото проникване на човека в горите, засилената сеч и други фактори намаляват още повече характерните местообитания на този ценен вид. Гълъбите се оттеглят в по-малко населените и отдалечени райони и ако не намерят подходящо място за гнездене, въобще не снасят.
Най-подходящите месеци за лов на гривяк са септември, октомври и ноември. При топли зими, когато гривяците зимуват у нас, ловът им може да продължи до закриването му през месец февруари.
Скалният гълъб е по-дребен от гривяка, оперението му е синкаво-сиво. От двете страни шията му е със зеленикав оттенък. На крилата си има две черни препаски. Мъжкарят достига на дължина 34-38 см. Женската е по-дребна. У нас се среща доста често. Гнезди на колонии по скалите. Храната му е същата като на гривяка. Отлита по-рано от него на юг. В най-южните райони на страната ни обитава целогодишно. Съгласно Приложение 2 към чл. 66, алинея I от Правилника за прилагане на Закона за опазване на дивеча, неговият лов в България е забранен.
Гълъбът-хралупар (дупляк) е с пепелявосиво оперение. На крилата си има две неясни, размити черни ивици. Мъжкарят достига до дължина 33-35 см. Женската е по-дребна. Гнезди в хралупите на старите дървета, откъдето е получил и името си. Храната му е като на гривяка. През лятото се събира на малки ята. Когато мигрира на юг, ятата са по-големи. Поради намаляване и дори изчезване на старите дървета с хралупи, числеността му е силно намалена и той реално е застрашен от изчезване. Също е строго забранен за лов.
Неприятели за всички гълъби са ястребите, соколите, златката, бялката, невестулката, свраките, гарваните и много други фактори, които променят тяхното местообитание. Ловът на гривяци, съгласно приетия Закон за лова и опазване на дивеча, у нас се извършва чрез причакване или чрез издебване. Ловът чрез причакване протича по следния начин. Птиците се изчакват обикновено или край местата за хранене - ниви, стърнища и др., или обикновено край реките и водоемите, където те идват по обяд да пият вода. Тогава обикновено кацат на съседните дървета. Особено предпочитат някое дърво със сух връх и клони. За да се прикрие добре ловецът трябва да си е направил предварително чакало. Това е пръчкарник от зелени вършини. Неговото изграждане е много важен елемент от този лов. Гривяците са много предпазливи и виждат поразително надалеч. Могат да различат и най-малкото движение или промяна на заобикалящата ги среда. Затова изграждането на прикритието трябВа да стане най-добре от предишния ден, и то привечер. Най-добре е пред него да се приготви и солище с глина и малки камъчета, а отгоре да се покрие с анасон и овес, може и зрял грах. По този начин ще привлечем ятата с гривяците.
Когато сутрин и вечер летят по нивите, за да си търсят храна, може да ги бием чрез причакване край пръснатите из полето дървета. Отново е желателно да се направи добро прикритие. Този лов е особено успешен, когато в него участват трима-четирима ловци, прикрити на различни места по терена. След изстрел единият от ловците пропъжда гривяците от своето прикритие и те прелитат край позициите на неговите ловни другари.

  • Чрез причакване могат да се бият птиците и край местата, където се прибират за нощуване.
  • Вторият способ за лов е чрез издебване.

Тогава ловецът използва най-успешно наличните прикрития по терена, като се старае да се доближи на изстрелно разстояние до кацналите на някое дърво птици. Както казахме, те са обаче много предпазливи и това е много трудно.
Стреля се с патрони, снаредени с дробинки № 7 или № 8, а при висок полет на птиците - с № 3 или № 4. Хубаво е патроните да са с концентратори. Повеждайки гривяка, трябва да дадем изпреварване от 1 -2 метра пред него, за да можем да имаме попадение. В противен случай само си гърмим и плашим птиците.
По чуждестранните ловни канали ни показват лов на гривяци в някои страни от Европа, каквито са малко познати у нас.

Основният традиционен лов на тези птици там може да се раздели на няколко метода:

  • С мрежи за ловене на гълъбите, характерен за страната на баските и в Италия. Това са вертикални мрежи, до десет на брой, или хоризонтални такива, покрити с растителност.
  • Друг способ е от колиби за стрелба, характерен за Пиренеите. Там се използва и полагане на мрежи в полето за хващане на птици, без участие на хората.
  • В югоизточната част на Франция, която в ландшафтно отношение и като терен е близка до нашите условия, се практикува ловуване на гривяци в гориста местност. Ще се спра по-подробно именно на този метод, защото той може да намери приложение и у нас.

Изграждат се съоръжения за лов на гривяци, които работят без мрежи, но тук е вложена много изобретателност и инженерна мисъл от страна на ловците. В районите на Арманяк, в Жирондинските степи или степите на Лот-е-Гарон, та чак до предпланините на Пиренеите, традиционно се практикуват тези елементи, характерни за местните ловци, за лов на гривяци с различни тънкости и варианти, които варират в зависимост от топографията на местността и изобретателността на ловците. Участниците в лова са екипирани с портативни радиостанции тип "уоки-токи", за да поддържат връзка между колибата за наблюдение и тази на земята. Разстоянието между двете е средно около километър и половина. Разгледани по-подробно, тези съоръжения напомнят военни фортификации. Основната част от тях е колибата за наблюдението. Тя е едновременно място за живеене на ловците, има възможност да се готви, яде и почива вътре, но също така е и основен пост за ръководене и провеждане на този вид лов. Колибата е снабдена с изнесен пост за наблюдение, който е най-високата част на съоръжението, откъдето се примамват птиците с имитиране на техните звуци. По принцип постът не се напуска никога по време на лов. През целия ден ловците се сменят, за да могат да наблюдават прелета без прекъсване.
Основният помощник в "шпионирането" е гривяк, затворен в клетка. Неговата основна задача е да информира от своя кафез за пристигането на ятото птици още преди да е забелязано от човешкото око. Този "супер гълъб" - мюре трябва да има остро зрение, за да различава подобните си отдалеч през клоните на дърветата. Обикновено той се поставя пред поста за наблюдение.
Около колибата за наблюдение и нейния малък капак, който се затваря леко с ръка, за да прикрива напълно наблюдаващите, са разположени коридори и тунели, високи около 1.8 м и широки до 2.2 метра. Тяхната обща дължина може да достигне до километър. Разположението им е строго специфично и се подчинява на конфигурацията на терена. С други думи, тунелите водят до характерни места, например малка горичка, където гривяците се разполагат при силен вятър, някой друг район, където птиците кацат да нощуват, или характерни места от терена. В тунелите ловците се придвижват тихо и се стреля по птиците след зададен сигнал. Всеки ловец избира по една птица, един от тях брои: едно, две... - и на три последва колективен изстрел.
По дължината на коридорите могат да се видят няколко колиби. Този начин на ловуване на гривяци е широко използван дори при ловуване в равнинните райони. Колибите за наблюдение служат и за подслон на ловните кучета, както и за задействане на капаните, които се разполагат над примамки и се задействат оттук дистанционно.
Ловът на гривяк без стрелба се свежда само до факта птиците да се накарат да кацнат на земята, за да се уловят в капаните или мрежите. За целта другата особено важна част от този начин на лов е примамката (мюрето), която ще свали ятото. Този безценен помощник е отново в колибата. Това е най-често гривяк, главата на който е покрита от качулка от алуминий, а самият той е поставен на дървена пръчка. Плясъкът на неговите крила трябВа да се познаВа до съвършенство от ухото на ловеца, който се движи с птицата по коридорите, когато гривяците вече са кацнали на земята, но са прекалено далече или още летят и са високо. Пляскайки с криле, примамката трябВа да имитира птица, летяща от дърво на дърво или кацаща на земята.
Последният важен елемент е гукането. Всеки ловец на гривяци трябва да може да издава звуците на птицата. В действителност, когато гривякът кацне, примамен от плясъка на крилете на "мюрето" и фалшивото гукане на ловеца, остава само да се продължи диалогът до момента на изстрела с пушката. Ето така ловуват на гривяци нашите колеги във Франция. Почти като на фронта, с предварително изградени фортификационни съоръжения, радиостанции, мрежи и капани. И това в една обединена и просперираща Европа. А ако някой по някакъв начин накърни техните традиционни методи на лов, колегите протестират и отнасят този важен за тях въпрос дори в съвета на Европа.