Predator hunting trips in Bulgaria - Hunting area Аврамовски Мадан 4902

Predator hunting in Bulgaria - Hunting area Аврамовски Мадан 4902

  • Hunting services - Predator hunting in Bulgaria

Brown bear hunting in Bulgaria - Hunting area Аврамовски Мадан 4902

  • Hunting services - Brown bear hunting in Bulgaria

Wolf hunting in Bulgaria - Hunting area Аврамовски Мадан 4902

  • Hunting services - Wolf hunting in Bulgaria

Jackals hunting in Bulgaria - Hunting area Аврамовски Мадан 4902

  • Hunting services - Jackals hunting in Bulgaria

Foxes hunting in Bulgaria - Hunting area Аврамовски Мадан 4902

  • Hunting services - Foxes hunting in Bulgaria

Find our discounted predator hunting trips in Bulgaria

  • Predator hunting trips in Bulgaria directly from outfitters

Bulgaria Hunting Trips - Discounted predator hunting trips on bghunters.com - Predators hunting area Аврамовски Мадан 4902


» Bulgaria Hunting Trips » Predators hunting in Bulgaria » Hunting area Аврамовски Мадан 4902

  • Hunting trips directly from outfitters:

Predator hunting trips in Bulgaria

Hunting area Аврамовски Мадан 4902

Direct offers from outfitters on bghunters.com & Bulgaria Hunting Trips

Book Your Predators Hunt in Bulgaria

Some species can be hunted throughout the year, regardless of the type of licence held; these include predators such as: wolves, foxes, jackals, beech marten and polecat.


WolfJackal

Fox

Predator hunting trips in Bulgaria

Predators hunting in Bulgaria

  • ✓ Predator hunting in Bulgaria
  • Аврамовски Мадан 4902
Wolf hunting trips in Bulgaria

Canis Lupus L.

Distribution

In the near past this species was widely distributed throughout the world. Wolves are every-biont” species living in different environmental conditions - forests, tundra, taiga, plains and mountains. The over-intensive hunting together with the change in their natural habitat in the Northern hemisphere have considerably limited their living area and today they are assigned to the category of endangered species.

General information

Systematically the wolf belongs to the family Canis. It has golden-yellow eyes and longer legs, bigger paws, more pronounced and highly developed jaw, longer snout and larger brain compared to the dog.   Wolf paws are turned inwards towards its belly, almost touching it. This allows them to run at a speed of 70 km/h. Their fur does not have particular colouring, except for a scar around the eyes. The fur’s color is gray to gray-brown but can be white, red and brown and black (photo of eng. M Mihailov). Wolves are about 66-80 cm high measured at the shoulder and weigh about 25-52 kg. The females are approximately 20% smaller than males.

Way of life and feeding

Wolves are social animals that live and hunt in packs organized in a strict hierarchical order, with clearly defined male and female leaders called alpha male and alpha female. Originally it was thought that the purpose of this social structure is hunting, but some modern authors consider that pack functions are related not only to hunting but also to the successful reproduction. Packs include 2 to 20 wolves, as the packs average in size consist of 6 or 7. Hierarchy in the pack is relatively strict, valid for all activities of the pack: from the order of eating, to that, which wolves are allowed to reproduct. New packs are formed when the male leaves its native wolf pack and obtains a territory. Wolves looking for other wolves with which to form a pack, may travel very long distances, until they find a suitable territory. Single individuals avoid the territories of other wolves, because intruders are either chased away or most often killed.

Howling

Wolves are known for their distinctive howl, which is used to call members of the pack at a particular place or to communicate with each other. Observations of packs suggest that howling takes place often at sunset during the summer before the adults go hunting. This is repeated on their return at sunrise. At the end of  the summer the cubs are already grown up and howl at the slightest stimulus. Wolves often howl, when defending something.

Death rate

In the wild wolves live 6-9 years and in the zoos - up to 16 years. Record life expectancy of a wolf is about 20 years. The death rate is high among the cubs and few of them survive until the first winter. The main factors for the death rate in wolves are humans, car accidents and injuries during hunting. All diseases affecting domestic dogs, affect wolves. They adapt easily to changes in the number of prey, so mass starvation is unusual for them. This species retains its population provided that the alpha pair is not killed.

Reproduction

According to the law of nature, usually only the alpha couple in the pack breeds. Mating occurs once a year, between February and May. An interesting fact from the social organization of wolves is that they are usually monogamous – the members of the alpha pair mates only with each other. Sometimes one of the alpha males mates with a subordinate female. This occurs in large packs when there is abundant prey. Pregnancy lasts for 60 to 63 days and the cubs are born blind and completely dependent on their mother; their number is 1-14; 6 or 7 on the average. They remain in the lair until the 8-10th week. The mother is alone with the cubs in the first three weeks, but then all members of the pack help in raisin. The cubs eat food, vomited by older wolves until their 45th day. Then they eat meat, brought by members of the pack. Females reach sexual maturity at 2 years of age, and males – at 3 years. Most of the wolves leave their home pack at the age of 1-3 years.

Economic significance

The wolf is a harmful predator, so that its number must be adjusted. Wolf hunting is extremely interesting and difficult. The hunting is performed with battues, stalking and ambush. The trophy is the head and the skin.

Golden jackal hunting trips in Bulgaria

Canis Aureus L.

Distribution

The Golden jackal is widely distributed across Asia Minor, North Africa and Southeastern Europe. In the near past in Bulgaria this species was considered rare so shooting was forbidden. Restrictive measures are imposed for the Golden jackal due to the significant increase in its number and extension of the area, seen in the recent years.

General information

In systematic terms it belongs to the family of Canis, as it looks like a wolf, but is smaller than it. The fur colour is grey-yellow. It is darker on the back, and sidelong, on the neck, legs and on both sides of the head it is golden-yellow. Its tail is shaggy with yellow-gray colour and has single darker spots; its end is black. Body length of the jackal reaches up to 100-120 cm and the tail – 20-30 cm.

Way of life and feeding

The Golden jackal hunts mainly at night. It is generally omnivorous and eats carrion and small animals. It eats the eggs of birds nesting on the ground, it causes significant damage to the state reserve, killing rabbits, pheasants and partridges, fawns, and the young of the fallow deer, etc., it also eats fruits, watermelons and melons. The Golden jackal lives singly. After dusk it howls in an unusual way, resembling crying, and all jackals in the close vicinity respond.

Reproduction

The mating period is in March. The pregnancy period lasts 60-63 days. The female gives birth to 4-5, rarely more cubs, in simply constructed small holes in the ground.

Economic significance

The Golden jackal belongs to the group of harmful game. The hunting is realized with battue or enticement with carrion. Its skin is not valuable. The trophy is the head with the jaws and the skin.

Red fox hunting trips in Bulgaria

Vulpes Vulpes

Distribution

The Red fox is found in prairies and semideserts, forests, steppes and forest-steppes. You can see it in the suburbs and even in urban areas, living together with other small predators. This species is found everywhere in Bulgaria.

General information

The fur of the Red fox is rust-coloured. It has white belly and black ears and legs. Its eyes are golden-yellow and have distinctive vertically cut pupils like the cats. Its long shaggy tail, which has characteristic white tips, provides balance during jumps. The adult Red fox weighs 4.1-5.4 kg. Body length is 80-110 cm. Its size varies depending on habitat. In autumn and winter its fur is long and thick, and in spring until the end of the summer – short.

Way of life and feeding

Foxes are omnivorous. They eat rodents, insects, fruits, worms, carrion, eggs, mice, other small animals and poultry. The fox is one of the greatest allies in our fight against rodents, which often dominate its menu. They eat 0.5-1 kg food per day on the average.

Reproduction

Fox breeding period is from December to January, and in the northern high parts of its area it is in February-April. Females have an annual oestrus, which lasts 1-6 days. The ovulation is spontaneous. Copulation is noisy and short - it lasts for not more than 20 seconds. Although a female may mate with several males (who fight for it), it finally chooses to live with one only. Males bring food to females up to and after confinement, and generally leave them with the cubs in the mother’s lair”. The average number of fox cubs from one litter is 5 and the maximum is up to 13 fox cubs. The cubs are born blind and weigh 150 grams. They begin to see in about 2 weeks and make their first steps outside the lair in up to 5 weeks. The mother weans them at about the 10th week, when they reach their puberty.

Behavior

Foxes are active at dusk, but in more densely populated areas they are active mostly at night and evening or early in the morning (at dusk). Generally they hunt singly, and if they find more food, they hide it for later. Each fox marks its territory with urine and faeces. Foxes mate only during winter and in summer they look for food, after they have dug several burrows in these territories. These can be burrows of former inhabitants such as badgers, or newly-dug ones. In winter, they use one main burrow, where the fox lives, and raises its cubs. Smaller burrows are intended for cases of danger and for storage of food. The cubs most often spread rapidly, when they reach sexual maturity (8-10 months), but they frequently remain in their home territory and help raising the next generation.
According to some researchers, individuals that do not breed, make it sure that the cubs will survive, while others say this difference is negligible. Foxes communicate with body language, with its smell and vocalizations (sounds). Voice range is great and the sounds that they make could be I am lost (three yelps) to a scream type near to the human scream.

Conservation status

According to the Convention on International Trade with Endangered Species of Wild Fauna and Flora, the fox belongs to the endangered species, but most of their populations are stable. Shooting is based on quotas.

Place and significance of the fox in the ecosystem

It is proved that foxes may affect the populations of rodents, including rabbits and birds of prey. They spread the seeds of the fruits, eaten by them. Their positive or negative role in the development of ecosystems, state reserves and poultry-raising must be assessed separately in each case.

Economic significance

According to its biology and way of eating, the Red fox eats a large amount of mice and other harmful rodents, thus contributing to the agriculture. It also destroys a lot of useful game - rabbits, pheasants, partridges. It is a carrier of rabies, that’s why in case of high density of the population it is pursued throughout the year. Her skin is a valuable and demanded. It is hunted with the use of battues, but most often by stalking near enticement. Her skin and skull have trophy value.

Brown bear hunting trips in Bulgaria

Ursus Arctos L.

Distribution

Brown bears inhabit plains and mountain forests (up to 4000 m altitude) from the tropical regions to the northern polar seas. In Bulgaria this species inhabits the following mountains: Vitosha, Rila, Pirin, Rhodopes, Balkan Mountains; according to data from the hunting classification, the bear's population in Bulgaria counts 900 animals.

General information

Brown bears belong to the group of large mammals, representatives of the Bear family (Ursidae). They all have short, massive body, a relatively large head, small eyes and ears, short tail and five-finger, foot-like paws with long, bent, non-retracting claws. Their fur is thick, rough, shaggy, from light brown to black or white in colour.  They have a strong sense of smell and hearing.

Way of life and feeding

Under the climatic conditions in Bulgaria the brown bears are mainly herbivorous, but often they are omnivorous and carnivorous, that's why they are called stravnitsi” (meat-eating bears).
Red bear’s behavior depends on season, inhabited area, age, etc. They are characterized by striking wits, enviable adaptability, imitative reflexes (may be easily trained), but they also manifest high irritability, curiosity (especially in cubs) and swimming skill. If they meet an enemy they can use their claws and hit destructively with their paws, but most characteristic form of attack is biting.

Reproduction

Bears mate every 2-3 years. Couples are formed in May-June.  Pregnancy lasts for 7 months and cubs are born (2-4 bear-cubs) in winter. Only their mother takes care of them.

Economic significance

The Brown bear belongs to the harmful game. In view of the fact that this species is still in limited quantity, hunting is based on quotas, as shooting of stravnitsi” (meat-eating bears)  is allowed provided that there is proved harmful influence on the forest ecosystems and agriculture in the region. There are trophies that could win from 350 to 550 CIC points. Brown bear’s hide, head, paws and skull are trophies, that’s why they are processed. Bear hunting is exciting, but extremely dangerous.
Brown bear’s meat and especially paws are considered a delicacy, but it is often contaminated with trichinosis and hides a risk of infection for those, who consumed it.

Beech marten hunting trips in Bulgaria

Martes Foina L.

Distribution

This species is found across Europe and Asia. In Bulgaria the beech marten inhabits forests and fields, but is also found in deserted yards and houses in villages and towns

General information

The beech marten looks like the European pine marten. The fur colour is dark-brown. On the neck it has a white spot that could be sometimes yellowish and always branches out into the legs or is divided in two by a narrow dark stripe. Its feet are uncovered. It reaches 80-85 cm in length.

Way of life and feeding

In the near past the beech marten inhabited forests, with a preference for the rocky areas. Over the past twenty years, it populated in areas near settlements, in abandoned houses or farm buildings. It builds its lair in the rocks, in attic rooms of abandoned buildings. It eats mice, rats, rabbits, birds and their young ones and eggs. It also attacks poultry. It is a fierce animal and kills more birds than it can eat. The beech marten has no enemies.

Reproduction

The beech marten mates in July-August. The pregnancy lasts about 250 days. In the beginning of May it gives birth to 2-6 young ones. For about 30 days they are blind. By autumn they grow and start living independent life.

Economic significance

The beech marten’s skin is valuable. It belongs to the group of harmful game, but shooting is limited and is on a quota basis. Its skin and skull have trophy value.

European polecat hunting trips in Bulgaria

Mustela Putorios L.

Distribution

The European polecat is generally distributed across Europe. It is frequently found in plains and mountains in Bulgaria. It lives in farm yards, in forests swampy lands.

General information

The fur of the European polecat is dark brown, its snout is lighter and the belly is pale yellow. It has a long tail and short legs. It is bigger than the weasel. The male weighs around 1.7 kg, and the female – 0.7 kg. Body length of males ranges from 29.5 to 46 cm, and the tail from 10.5 to 19 cm; body length of females ranges from 20.5 to 38.5 cm, and the tail from 7 to 14 cm.

Way of life and feeding

The European polecats are active at night. They build their lair in the embankments along streams or dig a hole under the roots of trees. Their territory is limited to about 1 km. It is a carnivore. It eats frogs, voles, rats and other small animals. It eats 12-14 mice for one day. After it finishes eating it kills more rodents and stores them as reserves.  

Reproduction

Mating is in March or April. The female gives birth to 3 to 10 young ones that begin to see in a month, they become independent in 2-3 months, and are sexually mature in 10 months. They live for 5-6 years. The young ones live with their mother almost until next summer.

Economic significance

The fur of the European polecat is extremely valuable and is used in the fur industry. It kills harmful rodents thus being useful for agriculture, but it also attacks poultry. It belongs to the group of harmful game so shooting is permitted at any time.

Wildcat hunting trips in Bulgaria

Felis Silvestris Schreb

Distribution

The area of distribution of the wildcat covers Europe, Middle East, Central and South Asia. It is found in the plains and mountains of Bulgaria.

General information

The wildcat is larger than the pet cat. Its body is covered with soft, thick hair, brown-grey in colour. Females have a slightly yellowish tone. Its snout is reddish and yellow and the nose – meaty red, it has three longitudinal black stripes on its forehead.  Along its back up to the tail, it has two dark stripes that extend laterally with transverse dark patterns. Its tail is fluffy with three or four transverse stripes and the tip is black and ends equally.

Way of life and feeding

The wildcat is a typical forest animal, inhabiting rocky or forest areas. It prefers hunting at night and avoids encountering people, that’s why the direct sight of it is very rare. It is active at night, and the day spends sleeping. It spends the winter in holes or hollows, and in summer it leads nomadic lifestyle. Its food depends on its habitat.  In planes it attacks pheasants, partridges, etc. and in the mountains it catches rodents, birds, sometimes fawns, etc., thus damaging hunting.

Reproduction

Wildcat lives alone, and avoids the company of fellows outside the breeding season, which is twice a year (spring and autumn). Once fertilized, the female secludes in a hollow of a tree, where in about two months gives birth to three to six young ones, that are breastfed for about four months. The young ones are born blind and helpless, like with the pet cat. Nowadays the wildcat has become a relatively rare animal, as pet cats and people displace it from the biotope, which it traditionally inhabits.

Economic significance

Wildcats are considered harmful animals so killing is permitted throughout the year. Wild pet cats could be found very often in nature. In colour they resemble the wildcat, but they have shorter and less shaggy tails. They also lack the white spot on the chest, which is apparent in the wildcats.

  • BOOK YOUR HUNT IN BULGARIA

Горски бекас

(Scolopax rusticola L.)

Срокове на ловуване

Ловът на бекасите е разрешен

от втората събота на август до последния ден на февруари.

Препоръчителни патрони със съчмен заряд за отстрел на бекас

Екипът на БГ Ловци (bghunters.com) Ви препоръчва следните патрони:

  • Препоръчителни патрони - 24g за 16 кал. / 32g за 12 кал.
  • № на сачмите - 10, 9
  • Разстояние - 20-30 метра

Разпространение на бекаса

Горският бекас населява Европа, Сибир и Япония, среща се на Британските острови, в Мала Азия и Хималаите. Зимува от Западна и Южна Европа и Северна Африка, до Югоизточна Азия. У нас се среща по време на прелетите - ранна пролет и късна есен (октомври - ноември). Отделни екземпляри рядко остават да мътят и да зимуват у нас.

Описание на бекаса

При този вид има слабо изразен възрастов диморфизъм. При възрастните индивиди челото и предната част на темето са кафяво-сиви. От основата на клюна до окото има тясна черна ивица. Общият тон на оперението е пъстър, близък на цвета на мъртвата почвена покривка.

Крилата са широки и закръглени на върха. Според някои автори, в полет наподобяват крила на кукумявка. Краката са къси, клюнът - дълъг, на върха - чувствителен, а в средата - мек. Той е приспособен да открива и защипва храната вътре в почвата. Очите са големи, с тъмнокафяв ирис. На тегло достига 150-420 gr, а на дължина - 34-36 cm.

Местообитания на бекаса

През гнездовия период горският бекас предпочита влажните, запустели гори, обрасли с подраст и храстова растителност, папрати, с паднали дървета, изпъстрени с открити пространства и полянки. Избягва горещите и сухи местообитания. Птицата се храни край извори и потоци във влажни и блатисти места. В извънгнездовия период обича да странства в разнообразни местообитания - гори, храсталаци, овощни градини, край реки, мочури, блата и езера. Предпочита биотопи с рохкава почва. У нас се среща от морското равнище до високопланинските пасища.

Храна на бекаса

Бекасът се храни с дъждовни червеи, които изважда с дългата си човка от меката почва, с насекоми и техните ларви и по-рядко с паякообразни.

Биология на бекаса

Сватбува веднага след пристигането в местата за гнездене. Мъжките летят над върховете над дърветата, вечер след залез слънце и сутрин, 2-3 часа до разсъмване. Издават характерни звуци, наподобяващи "хор-хор". Женските се намират на земята. Когато чуят мъжките, излитат и техният призивен звук "цик-цик" примамва мъжките. Звуците, които издават птиците, са достатъчно надеждни за разграничаването на двата пола.

Бекасите образуват двойки до започване на мътенето. Гнездото е разположено на земята под паднало дърво, край пън или в храстите. Женската снася 2-6, най-често 4 яйца. Тя мъти и отглежда малките сама. Мътенето продължава 20-24 дни.

Ловностопанско значение на бекаса

Горският бекас е ценен ловен вид. В Европа според ловните таксации числеността на популацията достига 3,7 млн. птици.

Видът е включен в Червената книга на България с категорията "Рядък вид". Но при определени благоприятни години числеността му позволява отстрелът на квотен принцип.

Лов на бекасини

В началото на август старите бекасини завършват линеенето си, а младите вече трудно се отличават от тях по големина и оперение. През този период в повечето местности всички птици напускат гъстата блатна растителност, където е било мътенето, отглеждането на младите птици и линеенето, и се преместват на по-открити места. Последните са твърде разнообразни: влажни ливади, блатисти места, затревени и богати на тиня брегове на реки, блата, язовири и даже ручеи. Предпочитани от тях са и тинестите островчета сред блатата, обрасли с тръстика и камъш.

Начинът на живот, а следователно и условията на лова на бекасините зависят най-вече от това, какви места са си подбрали за обитание. Работата е там, че основната тяхна храна са различните червеи, личинките на насекомите и самите насекоми и отчасти нежните и сочни коренчета на някой блатни растения. Бекасината добива храната си предимно чрез забиването на клюна си в меката или овлажнена почва или в тинята. Затова, ако блатистата местност, която тя е избрала за място за дневна почивка, е богата на храна и последната се добива лесно, тя не се отделя от него и през нощта.

Бекасината е сумрачна птица, тя е активна надвечер до пълно стъмняване, понякога и до по-късно, както и много рано сутрин, два-три часа преди разсъмване. През това време тя прелита от едно място на друго, за да си осигури достатъчно храна. Ако, обаче, мястото е слабо хранително, в него трудно се намира храна или пък наблизо има по-хранително такова, надвечер бекасините отлитат от мястото за дневна почивка към него.

Понякога в подобни богати на храна райони през нощта се струпват доста на брой бекасини, долетели от цялата околност. Особено обичат да се хранят по тинестите и кални брегове на блатата, язовирите и реките, както и сред блатната растителност. В подобни места те се задържат и след изгрев слънце, но щом напече, те се ориентират към избраните от тях дневни легла.

В началото на август старите птици започват да затлъстяват, но все още са твърде предпазливи и не допускат ловеца на близко разстояние, а също не издържат на стойката на птичаря. Младите обратно, през това време са много кротки и предпочитат да се затаяват. Скоро след окончателното си израстване стават плашливи и чак когато по-късно затлъстеят отново стават кротки. В тихи и горещи дни бекасините, особено през обедните часове, са много по-кротки, отколкото през ветровити и хладни дни.

След напускането на блатните гъсталаци и разпръскването им по всички подходящи за живот места, местните бекасини се задържат там до самото отлитане на юг. През есента те нерядко се концентрират из окосените ливади, прораснали с острица или из останалите неокосени ивици трева, където често са смесени с дубли и глухарчета. При това, ако растителността е висока, те са относително кротки и в тихи дни позволяват доближаването им от ловеца или от кучето. При друго време обаче те стават много предпазливи и много трудно можем да ги доближим на изстрелно разстояние, а пък за възможност за стойка от птичаря въобще не може да се говори.

В края на август, началото на септември към местните бекасини започват да се присъединяват и тези от прелетните пасажи, идващи от централна и северна Европа, както и от южните части на Русия. Прелитането на бекасините от север на юг, както и отлитането на местните, става постепенно. При това тези дългоклюни птици почти винаги летят поединично, много рядко на малки групи от по няколко птици. Впрочем, не само по време на прелета, но и през останалата част на годината бекасините не са общителни птици. Само по време на отглеждане на люпилото и когато има малко хранителни места, те се концентрират там, при това доста на брой на относително малко пространство. Но и тогава те се държат поединично и разпръснато. Ятото понякога излита заедно, но виждаме, че след отдалечаването му от опасността то се разпръсва и птиците кацат поединично.

При силно дъждовна есен, когато непопилата вода залее всички подходящи за обитание на бекасини места и остават само малко сухи пространства те се концентрират там понякога в огромни количества. Същото става и когато горещата есен пресуши всички влажни места и само тук-там можем да видим такива. Щом обстановката се измени, бекасините отново се разпръскват по съседните подходящи за обитаване места.

Бекасините са много по-енергични от дублите, те много бягат, по-лесно се вдигат на крило и пролетяват значителни разстояния. Те са сумрачни, почти нощни птици и се хранят и движат предимно в тъмната част на денонощието. През деня, като изключим брачния период, те лежат на място, притаили се някъде между малките хълмчета, из тревата или в някаква ямка в блатото и почти никога доброволно не напускат убежището си. Съвсем друго е положението надвечер: със залеза цялото блато се оживява, отвсякъде се чуват резки прикряквания и се мяркат характерните силуети във въздуха. Понякога при мъгливо и облачно време това може да се наблюдава и през деня.

Бекасините са много маневрени летци. Вдигнатата бекасина с рязко прикрякване излита стремително и започва да се мята ту на едната, ту на другата страна, показвайки белия си корем. Само след отдалечаването от опасността на порядъчно разстояние тя изправя полета си, без да намалява скоростта на летене. Много рядко каца недалеч от мястото на вдигане. В повечето случаи мятайки се сякаш със скокове във въздуха, бекасините се вдигат доста високо, после летят известно време право, описват няколко кръга на голяма височина, и чак тогава, свивайки крила, като камък кацат от голяма височина някъде в тревата. Винаги подават глас при излитането си. Само много младите птици, още не успели да израстнат, излитат понякога мълчаливо и не толкова стремително, особено когато са се били спотаили във висока трева. Понякога това правят и възрастни, но силно затлъстели птици, които даже и не кръшкат при полета си.

Стрелбата по бекасините е твърде трудна, особено когато попаднем на незатлъстели птици през пролетта, когато се връщат от юг и са много слаби. Основна причина за трудността при стрелбата е стремителността и променливостта на полета им. Най-трудна си остава стрелбата по излитащите отдалеч бекасини. Силният вятър още повече затруднява стрелбата, тогава полетът им става още по-променлив. Най-доброто разстояние на стрелба е 30-35 м, защото стреляме с много дребни сачми, обикновено №10-12. Добре е да привикнем да стреляме с едно движение на прикладване в първата част на полета при излитането. Тогава задължително патроните ни трябва да бъдат разсейващи т.нар. "дисперсанте". По време на излитането първите няколко метра бекасината лети право, след което започва да кръшка. През тази втора част на полета и е почти невъзможно да бъде уцелена от ловци със средна стрелкова подготовка. След 30 м. тя изправя полета си и тогава трябва да я стреляме с по-едри сачми и с патрони е концентриран бой (с концентратор и сачми №9 или №10).

У нас на бекасини с птичар се ловуваше, когато откриването па лова ставаше на 1 август. Тогава все още не са отлетели старите птици и те, заедно с новото поколение, издържат на стойката на птичаря.

Днес ловът се открива след средата на август и при сухите лета, които напоследък ни сполетяват, бекасините са вече отлетели. След това време всички бекасини вече не издържат на стойката на птичаря и воденето с нас на подобно куче, особено когато не е достатъчно дисциплинирано и бяга напред на голямо растояние, е направо нежелателно. То само би ни пречило, разплашвайки всичко живо пред нас на извън истрелно разстояние.

Първи лов на младия птичар на гълъбови птици и бекасини

Ако притежавате млад птичар и досега сте положили много грижи за отглеждането и обучението му - за да продължи той да усъвършенства уменията си и да добие увереност в себе от огромно значение е собственото ви поведение. Първата година за младото куче е от особено значение и именно затова вашата правилна и постоянна намеса е толкова необходима - когато е нужно ще накажем или поощрим кучето, ще го подкрепим или насочим в действията му, като крайната цел е затвърждаване и коректно изпълнение на всичко заучавано в тренировките, повишаване ефективността на лова и запазване здравето на кучето.

Какво е мястото на лова на гълъбови птици в първия ловен сезон на младия птичар? За съжаление, то не е в челна позиция. Тези птици, като цяло, излъчват много слаба миризма за разлика от птиците, прекарващи по-голямата част от живота си на земята (пъдпъдък, яребица, фазан, горски бекас). Именно слабата миризма е и причината в обучението на кучето да открива и маркира дивеча (стойката) да не се ползват гургулица, гугутка, гривяк. Така е, защото то ще усеща дивеча от много близко разстояние и вероятността вместо да спре да връхлети върху него е голяма. Освен това в реалния лов е почти невъзможно птичарят да направи стойка на една от тези птици, защото те изключително рядко са на земята и притежават отлично развито зрение, забелязват отдалече опасността и веднага излитат, вместо да разчитат на камуфлажното си оперение (т. нар. мимикрия).

За да разберем защо е удачно поне първия ловен сезон с младото куче да се въздържаме от подобен лов, трябва да имаме предвид биологията на тези птици, начина им на ловуване и възрастта на кучето. Основният метод за ловуването на този вид дивеч е чрез причакването му на местата за хранене и на тези за водопой. Ловецът избира подходящо място с естествено укритие или сам прави такова, причаква прелитащите над него птици и в подходящия момент натиска спусъка. Като правило младите кучета са доста темпераментни и нетърпеливи, освен това не бива да забравяме, че през първия им ловен сезон още не притежават необходимата рутина. В обучението и лова на пъдпъдък младият птичар свързва изстрела с последващ апорт на дивеча. Като имаме предвид тези важни подробности, нека сега си представим един реален лов на гургулица и направим съответните изводи.

Отиваме на предварително избраното от нас място, например слънчогледова нива. Избираме позиция и започваме да чакаме първите птици. Кучето е непосредствено до нас, седнало или легнало, за да не ни пречи. Ето че вече се приближава гургулица, но за разлика от нас кучето не я вижда! Както си седи то, ние стреляме и птицата пада в слънчогледа. Кучето свързва изстрела с апорт, да, но то не е проследило и вдигнало птицата и не може да се ориентира за посоката, в която да тръгне и апортира. Апорт, но къде?! След като му подадете съответната команда, вашият помощник тръгва, но започва да се лута напред-назад, той е нервен и дезориентиран, бързо трябва да открие и донесе дивеча. Поради естеството на терена (липсата на видимост) и отсъствието на миризма на дивеча, единственият начин кучето да открие гургулицата е да се натъкне на нея случайно или да я види. Освен това, докато се лута нервно в слънчогледа, ние стреляме по друга птица, а то още не е открило първата. В повечето случаи младото куче изоставя търсенето и идва при нас, за да провери изстрела. Изводите, които можем да направим тук, са:

  1. Кучето става нервно и припряно - то бърза и това се превръща в негов стил на работа и при "земните" птици.

  2. Свиква да работи с поглед - в стремежа си възможно най-бързо да открие и апортира гургулицата и поради липсата на миризма, по която да я намери, то започва да се осланя на очите си, вместо на обонянието. Виждали сме кучета, които след като усетят миризма на прикрил се дивеч, вместо да го маркират чрез стойка, започват да подскачат или се стремят да го видят... Така се разваля най-труднопостижимото и най-ценно качество на птичаря - спокойната и твърда стойка пред дивеча.

  3. Усвоява лош апорт - това е резултат от буйния темперамент и липсата на натрупан опит в лова. Най-често се получава следното: когато, да речем, кучето е открило и вече апортира дивеча, ние стреляме отново. Веднага то пуска намерената птица и тръгва да търси другата, без да е довършило докрай апортирането.

  4. Чувства неудовлетвореност от работата си - това е може би най-негативното усещане за младото куче. Основата за отлично и резултатно обучение и ловуване с птичар е здравата връзка ловец-куче. Тя е изградена на базата на взаимна привързаност и доверие. Кучето изпълнява всяка команда с цел да удовлетвори желанието на своя лидер. Когато това стане, то се чувства спокойно и се стреми да го прави постоянно, за да може да получи одобрение. Това одобрение е от голямо значение за кучето. Чрез него то разбира, че действията му са правилни и се толерират и заради тях то е оценено. Накратко казано, младото куче е удовлетворено и винаги "търси" това усещане... Но в нашия случай става точно обратното: въпреки усилията си да "зарадва" лидера, то не успява да открие и апортира убития дивеч. Ако това се повтори няколко пъти, кучето започва да се "съмнява" в правилността на действията на своя водач. Виждайки подобни пропуски в поведението на водача, то постепенно губи доверието си в него...

Независимо от казаното дотук, не е задължително тези, които притежават младо куче и обичат лова на гълъбовите птици, да се откажат от него. Все пак може да заведете ловния си помощник на такъв лов - но обезателно изберете това място, от което кучето може да вижда падащите след сполучливия ви изстрел птици. Помнете: стреляйте едва тогава, когато то ви е донесло дивеча, не докато го търси! За тези от вас, които не биха рискували, една отлична алтернатива е лов на бекасини!

Това е изключително динамичен и труден, но много емоционален лов. За да имаме повече шансове за успешен лов на този дивеч, е необходимо да се отбележат накратко някои съществени моменти. Обикновената бекасина (нарича се още "кръшкач") обитава влажни ливади, канали с тинесто дъно, малки язовири и езера, плитки временни водоеми, в които има водолюбиви растения - тръстика, папур и др. Храни се привечер и рано сутрин чрез вертикално сондиране на почвата. Знаейки тези малки, но важни подробности можем да изградим стратегия за по-резултатен лов с нашия млад ловен помощник, която може да бъде разработена в два варианта.

  • Първи вариант.

Отиваме край водоема, например малък язовир, в ранния следобед. Тъй като вече знаем "разписанието" на бекасините, ще ги търсим в тръстиката по края на язовира. Пускаме кучето и запазваме абсолютна тишина, ако е нужно, можем да го насочваме с жестове. Важно е да сме предпазливи, за да успеем да се приближим възможно най-близо до спотайващите се бекасини. Когато отстреляме първата, е удачно да я хвърлим един-два пъти, за да я апортира кучето. Така то ще се запознае и запомни миризмата й и след като я усети, отново ще я маркира. Това е крайната ни цел - твърда стойка на кучето пред спотайващата се в тръстиката бекасина. Важно е да знаете, че тези птици се "държат" много спокойно и доста време позволяват на кучето да стои пред тях, така че не бързайте. Шом то застане неподвижно, внимателно го доближете, като не забравяте: не го карайте то да вдигне дивеча!

  • Втори вариант.

Отиваме на избраното място привечер. Тогава бекасините се хранят и са малко по-непредпазливи, което е в наша полза. В този случай от помощ ще ни бъде малък бинокъл, с помощта на който можем да огледаме брега и да видим точно къде се намират хранещите се птици. След това, използвайки терена за прикритие, се доближаваме до истрелно разстояние. Важно е да кажа, че в този случай ще ловуваме чрез издебване и отличното изпълнение на командите за послушание на вашето куче тук ще е от голяма полза. При започване на издебването подайте команда "В крак!" (ако не сте сигурни в послушанието на кучето, го вържете с повода). Щом стигнете до истрелно разстояние, тихо командвате "Седни!" или "На място!", прицелвате се и стреляте. Ако изстрелът е сполучлив, следва команда "Апорт!". Естествено, ако във водоема има повече бекасини, вследствие на изстрела те ще се вдигнат, но обикновено след като покръжат кратко време, отново кацат в него. Затова е добре възможно най-бързо кучето да открие бекасината (ако е нужно, го насочвайте) и след това да се прикриете добре. Често се случва кръжащите птици да прелетят близо до вас, позволявайки ефективен изстрел. Предпоставка за това са бързият апорт и доброто прикритие.